№ 288
гр. ***, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Ива Д. Г.ева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510100620 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано след като с Решение № 65/19.03.2024г., постановено по
в.гр.д.№ 510/2023г. по описа на ОС-Кюстендил е обезсилено Решение № 476/19.10.2023г.,
постановено по гр.д.№ 1716/2022г. по описа на РС-***, и е върнато делото на РС-*** за
ново разглеждане от друг състав на същия съд на действително предявените от Г. И. Г. ,
ЕГН: **********, и Й. Т. Г., ЕГН: **********, двамата с адрес: с. С, ул. „***.“ № 1, общ.
***, обл. Кюстендил, срещу В. В. Г., Д. Л. Г., двете с адрес: с. С, ул. „***, общ. ***, обл.
Кюстендил, и И. Л. М., с адрес: гр. ***, ул. „***, два обективно, кумулативно съединени
иска: иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответниците да заплатят на
ищците сумата от 2141.15 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на
част от поземлен имот в периода от 17.07.2019г. до 05.09.2022г. и иск с правно основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 349.00 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава плащането на горното обезщетение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане (в проведеното на 25.04.2023г. открито съдебно заседание РС-*** е
допуснал увеличение на размера на предявените искове, както следва: на този по чл.31, ал.2,
от ЗС-от 2000.00 на 2145.15 лв., а на този по чл.86, ал.1 от ЗЗД-от 250 на 349.00 лв.).
В хода на процеса ищецът Г. И. Г. е починал, видно от представеното като
доказателство по делото Удостоверение за наследници изх.№РВТ24-УГ01-3386/20.03.2024г.,
поради което, на осн. чл. 227 от ГПК, в открито съдебно заседание, проведено на
14.05.2024г., съдът е конституирал като ищци в производството, по тяхна молба,
1
наследниците му по закон И Г Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***, ***, Б Г Г. ,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***, ***, и Ц Г Г., ЕГН: ***, с адрес: гр. ***, ул. ***,
наред с ищцата Й. Т. Г.-негова преживяла съпруга.
Ищците твърдят, че са собственици по деривация и наследствено правоотношение на
11/12 идеални части от поземлен имот с идентификатор №65245.2.582 по КККР, одобрени
със заповед №300-5-61/05.08.2004г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: с. С, ул.
„***.“ № 1, общ. ***, обл. Кюстендил, с площ от 917 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 425, при съседи ПИ с идентификатори №№
65245.2.782; 65245.2.583; 65245.2.577; 65245.2.580 и 65245.2.755, ведно с построените в
него: сграда с идентификатор №65245.2.582.1, със застроена площ от 105 кв.м., брой
етажи: 3, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор
№65245.2.582.5, със застроена площ от 58 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
селскостопанска сграда и сграда с идентификатор №65245.2.582.6, със застроена площ от
30 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, съгласно влязло в сила
решение от 07.06.2010г. по гр.д. №174/2010г. на КнОС, с което също е отменен нотариален
акт №89, т.І рег.№785, дело №88/11.03.2005г. на нотариус Л.С, в частта, в която Л и В. Г. са
признати за собственици над 1/12 ид.ч. до 1/2 ид.ч. от същия поземлен имот.
Ответниците са собственици на 1/12 ид.ч. от процесния поземлен имот по
наследство, както и на построените в него: сграда с идентификатор №65245.2.582.2, със
застроена площ от 87 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна,
сграда с идентификатор №65245.2.582.3, със застроена площ от 17 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: сграда със смесено предназначение и сграда с идентификатор
№65245.2.582.4, със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар,
депо, гараж, на основание отстъпено право на строеж.
Ищците сочат, че с влязлото в сила решение по в.гр.д.№149/2021г. по описа на КнОС,
с което предявен от тях срещу ответниците Л и В. Г. иск на същото правно основание чл.31
ал.2 от ЗС е бил уважен, но за предходен период – 06.10.2015г. до 17.07.2019г.
Твърдят, че независимо от цитираните решения, до смъртта на Л Г. на 23.04.2022г.
имотът се ползвал от него и съпругата му, а впоследствие и от неговите наследници.
Изградената от ответниците ограда, разделяща ПИ на две части, продължавала да
съществува и ответниците ползвали частта от имота на ищците и към момента,
несъобразявайки се с притежаваните от тях права, при което ищците са препятствани да
упражняват фактическа власт според дела си и нямат достъп до имота според
притежаваните от тях права – 5/12 ид.ч , представляващи реално 391 кв.м.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с
която оспорват предявения иск, като излагат твърдения, че ползват единствено частта от
поземления имот, необходима им за да ползват по предназначение собствената си сграда с
идентификатор №65245.2.582.2, със застроена площ от 87 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна. Оспорват твърденията на ищците, че
2
ползват 5/12 ид.ч. в повече от правото им на собственост върху имота.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства: Нотариален акт за учредяване право
на строеж върху чужда земя /суперфиция/ №151, том І, д. № 310/26.02.1973 година, решение
по гр.д. № 174/2010 година по описа на ОС-Кюстендил и решение по гр. д. № 149/2021
година по описа на ОС-Кюстендил, се установява, че ответниците са собственици по
наследство от Л И. Г. (съпруг на първата и баща на втората и третата) на 1/12 (една
дванадесета) идеална част от Поземлен имот с идентификатор № 65245.2.582 по КК на с. С,
общ. ***, одобрена със Заповед № 300-5-61/2004 година на Агенцията по кадастъра, с адрес
на поземления имот с. С, ул. „***.“ № 1, с площ от 917 кв.м., както и на построената в
поземления имот сграда с идентификатор № 65245.2.582.2, със застроена площ от 87 кв.м.,
брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
Жилищна сграда-еднофамилна. Сградата е построена в процесния имот на основание
отстъпено право на строеж учредено с Нотариален акт за учредяване право на строеж върху
чужда земя /суперфиция/ №151, том І, д. № 310/26.02.1973 г.
Ищците са собственици на общо 11/12 ид.ч. от гореописания поземлен имот, ведно с
построените в него сграда с идентификатор № 65245.2.582.1 и сграда с идентификатор №
65245.2.582.5.
В производството по гр.д.№ 1716/2022г. по описа на РС-*** е представена
нотариална покана /акт.№94,т.II , рег.№3239 на нотариус СС/ с дата на връчване
07.10.2015г., от която е видно, че ищците са поискали заплащане на обезщетение за
ползването на дворното място над притежавания от ответниците обем права /1/12 идч./, като
обезщетението е определено на 150 лв. месечно, считано от 29.03.2013г. Представена е
официално заверено от нотариус С копие от разписка относно връчването на поканата на
посочената дата.
Видно от приетото по гр.дело № 1716/20122г.на ДнРС заключение
№3118/09.03.2020г.на в.л. НШ, размерът на обезщетението за ползването на 276 кв.м.,
равняващи се на 5/12 ид.ч. от реално ползваните от ответниците 391 кв.м. за процесния
период 17.07.2019г.-05.09.2022г. е 2141.15 лв., респ. размерът на мораторната лихва за
същия период върху това обезщетение се равнява на сумата от 349.49 лв.
С влязло в сила решение от 06.08.2015г. по гр.дело № 340/2015г.на КнОС е отхвърлен
предявеният от ищците иск по чл.32,ал.2 от ЗС за разпределение наползването на дворното
място, представляващо поземлен имот с идентификатор 65245.2.582 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед 300-5-61/05.08.2004 год. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. С, ул. „***.” № 1,
целият с площ от 917 кв.м., ведно с построените в същия сгради. Съдът е приел, че
разпределение не е възможно,тъй като 1/12 ид.ч. от 917 кв.м (725 кв.м без жилищните
3
сгради) -76, 42 кв.м (60, 42 кв.м) е по-малка от площта на жилищната сграда на ответниците
- 87 кв.м. както и от необходимия терен за обслужването й – общо 115 кв.м.
От показанията на свидетелите Н С Т и М Д З, събрани по гр.дело № 1716/20122г.на
ДнРС, се установява, че в имота е налична твърдяната от ищците ограда, както и че
ответниците ползват половината от цялото дворно място.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
С решение №75/28.02.2012г., постановено по гр.д.№1283/2010г.на І ГО на ВКС е
възприет изводът на въззивната инстанция, обективиран в решението по гр.дело №
174/2010г.на КнОС, че върху процесния терен е налице обикновена дялова съсобственост и
дворното място не е променило своето предназначение и станало обща част на жилищните
сгради, поради което по отношение на него не следва да се приложи разпоредбата на чл.40
ЗС, доколкото съгласно разпоредбата на чл.63 от Закона за собствеността е възможно върху
терен, собственост на едно лице да бъде отстъпено право на строеж в полза на друго лице,
което след реализирането му ще стане собственик на сградата – в случая след реализиране
право на строеж по отношение на сграда с идентификатор 65245.2.582.2, собственост на
ответниците, е разделено титулярството на правото на собственост върху построеното и
земята. Посочено е и, че отношенията между двамата собственици се уреждат по
правилото на чл.64 от Закона за собствеността, приложимо към суперфициарната
собственост. Правото на строеж дава възможност освен да се изгради в собственост сграда
върху чужда земя , то и земята да бъде ползвана с оглед обслужването на сградата според
нейното предназначение ако в акта за отстъпване на суперфицията не е уговорено друго ,
какъвто е и настоящият случай. Следователно ответниците имат право да ползват част
от дворното място с оглед обслужването на сградата. Ответната страна е в положението на
суперфициар в имота, имащ правото да ползва онази площ от незастроената част на терена,
която е необходима за използването на построените сгради. Както е посочено изрично в
Решение № 395 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6401/2007 г., IV г. о., това ползване не е
неоснователно и не подлежи на обезщетяване, като данните за тази площ ведно с площта,
въхру която е застроена сградата, са ,че е общо 115кв.м. Доколкото обаче останалите
ползвани от ответниците сгради не е установено в настоящото производство чия
собственост са, респ.на какво основание са ползвани от тази страна /включително липсва
разпределение на терена и сградите от допълнително застрояване/, то при определяне на
обезщетението не следва да се изключва площта, върху която са застроени. Макар и да не са
изградили намиращата се в имота ограда, очертаваща ползваната от тях площ, не се
установява предоставяне на възможност за ползване на същата и от ищците. В указания
обем ответниците ползват самостоятелно имота, при което са лишили ищците от това
ползване.
Ето защо дължимото обезщетение следва да се изчисли с оглед остатъка от
поземления имот, след приспадане на посочената площ – или за 276 кв.м., като при това
съотношение с оглед данните в цитираното заключение размерът на обезщетението за
4
процесния период 17.07.2019г.-05.09.2022г. възлиза на 2141.15 лв.
По направеното възражение за погасителна давност следва да се отбележи, че
относно характера на вземането за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствена
вещ като компенсация за ползата, от която е лишен, поради неправомерното изключително
ползване на вещта от страна само на единия съсобственик /респ. в съответния обем/,
съдебната практика е приела, че то не е задължение за плащане на наем, нито някакво друго
периодично задължение за плащане. Налице е и задължителна съдебна практика относно
погасяването му с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД именно поради тази същност
на вземането за обезщетение – Р № 516 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1385/2009 г. на ІІІ г. о.
Доколкото искът е предявен на 05.09.2022г., а процесният период е с начална дата
17.09.2019г., то не е налице погасяването му – както изцяло, така и частично.
С оглед горното, акцесорната претенция за мораторна лихва също се явява
основателна, предвид наличие и на визираната покана , която освен това е елемент от
фактически състав на чл.31ал.2 ЗС, като на база съдържащите се данни в цитираното
заключение на в.л. Ш същият размер следва да се определи на 349.49 лв.
С оглед изхода на спора и уважаване на претенциите до претендираните размери,
ответниците дължат на ищците сторените разноски по делата в първоинстанционния и
въззивния съд в размер на общо 1909.45 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. Г., Д. Л. Г., двете с адрес: с. С, ул. „***, общ. ***, обл. Кюстендил, и
И. Л. М., с адрес: гр. ***, ул. „***, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, ДА ЗАПЛАТЯТ НА Й.
Т. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. С, ул. „***.“ № 1, общ. ***, обл. Кюстендил, И Г Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***, ул. ***, Б Г Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. ***, и Ц
Г Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. ***, сума в размер на 2141.15 лв. (две хиляди
сто четиридесет и един лева и петнадесет стотинки), ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска-05.09.2022г. до окончателното плащане, която сума представлява
обезщетение за ползването през периода от 17.07.2019г. до 05.09.2022г. на реална част с
площ от 276 кв.м. от общо ползваната от ответниците площ от 391 кв.м. от Поземлен имот с
идентификатор 65245.2.582 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед 300-5-61/05.08.2004 год. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: с. С, ул. „***.” № 1, целият с площ от 917 кв.м., както и сумата от 349.49
лв. (триста четиридесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща
обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода 17.07.2019г.-05.09.2022г. върху
присъденото обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА В. В. Г., Д. Л. Г., двете с адрес: с. С, ул. „***, общ. ***, обл. Кюстендил, и
И. Л. М., с адрес: гр. ***, ул. „***, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, ДА ЗАПЛАТЯТ НА Й.
Т. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. С, ул. „***.“ № 1, общ. ***, обл. Кюстендил, И Г Г., ЕГН:
5
**********, с адрес: гр. ***, ул. ***, Б Г Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. ***, и Ц
Г Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. ***, сторените разноски по делото в размер на
общо 1909.45 лв. (хиляда деветстотин и девет лева и четиридесет и пет стотинки).
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6