Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.03.2019 г. гр.Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ РАЙОНЕН
СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесети февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа
докладваното от съдия Спасова наказателно административен характер дело
№ 382 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба,
подадена от „***“ ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Б., кв. ***, ***,
против наказателно постановление № 02-0001946/04.06.2019 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Б., с което наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено нарушение по чл.63,
ал.2 от КТ
Жалбоподателят, редовно уведомен, не делегира процесуален
представител.
Административно наказващият орган се представлява,
като оспорва жалбата и ангажира писмени и гласни доказателства.
След
преценка на събраните доказателства от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА съдът намира
следното:
С обжалваното наказателно постановление, издадено от
директора на Дирекция „ИТ“ гр.Б. на жалбоподателя на основание чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда (КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева,
за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява безспорно, че на 03.04.2019 г. около 11.00 часа работодателят е
допуснал до работа лицето Г. В. Ш., преди на същото да бъде предоставено копие
от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Установява се, че Г. В. Ш. е престирала
труд като „работник – кухня“, преди да й бъде предоставено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Това се установява не само от ангажираните
свидетелски показания чрез разпит на служителите, извършили проверката на място
и по документи – С.М., А.Д. и И.Д., но и от представените писмени
доказателства, а именно справка по чл.402, ал.1, т.3, във връзка с чл. 402, ал.2
от КТ, трудов договор от 03.04.2019 г. и справка за приети/отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ. Видно от справката на приети/отхвърлени
уведомления, уведомлението за сключеното трудово правоотношение е подадено от
търговеца на 03.04.2019 г., в 15.47 часа, а лицето е започнало работа преди
това. В тази връзка видно от съставения протокол за извършена проверка на
03.04.2019 г. в 11, 00 ч., към този момент лицето вече е изпълнявало
ефективното трудовите си функции и няма как да му е било връчено уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ, което е подадено същия ден в 15.47 часа.
Съгласно чл.63 ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението
по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите. Според чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1.
Анализът на цитираните разпоредби показва, че работодателят няма право да
допуска работника/служителя преди да му е връчил и двата документа по чл.63,
ал.1 от КТ, т.е. невръчването на който и да е от тях е пречка за започване на
ефективното полагане на труд по трудовото правоотношение. Събраните гласни и
писмени доказателства са категорични, че лицето се е намирало в търговския
обект, полагайки труд в качеството на работник – кухня, като непосредствено по
време на проверката е констатирано да изпълнява конкретни елементи от трудовата
си функция.
При съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения,
като е налице съставомерност на установено нарушение – жалбоподателят е
допуснал до работа горепосоченото лице, преди на същото да бъде предоставено копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ. Ето защо правилно търговецът, в
качеството му на работодател на лицето, е санкциониран за неизпълнение на
задължението си по чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ. Не може
да се възприеме възражението, че поради това, че счетоводството на санкционираното
лице е отдалечено от обекта в гр. Айтос и е необходимо технологично време за
обработване на документите, то не следва да се носи административно наказателна
отговорност. Това може да бъде прието като смекчаващо обстоятелно, съответно да
има значение при определяне размера на санкцията, но не и за освобождаване от
административно наказателна отговорност.
В разпоредбата на чл.415в от КТ са предвидени кои
случаи са „маловажни“ по смисъла на КТ и хипотезите на тази норма следва да
бъде разгледана, доколкото тя се явява специална по отношение на общата норма
на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл.415в от КТ за нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не
са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателя се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв., а съгласно ал.2 не са
маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2. В случая,
нарушението за което е санкциониран жалбоподателя попада сред изключенията
посочени в чл.415в, ал.2 от КТ, за които законодателят изрично е приел, че не
са маловажни, поради което направеното няма основание за приложение на този
правен институт.
От друга страна, деянието, за което е санкциониран
работодателят, не се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обичайните случаи на подобни нарушения и законът не предвижда
настъпването на определени резултатни последици, като нарушението е довършено в
момента, в който работникът започне фактически да изпълнява трудовите си
задължения, без да разполага с който и да е от документите, визирани в чл.63,
ал.1 от КТ, поради което същото не може да бъде прието за маловажен случай на
административно нарушение.
Относно размера на наложената имуществена санкция поради
липсата на данни за други влезли в сила наказателни постановления за нарушения
по КТ съдът намира, че същата следва да бъде намалена до минималния предвиден
от законодателя размер – 1 500 лева. В крайна сметка не са налице
обстоятелства, които да обуславят по-високия размер, наложен от административно
наказващия орган. Санкция в минималния размер от 1 500 лева също ще осигури и
обезпечи необходимото превантивно, предупредително и поправително въздействие.
С оглед изложеното обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно издадено, като следва да се измени
относно наложената санкция, която следва да бъде определена в законоустановения
минимум от 1 500 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №
02-0001946/04.06.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Б., с
което на „***“ ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Б., кв. ***, ***, на
основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ) за извършено нарушение по
чл.63, ал.2 от КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 3 000 лева, като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от 3 000 лева на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Б.кия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението.
Районен
съдия: