РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Б., 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Ц. П.
при участието на секретаря Л.Б. П.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20221810200083 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление /НП/ № * от 09.02.2022 г. на Директор * - С.,
с което на С. П. П., с ЕГН: **********, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от
Закона за горите/ЗГ/, заповед РД */16.05.2011г. на Министъра на земеделието
и храните и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е наложено административно
наказание глоба в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, за нарушение на чл.
213, ал.1, пр. 4, т.1 от ЗГ и глоба в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, за
нарушение на чл. 213, ал.1, пр. 4, т.2 от ЗГ, като на основание чл. 273, ал. 1 от
ЗГ е постановено да бъдат отнети в полза на Държавата вещите, предмет на
нарушението и на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е постановено отнемане в полза
на държавата като вещ послужила за извършване на нарушението - лек
автомобил марка „С.”, модел "В.", с рег № СО 8438 СМ.
Становищата на страните:
Наказаното лице обжалва така издаденото НП с искане за отмяна му.
Релевираните въззивни основания са за допусната незаконосъобразност,
съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила от
Административно наказаващия орган /АНО/, аргументирани в жалбата.
1
Поради това се иска отмяна на НП.
Пред РС-Б. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си представител – адв. Б. от САК,който заявява, че подържа
жалбата. В хода по същество моли РС-Б. да отмени Наказателното
постановление по съображения изложени в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
писмена защита, излага че в Акта за установяване на административно
нарушение/АУАН/ и НП е точно описано нарушението, мястото и времето на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите
разпоредби, които са нарушени. Предвид изложеното в моли жалбата да бъде
отхвърлена, а НП, с което е наложена глоба - потвърдено.
Собственикът на веща, с която се твърди да е извършено нарушение Ц.
Н., редовно призована, се явява лично.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 19.10.2021г. свидетелите К. П., М. М. и М. М., и тримата служители
при ТПДЛС –В., след обаждане от служители на РУ-Б. извършили проверка
за нарушения по ЗГ в с. В., общ. Б., където полицейските служители спряли
за проверка лек автомобил марка „С.”, модел "В.", с рег № *, управляван от
жалбоподателя. В хода на проверката горските служители установили, че
чрез автомобила се транспортира 0,8 пр.м. куб. дърва за огрев от зимен дъб,
които не били маркирани с контролна горска марка и непридружени с
превозен билет.
За своите констатации служителите на ТПДЛС –В. съставили
констативен протокол серия № СЗДП, бланков № 144826/19.10.2021г., връчен
срещу подпис на жалбоподателя.
На място свидетелят П., в присъствието на свидетелите М. и М., и
жалбоподателя съставил АУАН № */19.10.2021г. на последния за това, че на
19.10.2021г., около 15.50 часа в с. В. транспортира в моторно превозно
средство автомобил марка „С.”, модел "В.", с рег № * - 0,8 пр.м. куб. дърва за
огрев от зимен дъб, които не били маркирани с контролна горска марка и
непридружени с превозен билет, което е квалицирано като нарушения по чл.
2
213, ал. 1, пр. 4, т.1 и т. 2 ЗГ.
Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя П., който го подписал
събственоръчно и без възражения.
Видно от съдържанието на НП административнонаказващият орган е
приел фактическата обстановка, отразена в АУАН. На тази основа, издал
обжалваното Наказателно постановление, с което на С. П. П., с ЕГН:
**********, основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от ЗГ е наложено административно
наказание - глоба в размер на 150.00 лева, за нарушение на чл. 213, ал.1, пр. 4,
т.1 от ЗГ и глоба в размер на 150.00 лева, за нарушение на чл. 213, ал.1, пр. 4,
т.2 от ЗГ, като на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е постановено да бъдат отнети
в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението и на основание чл.
273, ал. 1 ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата като вещ
послужила за извършване на нарушението - лек автомобил марка „С.”, модел
"В.", с рег № СО 8438 СМ.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите К. П.,
М. М. и М. М., АУАН № */19.10.2021г.; констативен протокол серия №
СЗДП, бланков № 144826/19.10.2021г.; заповед на министъра на земеделието
и горите № Рд-49-194 от 16.05.2011г., обратна разписка № CN 15 обр. 243 от
16.02.2022г.разписка за отговорно пазене на вещи от 19.10.2021г.; протоколи;
свидетелство за регистрация; писма и др.
Писмените доказателства са обективни, непредубедени и достоверни. Те
имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това
съдът ги кредитира.
Съдът кредитира показанията на свидетелите К. П., М. М. и М. М., тъй
като те са последователни, звучат достоверно, почиват на непосредствени
впечатления, за които свидетелите има траен спомен, а и защото тези
показания намират пълна опора в събрания и проверен по делото писмен
доказателствен материал. От възприятията им се прави обоснован извод, че
на посоченото време и място жалбоподателят е засечен да транспортира
дървесина, непридружена без превозен билет и немаркирана с контролна
горска марка, съответно производствена марка. Това е достатъчно за
доказаност на нарушението предмет на НП или казано по друго начин - щом
дървесината не е била придружавана с превозен билет и е била немаркирана с
3
контролна горска марка, съответно производствена марка, а е била
транспортирана с МПС, това е напълно достатъчно за да се приемат за
доказани нарушения по по. 213, ал. 1, пр. 4, т.1 и т. 2 ЗГ. С тях се нарушават
установения ред и условия за контрол и опазване на горските територии.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице, оправомощено за това срещу
административен акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред. Поради това
жалбата се явява процесуално допустима.
Предмет на проверка от страна на въззивния съд е законосъобразността
на процесното НП.
Съгласно ЗАНН, приложим закон на основание чл. 277 от ЗГ, урежда
изчерпателно реквизитите както на АУАН, така и на наказателното
постановление.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допусната
незаконосъобразност, съществени нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила от Административно наказаващия орган по следните
съображения:
П. е санкциониран за това, че на 19.10.2021г., около 15.50 часа в с. В.
транспортира в моторно превозно средство автомобил марка „С.”, модел "В.",
с рег № * - 0,8 пр.м. куб. дърва за огрев от зимен дъб, които не били
маркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет, което
е квалицирано като нарушения по чл. 213, ал. 1, пр. 4, т.1 и т. 2 ЗГ. Актът е
съставен в негово присъствие и му връчен лично на 19.10.2021г.
При съставяне на АУАН, съдът не констатира процесуални нарушения
по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на
административно нарушение в присъствие на жалбоподателя, който, след
като е бил запознат със съдържанието му, е подписал акта, респ. получил е
екземпляр от него и е било обезпечено правото му на защита от гледна точка
възможността да подаде възражения. На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по закона и
подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на
служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури,
4
които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и
определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН
от свидетеля К. П. и с оглед заеманата от него длъжност - “лесничей” при
ТПДЛС-В., за което данни са изложени непосредствено при снемане на
самоличността на лицето и в писмените доказателства, се обосновава извод за
надлежна материална компетентност на актосъставителя по ЗГ. А видно от
Заповед № РД-*/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните,
директорите на регионалните дирекции по горите пък са натоварени да
издават наказателни постановления по ЗГ. Спазени са и давностните срокове
по чл. 34 от ЗАНН и в двете хипотези както тримесечния от датата на
установяване на процесното нарушение, станало със съставяне на цитирания
констативен протокол, на която дата може да се приеме, че е бил открит и
нарушителят, така и едногодишния от датата на извършване на деянието.
В НП са описани нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени,
датата и мястото, където са реализирани. Доколкото изцяло е приложена
административнонаказателната преписка, налице са и достатъчно
доказателства в подкрепа на констатираните нарушения.
Правилно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане
на административно наказание на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 ЗГ - глоба от
50 до 3000 лв. и за двете нарушения. По определения от наказващия орган
размер – от по 150 лева съдът съобрази, че същият съответства на
обществената опасност на деянията, в т. ч. - количеството превозвана
дървесина без превозен билет, която била немаркирана с контролна горска
марка, съответно производствена марка. Със сигурност, случаят не може да
бъде приет като маловажен, тъй като неговата обществена опасност не се
явява по никакъв начин по - ниска от тази на обичайния случай на нарушение
по чл. 213, ал. 1, пр. 4, т.1 ЗГ и по чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 2 ЗГ.
На следващо място отделно от административно-наказателната
отговорност, с обжалваното Наказателно постановление е постановено
отнемане на вещи - предмет и средство на нарушение по чл. 213, ал. 1, пр. 4,
т.1 и т. 2 ЗГ.
Съгласно чл. 273, ал. 1 от ЗГ вещите, послужили за извършване на
нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на
5
държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че
са използвани независимо или против волята на собственика им.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, когато административно-наказващият орган
постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на
нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено
административно нарушение, следва да съобрази дали това е предвидено в
закон. В конкретния случай такова отнемане е предвидено именно в чл. 273,
ал.1 от ЗГ. Съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, отнемане по алинея 1 не се
допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и
тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или
указ е предвидено друго.
В съответния закон (ЗГ) не е предвидено друго, тъй като не е предвидено, че
отнемането се допуска и когато стойността на вещите явно не съответства на
характера и тежестта на административното нарушение. Произнасянето на
съда следва да бъде направено при събрани доказателства относно стойността
на отнетата вещ - в случая автомобил и относно други прояви на
жалбоподателя, обосноваващи признаци на висока обществена опасност на
деянието. След преценка на тези доказателства в тяхната съвкупност заедно с
установената стойност на предмета на нарушението (дървесина), съдът следва
да направи съответния извод относно съотношението, предвидено като
ограничение за отнемане на вещите по чл. 20, ал. 4 от ЗАНН.
Вярно е, че разпоредбата на чл. 273, ал.1 от ЗГ изрично предвижда, че се
отнемат в полза на държавата вещите, послужили за извършване на
нарушението, независимо от това чия собственост са (и тук специалния закон
е по-различен от общия ЗАНН). В специалния закон - Закона за горите не е
налице хипотеза по отношение стойността на отнетите вещи и за това
настоящият съдебен състав счита, че нормата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ е
специална по отношение на нормата на чл. 20, ал.4 от ЗАНН и следва да се
прилага тази разпоредба в хипотезата по отношение размера на вещите, чието
отнемане е постановено с процесното НП. След като ЗГ не предвижда
критерий стойност на вещите, следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 20, ал. 4 от ЗАНН. Произнасянето на съда следва да бъде направено при
събрани доказателства относно стойността на отнетата вещ.
С оглед установената доказателствена тежест съдът приема че
6
административният орган не е доказал, че стойността на отнетото МПС
съответства на тежестта на нарушението и на стойността на транспортирания
дървен материал /64 лева/. В настоящия случай съдът приема заключението
по приетата съдебно оценителна експертиза, че стойността на МПС / 4 265
лева/ отнето с НП като средството на нарушението явно не съответства на
тежестта на нарушението, изразило се в транспорт на 0,8 пр.м. куб. дърва за
огрев от зимен дъб /на стойност от 64 лева/, непридружена с превозен билет и
немаркирана с контролна горска марка, съответно производствена марка.
Изложените съображения във връзка с отнемането в полза на държавата на
вещи, послужили за извършване на административното нарушение, са
застъпени в практиката на редица Административни съдилища в страната,
обективирана например в Решение № от 11.11.2013 г. по канд № 394/2013 г.
на Административен съд - Русе, Решение № от 04.07.2013 г. по канд №
256/2013 г. на Административен съд - Русе, Решение № 794 от 26.10.2011 г.
по адм. д. № 731/2011 г., 3 чл. с-в на Административен съд С. област,
Решение № 291 от 03.04.2012 г. по адм. д. № 127/2012 г., 3 чл. с-в на
Административен съд С. област, Решение № 794 от 26.10.2011 г. по адм. д. №
731/2011 г., 3 чл. с-в на Административен съд С. област, Решение № 2371 от
03.10.2013 г. по канд № 2415/2013 г. на Административен съд - Варна,
Решение № 169 от 21.01.2013 г. по адм. д. № 2020/2012 г. на
Административен съд - Бургас, Решение № 169 от 21.01.2013 г. по адм. д. №
2020/2012 г. на Административен съд - Бургас, Решение № от 16.04.2013 г. по
канд № 10130/2013 г. на Административен съд - Велико Търново и други.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивната
жалба по отношение на отнетите вещите, послужили за извършване на
нарушението е основателна като обжалваното НП следва да бъде отменено
като неправилно в частта, в която на основание член 273, ал. 1 ЗГ е
постановено да бъде отнето в полза на държавата МПС л.а. „С.”, модел "В.", с
рег № *, като вещ послужила за извършване на нарушението.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението
следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН,
7
съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща
към Наредба за заплащането на правната помощ, а съгласно нея
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В
настоящото производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт,
който е участвал лично и е представил писмено становище. Съдът намира, че
доколкото делото е разгледано в две съдебни заседания, а в хода на съдебното
следствие са разпитвани свидетели, то справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с
правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски, вкл. и за направени в съдебното
производство разноски в размер на 100 /сто/лева за възнаграждение на вещо
лице, платими по сметка на РС-гр.Б., както и 5 лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист, следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят С. П. П..
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № * от 09.02.2022 г.
на Директор * - С., с което на С. П. П., с ЕГН: **********, на основание чл.
266, ал. 1, пр. 4 от Закона за горите/ЗГ/, заповед РД */16.05.2011г. на
Министъра на земеделието и храните и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е
наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 /сто и
петдесет/ лева, за нарушение на чл. 213, ал.1, пр. 4, т.1 от ЗГ и глоба в размер
на 150.00 /сто и петдесет/ лева, за нарушение на чл. 213, ал.1, пр. 4, т.2 от ЗГ.
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО същото НП № * от 09.02.2022
г. на Директор * - С., в частта му, в която на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е
постановено отнемане в полза на държавата на л.а. „С.”, модел "В.", с рег № *,
като вещ послужила за извършване на нарушението.
ОСЪЖДА С. П. П., с ЕГН: **********, да заплати на Регионална
8
дирекция по горите-С. разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева,
както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Б. сумата от 5.00 /пет/ лева държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С. П. П., с ЕГН: **********, да заплати на РС-Б. сумата от
100/сто/ лева, представляваща направени разноски по делото в хода на
съдебната фаза на наказателното производство, както и да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Б. сумата от 5.00 /пет/
лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – С. област в
14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
9