РЕШЕНИЕ
№……………. 15.10.2020 г. гр.Балчик
Балчишкият
районен съд граждански състав
На
петнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: Миглена Йорданова
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 322 по описа за
…2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от „Теленор България“ ЕАД, гр. София против
А.Е.С. *** за признаване за установено, че ищеца има вземане към ответника за
сумата от 259,39 лв., представляващи предоставени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер ********* по договори за мобилни услуги за мобилен номер **********
в размер на 105,50 лв.; за мобилен номер ********** в размер на 120,71 лв. и за
мобилен номер ********** в размер на 22,16 лв. за периода от 9.08.2016 г. – 14.12.2016
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата; както и за осъждане на ответника да му
заплати сумата в размер на 183,60 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски, от които 51,80 лв. по договор за лизинг от 9.08.2016 г. за устройство
модел Смарт Плас 2 Уайт във връзка с мобилен номер ********** за периода след
м.12.2016 г. до м.07.2018 г. и 131,80 лв. по договор за лизинг от 9.08.2016 г. за устройство Алкател
модел Поп 4 Блу, във връзка с мобилен номер ********** за периода след
м.12.2016 г. до м. 07.2018 г.
Претендират се и съдебно
деловодни разноски в заповедното и това производство.
Ответникът чрез своя особен
представител оспорва основателността на исковете.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства като взе предвид направените доводи и възражения и
съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът твърди, че с ответника има
сключени договори за мобилни услуги от 9.08.2016 г. за абонатен номер *********
за мобилен номер **********; за мобилен номер ********** и за мобилен номер
********** и два договора за лизинг от същата дата, по силата на които е взел
мобилни устройства Смарт Плас 2 Уайт във връзка с мобилен номер **********
устройство Алкател модел Поп 4 Блу, във връзка с мобилен номер **********.
Ответникът не изпълнил
задълженията си по договорите за предоставяне на далекосъобщителни услуги,
което обусловило правния интерес от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение за търсената сума.
Било
образувано заповедно производство №29/2019 г. по описа на Районен съд-Балчик.
Заявлението било уважено от съда.
Поради
връчване на заповедта в условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът указал на
ищеца да предяви иск и установи вземането си.
Ответникът
не изпълнил и поетите договорни задължения за заплащане на лизинговите вноски.
Това
мотивирало ищеца да предяви настоящите установителни и осъдителни обективно
съединени искове, които с оглед установеното по горе намира за допустими,
подадени при наличие на правени интерес и от лице, което притежава надлежна
активна процесуалноправна легитимация.
Материалноправно основание на исковете е в нормата на чл.422
от ГПК във вр. с чл.124 от с.з., чл. 79 от ЗЗД.
Страните по
делото са били обвързани с договори за предоставяне на мобилни услуги от 9.08.2016 г.
за абонатен номер ********* за мобилен номер **********; за мобилен номер **********
и за мобилен номер **********, както
и два договора за лизинг от същата дата, за мобилни устройства Смарт Плас 2
Уайт във връзка с мобилен номер ********** и устройство Алкател модел Поп 4
Блу, във връзка с мобилен номер **********. В тоя смисъл са представените по
делото 3 бр.договори за мобилни услуги и 2 бр. договори за лизинг и
заключението по извършената и приета като компетентно изготвена съдебно –
почеркова експертиза. Вещото лице установи, че почеркът, с който са изписани
имената на ответника в представените договори и положените подписи под тях са
на А.Е.С..
За процесния
период 30.08.2016 г . – 30.12016 г., на ответника била начислена сумата в
размер на 259,39 лв., представляваща потребени, но незаплатени мобилни услуги,
за което били издадени следните фактури: № **********/15.08.2016 г.;
№**********/15.09.2016 г.; №**********/15.10.2016 г.
Ищецът
претендира и начислените в представената фактура №**********/15.12.2016 г. суми
в размер на 183,60 лв., представляващи стойността на незаплатените лизингови
вноски за устройство модел Смарт Плас 2 Уайт за периода след м.12.2016 г. до
м.07.2018 г. и за устройство Алкател модел Поп 4 Блу.
С оглед
изложеното съдът приема, че между страните за процесния период са съществували
облигационни отношения, по които ищецът е изпълнил договорните си задължения
като е предоставил далекосъобщителни услуги и устройства на лизинг, а
ответникът не е заплатил дължимите суми за ползването далекосъобщителни
услуги и лизинговите вноски.
Извършената по
делото съдебна експретиза установи, че шрифтът в договорите е вид Ариел, а размерът
му не е еднакъв, като на места той е 8. Това по същество съдът намира, че
представлява нарушение на принципа за запознаване с пълното съдържание на
договорите, като поставя потребителя в невъзможност, затруднения за запознаване
с клаузите на договорите, респ. прави ги неравноправни по смисъла на чл. 143,
т. 10 от ЗЗП.
Ето защо съдът
намира, че следва да присъди само стойността на лизинговите вещи и ползваните
услуги за два месеца, т.к. такива са предоставени в пълен обем за този период
по твърдения на ищеца в молба от 17.01.2020 г., и който съобразно наведените в
исковата и допълнителна молба от 17.01.2020 г. съдът установява в размер на 2Х72,97
лв. (от общо посочената от ищеца цена на месец за
предоставените услуги съдът приспада дължимите лизингови вноски, т.к. не касаят
исковете за заплащане на далекосъобщителни услуги ), като прибавя
сумата в размер на 4,62 лв., представляваща допълнително ползвани
услуги извън предоставения пакет.
В останалата част искът следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Стойността на лизинговите вещи се
равнява на 59,57 лв. +151,57=211,14 лв., според договорите за лизинг от
9.08.2016 г. Ищецът претендира сумата в размер на 183,60 лв. Исковете следва да
се уважат като основателни и доказани.
Ищецът
претендира разноски, които му се дължат съобразно чл. 78 от ГПК и уважената
част на исковете.
Съдът
констатира, че ищецът не е внесъл пълния размер държавна такса. Общо дължима
държавна такса в размер на 250 лв.(5Х50 лв., за всеки иск), от които внесени в заповедното производство - 25 лв. и в това
производство – 75 лв.Остават дължими 150 лв.
Ответникът
следва да заплати и възнагражденията на вещото лице по назначените съдебни
експретизи.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено,
че „Теленор България“ ЕАД, гр. София, жк Младост 4, безнес парк София, сграда 6
има вземане от А.Е.С. *** за сумата от 150,56
лв.(сто и петдесет лева и петдесет и шест ст.), представляващи
предоставени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* по договори
за мобилни услуги за мобилен номер **********; за мобилен номер ********** и за
мобилен номер ********** за периода от 9.08.2016 г. – 14.12.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до размер от 259,39 лв.
ОСЪЖДА А.Е.С. да заплати на „Теленор България“ ЕАД сумата в
размер на 183,60 лв.(сто осемдесет и
три лева и шестдесет ст.), представляваща незаплатени лизингови
вноски, от които 51,80 лв. по договор за лизинг от 9.08.2016 г. за устройство
модел Смарт Плас 2 Уайт във връзка с мобилен номер ********** за периода след
м.12.2016 г. до м.07.2018 г. и 131,80 лв. по договор за лизинг от 9.08.2016 г. за устройство Алкател
модел Поп 4 Блу, във връзка с мобилен номер ********** за периода след
м.12.2016 г. до м. 07.2018 г.
ОСЪЖДА А.Е.С. да заплати на „Теленор България“ ЕАД сумата в
размер на 460,14 лв. (четиристотин и шестдесет лева и
четиринадесет ст.), представляваща направените в настоящото и
заповедно производство съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Теленор
България“ ЕАД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Балчик сумата в размер на 150 лв.(сто и петдесет лева), представляваща
незаплатена държавна такса.
ОСЪЖДА А.Е.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Балчик сумата в размер на 500 лв.(петстотин лева), представляваща
възнаграждение на вещо лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ:……