СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІII "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
при участието на секретаря Михаела Митова, разгледа докладваното от мл.
съдия Божидар Стаевски въззивно гражданско
дело № 2804 по описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 20234787/26.10.2020 г. по гр.д. 72672/2019 г. по описа на
Софийски районен съд III ГО 150 състав, съдът на основание чл. 74, ал.1 от ЗЗДискр. е осъдил „Ю.Б.“
АД, ЕИК ********, да заплати на Н.И.Д., ЕГН ********** сума в размер на 2 500
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие
на неравното ѝ третиране при прекратяване на трудовото ѝ
правоотношение със заповед № 2587/03.06.2016 г. от страна на „Ю.Б.“ АД,
установено с влязло в сила решение № 68/13.02.2018г. по преписка № 169/2016 г.
на Комисията за защита от дискриминация. Искът на Н.И.Д. е отхвърлен за
горницата над 2 500 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.
В осъдителната част решението е обжалвано от „Ю.Б.“ АД чрез пълномощника
си юрк. Б.К.. Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на
първоинстанционния акт поради неправилно приложение на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводтвените правила и необоснованост.
Процесуалният представител на въззивника счита, че първоинстанционният съд е
допуснал процесуално нарушение като не е допуснал поисканата от ответника
съдебно-икономическа експертиза. Изтъква, че при проверката и оценката на
доказателствената стойност на свидетелските показания съдът е действал
избирателно и произволно, като част от тях въобще не са обсъдени, а друга част
са интерпретирани неправилно. Оспорва извода на съда, че банката не е положила
усилия да предложи подходяща позиция на ищцата и с това е провела неравно
третиране спрямо нея. Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.
51 от ЗЗД. Според въззивника това е така, тъй като съдът е приел, че е налице
увреждащо действие като ответникът не е предложил подходяща позиция на ищцата. Оспорва
размера на присъденото обезщетение като излага, че от събраните пред първа
инстанция доказателства не се установява да има значителна продължителност на
претърпените болки и страдания, нито те да са били пряка и непосредствена
последица от дискриминационното деяние. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго с което искът се отхвърля.
Въззиваемата Н.И.Д., чрез процесуалния си представител адв. Д.Т. оспорва
въззиваната жалба. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подадена и насрещна въззивна жалба от Н.И.Д.
срещу решението в отхвърлителната му част. В жалбата са изложени оплаквания, че
първоинстанционния съд неправилно е определил размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Моли за отмяна на отхвърлителната част на решението и
постановяване на друго с което искът се уважава в пълен размер.
От името „Ю.Б.“ АД е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба, с
който е взето становище за нейната неоснователност.
Въззивната
жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално допустими, а разгледани по
същество е неоснователни поради следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 74, ал.1 от ЗЗДискр. от Н.И.Д., чрез процесуалния си представител адв. Д.Т.
срещу „Ю.Б.“ АД за сумата от
10 000,00 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди
от неравно третиране.
Съдът
констатира следното:
По делото е безспорно, а и се установява от приетите по делото
доказателства че Н.И.Д. и „А.Б.– Клон България“ са били в трудово
правоотношение, считано от 21.07.2010 г. по силата на което ищцата е
изпълнявала длъжността „кредитен администратор“. Не е спорно, че на 07.03.2016
г. било сключено допълнително споразумение между ищцата и ответника „Ю.Б.“ АД в
качеството му на правоприемник на „А.Б.– Клон България“. Безспорно е и
обстоятелството, че на 03.06.2016 г. на ищцата са връчени в присъствието на
свидетели предизвестие за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение
считано от 06.06.2016 г. и заповед за прекратяване на трудовото ѝ
правоотношение.
Спорни по делото са въпросите дали е налице пряка дискриминация по признаците
„лично положение“ и „обществено положение“ по отношение на ищцата при прекратяване
на трудовото и правоотношение и ако е налице дискриминация какъв е
справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди.
По отношение на първия спорен въпрос от приложените по делото документи
се установява, че във връзка с прекратяването на трудовите правоотношения на
ищцата и на други служители на „А.Б.– Клон България“ са подадени жалби до
Комисията за защита от дискриминация. Жалбите на ищцата и другите служители са
обедидени в преписка с № 169/2016 г. С решение № 68/13.02.2018 г., постановено
от КЗП по преписката е установено, че работодателят Ю.Б. АД е извършил пряка
дискриминация, по отношение на Н.И.Д. и останалите жалбоподатели по признаците
„лично положение“ и „обществено положение“ с което е нарушил забраната на чл.
4, ал.1 от ЗЗДискр. Решението на КЗД е обжалвано от Ю.Б. АД във връзка с което
е образувано адм.д. 3445/2018 г. по описа на Административен съд София-град. С
решение № 63/04.01.2019 г. /л.123 от първоинстанционното производство/ съдът е
отхвърлил жалбата на банката. Решението на АССГ е потвърдено с решение №
11089/17.07.2019 г. по адм.д. № 2970/2019 г. на ВАС.
Съгласно трайно установената практика на ВКС /решение № 73 от 12.06.2013
г. по гр. д. № 311/2012 г. на IV г. о., решение № 350 от 20.10.2015 г. по гр.
д. № 1730/2014 г. на IV г. о., решение № 112 от 5.05.2016 г. на ВКС по гр. д. №
6128/2015 г., III г. о., ГК/ - в случаите когато дискриминационното действие е
установено от Комисията за защита от дискриминация, съдът не установява
повторно осъществена ли е дискриминация, от кого и срещу кого, а преценява
единствено има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка
последици ли са от дискриминационното нарушение и какъв е размерът на
обезщетението.
Предвид изложеното виждане от практиката на ВКС може да се направи извод,
че както първоинстанционният съд така и
настоящият състав са обвързани от приетото в решението на КЗД наличие на
дискриминационно действие и въпросът дали е налице дискриминация не подлежи на
изследване. На база на горното може да се заключи че възраженията на „Ю.Б.“ АД
в тази насока са неоснователни. От тук следва, че са неоснователни и
оплакванията на банката досежно допуснатите процесуални нарушения при
проверката и оценката на свидетелските показания, доколкото с тях се е целяло
установяване на обстоятелството, че липсва дискриминация.
По отношение на наличието на вреди съдът намира, че от събраните по
делото доказателства и конкретно от показанията на свидетелите се установи, че ищцата е претърпяла и
неимуществени вреди в резултат на проявеното по отношение на нея
дискриминационно действие, изразяващи се в емоционален дискомфорт, плакала
често, чувствала се е зле, недооценена въпреки положения труд. Ищцата е
доказала по категоричен начин, че вследствие на проявеното спрямо нея
дискриминационно поведение, същата е претърпяла неимуществени вреди и
предявеният иск се явява основателен.
Досежно размера на обезщетението настоящият състав намира, че
справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това изрично е
прието и в ППВС № 4/68 г., означава да бъде определен от съда онзи точен размер
на обезщетението не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите.
За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
състав взе предвид обстоятелствата, че ищцата е изживяла емоционален
дискомфорт, почувствала се е недооценена, разочарована отстрана на работодателя
си въпреки положените усилия на работното място. Следва да бъдат отчетени и обстоятелствата, че
ищцата се намира в активна възраст в която по-лесно би се справила с
емоционалните сътресения от загубата на работата без да има дълготрайни
негативни последствия за нейната самооценка като личност и като професионалист.
В тази връзка следва да се посочи, че по делото няма данни негативните
последици върху психиката и емоциите на ищцата да са продължили дълго време. При тези обстоятелства, въззивният съд счита,
че сумата от 2 000 лв. е достатъчна, за да възмезди претърпените от ищцата
вреди.
При този извод на въззивната инстанция първоинстанционното решение следва
да бъде отменено за разликата над 2 000 лв. до уважения размер от 2 500 лв. или
за 500 лв.
При този изход на производството право на разноски има Ю.Б. АД. Предвид
ниската фактическа и правна сложност на производството настоящият състав счита,
че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК Ю.Б. АД има право на разноски
съразмерно уважената част от жалбата, който в конкретния случай възлиза на 30
лв. Следва да бъдат присъдени и разноски в първоинстанционното производство в
размер на 5 лв.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за
разноските, присъдени в полза на Н.И.Д. за разликата над 166 лв. до присъдения
размер от 207,50 лв.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
20234787/26.10.2020 г. по гр.д. 72672/2019 г. по описа на Софийски районен съд III ГО 150 състав, в частта в която е уважен
предявения от Н.И.Д. иск по чл. 74, ал.1 от ЗЗДискр. за разликата над сумата от
2 000 лв. до уважения размер от 2 500 лв. (за сумата от 500 лв.), както и
в частта за разноските присъдени в полза на Н.И.Д. за разликата над 166 лв. до
уважения размер от 207,50 лв. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.И.Д. срещу Ю.Б. АД иск по чл. 74, ал.1 от ЗЗДискр. за
разликата над сумата от 2 000 лв. до уважения размер от 2 500 лв. (за
сумата от 500 лв.).
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в останалата част.
ОСЪЖДА Н.И.Д. да заплати на Ю.Б. АД на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 30 лв. във
въззивното производство и сумата от 5 лв. в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.