Присъда по дело №395/2020 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 май 2021 г. (в сила от 6 декември 2021 г.)
Съдия: Росен Димитров Костадинов
Дело: 20203420200395
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта

П   Р   И   С   Ъ   Д   А №260005

гр.С.,21.05.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Силистренският районен съд, в открито заседание на двадесет и първи май, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН КОСТАДИНОВ

 

при секретаря  Красимира Петкова, след като разгледа докладваното от районния съдия  НЧХД № 395 по описа на съда за 2020 год.

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Г.Д.И., с ЕГН **********

 

за

НЕВИНОВЕН

 

В това на 07.05.2020г. и на 20.06.2020г. в имот находящ се в гр.С., улС., в условията на продължавано престъпление да се е заканвал на В.Д.К. *** с престъпления против личността и, като тези заканвания е могло да възбудят основателен страх за осъществяването им, поради което на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение в извършването на престъпление по чл.144, ал.1, във вр. с чл.26 от НК;

 

В това на 07.05.2020г. в имот находящ се в гр.С., улС., в присъствието на В.Д.К. *** да е казал унизителни за честта и достойнството и думи- „Махай се от тука зелена тикво“, поради което на основание чл.304 НПК, го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение в извършването на престъпление по чл.146, ал.1 от НК;

 

В това на 20.06.2020г. в имот находящ се в гр.С., улС., да е разгласил позорни обстоятелства за В.Д.К. ***, поради което на основание чл.304 НПК, го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение в извършването на престъпление по чл.147, ал.1 от НК.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.45 ЗЗД граждански искове от В.Д.К. срещу Г.Д.И., като неоснователни.

 

ОСЪЖДА В.Д.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.Д. *** сумата от 300,00 (триста) лв. разноски по делото направени за адвокатско възнаграждение.  

 

Възлага на В.Д.К. направените от съда разноски, като заплати в полза на ВСС по сметка на Силистренския районен съд сумата от 273 лв. разноски по делото.

 

 

Присъдата подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в 15-дневен срок.

 

 

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 260005 от 21.05.2021 год.

постановена по НЧХД № 395/2021 г. на СсРС

 

Производството пред РС С. е образувано по внесената тъжба от пострадалата В.Д.К. с ЕГН ********** ***

срещу

Г.Д.И., с ЕГН **********,

който е обвинен в това, че:

1. На 07.05.2020г. и на 20.06.2020г. в имот находящ се в гр.С., улС., в условията на продължавано престъпление да се е заканвал на В.Д.К. *** с престъпления против личността и, като тези заканвания е могло да възбудят основателен страх за осъществяването им, поради което на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение в извършването на престъпление по чл.144, ал.1, във вр. с чл.26 от НК;

 

2. На 07.05.2020г. в имот находящ се в гр.С., улС., в присъствието на В.Д.К. *** да е казал унизителни за честта и достойнството и думи- „Махай се от тука зелена тикво“, поради което на основание чл.304 НПК, го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение в извършването на престъпление по чл.146, ал.1 от НК;

 

3. На 20.06.2020г. в имот находящ се в гр.С., улС., да е разгласил позорни обстоятелства за В.Д.К. ***, поради което на основание чл.304 НПК, го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение в извършването на престъпление по чл.147, ал.1 от НК.

 

Тъжителя предявява и граждански иск за неимуществени вреди.

 

В съдебно заседание тъжителя, чрез упълномощения адвокат поддържа така предявеното обвинение за престъпление от частен характер по чл.144, ал.1, във вр. с чл.26 от НК, по чл.146, ал.1 от НК и по чл.147, ал.1 от НК. Намира, че с тъжбата е дадена правилна правна квалификация на деянието. Пред съда се пледира да установи обективната истина и да постанови присъда на база събраните доказателства.

 

Подсъдимият  Г.Д.И.  не се признава за виновен, дава обяснения. Защитата на подсъдимият пледира за оправдателна присъда и развива аргументи, че тъжителя не е доказал обвинението си. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

 

 Съдът след като взе предвид становищата на страните и събраните в хода на съдебното следствие доказателства намери за установено от фактическа страна следното:

Тъжителя В.Д.К. и подсъдимия Г.Д.И. ***, съответно на етаж първи и втори. Явно взаимоотношенията им не били добри от преди. През месеците май и юни на 2020 година по между им възникнали конфликтни ситуации, което довело до намеса органите на реда- служители на РУ МВР-С..

За случилото се на 07.05.2020г., В.Д.К. сезирала Районна прокуратурата гр.С., но след извършена проверка е постановен отказ за започване на наказателно производство от 05.06.2020г., поради липсата на данни за престъпление от общ характер.

В последствие тъжителката на 20.06.2020г. чрез Единният европейски номер 112 (ЕЕН 112- използван при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото) е подала сигнал за отправени закани и обиди спрямо нея от подсъдимия.

При анализа на гласните доказателства следва да се направи извода, че показанията на свидетелите Д.К.Д.- баща на тъжителката, П.П. и М.Г. са относими към случилото се на 07.05.2020г., а показанията на останалите свидетели – В.В., К. Д.., Н.Г., Д.М. и П.Р.  касаят станалото на 20.06.2020г..

В хода на съдебното производство В.Д.К. самостоятелно е предявила две тъжби, а третата тъжба е изготвена от процесуалния и представител. От анализа на гласните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, може да се направи следното съждение, че описаните в тъжбите обстоятелства, че заканите, обидите и клеветите са изречени, отправени от подс.Г.И., пред свидетели не съответства на обективната действителност.

На 07.05.2020г. в сутрешните часове между подсъдимия Г.Д.И. и Д.К.Д.- баща на тъжителката възникнала конфликтна ситуация. Подсъдимият подал устен сигнал. На место- гр.С., улС. пристигнали полицейските служители П.П. и М.Г.. Подсъдимия пред свидетелите упрекнал съседа си, че са смачкали розите в двора, както и че свид.Д. го блъснали и съборили на земята. Свид.П. описва случилото се като скандал, който след устното му предупреждение бил преустановен. По негово мнение подс.И. се държал по- агресивно, но единствено в смисъл, че говорел на по-висок тон. Пред полицейските служители  подс.И. не е отправял обидни думи, не е клеветил или пък се е заканвал на съседите си. Показанията на свид.П. и свид.Г. опровергават обвинението по тъжбата, за извършени подобни деяния пред тях. Единствено в показанията на свид.Д. се съдържат данни за изречени думи от подсъдимия по адрес на дъщеря му, като я сравнил със зелена тиква, което до известна степен съответстват на предявеното обвинение. Същия извод може да се направи и по отношение на обвинението за отправените закани, като се описват предимно такива за убийство. В случая за тези гласни доказателства може да се направи индиция за заинтересованост, предвид обстоятелството, че тъжителката и този свидетел са дъщеря и баща. До горния извод съда достигна предвид разминаванията между обвинението по тъжбата и установеното в хода на съдебното следствие, че престъпленията са били извършени пред полицейските служители. Наред с това предявеното обвинение за извършено престъпление от частен характер е и за отправени закани включително и за убийство, по които факти се е произнесъл прокурор, като е достигнал до заключение, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, поради което е постановил отказ от образуване на наказателно производство. Освен това съда констатира разминавания в обстоятелствената част на  тъжбата и показанията на свид.Д. в частта за повдигнатото обвинение за клевета. Показанията на свидетеля са, че него подсъдимия нарекъл крадец и тези думи не били отправени към дъщеря му. В този смисъл няма В.Д.К. да се е почувствала наклеветена. По този случай писмен сигнал в прокуратурата е подала и тъжителката. Явно е изразила съмнение за психичното здраве на съседа си. В хода на извършената проверка свид.П.П. на 20.05.2020г. съставил на подс.И., Протокол за предупреждение на основание чл.65 от Закона за Министерство на вътрешните работи.

На 20.06.2020г. в сутрешните часове започнало присъединяване домакинството на подс.И. към газоразпределителната мрежа на „Ситигаз“ ЕАД-С.. Дейността извършвал свид.К. Д.., подпомаган от неговия приятел свид.Н.Г.. В 09,35 часа от телефонен номер ********** В.Д.К. подала сигнал на ЕЕН 112, че подсъдимият Г.Д.И. пред други лица я заплашва със саморазправа. На место пристигнали полицейските служители Д.М. и П.Р., които установили оплакванията на тъжителката. Пред свид.М. и свид.Р. подсъдимият не е отправял обиди, клевети или закани. Въпреки това полицейските служители предупредили Г.И.. Свид.Кр.Д.. и свид.Н.Г. са категорични, че пред тях подсъдимия не отправял към тъжителката думи, които могат да се окачествят като обиди, клевети или закани. Фактическата обстановка за случилото се свид.В.В. узнал от разказ на тъжителката, с която са в приятелски отношения.           

      

С оглед установяването на психичното състояние на подс.Г.И. в хода на съдебното следствие е била назначена съдебнопсихиатрична експертиза. Доказано от заключението на експертизата, че подсъдимият не страда от психично заболяване, а съобразно установените медицински критерии, може да се направи съждение, че е вменяем, годен е да разбира и ръководи постъпките си по разумни подбуди. След преживения исхемичен мозъчен инсулт промените в когнитивните функции не са изразени в степен и тежест да нарушават базисните му психични годности да разбира и ръководи постъпките си по разумни подбуди. В състояние е адекватно да участва в производството и да защитава интересите си.                                 

 

Доказано от справката за съдимост, че подс.Г.И. не е бил осъждан.

 

От правна страна:

Следва да се посочи, че казаните думи сами по себе си, не са вулгарни, неприлични, цинични, обидни или да изразяват непристойно отнасяне към тъжителката. По- скоро те отразяват значително по- младата възраст на В.К., от тази на  подсъдимия, както и липсата на достатъчно житейски опит.  Обидата е унизяващо отнасяне към някого. Сочените от тъжителя изрази не съдържат неприлични думи и не представляват непристойно отнасяне. Съда не може да приеме, че с този единствен израз е осъществен престъпния състав на обидата, тъй като това обстоятелство не е безспорно доказано. В показанията на бащата е налице индиция за заинтересованост, а твърдяното с тъжбата обстоятелство, че както обидите, така заканите и клеветите са изречени пред свидетели не се доказа. Доколкото свидетелите възпроизвеждат използвани от подс.Г.И. подобни изразни средства, то те са им преразказани от тъжителката. В този смисъл житейски логично е непризнаване на вината от страна на подсъдимия. Подсъдимият не е длъжен да признава вината си и да дава обяснения, с които се уличава в извършването на престъпление, поради което и липсата на самопризнание не може да се тълкува в негова вреда. Действително на установените дати е имало спречквания, скарвания между съседи, на които като сигнали са реагирали органите на реда. Явно е, че причината за конфликта е желанието на подс.Г.И. да се присъедини към газоразпределителната мрежа и нежеланието за това от страна на В.К.. Явно е, че възникнали по между им спор не следва да се разреши на плоскостта на наказателното правораздаване. В случая обвинението не е безспорно доказано, а тежестта затова е на тъжителя. Събраните доказателства не сочат подсъдимия Г.И. да е извършил деянието в които е обвинен. Обвинителната теза е разобличена от посочените от тъжителя свидетели. Ето защо съда оправда подсъдимия по всички повдигнати му с тъжбата обвинения.

 

За да може да се реализира гражданската отговорност, е необходимо да се установи извършен граждански деликт. Принципно е възможно едно деяние да не е престъпление, но да има качеството на граждански деликт. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. В случая обаче предвид обстоятелството, че съда е приел, че не е установено деянията да са извършени от подс.Г.  И., съда приема гражданския иск като неоснователен.

 

Съда се е произнесъл и на основание чл.190, ал.1 НПК, като след като е оправдал подс. Г.И. е възложил разноските за частния тъжител. Произнасянето на съда касае заплатеното от подсъдимия адвокатска възнаграждение по делото, както и разноските на съда по назначената съдебнопсихиатрична експертиза.

 

По изложените съображения, съдът постанови оправдателната си присъдата.

  

 

      

         

Районен съдия: