Решение по дело №204/2024 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: 13
Дата: 10 април 2025 г. (в сила от 26 април 2025 г.)
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20241310200204
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Белоградчик, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20241310200204 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ГЛ.ХХVІІІ ОТ НПК ВЪВ
ВРЪЗКА С ЧЛ. 78 А НК.
По досъдебното производство № 98/2024 г. по описа на РУ -
Белоградчик, прокурор при РП-В., с мотивирано постановление от 18.11.2024
г., е направил предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, на З. В. В. от гр. Д.,
обл. В., затова, че на 19.03.2024 г. в жилище, находящо се в гр. Д., обл. В., ул.
„Л.Д.“ №18, в условията на домашно насилие по смисъла на чл.93 т.31 от НК,
чрез нанасяне на удар с ръка в лицето на К.Г.Д., с която се намира във
фактическо съпружеско съжителство, й причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето – престъпление по чл. 131 ал.1 т.5а НК във вр. чл.130 ал.2 от НК.
В с. з., наблюдаващият прокурор поддържа предложението, направено с
Постановлението от 18.11.2024 г. Пледира, че са налице предпоставките на
чл.78А НК за освобождаване от наказателна отговорност на обвин. З. В. и
1
налагане на административно наказание "глоба". Относно размера на глобата
пледира същият да бъде малко над минималния, предвиден в закона, с оглед
поведението на обвиняемия – неявяване в с. з. и с оглед обществената
опасност на деянието – извършено в условията на домашно насилие.
Обвиняемият З. В. В., редовно призован, не се явява в с. з., нито се
представлява. В хода на досъдебната фаза на процеса – той не дава обяснения
по обвинението.
Съдът, като взе предвид събраните по ДП № 98/2024 г. на РУ -
Белоградчик доказателства, доводите на страните, и факта, че прокурорът
поддържа направеното предложение по реда на гл. ХХVІІІ от НПК, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият З. В. и пострадалата К.Д. живеели във фактическо,
съпружеско съжителство, т.е. без да сключват брак, в неговия дом - в град Д.,
на ул. „Л.Д.“ № 18. Това съжителство продължавало от около 3 години преди
деянието / т.е. от ок. 2001 г./, като от него те имали две, малолетни деца /
едното на 1,4 г., другото на 1 месец/. На същият адрес в гр. Д., но в отделна
постройка / тип „лятна кухня“/ живеели родителите на обвиняемия.
През годините от съжителството между Д. и В., често по между им
възниквали скандали, като при някои от тях Д. напускала общия им дом и
отивала при своята майка – в с. О., общ. Д., но не след дълго се връщала.
Майка й било подавала и оплакване в полицията през 2022 г. – след подобен
инцидент – бой и тормоз над дъщеря й от З. В., но не било водено и дело по
ЗЗДН.
На 19.03.2024 г. вечерта, обв. З. В. се прибрал от работа – ходел в гората
да сече дърва, без трудов договор, и бил подпийнал. В това си състояние се
уговорил със свой познат, да се съберат – у познатия, и да пият заедно, още.
По повод намерението на обвиняемия да излиза отново и да употребява
алкохол, свид. К.Д. му възразила. Това само ядосало З. В. и той започнал да я
обижда, и дори удря – нанесъл й удари с ръце /юмруци/ в главата - лицето,
гърба, бутнал я и тя паднала на леглото, при което си ударила краката - под
коленете. Всичко това станало пред погледите на децата, като по-голямото
започнало да плаче. Обвиняемият заявил на Кл. Д. да напусне жилището, но
след това веднага променил решението си и заключил жената и двете им деца
в къщата, и отишъл при своя познат. Пострадалата се обадила по телефон
първо на своята майка – свид. Г. Н., живуща в близкото село О. и я помолила
да дойде и да ги прибере с децата. Обадила се след това и на майката на
2
обвиняемия, която била с мъжа си в лятната кухня, в същия двор. Родителите
на З. В. веднага дошли до основната къща в имота, но не могли да отворят
заключената врата, нямали ключ за нея, опитали се да се свържат по телефон
със сина си и му казали да се прибере и да отключи. Той отказал, като им
наредил да не му се бъркат в живота и отношенията с Д.. Същевременно свид.
Г. Н. подала сигнал на спешен тел. 112.
На мястото – в къщата на обвиняемия, били изпратени свид. Бр. Б. и Ив.
Щ. – служители на РУ-Белоградчик. Веднага след тях пристигнала и майката
на пострадалата. Полицаите наредили на родителите на В. да го издирят по
телефона отново и да му кажат да дойде.
Когато обвин. З. В. пристигнал – видимо пиян, а след като отключил
къщата и влезли всички вътре – той взел едното свое дете и не искал да го
пусне, да тръгне с майката – пострадалата, която искала да отиде с децата в
дома на своята майка в с. О.. Поведението на обвиняемия наложило намесата
на двамата полицейски служители – те, с помощта на бащата на З. В. – свид.
В. В., и самата К. Д., го взели от ръцете на З. В. и го предоставили на
пострадалата. Последната наистина напуснала общия им със З. В. дом, заедно
с двете деца. Живели няколко дни /пет/ в с. О., след което се върнали в дома на
В..
Междувременно, още на 19.03.24 г. обвиняемият бил и задържан по реда
на ЗМВР - за 24 ч., от полицейските служители в РУ-Белоградчик, поради
поведението му спрямо тях и близките му – буйство, в пияно състояние,
отказа да пусне едното дете с майката, съпротива срещу органите на МВР,
неизпълнение на дадено му разпореждане.
За причинените й телесни увреждания от ударите на З. В., К.Д. не
потърсила медицинска помощ, нито дори преглед от специалист, респ. не се е
сдобивала с медицинско удостоверение за телесни повреди.
З. В. бил предупреден по реда на ЗМВР да не осъществява
незаконосъобразни действия спрямо К.Д. и членовете на семейството й - да не
им нанася телесни повреди, да не им се заканва със саморазправа.
В хода на съдебното производство / поради не назначаване още в хода на
досъдебното такова/, с цел пълно и правилно изясняване на фактическата
обстановка и установяване на обективната истина, от съда е назначена и
впоследствие проведена съдебно-медицинска експертиза - по писмени данни
3
– показанията на свидетелите по делото. Видно от заключението на вещото
лице, на К.Д., ако съдът приеме за достоверни показанията на свидетелите по
делото, то на пострадалата следва да се приеме за причинени синини под
дясно око и под коленете на краката. По механизъм на увреждане, същите
увреждания е възможно да бъдат получени по време и начин, както са описани
от пострадалата и в другите свидетелски показания по делото. Според вещото
лице, тези увреждания водят само до болка и страдание за увредения.
За настоящия съдебен състав безспорно се доказаха фактите –
съвместното съжителство на съпружески начала и предходни влошавания на
отношенията между съжителстващите обвиняем и К. Д., получени на 19.03.24
г. телесни наранявания по главата – лицето и краката на свид. К.Д., момента на
получаването им, начинът на същото, механизма на това – вкл. и кой е нанесъл
ударите по тялото на пострадалата и причиненото й нараняване при бутането
й и падането върху легло – а именно обвин. З. В.. Тези обстоятелства се
извеждат както от устните доказателства – свидетелски показания на самата
К.Д., Г. Н., Р. Я., Бр. Б., Ив. Щ., П. В.а и В. В. /които са непротиворечиви и
съдът ги кредитира изцяло в тяхната съвкупност, независимо от евентуалната
заинтересованост на първите две посочени свидетелки, но корелиращи изцяло
с останалите гласни доказателства/, така и се установяват и от писмените
доказателства, изготвени по реда на НПК и приети от съда – докладни
записки до Началник РУ-Белоградчик, характеристична справка от
полицейски служител на обвиняемия, формуляр и въпросник за оценка на
риска, изготвени относно лице /К.Д./ пострадало от домашно насилие,
Предупредителен протокол по ЗМВР – съставен на обвиняемия, заключение
по проведена съдебно медицинска експертиза.
Абсолютно право на обвиняемия е да не признава вина и авторство на
поведението си към 19.03.24 г. и въобще да дава обяснения. Наистина той
няма много лоши характеристични данни, съгласно изготвената му
характеристика от полицейски служител в РУ-Белоградчик, има една само,
стара криминалистическа регистрация, за негово противоправно поведение
като непълнолетен. Но по делото се събраха и показания – на свид. К.Д. и
майка й свид. Н., на родителите на самия обвиняем – свид. П. В.а и В. В., за
предходни влошени отношения между З. и К. предизвиквали също
напускането на общия им дом от последната. За такива проблеми указва и
предходно подаване на оплакване в полицията, макар и не от самата Д., а от
4
майка й – Г. Н. – за упражнявани побой и тормоз от обвиняемия върху К.Д..
Вещото лице, съдебен лекар, в заключението си по извършената
медицинска експертиза, изразява мнение за напълно възможен механизма, по
който са твърдени да са получени телесните увреждания на Д. / удари с
юмруци, дори ритници/.
Няма спор по делото за факта на дълготрайното / около 3 години от
преди деянието/ съвместно съпружеско съжителство на обвиняемия и Д. –
като при семейни хора, без обаче да имат брак, раждането през това време и на
дете им деца, поради което и посегателството на обвиняемия върху телесната
неприкосновеност на пострадалата, изпълва признаците на квалифициращото
обстоятелство „ в условията на домашно насилие“ по см. на чл.93 т.31 от НК.
Предвид всичко посочено до тук, съдът приема, че обвиняемият З. В. В.,
от обективна страна и действайки с пряк умисъл, е осъществил състава на чл.
131 ал.1 т.5а във вр. чл.130 ал.2 НК, тъй като на на19.03.2024 г. в жилище,
находящо се в гр. Д., обл. В., ул. „Л.Д.“ №18, в условията на домашно насилие
по смисъла на чл.93 т.31 от НК, чрез нанасяне на удар с ръка в лицето на
К.Г.Д., с която се намира във фактическо съпружеско съжителство, й
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание, без разстройство на здравето.
Относно телесно увреждане, нанесено и върху други части от тялото на
пострадалата, за което се съдържат доказателства по делото /показания на
свидетели - за удари и в гърба, и нараняване от удар в леглото по краката, при
падане – налични синини и под коленете/, вкл. и в медицинската преценка от
вещото лице / базирала се на свидетелските думи/ – обвинение няма
повдигнато, поради което и съдът не може да го включи в състава на
престъплението като конкретен елемент, респ. не е възможно да произнесе
съдебния си акт и относно него, т. к. би излязъл извън рамките на
обвинението.
Предвиденото по закон наказание за извършеното престъпление по чл.
131 ал.1 т.5а вр. чл.130 ал.2 от НК, е "лишаване от свобода" до една година или
«пробация».
Към момента на извършване на деянието обвиняемият В., е не осъждан
и не му е налагано наказание по реда на глава VIII, раздел IV от НК. Не са
налице отрицателните предпоставки на чл.78 А ал.7 от НК също.
5
Предвид горното, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.78а
от НК, за освобождаване на обвин. З. В. от наказателна отговорност, и няма
законови пречки на същият да бъде наложено административно наказание
"глоба". / възможност за наказание „порицание“ не съществува тук, както
поиска обвиняемият, като опция/
Съдът налага на обвин. З. В. В. административно наказание "ГЛОБА" в
размер на минималния предвиден в НК все пак, а именно – 1000,00 лева.
Съдът определя наказанието в този размер, тъй като взема предвид
обстоятелствата, че обвиняемият е затруднен финансово – не работи по
надлежния ред, с трудов договор, има две малки деца, за които следва да
полага грижи, млад човек е, по-висок размер на това наказание обременил
бюджета на наказания, който на практика е общ с този на пострадалата.
Според съда с този вид и размер на санкцията ще бъдат постигнати и целите
на наказанието. Съдът тук при определяне размера на санкцията, не счита, че
следва да взема под внимание, както сочи прокурора, двете обстоятелства –
неявяване на обвиняемия пред съда и наличието на домашно насилие при
посегателството над Д.. Първото обстоятелство – неявяването на обвиняемия
пред съда е негово право, в образувания вид съдебно производство, той не е
длъжен да взема участие лично или чрез някакъв представител, поради което
не може да му се вменява във вина факта, че след като е призован надлежно,
не е пожелал да се яви. Другото обстоятелство – „домашно насилие“ е
елемент от престъпния състав на деянието, за което се търси отговорност от
обвиняемия, респ. то вече е взето под внимание от закона при квалификацията
на деянието и предвиденото за него наказание – принципно, в състава на
чл.131 ал.1 т.5а НК. Или съдът не може отделно да го взема предвид като
утежняващо отговорността обстоятелство.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът
осъди обвин. В. да заплати по сметка на РС- Белоградчик 150,80 лв. –
разноски, направени в хода на съдебното производство за възнаграждение на
вещо лице – съдебен лекар, за провеждане на съдебно-медицинска експертиза.
Водим от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА З. В. В. - роден на 21.01.2004 г. в гр. Белоградчик, обл. В.,
живущ в гр. Д., обл. В., българин, български гражданин, не женен, не
осъждан, със средно образование, не работи, с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на19.03.2024 г. в жилище, находящо се в гр. Д., обл. В.,
ул. „Л.Д.“ №18, в условията на домашно насилие по смисъла на чл.93 т.31 от
НК, чрез нанасяне на удар с ръка в лицето на К.Г.Д., с която се намира във
фактическо съпружеско съжителство, й причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето - престъпление по чл. 131 ал.1 т.5а от НК във вр. чл.130 ал.2 от НК.
На основание чл.78 А ал.1 от НК, съдът ОСВОБОЖДАВА З. В. В. /със
снета по - горе самоличност/ от наказателна отговорност за извършеното
престъпление, като му НАЛАГА административно наказание "ГЛОБА" в
размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвин. З. В. В. /със посочена по-
горе самоличност/ да заплати по сметка на РС –
Белоградчик, направените по делото разноски за вещо лице в хода на
съдебното производство – 150,80 лв., възнаграждение по проведената
съдебно-медицинска експертиза.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВОС в 15-дневен срок
от днес.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________

7