РЕШЕНИЕ
№ 19524
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20251110103851 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Т. С. против „Ф.Б.“ ЕООД с искане Договор за
предоставяне на гаранция № ************** г. да бъде прогласен за недействителен и
дружеството да бъде осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД
сумата в размер на 5 лева, представляваща част от сумата в размер общо на 158,64 лева
недължимо получена сума за възнаграждение за предоставено поръчителство, ведно със
законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 22.01.2025 г. до окончателно
погасяване на вземането. Направено е искане сторените в производството съдебни разноски
да бъдат възложени в тежест на ответника.
С протоколно определение от 21.10.2025 г. съдът е допуснал изменение на размера на
предявения осъдителен иск като същия се счита предявен за сумата в размер на 158,64 лева.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.01.2023 г. ищецът сключил с
„И.А.М.“ АД Договор за паричен заем № ************** по силата на който дружеството
му отпуснало в заем сумата в размер на 500 лева. Ищецът поддържа, че по силата на чл. 4 от
съглашението кредитът следвало да бъде обезпечен с гарант – две физически лица
поръчители, които отговарят на редица условия или банкова гаранция. В исковата молба са
изложени твърдения, че на датата на сключване на договора за кредит ищецът сключил с
ответника Договор за предоставяне на гаранция № ************** по силата на който
„Ф.Б.“ ЕООД се е задължило да обезпечи задълженията на кредитополучателя по договора
за кредит, като С. Слачев следвало да заплати възнаграждение по договора за поръчителство
в размер на 158,64 лева, дължимо на части заедно с месечната вноска по кредита. В исковата
молба са изложени твърдения, че ищецът е погасил изцяло задълженията по процесния
договор за кредит, респ. дължимите по договора за поръчителство вноски. Ищецът
поддържа, че сключеният договор за гаранция е лишен от основание, тъй като на
потребителя не се предоставя услуга, тъй като обезпечението е единствено и само в полза на
кредитора по договора за кредит „И.А.М.“ АД. В исковата молба са изложени доводи за
1
недействителност на договора за поръчителство и поради противоречието му с добрите
нрави, тъй като уговореното възнаграждение възлиза на близо 50 % от отпуснатата в заем по
договора за кредит сума.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ф.Б.“ ЕООД чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Златанова поддържа доводи за недопустимост на производството в частта
относно предявеният иск за прогласяване на договора за поръчителство за недействителен,
тъй като за ищеца липсва правен интерес от търсената защита предвид обстоятелството, че
по предявената осъдителна претенция за връщане на даденото по договора съдът следва да
се произнесе в мотивите относно действителността на сделката. По същество на спора
исковата претенция е оспорена. В отговора на исковата молба са изложени съображения, че
договорът за поръчителство е действителен, а възнаграждението за поръчителя има
характера на възнаграждение дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по
гарантиране на задължения на контрагенти. По изложените доводи е направено искане
производството да бъде прекратено, а при условията на евентуалност исковите претенции на
ищеца да бъдат отхвърлени. Направено е искане сторените от дружеството съдебни
разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца. При условията на евентуалност е
направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за
предоставяне на гаранция № ************** г. е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за поръчителство с
посочено в исковата молба съдържание, както и че сделката е недействителна на соченото
правно основание.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответника процесната сума, а в тежест на
ответната страна е да установи основанието, на което е получено плащането.
Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за паричен заем №
************** г. се установява, че „И.А.М.“ АД отпуснало в заем на ищеца сумата в
размер на 500 лева, като съгласно чл. 4 кредит следвало да бъде обезпечен по един от
следните начини: 1. Осигуряване на две физически лица-поръчители, които да отговарят на
определени изисквания; 2. Банкова гаранция с бенефициер заемодателя; 3. Одобрено от
заемодателя дружество гарант. Като писмено доказателство по делото е представен Договор
за предоставяне на гаранция № ************** г., съгласно който ответникът се задължил
да издаде гаранция за плащане ( за изпълнение на парични задължения) в полза на „И.А.М.“
АД, като за поетото задължение ищецът следвало да заплати възнаграждение в размер на
158,64 лева, платимо разсрочено на вноски. Съгласно чл. 3, ал. 1 възнаграждението следвало
да бъде заплатено по начините, установени в договора за паричен заем, като „И.А.М.“ АД е
овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението по договора за гаранция.
Като писмено доказателство по делото е приета разписка за заплатена от ищеца в
полза на „И.А.М.“ АД сума в размер на 684 лева.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че ищецът заплатил в
погашение на вземанията по процесните договор за кредит и гаранция сумата в размер общо
на 684 лева, които били отнесени, както следва: 500 лева за главница, 25,36 лева
възнаградителна лихва и 158,64 лева възнаграждение за предоставена гаранция.
Процесният договор за кредит, по силата на който „Ф.Б.“ ЕООД е поело задължение
да сключи договор за поръчителство с „И.А.М.“ АД за обезпечаване задълженията на С. Т.
С. по Договор за паричен заем № ************** г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на
2
поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората
според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми,
на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е нищожност на съответната сделка или клауза, тоест последните не пораждат
предвидените с тях правни последици. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с
които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната
страна се обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-
силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. Такива
по-конкретни уговорки са договаряне на необосновано високи цени, използване на недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи
недобросъвестна конкуренция, както и уговорки, при които се използва монополно
положение на едната страна, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. С чл. 9
ЗЗД законодателят е предвидил възможност за страните по сделките свободно да договарят
съдържанието им, но е установил и ограничение на тази свобода, като е постановил, че
съдържанието не може да бъде договаряно в противоречие с императивни правни норми и с
добрите нрави. Нарушаването на тези изисквания води до нищожност на сделките на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
В разглеждания случай между ищеца и „И.А.М.“ АД е сключен договор за кредит за
сумата в размер на 500 лева, по силата на който потребителят се задължил да върне на
дружеството получената сума ведно с уговорена възнаградителна лихва. Чрез договора за
предоставяне на поръчителство е договорено допълнително парично задължение за
кредитополучателя под формата на възнаграждение в размер на 158,64 лева. Срещу
получаването на това възнаграждение „Ф.Б.“ ЕООД се е задължило да сключи договор за
поръчителство с „И.А.М.“ АД, по силата на който евентуално да заплати дължимите от
кредитополучателя суми по договора за кредит при неизпълнение на задълженията му, като
в случай на плащане същият разполага с правото да получи, както платените суми, така и
законна лихва върху тях от деня на плащането (чл. 143, ал. 1 ЗЗД). Предвид изложеното
съдът намира, че липсва еквивалентност в престациите на страните по договора за
предоставяне на поръчителство. Този резултат е във вреда на длъжника и води до
неоснователно обогатяване на „Ф.Б.“ ЕООД за сметка на потребителя. Тези съображения
налагат извод, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на
добрите нрави и следователно е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради което
същият не е породил предвидените с него правни последици.
Предвид изложеното предявеният иск за прогласяване на сделката за недействителна
е основателен, като ответникът на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД дължи връщане на
даденото по недействителната сделка в размер на 158,64 лева. Искът първоначално е бил
предявен като частичен, с оглед което и лихва за забава върху сумата от 5 лева се дължи от
предявяването на иска /22.01.2025 г./, а върху разликата над 5 лева до сумата 158,64 лева
лихва за забава се дължи от момента, в който е поискано съдът да допусне увеличение на
размера на предявения иск /20.10.2025 г./.
Относно съдебните разноски:
С оглед изхода от спора съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват направените
разноски за внесена държавна такса за разглеждане на спора и депозит по допусната
съдебно-счетоводна експертиза в размер общо на 400 лева.
От извършена служебна справка в ЕИСС се установява, че към момента на
образуване на настоящото производство С. Т. С. е подал срещу „Ф.Б.“ ЕООД искови молби,
по които са образувани следните производства: гр. д. № 24734/2024 г. СРС, 41 състав, гр. д.
№ 50505/2024 г. СРС, 24 състав, гр. д. № 55053/2024 г. СРС, 171 състав, гр. д. № 55053/2024 г.
СРС, 171 състав, гр. д. № 65156/2024 г. СРС, 157 състав, с идентичен по същество предмет
на настоящото дело, като по всяко едно от тях са претендирани съдебни разноски
включително и такива за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца. Както е възприето в актуалната практика на въззивната инстанция, обективирана в
Определение № 2694/11.02.2025 г. по ч. гр. д. № 1056/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-В състав,
3
Определение № 1423/24.01.2025 г. по ч. гр. д. № 155/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав,
Определение № 15334/03.10.2024 г. по ч. гр. д. № 10259/2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав,
Определение № 19191/08.10.2025 г. по ч. гр. д. № 10142/2025 г. на СГС, ЧЖ-I-Ж състав,
ищецът изцяло по свое усмотрение, макар и да има възможност да получи защита на правата
си по идентични договори за заем между същите страни в едно производство, е образувал
няколко искови производства за прогласяване нищожността на идентични по съдържание
отделни заемни договори, като с тези свои действа страната многократно е увеличила
задълженията за разноски. Неупражняването на всички права в рамките на едно
производство е изцяло по волята на ищеца, а и негово право, с упражняването на което
обаче не следва да се утежнява положението на ответника, като му се вмени в тежест
задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера на разноските,
който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно производство. Да се
приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на
действия, съставляващи злоупотреба с права. Следва да бъде посочено, че се касае за едни и
същи страни, едни и същи искове, касаещи договори за потребителски кредити, които макар
да представляват самостоятелни сделки, са сключени при сходни условия, респ. основанието
на исковите претенции е идентично, като в допълнение исковите молби са типови с
идентично съдържание. Формалното упражняване на процесуални права не преследва
легитимен интерес, а напротив цели в полза на ищеца да бъдат присъдени съдебни разноски
по всяко едно от отделните производства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от С. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр.
****************************, против „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****************, със
седалище и адрес на управление в гр. *********************, иск Договор за предоставяне
на гаранция № **************., за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради
противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на
управление в гр. *********************, да заплати на С. Т. С., ЕГН **********, с адрес в
гр. ****************************, на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД сумата в размер
на 158,64 лева, представляваща получена без правно основание сума по Договор за
предоставяне на гаранция № 4695687/13.01.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата от
5 лева от 22.01.2025 г. до изплащане на вземането, а върху сумата от 153,64 лева законна
лихва от 08.10.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *******************, със седалище и адрес на
управление в гр. *********************, да заплати на С. Т. С., ЕГН **********, с адрес в
гр. ****************************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер общо
на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ПОСТЪПВАНЕ в срока за обжалване на съдебното решение на молба по чл.
248 ГПК за изменение на постановения съдебен акт в частта относно разноските препис от
същата без да се докладва на съдията-докладчик да се изпрати за отговор на насрещната
страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото
да се докладва.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5