ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 256
гр. Сливен, 13.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500190 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 407 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 261091/04.05.2022 г. на Р.С.С., гр. Сливен,
******* срещу Определение № 260088/20.04.2022 г. по гр. д. № 400/1999 г. по описа на РС
Сливен, с което е оставена без уважение молбата и за издаване на обратен изпълнителен
лист въз основа на Решение № 2384/17.03.2004 г. по гр. д. № 2461/2002 г. на ВКС.
Жалбоподателката сочи, че е искала от РС Сливен да изпълни задълженията си, които
произтичат от чл. 220, ал. 1 от ГПК /отм./ и да възстанови нарушените ни от него права, като
поправи грешките, допуснати в производството по издаване на ИЛ по молба на Д.Й.Т.
подадена от пълномощникът адв. Т. Бобев, в която не е посочено срещу кого се иска
издаване на ИЛ. Обжалваното определение не било подписано. Сочи още, че
първоинстанционният съд е констатирал, че първоначално предявения ревандикационен иск
е насочен към ответниците ТБ ОББ АД и Р.С.В. впоследствие привлечен и съпругът и С.Т.В.
като необходим другар, които нито се намират във владение на имота, нито имат общи права
или задължение, нито права и задължения почиващи на едно и също основание съгласно чл.
171 от ГПК /отм. /. Съдът не е установил на какъв вещно-правен титул ищцата по делото е
предявила иска си, понеже такъв липсвал. След това е констатирано, че в хода на
недопустимо производство жалбоподателката и нейния съпруг са били привлечени, но
неправилно съдът е приел, че са надлежни страни в исковото производство.
Жалбоподателката твърди, че в исковия процес са привлечени като ответници на
основание чл. 117, ал. 4 от ГПК / отм. /, установено и от ВКС, но без да има предявен РИ
против тях. Липсата на установителен диспозитив, обосновавало извод, че не са придобили
процесуално качество на страна. Неправилно първоинстанционният съд приел, че с решение
1
№ 2384/2004 г. на ВКС исковото производство е приключило, тъй като от справка от сайта
на ВКС за дата на приключване разглеждането на делото е посочена 24.03.2006 г., след като
са били отстранени принудително от имота си. Посоченото решение на ВКС било
постановено по дело, поради недопустимост на иска, не е обявено и не може да бъде
поправено. В диспозитива съдът разделил ответниците на две групи, но в диспозитива, в
който е установено, че ищцата е собственик по отношение на ОББ клон Сливен, Р.С.В. и
С.В., не бил посочен вещноправния титул на ищцата, който я легитимира за ½ ид. Ч. от
собствеността. Във втората група били посочени новите ответници Р. и С.С., които се
намирали във владения на имота, започнало преди образувано на гр. д. № 400/1999 г. на РС
Сливен, и не можело да има правоприемство в процеса. Затова съдът се е произнесъл само с
осъдителен диспозитив, в който са посочени ЕГН на двете страни, което счита за
свръхпетитум и нямало решение. С решение № 439/2006 г. ВКС не бил извършил поправка
в диспозитива, като перефразирал фразата: „ като иска в останалата му част за
ревандикиране на същия имот отхвърля като неоснователен“ – да се чете: „ РИ предявени
срещу същите ответници в осъдителните им части отхвърля като неоснователни“. Така
постановеното решение имало характер на определение, с което делото било върнато на
районния съд за поправяне на грешките.
Жалбоподателката счита, че липсва изпълняемо право, поради което не били налице
предпоставките за издаване на ИЛ срещу нея и съпругът и. Иска от съда да отмени
обжалваното определение и да и бъде издаден обратен изпълнителен лист.
Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по
чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С оглед предмета на въззивното производство, очертан с частната жалба и след
преценка на събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, настоящият
съдебен състав на ОС-Сливен, счита за установено от фактическа страна следното:
С молба с вх. № 1022/21.01.2022 г. Р.С.С. сезирала Сливенския районен съд с искане за
издаване на обратен изпълнителен лист за връщане на недължимо полученото от Д.Й.Т..
С решение № 2384/17.03.2004 г., по к. гр. д. № 2461/2002 г. ВКС е отменил решение от
2.07.2002 г. по гр. д. № 89/2002 г. на Сливенския окръжен съд. Вместо това, е признал за
установено по отношение на ТБ „ОББ Банк“ ООД, Р.С.В. и С.Т.В., че Д.Й.Т. е собственик на
½ ид. Ч. от недвижим имот, представляващ апартамент ******* в гр. Сливен, кв. „Дружба“,
като иска в останалата част за ревандикиране на описания имот отхвърля като
неоснователен. Върховният касационен съд е осъдил Р. С. С. и С.И. С., да предадат на
Д.Й.Т., владението на недвижим имот, представляващ апартамент ******* в гр. Сливен, кв.
„Дружба“.
От мотивите към решението на ВКС се установява, че Р.С. и С.С. владеят имота без
правно основание и спрямо тях са налице всички елементи от фактическия състав на
ревандикационния иск, поради което следва да бъдат осъдени.
С решение № 439/04.08.2006 г., по к. гр. д. № 2461/2002 г. на ВКС е допусната поправка
2
на решение № 2384 от 17.03.2004 г., по същото дело, като в абзац втори, вместо думите …
„като иска в останалата му част за ревандикиране на същия имот отхвърля“ да се чете „ като
ревандикационните искове предявени срещу същите ответниците в осъдителните им части
за ревандикиране на същия имот отхвърля“. Оставена е без уважение молбата на Р.С.С. и
С.С. за тълкуване на решение № 2384/17.03.2004, по делото.
От мотивите на решението, с което се допусната поправка се установява, че с исковата
молба са предявени в условията на обективно съединяване на страната на ответниците пет
ревандикационни иска и съдът се е произнесъл по тях в мотивите на решението, но е приел,
че изразяването на формираната воля за отхвърляне на тези искове спрямо първите трима
ответници следва да се направи с друг израз. Не е направена такава констатация по
отношение на диспозитива, постановен спрямо Р.С. и С.С..
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че не са налице
предпоставките за издаване на обратен изпълнителен лист по реда на чл. 241, ал. 3 от ГПК /
отм. /. За да достигне до този решаващ извод, съдът е заключил, че с Решение №
2384/17.03.2004 г. на ВКС е постановен осъдителен диспозитив спрямо молителката и
съпругът и, тъй като в хода на процеса е установено, че те владеели имота и затова са
конституирани като надлежни страни в производството. Издаденият в полза на ищцата,
срещу молителката и съпругът и, изпълнителен лист бил съобразен именно с посоченото
решение на ВКС. От значение за издаване на изпълнителния лист не бил установителния
диспозитив за собственост, а осъдителния такъв, защото той се ползва с изпълнителна сила.
Обжалваното определение е подписано.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед § 2, ал. 9 от предходните и заключителни разпоредби на ГПК постъпилата
молба за издаване на обратен изпълнителен лист не подлежи разглеждане по отменения
ГПК, а по действащия към настоящия момент, предвид момента на постъпване на молбата.
Издаването на обратен изпълнителен лист на практика е средство за защита на
длъжника срещу неправилно съдебно решение и при липса на материалноправните
предпоставки на изпълнителния процес, с което се постига прекратяването му и връщане на
полученото от кредитора въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист за
присъдените с невлязлото в сила съдебно решение вземания, чието съществуване
впоследствие е отречено посредством отхвърляне на иска за тях, без да е необходимо
предявяване на отделен осъдителен иск за връщане на недължимо полученото.
Предпоставките за издаване на обратен изпълнителен лист са решението, което е
изпълнено спрямо длъжника, да е отменено и иска отхвърлен с влязло в сила съдебно
решение, както и въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото
впоследствие съдебно решение да са събрани суми или предадени вещи от длъжника в полза
на взискателя, което да бъде надлежно удостоверено. Не е налице нито една от посочените
хипотези в конкретния случай, тъй като с решение № 2384/17.03.2004 на ВКС правният спор
3
спрямо жалбоподателката и нейния съпруг е окончателно разрешен и не са налице данни
същото да е отменено по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Допуснатата поправка касае
отхвърлителния диспозитив спрямо първите трима ответници и молбата за тълкуване на
жалбоподателката е оставена без уважение. Както правилно е приел първоинстанционният
съд – изпълнителната сила, с която се ползва влязло в сила решение, с което
жалбоподателката и съпругът и са осъдени, е правна последица, присъща на осъдителните
искове. Въз основа именно на осъдителния диспозитив е издаден изпълнителният лист в
полза на ищцата, като не са налице данни след този момент влязлото в сила Решение на
ВКС да е отменено по реда на чл. 303 от ГПК. Ето защо, не са налице предпоставките за
издаване на обратен изпълнителен лист в полза на жалбоподателката и нейния съпруг по
реда на чл. 245, ал. 3 от ГПК.
Останалите изложени от жалбоподателката доводи според настоящия съдебен състав
касаят неправилност на решението по приключило исковото производство, поради което са
неотносими към молбата за издаване на обратния изпълнителен лист и не следва да бъдат
обсъждани.
Поради съвпадане на крайните решаващите извод на двете инстанции, обжалваното
определение следва да бъде потвърдено като правилно, а частната жалба оставена без
уважение като неоснователна.
Ръководен гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, Окръжен съд Сливен
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260088/20.04.2022 г. по гр. д. № 400/1999 г. по описа
на РС Сливен.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4