№ 1905
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110213320 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на Н. ГЛ. против
Наказателно постановление № 21-4332-016850/17.08.2021г. на Началник
група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 174,
ал.3, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки и на основание чл. 183, ал1.,
т.1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 10 лева.
Жалбоподателят намира атакувано наказателно постановление за
неправилно, незаконосъобразно и издадено при неправилно приложение на
материалния закон. Твърди, че описаното в АУАН и НП не отговаря на
обективната действителност, тъй като изобщо не е отказвал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества, а единствено е бил
изпробван за употреба на алкохол. Посочва, че АУАН и НП страдат от
съществени пороци, които са ограничили правото му на защита, като и че при
издаване на двата акта са били допуснати съществени нарушения на
1
процесуалните правила. Иска се съдебен акт в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява. Производството е птротекло по реда на чл. 61, ал. 2 от
ЗАНН. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен от
жалбоподателя процесуален представител – адв. М., която поддържа жалбата
и излага доводи по същество в подкрепа на искането за отмяна на атакуваното
НП.
Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява,
не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на
05.08.2021г., около 04:55 часа, в гр. София на кръстовището на бул. „Черни
връх“ и ул. Люботърн“, с посока на движение от ул. „Сребърна“ към ул.
„Майор Томпсън“ , като водач на л.а марка Опел, модел Астра, с рег. № ****
по време на извършената проверка отказал да бъде изпробван за установяване
на употреба на наркотични вещества или техни аналози с Drug test 5000 с инв.
№ ARKD-0049, тариран на 05.01.2021г. до 01.2022г. . На водача бил издаден
талон за медицинско изследване с № 087162 за ВМА. При извършената
проверка Г. не представил контролен талон към СУМПС. Впоследствие
същият не се е явил в лечебното заведение за да даде кръвна проба.
С тези си действия жалбоподателят нарушил разпоредбата на чл. 174,
ал.3.
За така извършените нарушения бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № ГА383024/05.08.2021г.в присъствието на
нарушителя и свидетели - очевидци. Нарушителят подписал съставения
против него АУАН с възражения.
В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не постъпили възражения срещу така
съставения АУАН.
2
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление № 21-4332-016850/17.08.2021г. на Началник
група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 174,
ал.3, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки и на основание чл. 183, ал1.,
т.1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 10 лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК.
В хода на проведеното съдебно следствие съдът не установи различна
от описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът кредитира
показанията на св. Стойнов, като намери за житейски логично същият да няма
конкретни спомени за случая с оглед естеството на работата му.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и
т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
3
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приложена по делото заповед.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя и неговия
процесуален представител за неяснота при описание на нарушението, още по-
малко такава ограничаваща правото му на защита. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е описано ясно, като са посочени мястото и начина
на извършването му. Дали същият е извършил вмененото му нарушение е
въпрос по същество. В този смисъл непосочването на конкретно предложение
от нарушената правна норма, както непротиворечиво е приела и съдебната
практика не е нарушение на процесуалните правила, доколкото словесното
описание на нарушението не противоречиви с цифровата му квалификация.
Твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя също не
намират подкрепа, тъй като и в АУАН и в НП е описана една и съща
фактическа обстановка. Към момента на съставяне на АУАН актосъставителя
на разполага с данни дали лицето е представило кръвна проба, поради което
това обстоятелство се отчита от АНО. За пълнота на изложението следва да
се посочи, че в случай, че лицето е отказало да бъде изпробвано с техническо
средство, но се е явило да бъде изпробвано по някой от другите визирани в
Наредбата начини, то липсва осъществен състав на нарушение, ерго въз
основа на така съставения АУАН няма да бъде издадено НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са
4
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална
страна.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Така
установената от специалния закон доказателствена сила на редовно
съставените АУАН, действително не е обвързваща за съда, в съответствие с
разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН и
Постановление № 10/1973 г., поради което във фазата на съдебно оспорване,
АУАН се цени наред с всички останали събрани по делото доказателства.
При положение, че по делото не са събрани други доказателства, които да
внасят съмнение относно описаната в АУАН фактическа обстановка и
достоверността на събраните гласни доказателства, съдът я приема за
установена по несъмнен и безспорен начин.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и от материалноправна гледна точка.
По отношение на визираното в т. 1 от атакуваното НП нарушение по
смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдът намира, че същото е безспорно
доказано и правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършването му.
Новелата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП вменява задължение на водачите
на МПС да оказват необходимото съдействие при проверка за наличието на
алкохол или упойващи вещества в кръвта им или в издишания въздух.
Законодателят е предвидил два алтернативни начина за извършване на тази
проверка на водачите на МПС – тест с техническо средство или даване на
кръвна пробва за изследване в медицинско заведение. На санкция подлежат
водачите на МПС, които откажат проверка и по двата начина, тъй като
законодателят ги е предвидил алтернативно.
Видно, както от писмените материали по делото, не се спори, че
5
жалбоподателят не е бил тестван с техническо средство, което обстоятелство
е вписани в талона за изследване, който същият е подписал и изрично е
посочил, че желае да бъде подложен на медицинско химическо изследване.
На следващо място се установява, че макар да е получил талон за
медицинско изследване жалбоподателят не е изпълнил задължението си да се
яви в медицинското заведение, за да предостави кръвна проба за изследване.
По делото не следва да се изяснява по какви субективни причини това не е
било сторено, доколкото за такива липсват ангажирани доказателства. Тук е
мястото да се отбележи, във връзка с изложените от адв. М. възражения, че не
е предвиден изричен ред за удостоверяване на отказа на лицето, когато
неговото явяване в лечебното заведение не е осигурено от органите на МВР.
В случай, че същият се бе явил на място, дори и след изтичане на
определеното в талона време такъв документ щеше да бъде издаден. Със
своето неявяване в лечебното заведение жалбоподателят ясно е манифестирал
отказа си да бъде изпробван и по алтернативно предвидения начин, с което си
бездействие е осъществил състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
За съставомерността на деянието съдът намира ирелевантно
възмущението на жалбоподателя, че контролните органи са искали да го
изпробват за употреба на наркотични вещества и техните аналози.
Същественото в случая е, че е доказано управлението на горепосочения на
посочените в НП дата, час и място, което е задължавало неговия водач Н. ГЛ.
да се подложи на проверка за употреба на наркотични вещества или техните
аналози. Отказът на водача да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техните аналози е доказан по достатъчно несъмнен начин,
доколкото е обективиран по предвидения за това специален ред в чл. 6, ал. 5
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните
аналози – в талона за медицинско изследване.
Единствената възможност за отказ от тестване с техническо средство
за употреба на наркотични вещества е предвидена в чл. 3а, ал. 3 от Наредба №
1от 19.07.2017 г. – когато физическото състояние на лицето не позволява
извършване на проверка с техническо средство или тест, каквато хипотеза в
случая не била налице.
За така извършеното нарушение с оглед неговата висока обществена
6
опасност е предвидена санкция „глоба” в размер на 2000 /две хиляди / лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца. Доколкото така
посочените санкции са определени в конкретен размер, то съдът не може да
изменя същите.
Действащата както към момента на деянието, така и към настоящия
момент Наредба Із-2539/17.02.2012г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение предвижда
за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водачите да бъдат отнемани 12
контролни точки. Настоящия съдебен състав намира, че АНО правилно е
определил размера на наложените на жалбоподателя санкции, като е взел
предвид всички обстоятелства относими към определяне на размера на
наказанието. АНО правилно е приложил и разпоредбите на посочената по-
горе Наредба.
По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗдвП, с оглед
презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съдът намери, че нарушението е
доказано от обективна страна, доколкото при извършената му проверка
жалбоподателят не е носел в себе си и не е представил на контролните органи
контролен талон към, СУМПС.
Правилно е приложена и санкционната разпоредна на чл. 183, ал.1, т.1,
пр. 1 от ЗДвП, като е наложена санкция в предвидения от закона размер.
Доколкото тежестта за доказване на обвинението тези върху АНО
настоящия съдебен състав намира, че той е извършил всичко обективно
необходимо и е събрал доказателства за извършеното нарушение, както от
обективна, така и от субективна страна.
При проведеното съдебно следствие, и от събраните в хода на делото
доказателства не бе установено различно фактическо положение от
посоченото в атакуваното наказателно постановление.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
016850/17.08.2021г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което на основание чл. 174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл.
174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца,
като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки и
на основание чл. 183, ал1., т.1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т.
1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10
лева, като правилно и законосъобразно.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8