№ 7
гр. Стара Загора, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20225500900128 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 44а,
ал.2 от ЗОЗ.
Производството е образувано по искова молба предявена от „П.“ АД, с
ЕИК ***, с адрес на управление гр. С.** против „М.М.-И." ЕАД с ЕИК: ***, с
адрес на управление: гр. Р.** и „Р.-Р.” ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Р.** 236 240,04лв..
Банката - ищец твърди, че е предоставила на „Р.-Р.” ЕАД -
кредитополучател с Договор № 013ОD-L-000003/01.03.2012г., кредит до
размера на 2 000 000 лв., средствата по който са обезпечени с особен залог на
вземанията на Кредитополучателя от „М.М.-И." ЕАД с ЕИК: ***,
произтичащи от Договор № МТ-073/2012 от 29.02.2012г., Договор № МТ-
74/2012г. от 29.02.2012г., Договор № МТ-78/2012г. от 29.02.2012г. и Договор
№ МТ-79/2012г. от 29.02.2012г.
С Анекс №1 от 25.07.2012г. към Договор № 013ОD-L-
000003/01.03.2012г. страните са увеличили размера на кредита до 4000 000лв.
и са договорили допълнително обезпечение - особен залог върху всички
настоящи и бъдещи вземания на Кредитополучателя от „М.М.-И.” ЕАД.
С Анекс №2 от 21.06.2013г. страните са договорили промени в
условията на погасяване на кредита.По силата на Договор за залог на вземане
1
от 01.03.2012г. „Р.-Р.” ЕАД е учредило в полза на Банката особен залог върху
своите вземания от „М.М.-И.” ЕАД, произтичащи от Договор №МТ-073/2012
от 29.02.2012г., Договор № МТ-74/2012г. от 29.02.2012г., Договор № МТ-
78/2012г. от 29.02.2012г. и Договор № МТ-79/2012г. от 29.02.2012г. с обща
стойност 4 610 000 лева без ДДС. Особеният залог е учреден като обезпечение
по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка №013OD-L-
000003/01.03.2012г. и анекси към него и е вписан в Централния регистър на
особените залози към Министерство на правосъдието /„ЦРОЗ”/ с вписване с
peг. № 2012031300934.
Ищецът сочи, че ответникът - длъжник по заложеното вземане „М.М.-
И.” ЕАД, , е уведомен със Съобщение с изх. № 231-346/13.03.2012г. по реда
на чл.17 ал.1 от Закона за особените залози.
С писмо с изходящ № ФС-17-355 от 15.03.2012г. „М.М.-И.” ЕАД са
потвърдили, че са уведомени за залога и от тогава залогът има действие
спрямо дружеството - първи ответник. Изрично са се задължили всички
плащания към Кредитополучателя по посочените четири броя договори да
бъдат извършвани по сметка в Банката.
Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, Банката
вписа пристъпване към изпълнение по отношение на заложените вземания на
Кредитополучателя от „М.М.-И.” ЕАД. Пристъпването към изпълнение е
вписано в ЦРОЗ на 16.12.2013г. с рег.№ 2013121602282, за търсената сума
833 295.03 лева, представляваща част от цялото вземане към тази дата. С
допълнително вписване за пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ с peг. №
2014010300250 за друга част от дълга в размер на сумата от 2 353 848.88 лева,
от които главница в размер на 2307385.03 лева и просрочена лихва от 46
463.85 лева.
За вписаното пристъпване към изпълнение се сочи, че
Кредитополучателят е уведомен чрез писмо с изходящ №10-18972 от
21.12.2013г. За вписаното пристъпване към изпълнение „М.М.-И.” ЕАД е
уведомено с писмо, получено с вх.29908 от 27.12.2013г. С така полученото
писмо, ответникът е уведомен, че по реда на чл.32 ал.4 от Закона за особените
залози с вписване на пристъпване към изпълнение заложеното имущество
преминава в разпореждане на заложния кредитор Банката. Посочва се, че
изрично е указано, че по силата на чл.44а. ал.2 и ал.3 ЗОЗ - с вписване на
2
пристъпване към изпълнение заложените парични вземания на
Кредитополучателя от „М.М.-И.” ЕАД се считат за възложени за събиране на
заложния кредитор - Банката и постъпленията от тези вземания може да се
събират само от вписания в ЦРОЗ депозитар. Банката е предупредила
ответника с това писмо и относно противопоставимите права на заложния
кредитор, по отношение на всички останали кредитори, включително и преди
публичноправните кредитори (аргумент от чл.194 ал.1 и 3 от ДОПК). Банката
е напомнила на ответника, че след 06.08.2012г. - датата, на която дата на
ответника е съобщено за запора, всички плащания, включително и по
наложени запори, извършени от Мините, на трети лица различни от заложния
кредитор, са недействителни и Банката ще има право да иска повторно
плащане на всички суми, които са били платени в нарушение на заложното
право на Банката.
С писмо с изх.№10-404/13.01.2014г. връчено на Кредитополучателя чрез
управителя С.С., Банката го е уведомила, че е вписала допълнително
пристъпване към изпълнение и за останалата част от кредита за сумата от
общо 2 353 848.88 лева, от които 2 307 385.03 лева главница и 46 463.85 лева
лихва.
По силата на Договор за залог на вземане от 25.07.2012г.
Кредитополучателят е учредил в полза на Банката особен залог върху всички
свои настоящи и бъдещи вземания от „М.М.-И.” ЕАД. Сочи се, че особеният
залог е ново обезпечение по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка
№0130D-L-000003/01.03.2012г. и анекси към него и е вписан в Централния
регистър на особените залози към Министерство на правосъдието /„ЦРОЗ”/ с
вписване с peг. №2012080300606.
Твърди се, че длъжникът по заложеното вземане - „М.М.-И.” ЕАД е
уведомен със Съобщение с изх. №231 -856/03.08.2012г. по реда на чл.17 ал.1
от Закона за особените залози. С писмо с изходящ № ПО-02-400 от
08.08.2012г. „М.М.-И.” ЕАД потвърждава, че са уведомени за залога и че
залогът има действие спрямо дружеството. Ответникът се е задължил всички
плащания към „Р.-Р.” ЕАД да бъдат извършвани от него по посочената
сметка в Банката.
C уведомление c изх.№231-51 от 10.01.2013г. получено с вх. № 455 от
21.01.2013г., Банката е напомнила на „М.М.-И.” ЕАД за отговорността и
3
задължението на длъжника по заложеното вземане за превод на всички
дължими суми, само и единствено на заложния кредитор по сметка в Банката.
С уведомление с изх.№231-1816 от 20.11.2013г. получено с вх. № 8827
от 21.11.2013г., Банката отново напомнила за отговорността и задължението
на длъжника по заложеното вземане за превод на всички дължими суми, само
и единствено по сметка в Банката.
С молба с вх.№ 396/17.01.2014г. Банката е поискала от „М.М.-И.” ЕАД
детайлни сведения относно заложените в полза на Банката вземания на
Кредитополучателя от „М.М.-И.” ЕАД. Чрез напомнително писмо с изх.№
231-393/04.03.2014г. Банката е припомнила на ответника молбата си за
предоставяне на сведения за неизпълнените задължения на „М.М.-И.” ЕАД
към Кредитополучателя. С писмо с изх.№ ПО-02-172/27.03.2014г. и вх.№231-
356/01.04.2014г., „М.М.-И.” ЕАД са потвърдили, че задълженията им към
Кредитополучателя към дата 23.03.2014г. са в общ размер на 667 727.57 лева.
„М.М.-И.” ЕАД е информирало Банката, че ще преведете дължимите към
23.03.2014г. суми от 667 727.57 лева, едва след като депозитарят изготви
разпределение на събраните суми.
Посредством писмо с изх.№ ПО-02-275/21.05.2014г. „М.М.-И.” ЕАД
повторно са уведомили ищеца, че ще изплатят заложените и дължими
вземания към Кредитополучателя, едва след получаване на разпореждане от
депозитаря за разпределение на същите тези суми.
С вх. № 5809 от 19.06.2015г. „М.М.-И.” ЕАД получил, изпратена от
Банката, Покана за плащане на сумата от 667 727.57 лв., представляваща
размера на признатото от ответника негово задължение посредством писмо с
негов изх. № ПО-02-172/27.03.2014г. и на ищеца Вх.№231 - 356/01.04.2014г.
С писмо с изх. № ФС-17-428 от 06.07.2015г. на „М.М.-И." ЕАД
получено от Банката с вх.№07-3472 от 09.07.2015г., ответникът отговорил, че
„сумата от 667 727.57 лева представлява общо задължение към „Р.-Р.” ЕАД,
включващо и задължения по фактури, които не са заложени в полза на
Банката.
След признанието за наличие на задължения към „Р.Р.“ ЕАД към
29.05.2014г., „М.М.-И." ЕАД предоставило на ищеца с писмото от
06.07.2015г., като приложен документ и подписан Протокол за прихващане на
взаимни задължения от 30.05.2014г. между „М.М.-И." ЕАД и „Р.-Р.” ЕАД, по
4
силата на който се твърди наличие на насрещни задължения, които се
прихващат до сумата от 217.674.83 лева. В писмото „М.М.-И." ЕАД
уведомява ищеца за следното,че според този протокол двете страни
прихващат взаимни задължения, подробно описани по номера на фактури и
суми, които не са включвани в Договор за цесия и банката не може да
претендира да й бъдат платени. Ищецът сочи, че видно от приложенията е, че
задълженията, прихванати в Протокола са част от сумата от 667 727.57 лева,
която ищецът настоявал да бъде платена, като заложена в полза на Банката.
С писмото от 06.07.2015г. „М.М.-И." ЕАД повторно писмено е признало,
на първо място размера на задълженията на дружеството към „Р.Р.“ ЕАД за
сумата от 667727.57лева. На второ място с писмото е признато, че след като
ответното дружество е уведомено за вписаното пристъпване към изпълнение
за заложените вземания по конкретни договори за доставка и за заложените
всички настоящи и бъдещи вземания на Кредитополучателя от Мините,
„М.М.-И." ЕАД се е разпоредило с част от тези вземания, като е извършило
прихващане.
Синдикът, в производството по несъстоятелност на Кредитополучателя,
е приел вземанията на Банката, които произтичат от посочения по - горе
договор за кредит и са обезпечени със заложените вземания от ответника, със
Списък на приети вземания на кредиторите на „Р.Р.“ ЕАД, вписан в
Търговския регистър с вписване с рег.№20151007104808.
С писмо с изх.№ПД-11-474 от 18.11.2015г. на „М.М.-И.“ ЕАД, се
признават предявените от Банката вземания срещу Кредитополучателя,
признали са и заложните права на Банката по отношение на двата учредени
особени залога на вземания от „М.М.-И.“ ЕАД, като са уведомили, че
задълженията на дружеството към Втория ответник са редуцирани до размера
от 16 851.33 лв. и ще бъдат платени когато „М.М.-И.“ ЕАД има финансов
ресурс.
Банката счита, че е доказала наличие на заложено в нейна полза
задължение в размер на 667 727.57 лв. на „М.М.-И.“ ЕАД към „Р.Р.“ ЕАД, за
който особен залог ответниците са надлежно уведомени, както за неговото
учредяване, така и за вписаното пристъпване към изпълнение, а самото
задължение като размер и като основание е признато неколкократно от
„М.М.-И.“ ЕАД в писмена кореспонденция с Банката.
5
С допълнителна молба, ищецът е направил уточнение, че с оглед
настъпило плащане в хода на съдебното производство, по реда на чл.232 от
ГПК частично оттегля предявения иск срещу ответника „М.М.-И.” ЕАД с
ЕИК: ***, за сумата от 431 487.53 лева (четиристотин тридесет и една хиляди
четиристотин осемдесет и седем лева и петдесет и три стотинки), като за
останалия размер поддържа иска.
Моли, делото да продължи само по отношения на сумата от
236240.04 лева (двеста тридесет и шест хиляди двеста и четиридесет лева и
четири стотинки), ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до пълното изплащане на задължението. Моли сумата от 236
240.04 лева (двеста тридесет и шест хиляди двеста и четиридесет лева и
четири стотинки) за напред да се приеме за цена на иска по делото.
Ответникът „М.М.-И.“ ЕАД, заявява, че оспорва иска по основание и
размер, като неоснователен и недоказан. Изразява се становище, че дори след
намаляването цената на иска за сумата от 236 240, 04 лв., ведно със
законовата лихва от датата на предявяване на исковата молба до пълното
изплащане на задължението, същата не е дължима, като искът е изцяло
неоснователен и недоказан на посочените и твърдени в исковата молба
обстоятелства.Поддържа становището, че така претендираните от ищеца суми
са недължими.Ищецът обосновавал възникването на задължение на „М.М.-
И.” ЕАД в посочения в исковата молба размер единствено от водената му със
същото дружество кореспонденция. Твърди се, че в писмо с изх. № ФС-17-
428 от 06.07.2015г. и представения с него протокол за прихващане на взаимни
задължения от 30.05.2014г. между „М.М.-И.” ЕАД и „Р.-Р.” ЕАД ищецът е
уведомен, че сумата в размер на 667727,57 лв. /предмет и на настоящия иск/
представлява не заложени в полза на Банката вземания на „Р.-Р.” ЕАД, а общо
задължение на „М.М.-И.” ЕАД към „Р.-Р.” ЕАД. Тази сума включвала и
задължения по фактури, които не са заложени в полза на П., поради което и
не е имало основание, а и към настоящия момент такова липсвало за
претендирането им от Банката. В така посоченото писмо, ответникът заявява,
че изрично е посочил, че на 30.05.2014г. между „М.М.-И.” ЕАД и „Р.” е
подписан Протокол за прихващане на вземания и задължения на стойност
217674,83лв. Според този протокол двете страни прихващат взаимни
задължения, подробно описани по номера на фактури и суми, които не са
6
включвани в Договор за цесия и Банката не може да претендира да й бъдат
платени.
Сочи се, че ищецът обосновавал възникването на задължение на „М.М.-
И.” ЕАД в посочения в исковата молба размер отново единствено от водената
му с „М.М.-И.“ ЕАД кореспонденция, като споменавал изпратеното писмо с
Вх. № 231-356/01.04.2014г. до Банката. В така посоченото писмо, ответникът
сочи, че уведомява П., че с оглед изпълнение разпоредбите на чл. 44а, ал.2 от
303 във връзка с чл. 40 и чл. 41 от 303, е направил запитване до Депозитаря
С.Б.Ц., като иска да му бъде указано в каква поредност и в какви пропорции
следва да бъдат извършвани плащания по наложените към момента запор, и
при евентуално бъдещи такива запори на вземанията на длъжника „Р.-Р.“
ЕАД, както и че към настоящия момент няма получен отговор от Депозитаря
и не е представено разпределение. Освен това, с въпросното писмо
ответникът сочи, че е им предоставил и Справка за задължението на „М.М.-
И.“ ЕАД по фактури с настъпил падеж към „Р.-Р.“ ЕАД и Опис на наложените
запори на вземания на „Р.-Р. “ ЕАД към дата 17.03.2014г.
В Справката за задължението на „М.М.-И.“ ЕАД по фактури с настъпил
падеж към „Р.-Р.“ ЕАД /изпратена от ММИ на „Р.“ с писмо с Изх. № ФС-17-
428/06.07.2015г. и Вх. № 07-3472/09.07.2015г., ответникът сочи, че е
предоставил единствено информация относно суми, по които „Р.-Р.“ са
издали фактури, по които е следвало към онзи момент да се извършат
плащания. Уточнява, че всички плащания, които са били извършени до онзи
момент /съгласно сключените договори между Р. и ММИ 1) са били
направени на база издадени фактури от „Р.-Р.“ ЕАД, 2) включени измежду
тях и фактури, по които е следвало да се извършват плащания към П. в
качеството му на цесионер в следствие на множеството Договори за цесии,
сключени между Банката и „Р.-Р.“ и за които е получавал уведомителни
писма на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД. /ведно с придружителни писма,
съдържащи подробен опис на фактурите, по които следва да се извършат
плащания в полза на П. като цесионер/.
Съобразно така представения от ответника опис на наложените запори,
същият сочи, че е направил и уточнение до съдебните изпълнители, наложили
запорите по образуваните изпълнителни дела, изпратил уведомления, че
парични суми ще бъдат превеждани по посочените техни банкови сметки
7
само след получаването на разпореждане от Депозитаря по вписания особен
залог, т.е. че не е извършвал плащания по посочените от частните съдебни
изпълнители банкови сметки, както и че ще извърши такива единствено и
само след получаването на разпореждане от Депозитаря по вписания особен
залог, каквото не е получавал в последствие.
Относно претенцията за вземания по Договор за залога на вземане от
01.03.2012г., ответникът излага следното становище:Заявява, че
действително, в раздел III, т.4 от Договор за залог на вземане от 01.03.2012г. е
предвидено, че при частично или пълно заплащане на дължимите суми по
заложеното вземане, „М.М.-И.“ ЕАД ще превежда дължимите суми по
посочената в договора банкова сметка, водена на името на залогодателя/„Р.-
Р.” ЕАД/.
Посочва, че съгласно раздел III, т.5 от същия договор обаче: „В случай,
че длъжникът не извърши своето задължение по предходната точка от
настоящия договор /а това е именно вече гореспоменатата т.4 , раздел III/ и
извърши плащане в полза на залогодателя по друг начин, залогодателят се
задължава да отнесе всички получени от него суми по сметката по
предходната точка, незабавно след получаването им“. Ответникът счита, че
според така постигнатата договорка между П. и „Р.-Р.“ ЕАД, превеждането на
всички получени суми от „М.М.-И.“ ЕАД по посочената банкова сметка в П.
/преди пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор/ е
задължение на залогодателя, независимо от това по коя банкова сметка с
титуляр „Р.-Р.“ ЕАД са извършени плащанията от страна на „М.М.-И.“ ЕАД.
Отбелязва изрично, че в раздел III, т. 6 от Договора за залог на вземания
от 01.03.2012г. е отбелязано, че залогодателят няма право да се разпорежда с
всички суми отнесени по посочената в договора банкова сметка или със
сметката до пълното погасяване на всички задължения на Кредитополучателя
по Договор №0130D-L-000003/01.03.2012г. за овърдрафт по разплащателна
сметка и освобождаването на залога.
Посочва, че видно от представените доказателства /платежни
нареждания, счетоводни документи и др./ е, че ответното дружество е
изпълнявало задълженията си, като е заплащало по сметка на „Р.-Р.“ ЕАД
дължимите към това дружество суми. „М.М.-И.“ ЕАД обаче не можело и не
следвало да отговаря за неизпълнение на задълженията, описани в
8
горепосочения Договор за залог от 01.03.2012г. от страна на „Р.-Р.“ ЕАД, а
единствено е длъжно да съблюдава за изпълнение на задължението си за
заплащане на дължимите суми по фактури, издадени от „Р.-Р.“ ЕАД във
връзка със сключените четири броя договори между „М.М.-И.“ ЕАД и Р.-Р.
ЕАД, а именно Договор № МГ- 073/2012 от 29.02.2012г., Договор № МГ-
74/2012г. от 29.02.2012г., Договор № МГ -78/2012г. от 29.02.2012г. и Договор
№ МТ-79/2012г. от 29.02.2012г.
Посочено е, че съгласно предоставена от ответника като доказателство
по делото Справка за платените Фактури по Договори с „Р.-Р.“ ЕАД - МТ
073/2012г, МТ 074/2012г., МТ 078/2012г. и МТ 079/2012г., издадена от
счетоводството на „М.М.-И.” ЕАД отчетливо се вижда, че към дата
13.03.2012г. /датата, на която ответникът е получил уведомление за
вписването на особен залог върху вземанията на Р.-Р.” ЕАД от „М.М.-И.”
ЕАД по Договор № МТ- 073/2012 от 29.02.2012г., Договор № МТ-74/2012г. от
29.02.2012г., Договор № МТ -78/2012г. от 29.02.2012г. и Договор № МТ-
79/2012г. от 29.02.2012г./ няма издадени фактури по гореописаните четири
броя договори. Освен това се сочи, от същата справка е видно, че плащанията
по фактурите са извършени в интервала от 14.06.2012г. до 29.12.2012г. като
към 27.12.2013г. /датата, на която „М.М.-И.” ЕАД е получило уведомление за
вписано пристъпване към изпълнение/ дължимите суми по Договорите са
изплатени по банкова сметка с титуляр „Р.-Р.” ЕАД с изключение на тези,
където е отбелязано, че една част от фактурата е преведена на „Р.-Р.” ЕАД, а
друга на НАП, както и на трети лица в качеството им на ЧСИ.
Освен това, ответникът заявява, че в представената от него Ставка за
платените фактури по договори с Р.-Р.” ЕАД - МГ 073/2012г. МГ 074/2012г.
МТ 078/2012г. и МТ 079/2012г. се сочи протокол за прихващане на суми по
две фактури, именно Фактура № ********** за сумата от 23 472,00 лв. и
Фактура № ********** за сумата от 50 073,60лв., като същите са предмет на
Протокол за прихващане на вземания и задължения от 28.12.2012г., според
който „М.М.-И.” ЕАД и „Р.-Р.“ ЕАД се споразумяват за извършване на
взаимно прихващане на задължения в размер на 177 268,34 лв. В така
посочения Протокол за прихващане от 28.12.2012г. са посочени още и
следните фактури с № **********, **********, **********, **********,
**********, по които се дължат суми от „М.М.-И.” ЕАД в полза на „Р.Р.“
ЕАД. Отбелязва, че прихващането е направено със съгласието на П., като под
9
подписите на изпълнителния директор на „М.М.-И.“ ЕАД Т.Д. и директора на
„Р.-Р.“ ЕАД С.Ч. стоял подписа на управителя на „П.“ АД - Е.Г., т.е
прихващането е направено съгласно клаузите на ЗЗД и в съответствие с
правните нормите, залегнали в ЗОЗ.
Ответникът сочи, че като доказателство по делото е представил и
Протоколът за прихващане на вземания и задължения от 29.12.2012г., според
който „М.М.-И.“ ЕАД и „Р.-Р.“ ЕАД се споразумяват за извършване на
взаимно прихващане на задължения в размер на 9 101,77 лв., като фактурите,
по които „М.М.-И.“ ЕАД дължи на „Р.-Р.“ ЕАД са следните фактури №
**********, ********** и **********. Отново отбелязва, че прихващането е
направено със съгласието на П., като под подписите на изпълнителния
директор на „М.М.-И.“ ЕАД Т.Д. и директора на „Р.-Р.“ ЕАД - С.Ч. стои
подписа на Управителя на „П.“ АД Е.Г., т.е прихващането е направено
съгласно клаузите на ЗЗД и в съответствие с правните нормите, залегнали в
ЗОЗ /аргумент, произтичащ от чл. 8, ал. 1, т.2 ЗОЗ /.
Прави извод, че „М.М.-И.“ ЕАД е изпълнявало точно задълженията си в
качеството му на заложен длъжник, като всички суми, които е следвало да
бъдат заплатени от „М.М.-И.“ ЕАД във връзка с вписването на особен залог
на вземанията на Кредитополучателя от „М.М.-И.“ ЕАД, произтичащи от
Договор № МТ- 073/2012 от 29.02.2012г., Договор № МТ-74/2012г. от
29.02.2012г., Договор № МТ - 78/2012г. от 29.02.2012г. и Договор № МТ-
79/2012г. от 29.02.2012г. са извършени към „Р.-Р.“ ЕАД след 13.03.2012г.
/датата, на която е получил уведомление за вписването на особен залог върху
вземанията на „Р.-Р.” ЕАД от „М.М.-И.” ЕАД по Договор № МТ- 073/2012 от
29.02.2012г., Договор № МТ- 74/2012г. от 29.02.2012г., Договор № МТ -
78/2012г. от 29.02.2012г. и Договор № МТ- 79/2012г. от 29.02.2012г./ и преди
27.12.2013г. /датата, на която „М.М.-И.” ЕАД е получило уведомление за
пристъпване към изпълнение по особения залог върху тези вземания/.
Относно претенцията за вземания по Договор за особен залог от
25.07.2012г., ответникът взема следното становище:Заявява, че действително,
в раздел III, т.4 от Договор за залог на вземане от 25.07.2012г. е предвидено,
че при частично или пълно заплащане на дължимите суми по заложеното
вземане, „М.М.-И.” ЕАД ще превежда дължимите суми по посочената в
договора банкова сметка, водена на името на залогодателя /„Р.-Р.” ЕАД/.
10
Съгласно раздел III, т.5 от същия договор обаче: „В случай, че
длъжникът не извърши своето задължение по предходната точка от
настоящия договор /а това е именно вече гореспоменатата т.4 , раздел III/ и
извърши плащане в полза на залогодателя по друг начин, залогодателят се
задължава да отнесе всички получени от него суми по сметката по
предходната точка, незабавно след получаването им.“ Според ответника,
според така постигнатата договорка между П. и „Р.-Р.“ ЕАД, превеждането на
всички получени суми от „М.М.-И.” ЕАД по посочената банкова сметка в П.
/преди пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор/ е
задължение на залогодателя, независимо от това по коя банкова сметка с
титуляр „Р.-Р.“ ЕАД са извършени плащанията от страна на „М.М.-И.“ ЕАД.
Отбелязва изрично, че в раздел Ш, т.6 от Договора за залог на вземания
от 25.07.2012г. е отбелязано, че залогодателят няма право да се разпорежда с
всички суми отнесени по посочената в договора банкова сметка или със
сметката до пълното погасяване на всички задължения на Кредитополучателя
по Договор №0130D-L-000003/01.03.2012г. за овърдрафт по разплащателна
сметка и освобождаването на залога.
Счита, че видно от представените доказателства /платежни нареждания,
счетоводни документи и др./ е, че ответното дружество е изпълнявало
задълженията си, като е заплащало по сметка на „Р.-Р.“ ЕАД дължимите към
това дружество суми, както и ,че „М.М.-И.“ ЕАД не може и не следва да
отговаря за неизпълнение на задълженията, описани в горепосочения Договор
за залог от 01.03.2012г. от страна на „Р.-Р.“ ЕАД, а единствено е длъжно да
съблюдава за изпълнение на задължението си за заплащане на дължимите
суми по Фактури, издадени от “Р.-Р.“ ЕАД във връзка със сключените
договори между „М.М.-И.“ ЕАД и „Р.-Р.“ ЕАД /с изключение на дължимите
суми по фактури по Договор № МГ- 073/2012 от 29.02.2012г., Договор АФ
МГ- 74/2012г. от 29.02.2012г., Договор № МГ -78/2012г. от 29.02.2012г. и
Договор № МГ- 79/2012г. от 29.02.2012г., по които има учреден особен залог
в полза на П. съгласно Договор за особен залог от 01.03.2012г./
Ответникът взема становище по изложените твърдения в искова молба,
като излага аргументи по чл. 44а от ЗОЗ и счита, че след като пристъпи към
изпълнение, заложният кредитор следва да уведоми залогодателя, че е вписал
пристъпване към изпълнение. След като бъде уведомен залогодателя, се
11
пристъпва към уведомяване и на третото задължено лице, че върху вземането,
по което то е длъжник е пристъпено към изпълнение от заложния кредитор и
плащанията следва да бъдат извършвани по посочената банкова сметка на
назначения депозитар. От момента на уведомяването на третото задължено
лице, всяко плащане извършено от него на залогодателя би било лошо и
заложният кредитор може да го принуди да плати втори път.
Ответникът посочва, че съгласно предоставените от него като
доказателство по делото Справка за издадени Фактури от Р.-Р.” ЕАД към
„М.М.-И.“ ЕАД за периода от 13.02.2012г. до 31.07.2012г., както и Справка за
издадени Фактури от „Р.-Р.“ ЕАЛ към „М.М.-И.“ ЕАД за периода от
01.08.2012г. до 08.08.2012г., издадени от счетоводството на „М.М.-И.” ЕАД,
се посочват всички издадени фактури от „Р.-Р.“ ЕАД относно дължими
плащания от „М.М.-И.” ЕАД към „Р.-Р.“ ЕАД за горепосочения период от
13.02.2012г. до 08.08.2012г. Твърди, че от първата посочена справка е видно,
че между извършените плащания има и извършени плащания към П., като
плащанията са извършени по цесии, които са сключени между „М.М.-И.”
ЕАД и „Р.-Р.“ ЕАД. Освен това, в същата справка имало направена забележка,
че отбелязването „платено П.“ е съобразно предоставената информация за
сключени договори за цесии между П. и „Р.-Р.“ ЕАД.
Също така, се сочи, че съгласно предоставена Справка за издадените
фактури от „Р.-Р.“ ЕАД към „М.М.-И.“ ЕАД за периода от 09.08.2012г. до
30.11.2013г. издадена от счетоводството на „М.М.-И.” ЕАД, която е приложил
като доказателство по първоначално разгледаното дело, са посочени всички
фактури, които са издадени от „Р.-Р.“ ЕАД относно дължими плащания от
„М.М.-И.” ЕАД към „Р.-Р.“ ЕАД за горепосочения период от 09.08.2012г. до
30.11.2013г. Отново под справката имало направена забележка, която гласи,
че отбелязването „платено П.“ и „неплатени фактури по цесия“ е съобразно
предоставената им информация за сключени Договори за цесии между П. и
„Р.-Р.“ ЕАД.Освен това, се сочи, че в горепосочената справка е изрично
упоменато, че за периода от 01.12.2013г. до 27.12.2013г. няма постъпили
фактури от „Р.-Р.“ ЕАД във „Финансово- счетоводния отдел“ на „М.М.-И.”
ЕАД. Ответникът посочва, че е представил като доказателство при
първоначалното разглеждане на делото и Справка за издадените фактури от
„Р.-Р.“ ЕАД към „М.М.-И.“ ЕАД за периода от 13.02.2012г. до 31.12.2015г.,
изготвена от счетоводството на М.М.-И.” ЕАД, от която е видно, че
12
последната издадена фактура от „Р.-Р.“ ЕАД във връзка със сключените
договори между същото и „М.М.-И.“ ЕАД е от дата 29.10.2013г.
Следвало да се направи извода, че „М.М.-И.“ ЕАД е изпълнявало точно
задълженията си в качеството му на заложен длъжник, като всички суми след
08.08.2012г. /датата, на която е получил уведомление за вписването на особен
залог върху всички бъдещи и настоящи вземанията на „Р.-Р.” ЕАД от „М.М.-
И.” ЕАД/, които са били дължими от страна на „М.М.-И.“ ЕАД към „Р.-Р.“
ЕАД във връзка с учредяването на особен залог на всички настоящи и бъдещи
вземанията на „Р.-Р.“ ЕАД от „М.М.-И.“, са били извършвани към „Р.-Р.“
ЕАД с изключение на тези, по които П. се явява цесионер във връзка с
множеството сключени Договори за цесия между „Р.-Р.“ ЕАД и П.. Освен
това, твърди въз основа на представените доказателства, че след 27.12.2013г.
/датата, на която ММИ е получило уведомление за пристъпване към
изпълнение по особения залог върху всички настоящи и бъдещи вземания/, че
няма извършени плащания по Фактури, издадени от „Р.-Р.“ ЕАД, било то към
„Р.-Р.“ ЕАД или към други лица – НАП, частни съдебни изпълнители и др.
във връзка с учредения залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на Р.
от „М.М.-И.“ съгласно Договор за залог от 25.07.2012г.
Относно сключените Договори за цесии между „Р.-Р.“ ЕАД и П.,
ответникът взема следното становище: Отбелязва, че между „Р.-Р.“ ЕАД и П.
има множество сключени договори за покупко - продажба на вземания
/договори за цесия/, за което е уведомяван въз основа на чл.99, ал. 3 от ЗЗД с
уведомителни писма, изпратени от „Р.-Р.“ ЕАД /стария кредитор, наричан
още цедент/, с които му е съобщавано, че следва да извърши плащанията на
задълженията на „М.М.-И.“ по Фактури /подробно описани в приложения към
уведомителните писма/ по банкова сметка на цесионера П.. Посочва се, че
същите тези приложения съставляват писма, изготвени от „Р.-Р.“ ЕАД, които
посочват фактури, по които плащанията следва да се извършват по посочена
банкова сметка на цесионера П. във връзка със сключените Договори за
цесия.
В отговор на получените уведомителните писма за цесия, изпращани от
„Р.-Р.“ ЕАД, ведно с приложенията към тях с описани фактури, по които
следва да се извършат плащания в полза на П. в качеството му на цесионер
съгласно сключените Договори за цесии, ответникът сочи, че е изпращал
13
писма до „Р.-Р.“ ЕАД, с които потвърждава, че приема цесията и няма
възражения срещу цедираните вземания на „Р.-Р.“ ЕАД. За така твърдените
факти, ответникът посочва, че е представил като доказателства при
първоначалното разглеждане на делото всички уведомителни писма за
цесиите, ведно с приложенията към тях, изпращани му от „Р.-Р.“ ЕАД, както
и отговорите на същите от страна на ММИ до „Р.-Р.“ ЕАД, които към
момента са налични в дружеството.
Твърди, че именно в резултат на уведомителните писма, ведно с техните
приложения, които е получавал от „ Р.-Р.“ ЕАД в резултат на сключените
договори за цесия между Р. и П., е извършвал плащанията по посочените в
тях фактури по сметка на П. в качеството му на цесионер.За така твърдяните
факти относно плащания по Фактури, издадени му от „Р.-Р.“ ЕАД, но
извършвани по банкова сметка на П. и в полза на П. в качеството й на
цесионер въз основа на гореспоменатите сключени договори за цесии,
ответникът посочва, че е представил и Опис на цедираните фактури от „Р.-Р.“
ЕАД към П. след 13.03.2012г., от който са видни следните обстоятелства:
- Издадените фактури от „Р.-Р.“ ЕАД са за периода от 04.05.2012г. до
20.09.2013г.;
- Плащанията по цедираните в полза на П. вземания по посочените фактури са
започнали през 2013г., като последното плащане по тях е на 20.11.2013г.;
- Налични са фактури, издадени от „Р.-Р.“ ЕАД, плащанията по които следва
да се извършат в полза на П. във връзка със сключените договори за цесия;
Според ответника, във връзка със сключените Договори за цесии между
„Р.-Р.“ ЕАД и П., Банката е придобила качеството на цесионер въз основа на
гореспоменатите договори за цесии. Въз основа на същите договори ММИ в
качеството си на длъжник на цесионера е следвало да направи плащания в
полза на П. именно в това му качество на цесионер по фактури, които са
издадени от „Р.-Р.“ ЕАД.
В същото време обаче по същите Фактури, които са издадени от „Р.-Р.“
ЕАД, и по които е следвало да се извършват плащания към П. въз основа на
вписването на пристъпване към изпълнение върху цялото заложено
имущество на „Р.-Р.“ ЕАД от страна на П., Банката се е явявала заложен
кредитор по отношение на ММИ.
14
Счита, че се стига до извода, че фигурите на заложен кредитор и
цесионер в лицето на П. се препокриват, като никой не може да претендира да
му се заплатят едни и същи суми по фактури два пъти въз основа на различно
правно основание, което би означавало, че ще се обогати неоснователно на
едното правно основание въз основа, на което претендира сумите по
въпросните фактури.
Заявено е, че самият ищец по настоящото производство „П.“ АД е
изпратила писмо с Вх. № 4031/15.05.2014г., според което приканва ответното
дружество да направи плащания по неиздължени суми по изискуеми
цедирани вземания, като подробно са изброени редица фактури по сключени
договори за цесии. Освен това, Банката е изпратила и писмо с Вх. №
4862/09.06.2014г., според което същата пише, че „в писмото на банката се
имат предвид вземания на „Р.-Р.“ ЕАД, които са цедирани на Банката, а не
които са заложени в нейна полза и че „П.“ АД иска плащане на
неиздължените суми в качеството на цесионер и кредитор на „М.М.-И.“ ЕАД
по цедираните вземания, а не като заложен кредитор на „Р.-Р.“ ЕАД“.
Съответно, с изпратената от ММИ Справка за задълженията по фактури,
издадени от „Р.-Р.“ ЕАД, отчетливо се виждало, че задълженията към датата
на изпращане на справката по цедирани вземания са възлизали в размер на
431 487,53 лв., докато тези, които са били по вземания на П. като заложен
кредитор са възлизали в размер на 16 851.33 лв., т.е. завеждайки настоящия
иск срещу „М.М.-И.“ ЕАД и „Р.-Р.“ ЕАД, Банката в качеството й на заложен
кредитор претендира да й бъдат заплатени въпросните суми в размер на
431487.53 лв., въпреки, че преди това е изпращала уведомителни писма за
цесии и е изисквала същите суми по същите фактури да и бъдат заплатени в
качеството й на цесионер.
Прави възражение за нищожност на основание чл.646 от Търговския
закон, като излага следните съображения: По своята същност договора за
особен залог представлява договор между кредитора на едно вземане и
длъжника или трето лице, по силата на което кредиторът може сам да се
удовлетвори от заложеното имущество с предпочитание пред другите
кредитори, ако вземането не бъде изпълнено доброволно и точно. В
настоящия случай обаче, ответникът сочи, че чрез сключването на процесните
договори се цели банката да изпревари останалите кредитори на своя обявен в
15
несъстоятелност длъжник - „Р.-Р.“ ЕАД, в това число и „М.М.-И.“ ЕАД. При
това положение, „М.М.-И.“ ЕАД макар и в невъзможност самото то да
събере вземанията си от „Р.-Р.“ ЕАД, бива задължавано да заплаща свои
насрещни задължения към посоченото дружество. По така изложения начин
се достигало до невъзможност на „М.М.-И.“ ЕАД да реализира вземанията си
и можело да се достигне при евентуално уважаване на исковете до
неоснователно обедняване на това дружество за сметка на П. и „Р.-Р.“ ЕАД.
Ето защо, счита, че така посочените договори за особен залог се явяват
нищожни поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона и
като такива не произвеждат действие по отношение на страните.
Счита, че предявеният иск за присъждане на сумата от 236 240,04 лева/,
ведно със законовата лихва от датата на предявяване на исковата молба до
пълното изплащане на задължението, е изцяло неоснователен и недоказан на
посочените и твърдени в исковата молба обстоятелства. Счита, че така
претендираните от ищеца суми са недължими.
Моли, да се отхвърли предявения иск против „М.М.-И.“ ЕАД, като
неоснователен и недоказан и да се постанови в този смисъл решение.
Претендира за направените по делото съдебни и деловодни разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
С Решение № 26/28.03.2022 г. по търг. дело № 2051/2021 г. на ВКС е
обезсилено решение № 55/06.07.2021 г. по в.т.д.№ 308/21 г. на Пловдивски
апелативен съд, както и потвърденото с него решение № 260138/04.12.20 г. по
т.д. №125/19 г. на Окръжен съд Стара Загора и е върнато делото на Окръжен
съд Стара Загора за ново разглеждане при съобразяване на дадените в
мотивната част задължителни указания, а именно: за конституиране на
„Р.Р.“ЕАД/н/ като съищец по делото.
Ищеца П. АД Поддържа първоначалната и допълнителната искова
молба, както и направеното оттегляне на иска от първоначалната сума 667
727.57 лв. до сумата 236 240,04 лв.
Съищеца Р.-Р.” ЕАД /н/ редовно и своевременно призован, не взема
становище по предявения иск.
Ответника„М.М.-И." ЕАД Поддържа изцяло депозираните отговор на
исковата молба и отговор на допълнителната искова молба представени при
първоначалното разглеждане на делото.
16
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
„П." АД е предоставила банков кредит за сумата от 2 000 000лв. на „Р.-
Р." ЕАД/н/ с Договор за овърдрафт № 0130D-L- 000003/ 01.03.2012 г. „Р.-Р."
ЕАД/н/ е заложил в полза на „П." АД вземанията си от ответника „М.М.-И."
ЕАД по сключените между тях договори № № МТ -073/2012г., МТ-
74/2012 г., МТ-78//2012 г., МТ-79/2012 г., всички от 29.02. 2012 г., като
особен залог по реда на Закона за особените залози /ЗОЗ/.
Заложените парични вземания от ответника – „М.М.-И." ЕАД са
възложени за събиране от заложния кредитор – ищеца „П." АД. На
основание чл.17 ал.1 от ЗОЗ, на 13.03.2012 г. заложният кредитор – ищецът
„П." АД е съобщил на ответника „М.М.-И." ЕАД – заложен длъжник по
сключените между тях договори № № МТ -073/2012г., МТ-74/2012 г., МТ-
78//2012 г., МТ-79/2012 г., всички от 29.02. 2012 г., че вземанията по тях са
заложени като обезпечение по реда на ЗОЗ от залогодателят „Р.-Р." ЕАД/н/ на
Договора за овърдграфт 0130D-L- 000003/ 01.03.2012 г.
Следва да се има предвид, че залогът е действителен след съобщаването
му /чл.17 ал.2 ЗОЗ/ и е противопоставим на третите лица след вписването му
в РОЗ за достоверна дата. На 15.03. 2012 г. „М.М.-И." ЕАД са потвърдили
получаването на съобщение за учредения залог и той има действие за това
дружество /чл.17,ал.1 ЗОЗ/ от тази дата.
С Анекс № 1 / 25.07.2012 г. към Договора за кредит - овърдрафт №
0130D-L- 000003/ 01.03.2012 г. „П." АД и „Р.-Р." ЕАД/н/ са увеличили
кредита на 4 000 000лв., заедно с дължимите лихви и са договорили като
допълнително обезпечение и особен залог върху всички настоящи и
бъдещи вземания на “Р.” от “М.М.-И. “.
На 08.08.2012 г. ответникът - заложен длъжник „М.М.-И." ЕАД е
получил уведомление за вписването на особен залог върху всички настоящи
и бъдещи вземания на „Р.-Р." ЕАД/н/, дължими от „М.М.-И." ЕАД.
На 17.12.2013 г. ищецът е вписал пристъпване към изпълнение по
Договор за особен залог от 01.03.2012 г. за сумата 833 295 лв., като част от
цялото вземане. Залогодателят „Р.-Р." ЕАД/н/ е уведомен на 21.12.2013 г., а
ответникът – „М.М.-И." ЕАД /заложен длъжник - на 27.12.2013 г.
17
Ищецът е вписал пристъпване към изпълнение за сумата 2 307 385,03
лв. главница и за 46 463,85 лв. просрочена лихва, общо – 2 353 848,88 лв., за
което е уведомил ответникът „М.М.-И." ЕАД на 27.12.2013 г. и залогодателят
„Р.-Р." ЕАД/н/ – на 21.12.2013 г..
Договорът и Анексите № 1 и № 2 за банков кредит-овърдрафт,
сключени между заложния кредитор „П." АД и кредитополучателя „Р.-Р."
ЕАД/н/ и договорите за особен залог, сключени за обезпечение на
банковия кредит между заложния кредитор „П." АД ищец и залогодателя
„Р.-Р." ЕАД/н/, са валидни. Не е налице нищожност на договорите за особен
залог, поради заобикаляне на закона. Страните по тези договори могат
свободно да изберат правните способи за обезпечение на предоставения
банков кредит по общия ред – по ЗЗД и ГПК или по специалния ЗОЗ.
С писмо с изходящ № ПО-02-400 от 08.08.2012г. ответникът
потвърждава, че е уведомен за залога и че от посочената дата залогът има
действие спрямо дружеството.
Поради неизпълнение на задълженията на „Р.-Р.“ ЕАД, Банката вписва
пристъпване към изпълнение по отношение на заложените вземания на „Р.-Р.“
ЕАД от Мините вписано в ЦРОЗ на 17.12.2013г. с рег.№2013121700496, а
търсената сума 833 295.03 лева, представляваща част от цялото вземане към
тази дата. С допълнително вписване за пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ с
per. № 201401.0300228 за друга част от дълга, от които главница в размер на
2307385.03 лева и просрочена лихва от 46 463.85 лева.
За вписаното пристъпване към изпълнение „Р.-Р.“ ЕАД е уведомен чрез
писмо с изходящ №10-18973 от 21.12.2013г. получено лично от управителя на
дружеството - С.С. на 21.02.2013г.
За вписаното пристъпване към изпълнение „М.М.-И.” ЕАД е уведомено
с писмо, получено с вх.9907 от 27.12.2013г.
Между заложния кредитор – ищецът „П." АД и залогодателя „Р.-Р."
ЕАД /н/ са сключени 50 договори за цесия, които обхващат периода
06.01.2012г.-11.10.2013 г. Цедентът „Р.-Р." ЕАД /н/” е прехвърлил на „П."
АД вземания си, по сключените договори за услуги с „М.М.-И." ЕАД,
посочени по ф-ри и размер, заедно със заложното право, общо за 6 673 155,58
лв.
18
С тази сума залогодателя „Р.-Р." ЕАД/н/ е обезпечил получения от „П."
АД кредит - овърдрафт с Договор № 0130D-L-000003/01.03.2012г, Анексите
към него № 1/25.07.2012 г. за увеличение на кредита и № 2 за заплащане на
лихви и разноски за ползвания кредит като е договорил с кредитодателя „П."
АД особен залог върху вземанията си по всички свои настоящи и бъдещи
вземания от „М.М.-И." ЕАД. Със сключените договори за цесия
материалното право на „Р.-Р." ЕАД/н/ да получи от „М.М.-И." ЕАД плащане
на вземанията си по сключените между тях договори е прехвърлено на
кредитора „П." АД.
С Протокол от 30.05.2014 г. за прихващане на вземания и задължения,
страните се споразумяват да прихванат взаимните си задължения в размер на
217 674,83 лв. по фактури за следните периоди от време :
За „М.М.-И." ЕАД гр.Р. от 14. 08.2013 г. до 29. 10. 2013 г.,общо за
217 674,83 лв.
За Р.-Р." ЕАД/н/ от 12.06.2012 г.до 31.03.2013 г., общо за 217 674,83 лв
.
С Протокол от 28.12.2012 г за прихващане на вземания и задължения
страните се споразумяват да прихванат взаимните си задължения в размер на
177 268.34 лв. по фактури за следните периоди от време :
За „М.М.-И." ЕАД от 19.12.2012г. до 28.12.2012г., общо за 177 268.34
лв.
За „Р.-Р." ЕАД/н/ от 31.08.2012г. до 31.10.2012г. общо за 177 268.34 лв.
С Протокол от 29.08.2012 г. за прихващане на вземания и задължения
страните се споразумяват да прихванат взаимните си задължения в размер на
9 101.77 лв. по фактури за следните периоди от време:
За „М.М.-И." ЕАД от 18.07.12г. до 02.08.2012г., общо за 9 101.77 лв.
За „Р.-Р." ЕАД/н/ от 30.06.2012г., общо за 9 101.77 лв.
Пред настоящата инстанция е допусната и приета ССЕ, от заключението
на която се установява, че към 21.12.2013г. дължимите суми по Договори МТ
073/2012г., МТ 074/2012г., МТ 078/2012г. и МТ 079/2012 са платени и
дружеството няма задължения по тях. По договорите са извършени следните
плащания: МТ 073/2012г в размер на 540000.00 лв.; МТ 074/2012г в размер
на 1248000.00 лв.;МТ 078/2012г. в размер на 1396800.00 лв.; МТ 079/2012г. в
19
размер на 2347200.00 лв. Задълженията на „М.М.-И.” ЕАД по издадени
фактури от „Р.-Р.” ЕАД към 27.12.2013 г. са в размер на 16851,33 лв. Не са
цедирани.При извършената проверка в „М.М.-И.“ ЕАД за извършвани цесии
между „Р.-Р.” ЕАД и „П.” АД след 21.12.2013 г. се установи, че няма
сключени договори за цесия между двете дружества след 23.12.2013 г. След
13.03.2012 г. са извършени от „М.М.-И.” ЕАД към „П.” АД по цедирани от
„Р.-Р.” ЕАД фактури в размер на 2198759,20 лв..В счетоводството на „М.М.-
И.” ЕАД са отразени задължения на „Р.-Р.“ ЕАД , неизплатени към „М.М.-
И.“ ЕАД в размер на 566279.54 лв. Горепосочените фактури са отразени в
счетоводните регистри на „М.М.-И.“ ЕАД. Сумата 566279.54 лв. е включена в
Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Р.Р.“ЕАД /в
неплатежоспособност и свръхзадълженост/ т.30 и съответства на сумите,
посочени в справката / Приложение № 1.7.1/Всички фактурите са
осчетоводени като задължение по сметка „Доставчици“ **********,
аналитична партида ********** „Р.“ ЕАД, получените материали са отразени
по сметка ********** „Доставка на материали“ или получени услуги /
ремонти по договор, карти за пътуване и др./ по сметка 602 „Разходи за
външни услуги „ по аналитични партиди и е начислен ДДС за покупки по
сметка **********. При извършената проверка в счетоводството на „М.М.-
И.” ЕАД се установи, че всички посочени фактури са отразени в
счетоводните регистри. Извършени са прихващания на вземания на
дружеството с задълженията по фактури, издадени от „Р.-Р.” ЕАД, гр. Р.
съгласно Протокол от 30.05.2014 г. При прихващането са отразени
счетоводни операции, с които е намалено задължението на „Р.-Р.” ЕАД, гр.
Р. за издадените фактури за „доставка на материали“ или „извършени услуги“
/дебит сметка „Доставчици“ **********/ и е намалено вземането на „М.М.-
И.” ЕАД за „ел. енергия, маневрени такси“/кредит сметка „Клиенти“
**********/. Същите подробно са описани в Приложение № 1.7.1.
Прихванатите суми са в размер на 217674.83 лв..
Предвид установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Спорът между страните се свежда до това, дали при подписването на
Протокола за прихващане на вземания и задължения от 30.05.2014 г.,
ответникът е действал добросъвестно и дали прихващането е валидно.
20
Съгласно чл. 44а, ал. 2 ЗОЗ, с вписването на пристъпване към
изпълнение, заложеното вземане се счита за възложено за събиране на
заложния кредитор. В този случай той може да упражнява от свое име всички
права на залогодателя - притежател на вземането, за да получи изпълнение.
Когато обаче заложният длъжник след получаване на уведомлението по чл.
34, т. 2 ЗОЗ не изпълни доброволно задължението си, за заложния кредитор е
налице възможността като процесуален субституент на залогодателя да
предприеме всички законово предвидени действия за събиране на вземането.
Формата на тази субституция е процесуално застъпничество, при което като
задължителен другар /съищец/ на кредитора трябва да участва заложният
длъжник, чиито материални права са предявени в процеса /чл. 26, ал. 4 ГПК/ и
в чиято полза следва да се иска присъждане на съответната сума.
Длъжникът по заложеното вземане - „М.М.-И.“ ЕАД е уведомен за
вписаното пристъпване към изпълнение с писмо с вх. № 9907 от 27.12.2013 г.
Действително протоколът за прихващане на вземания и задължения от
30.05.2014 г. е изготвен след получаването на уведомление за пристъпване
към изпълнение и е подписан от служители на „Р.-Р.“ ЕАД и „М.М.-И.“
ЕАД.“
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е
възможно когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. За това е
необходимо това лице да направи изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, в
посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението.
Законът обаче не обвързва момента, в който прихващане поражда действие, с
момента на извършването на изявлението по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД на прихващането има обратно
действие като двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-
малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.
В тази връзка вземанията на „М.М.-И." ЕАД по описаните фактури са
възникнали от 14.08.2013 г. до 29.10.2013 г. / Протокол от 30.05.2014 г./, а
уведомлението на заложният кредитор за пристъпване към изпълнение е
получено от „М.М.-И." ЕАД на 27.12.2013 г., т.е преди уведомлението.
Вземанията на „Р.-Р." ЕАД/н/ са възникнали от 12.06.2012 г. до 31.03.2013 г.
21
/Протокол от 30.05.2014 г./, а уведомлението е на 21.12.2013 г., също преди
уведомлението за пристъпване към изпълнение. Вземанията на „М.М.-И."
ЕАД по описаните фактури са възникнали от 19.12.2012г. до 28.12.2012г.
/Протокол от 28.12.2012./, а уведомлението на заложният кредитор за
пристъпване към изпълнение е получено от „М.М.-И." ЕАД на 27.12.2013г.,
т.е преди уведомлението. Вземанията на „Р.-Р." ЕАД/н/ са възникнали от
31.08.2012г. до 31.10.2012г. / Протокол от 28.12.2012 г./, а уведомлението е
на 21.12.2013 г., също преди уведомлението за пристъпване към
изпълнение. Вземанията на „М.М.-И." ЕАД по описаните фактури са
възникнали от 18.07.12г. до 02.08.2012г. / Протокол от 29.08.2012 г. /, а
уведомлението на заложният кредитор за пристъпване към изпълнение е
получено от „М.М.-И." ЕАД на 27.12.2013 г.,т.е преди уведомлението.
Вземанията на „Р.-Р." ЕАД/н/ са възникнали на 30.06.2012г/ Протокол от
29.08.2012 г../, а уведомлението е на 21.12.2013 г., също преди
уведомлението за пристъпване към изпълнение.
Прихващането е действително и е противопоставимо на „П." АД, тъй
като вписването на Договора за кредит в ЦРОЗ, на заложените вземания, на
заложния длъжник – „М.М.-И." ЕАД и на залогодателя „Р.-Р." ЕАД/н/ и
уведомлението им за особения залог от заложния кредитор- „П." АД не
ограничава разпореждането им със заложените вземания /чл.8 ал.2,т.2 от
ЗОЗ/ до получаване на съобщението за пристъпване към изпълнение по чл. 33
от ЗОЗ. След като е осъществен фактическият състав на пристъпването към
изпълнение, очертан в чл. 44а ЗОЗ, с вписването на пристъпване към
изпълнение, вземането се счита възложено на „П." АД, за събиране. Ако към
момента на съобщаването по чл. 17, ал. 1 ЗОЗ, вземането на „М.М.-И." ЕАД и
на „Р.-Р." ЕАД е било изискуемо и ликвидно прихващането е валидно, ако е
станало известно на „П." АД и тя не се е противопоставила. В случая,
Протокол от 30.05.2014 г. за прихващане на вземания и задължения е
подписан от Изпълнителния директор на „М.М.-И." ЕАД и Директора на Р.-
Р." ЕАД и главния счетоводител на „П." АД. Протокол за прихващане на
вземания и задължения от 28.12.2012 г. и Протокол за прихващане на
вземания и задължения от 29.08.2012 г. е подписан от управителя на „П." АД.
В хода на производството няма доказателства за изрично противопоставянето
на „П." АД на „М.М.-И." ЕАД и на „Р.-Р." ЕАД по извършените
прихващащия по реда на чл.104, ал.2 от ЗЗД.
22
От назначената по делото пред настоящата инстанция ССЕ безспорно се
установи, че в счетоводството на „М.М.-И.” ЕАД всички посочени фактури са
отразени в счетоводните регистри. Извършени са прихващания на вземания
на дружеството с задълженията по фактури, издадени от „Р.-Р.” ЕАД, гр. Р.
съгласно Протокол от 30.05.2014 г. При прихващането са отразени
счетоводни операции, с които е намалено задължението на „Р.-Р.” ЕАД, гр.
Р. за издедените фактури за „доставка на материали“ или „извършени услуги“
и е намалено вземането на „М.М.-И.” ЕАД за „ел. енергия, маневрени такси“.
Прихванатите суми са в размер на 217674.83 лв.
Освен това следва да се отбележи, че разпоредба на чл. 32, ал. 4 от 303
която постановява, че Извършените от длъжника сделки на управление и
разпореждане със заложеното имущество след вписване на пристъпването
към изпълнение не могат да се противопоставят на заложния кредитор,
независимо от извършените сделки с него, е приета от законодателя през
2016г, като същата няма обратно действие и не е била приложима през 2014
г., когато е извършено въпросното прихващане с протокол от 30.05.2014 г..
Предвид гореизложеното, съдът приема, че предявения от П.", в
качеството на процесуален субституент на съищеца „Р.-Р." ЕАД /н/ против
„М.М.-И." ЕАД, иск за заплащане на съищеца “Р.-Р." /в н/ иск за сумата от
236 240.04 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба - 15.12.2015г. до пълното изплащане на задължението следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят
направените съдебни разноски, които са в размер на 8 278,5 лева, съгласно
представения списък за разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П." АД, ЕИК ***, с адрес на управление гр.
С.**, в качеството на процесуален субституент на конституирания по делото
съищец „Р.-Р." ЕАД /н/ против „М.М.-И." ЕАД, с ЕИК: ***, с адрес на
управление: гр. Р.**, иск за заплащане на съищеца “Р.-Р." ЕАД с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Р., ***/в н/ на сумата от общо
236 240,04 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба - 15.12.2015г. до пълното изплащане на задължението, като
23
неоснователен.
ОСЪЖДА П." АД, ЕИК ***, с адрес на управление гр. С.**, в
качеството на процесуален субституент на съищеца „Р.-Р." ЕАД /н/ и “Р.-Р."
ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ***/в н/ да
заплати на М.М.-И." ЕАД, с ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. Р.**
направените по делото разноски в размер на 8278,50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
24