№ 40383
гр. София, 30.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110143140 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на „........“ АД срещу „ЗАД ............“ АД, като
предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Извършвайки отново дължимата съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК проверка за редовност на
исковата молба, съдът констатира, че е налице неяснота относно размера на главната
претенция. Неяснотата произтича от това, че разликата между заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение на увреденото лице и полученото частично плащане по
регресната му претенция, която разлика се твърди, че се претендира, възлиза на 541.03 лв., а
посоченият от ищеца размер на главната му претенция е различен – 541.02 лв. Горното
налага да му бъдат дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Независимо от горното с цел процесуална икономия делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Представените от страните документи следва да се приемат като писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от
фактическа страна.
Искането на ответника за допускане на свидетел следва да бъде уважено, защото
посочените обстоятелства, които ще се установяват с показанията на свидетеля, са относими
и необходими с оглед направеното в отговора възражение за съпричиняване и събирането на
гласни доказателства за тях е допустимо.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-автотехническа експертиза, което
следва да бъде уважено, тъй като формулираните въпроси са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото предвид неговите твърдения и възраженията на
ответника. От поставените от ответника задачи следва да бъде допусната единствено задача
№ 2.2., защото само тя е от значение за правилното решаване на делото и същевременно не е
обхваната от допуснатите по искане на ищеца задачи. Задача № 2.1. в отговора на исковата
молба е неотносима към предмета на делото, очертан от страните, отговорът на задача № 2.3.
не изисква специални знания, а отговорите на задачи № 2.4. и 2.5. са обхванати от
допуснатите по искане на ищеца задачи.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 06.11.2025 г. от 10:15 часа, за когато ДА СЕ
ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА на ищеца в срок най-късно до първото открито заседание по делото с
писмена молба с 1 бр. препис за ответника да отстрани нередовността в исковата молба, като
изрично посочи дали размерът на главната му претенция е 541.02 лв. или 541.03 лв. При
неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства по искане на ответника чрез разпит на
свидетеля Р. В. Ц., ЕГН **********, с адрес за призоваване: ................. за установяване на
посочените обстоятелства в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 50 лв.,
вносим от ответника в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне в срок на документ за внесен депозит
определението за допускане на свидетеля ще бъде отменено.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят незабавно СЛЕД представяне на документ за внесен
депозит от посочения адрес за призоваване. При невъзможност за призоваване на свидетеля
по посочения начин ДА СЕ ИЗВЪРШАТ справки за постоянен и настоящ адрес и за
актуален работодател на свидетеля и при установяване на различни адреси и/или на
актуален работодател свидетелят ДА СЕ ПРИЗОВЕ на новоустановените адреси. В
призовката до свидетеля да се впише, че явяването му е задължително, както и че при
неявяването му без уважителна причина ще му бъде наложена глоба и ще бъде
постановено принудителното му довеждане.
ДОПУСКА съдебно-автотехническа експертиза със задачи, посочени в исковата
молба, както и по задача № 2.2. от отговора на исковата молба, при депозит в размер на 400
лв. /300 лв. – от ищеца, и 100 лв. – от ответника/, вносим в 1-седмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата експертиза Й. Д. Й., със специалност:
транспортна техника и технологии, оценител на МПС, който ДА СЕ ПРИЗОВЕ незабавно
СЛЕД представяне на документи за внесени депозити.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението СЛЕД разпита на
допуснатия свидетел.
УКАЗВА на страните, че при непредставяне в срок на документи за внесени депозити
за вещото лице съдебно-автотехническата експертиза ще бъде изготвена при
възнаграждение, първоначално платимо от бюджета на съда, след което платената сума ще
бъде събрана от тях принудително по реда на чл. 77 ГПК.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
„........“ АД е предявило срещу „ЗАД ............“ АД осъдителни искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 541.02 лв. – остатък от регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № ............. по застраховка
„Каско“ за вредите по лек автомобил марка „........“, модел „....“, с рег. № ............, причинени
от ПТП, настъпило на 06.09.2023 г. в гр. София, ведно със законната лихва за периода от
11.08.2025 г. до окончателното плащане; 125.84 лв. – мораторна лихва за периода 23.11.2023
г. до 10.08.2025 г. Претендира разноските по делото.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор по
застраховка „Каско“ между него и собственика на автобус лек автомобил марка „........“,
модел „....“, с рег. № ............. Излага, че на 06.09.2023 г. в гр. София е настъпило ПТП,
2
предизвикано виновно от водача на лек автомобил марка „.....“, модел „........“, с рег. № .........,
при което бил увреден застрахованият при ищеца автомобил. Посочва, че във връзка с това
ПТП при него е образувана щета № ............., по която е изплатил застрахователно
обезщетение на увреденото лице в размер на 1 097.05 лв. Поддържа, че към момента на
събитието виновният за произшествието водач е имал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника. Твърди, че на 24.10.2023 г. е
поканил ответника да изплати регресното си задължение, но последният е извършил само
частично плащане – на сума в размер на 556.02 лв., поради което претендира в настоящото
производство неплатената част от регресното задължение и мораторна лихва.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че към процесната дата по
отношение на лек автомобил марка „.....“, модел „........“, с рег. № ........., е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при него, както и
че е извършил частично плащане по регресната претенция на ищеца. От една страна,
твърди, че ПТП е настъпило на твърдяните от ищеца дата и място и при описаните в
исковата молба участници и механизъм, но от друга страна, оспорва настъпването на
процесното ПТП при посочените от ищеца участници и механизъм, като възразява, че ПТП
е резултат от поведението на водача на застрахования при ищеца водач, който е трябвало да
съобрази поведението си с конкретните пътни условия и да продължи да се движи в същата
лента за движение. Акцентира, че двустранният констативен протокол и заявлението за
изплащане на обезщетение по застраховка „Каско“ са частни документи и нямат
доказателствена сила, както и че заявлението е съставено от заинтересовано лице. Оспорва
причинно-следствената връзка между процесното ПТП и описаните от ищеца щети по лек
автомобил с рег. № ............, като счита, че не всички са причинени при това произшествие.
Оспорва заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение като завишено по размер,
включително при твърдение, че не е отчетена степента на овехтяване на увредения
автомобил. Релевира възражение за съпричиняване на ПТП и на вредите от водача на
застрахования при ищеца автомобил при твърдение, че той е извършил маневра за смяна на
лентата, без да се убеди, че по този начин няма да създаде опасност за другите участници в
движението. Поради неоснователност на главния иск оспорва и претенцията за мораторна
лихва. Моли за отхвърляне на исковете, а евентуално – за намаляване на дължимото
обезщетение. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ в доказателствена тежест на
ищеца е да установи следните факти: наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в твърдения размер за настъпило в срока на договора
застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу
причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като последното
предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба имуществени
вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, настъпило на 06.09.2023 г. в гр. София,
причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото към датата на
събитието е съществувала валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите при ответника.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже погасяване на остатъка от дълга, за което не сочи доказателства, както и
3
възражението си за съпричиняване.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличие към
процесната дата на действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“
между ищеца и собственика на лек автомобил марка „........“, модел „....“, с рег. № ............;
наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника за
лек автомобил марка „.....“, модел „........“, с рег. № .........; заплащането от ищеца на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № ............. във връзка с
процесното ПТП в размер на 1 097.05 лв.; получаването на 24.10.2023 г. от ответника на
покана за доброволно изпълнение; извършване от ответника на частично плащане по
регресната пренеция на ищеца – на сума в размер на 556.02 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е
указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4