РЕШЕНИЕ
№ 20345
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Н. Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110146101 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Т С “ ЕАД против В.
Г. Г. и М. Г. М. с искане да бъде установено, че дължат на
топлофикационното дружество сумите от: 283,47 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, 52,25 лева - мораторна лихва върху
тази главница за периода от 15.09.2019г. до 28.04.2022г., 11,20 лева –
главница, представляваща стойност на услуга дялово разпределение за
периода от 01.12.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
16.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,43 лева –
мораторна лихва върху тази главница за периода от 31.01.2019г. до
28.04.2022г. Сумите се разпределят за В. Г. Г. и М. Г. М. по равно при квоти
от ½ за всеки от тях. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след публикуването им на
интернет страницата на продавача. В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Г.
М. подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност
на исковете. Оспорва потребителското си качество. Ответникът В. Г. Г. не
подава отговор на исковата молба.
1
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани. Ищецът не се явява, не изпраща представител, взема писмено
становище, с което поддържа исканията си. Ответникът В. Г. Г. не се явява, не
изпраща представител, не взима становище. Ответникът М. Г. М. изпраща
представител, чрез когото поддържа исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
2
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на
принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както
за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че
качеството на потребител на ответниците е доказано. По смисъла на Закона за
енергетиката, „потребител“ е или собственика на имота, или неговия
ползвател, като под този термин следва да се разбира субект на вещното
право на ползване по смисъла на чл. 56 от Закона за собствеността. По делото
не се установи някой от ответниците да е собственик или вещен ползвател на
имота по смисъла на чл. 56 от Закона за собствеността. Доколкото не са
представени доказателства за наличие на облигационно отношение между
ищеца и ответниците, възникнало на друго основание, възражението на
ответниците, че не са потребители на ползваната топлоенергия, е
основателно, а искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на
ответниците. Доколкото от тях нито се искат, нито се доказват такива,
разноски между страните не се дължат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С “ ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес
на управление: иск срещу В. Г. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Со на
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за
признаване за установено, че му дължи сумата от 283,47 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, 52,25 лева - мораторна лихва върху
тази главница за периода от 15.09.2019г. до 28.04.2022г., 11,20 лева –
главница, представляваща стойност на услуга дялово разпределение за
3
периода от 01.12.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
16.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,43 лева –
мораторна лихва върху тази главница за периода от 31.01.2019г. до
28.04.2022г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на
управление: иск срещу М. Г. М., ЕГН ********** със служебен адрес гр. на
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за
признаване за установено, че му дължи сумата от 283,47 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, 52,25 лева - мораторна лихва върху
тази главница за периода от 15.09.2019г. до 28.04.2022г., 11,20 лева –
главница, представляваща стойност на услуга дялово разпределение за
периода от 01.12.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
16.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,43 лева –
мораторна лихва върху тази главница за периода от 31.01.2019г. до
28.04.2022г., като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач Т
с ЕООД на страната на ищеца „Т С “ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4