Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260853 11.12.2020 г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХХІ-ви
граждански състав
На
тринадесети ноември две хиляди и двадесета година
В
публично заседание, в следния състав:
Председател: Моника Яханаджиян
Секретар:Жасмина
С.,
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско
дело №652
по описа за 2018 година
Производството по делото е за делба и е във фаза по
извършването й.
С влязло в сила Решение №719/29.03.2019 г., поправено с
Решение №1138/15.05.2019 г., и двете постановени по гр.д.№652/2018 г. по описа
на БРС, частично отменено с Решение №V-85/31.10.2019 г., поправено с Решение №V-1126/11.12.2019 г., и двете постановени
по в.гр.д.№913/2019 г. по описа на БОС, съдът е допуснал извършването на
съдебна делба между съделителите Н.С.С. и С.В.С., при равни квоти – по ½
ид.ч. за всеки от тях, по отношение на съсобствените им недвижими имоти, а
именно:
15/241,40 ид.ч. кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор …………….. с административен адрес …………………….., с площ от 495 кв.м., при граници: ул.”Г.”, ул.”Г.С.Р.”, ПИ с идентификатори:…………., …………….. и ………………, ведно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор …………………, който се намира в сграда ……, построена в горепосочения ПИ и на посочения
административен адрес, представляващ ЖИЛИЩЕ, апартамент с площ от 58,88 кв.м.,
заемащ целия първи етаж от сградата, състоящо се от кухня-бокс, дневна
трапезария, спалня, баня-тоалетна и коридор, при съседи: самостоятелни обекти в
сградата: под обекта - ……………….., над обекта – ……………….., на същия етаж – няма, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №1 с площ
от 4,60 кв.м., ведно с 12,68 % кв.м.ид.ч. от общите части на сградата;
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ………………… с административен адрес ……………………………, представляващ ГАРАЖ ….. в сграда …., разположена в ПИ с идентификатор ………………. с площ от 19,20 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – ………………, под обекта – няма, над обекта – ………………, ведно с прилежащите 1,223 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху ПИ;
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ………………. с административен адрес ………………………, находящ се в сграда …… с идентификатор ………………. с предназначение ЖИЛИЩЕ, апартамент с площ от 48,32 кв.м.,
състоящ се от една стая и кухня, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж – …………………., под обекта – няма, над обекта – ………………, ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №…. с площ от 3,24 кв.м. при граници: изток – коридор, запад –
стълбище, север – склад ….., юг – склад ….., ведно с 1,1276 % ид.ч. от общите части на сградата и
съответното право на строеж върху земята;
ДВОРНО МЯСТО, представляващо УПИ ….. в кв…… по плана на ………………, с административен адрес ……………., цялото дворно място от 815 кв.м., при граници: изток –
улица, запад – край на регулацията, север – УПИ …., юг – УПИ ….., ведно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа,
със застроена площ от 64 кв.м. и ГАРАЖ, застроен на 33 кв.м.;
ДВОРНО МЯСТО, за което е отреден имот пл.№….. от парцел …. в кв….. по плана на с.Р., община К., целия урегулиран парцел …. от 815 кв.м., а собственото място в имот, пл.№….. е от 455 кв.м., при граници: имот, пл.№….., ….., ……. и улица, ведно с построената в това дворно място ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, застроена на 78 кв.м., ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – магазин, кафе на 22
кв.м., както и ЛЯТНА КУХНЯ.
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, представляваща имот №………. в землището на с.Р., община К., категория …. в м.”……..” извън регулация, представляваща обособена част от
недвижим имот: „Навес ин.№…. и асфалтова площадка” с обща площ от 455 кв.м., от които
застроена площ от 145 кв.м. – сграда-навес и незастроена площ от 310 кв.м., при
граници: имот №…….., канал, №………., стопански двор, №……….., стопански двор, №…………, стопански двор.
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, представляваща имот №………, находяща се в землището на с.Л., община К., с трайно предназначение полска култура, ІV категория в м.”К.” с площ от 18,801 дка, при граници и съседи: имоти с №№………, №……….., №………., №…………;
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, представляваща имот №……… в землището на с.Л., община К. с площ от 13 дка, ІV категория с трайно ползване полска култура,
находяща се в м.”К.” при граници и съседи: имоти с №№………., №………., №………., №……… и №………, при квоти по
½ ид.ч. за ищеца Н.С.С. и ответника С.В.С..
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ……………. в сграда №…., разположена в ПИ с идентификатор ……………. с административен адрес ……………., с предназначение за търговска дейност МАГАЗИН с площ от
31,30 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ……………, ……………., под обекта – няма, над обекта – ………………., ведно с припадащите се ид.ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж върху ПИ, върху която е построена сградата, на основание чл.34, ал.1 от ЗС.
С протоколно определение от 13.03.2020 г., постановено
по настоящето дело, за разглеждане в настоящето производство са приети
предявените от Н.С.С., против С.В.С. претенции по сметки, които са с правно
основание чл.30, ал.3 и чл.31, ал.2 от ЗС, които след приетото по реда на
чл.214 от ГПК увеличението се считат предявени за сумата от общо 24 196,00
лева, от която 3059,00 лева е стойността на претендираната рента от
земеделската земя с площ от 18,801 дка.
С протоколно определение от същата дата, за съвместно
разглеждане в настоящето производство са приети и предявените от С.В.С., против
Н.С.С. претенции по сметки, които също са с правно основание чл.31, ал.2 и
чл.30, ал.3 от ЗС.
В същото съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си признава
заявената с молба, л.368 от делото претенция по сметки на ответницата-съделител
за лишаването й от правото да ползва земеделска земя №……………, находяща се в
землището на с.Л. с площ от 13 дка, считано от 01.01.2018 г., а ответницата
чрез пълномощника си признава претенциите по сметки на ищеца, касаещи магазина
на ул.“Г.“ №….., апартамента в к-с „М.Р.“, но считано от 01.01.2019 г. и отдаването
под аренда земеделската земя с площ от 18,801 дка, но считано от 01.01.2018 г.
По отношение на двуетажната жилищна сграда с гараж в УПИ …… в кв…… по плана на
с.Р., ответницата, чрез пълномощник признава, че се ползва от големия син на
страните, но със знанието и съгласието на ищеца.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с
упълномощения си процесуален представител – адв.К., който поддържа заявените
претенции, ангажира доказателства, претендира разноски.
Ответната страна се явява лично в съдебно заседание и чрез
процесуалния си представител – адв.П. поддържа заявените претенции по сметки, ангажира
доказателства, претендира разноски.
С протоколно определение от 13.11.2020 г. съдът е одобрил
постигнатата между страните спогодба досежно подялбата на недвижимите имоти,
допуснати до делба, съгласно която в дял на ищеца Н.С. се поставят и той става
изключителен собственик на:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор …………….. с административен адрес …………………, представляващ ГАРАЖ …. в сграда ….., разположена в ПИ с идентификатор …………….. с площ от 19,20 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж-……………, под обекта-няма, над обекта-…………………, ведно с
прилежащите 1,223 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху ПИ;
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор …………….. с административен адрес ……………………., находящ се в сграда …… с идентификатор ……………. с предназначение ЖИЛИЩЕ, апартамент с площ от 48,32 кв.м.,
състоящ се от една стая и кухня, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж-…………………, под обекта-няма, над обекта-………………….., ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №….. с площ от 3,24 кв.м., при
граници:изток-коридор, запад-стълбище, север-склад …., юг-склад ….., ведно с 1,1276 % ид.ч. от общите части на сградата и
съответното право на строеж върху земята;
ДВОРНО МЯСТО, за което е отреден имот пл.№…… от парцел …. в кв….. по плана на с.Р., община К., целия урегулиран парцел ….. от 815 кв.м., а собственото място в имот, пл.№……. е от 455 кв.м., ведно с построената в това дворно място
ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, застроена на 110 кв.м., съгласно заключението на вещото лице, представляваща
първи етаж- ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – магазин на 22 кв.м. и кафене на 70 кв.м., както и ЛЯТНА КУХНЯ с гараж и тоалетна, застроена на 36,30 кв.м.;
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, представляваща имот №……………., находяща се в землището на с.Л., община К., с трайно предназначение полска култура, …….. категория в м.”К.” с площ от 18,801 дка, при граници и съседи:имоти с №№…………., №………….., №…………..,
№……………….;
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, представляваща имот №………. в землището на с.Л., община К. с площ от 13 дка, …. категория с трайно ползване полска култура, находяща се в
м.”К.”, при граници и съседи: имоти с №№…………, №…………., №………….,
№………… и №………………,
а в дял на ответника С.В.С. се
поставят и тя става изключителен собственик на:
15/241,40 ид.ч. кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор …………….. с административен адрес ………………, с площ от 495 кв.м., при граници: ул.“Г.“, ул.“Г.С.Р.“, ПИ
с идентификатори:………….., ……………, ……………., ведно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор …………….., който се намира в сграда …., построена в горепосочения ПИ и на посочения
административен адрес, представляващ ЖИЛИЩЕ, апартамент с площ от 58,88 кв.м.,
заемащ целия първи етаж от сградата, състоящо се от кухня-бокс, дневна
трапезария, спалня, баня-тоалетна и коридор, при съседи:самостоятелни обекти в
сградата: под обекта-…………….., над обекта-………………….., на същия етаж-няма, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №…. с площ от 4,60 кв.м., ведно с 12,68 % кв.м.ид.ч. от общите
части на сградата;
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор …………………. в сграда №…., разположена в ПИ с идентификатор ………………. с административен адрес ……………….., по кадастрална схема административния адрес е …………………, с предназначение за търговска дейност МАГАЗИН с площ от
31,30 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:……………, …………….., под
обекта-няма, над обекта-……………….., ведно с припадащите се ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху ПИ, върху която е построена сградата;
ДВОРНО МЯСТО, представляващо УПИ ….. в кв…… по плана на с.Р., община К., с административен адрес …………………, по заключение и данъчна оценка - ул.”…………“, цялото дворно място от 815 кв.м., при граници: изток-улица, запад-край
на регулацията, север – УПИ …., юг – УПИ ….., ведно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа, със
застроена площ от 64 кв.м. и ГАРАЖ, застроен на 33 кв.м. и
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, представляваща имот №………… в землището на с.Р., община К., категория ….. в м.”Д.” извън регулация, представляваща обособена част от недвижим имот:
„Навес ин.№… и асфалтова площадка” с обща площ от 455 кв.м., по скица предназначението е стопански
двор, от които застроена площ от 145 кв.м. – сграда-навес и незастроена площ от 310 кв.м., при граници:имот №……….., канал, №………….,
стопански двор, №……………, стопански двор, №……….., стопански двор.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
По отношение на
претенциите по сметки на ищеца:
Съгласно
разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Под ползи на
общата вещ се разбира не само прякото служене с вещта, но и съответните квоти
от естествените и граждански плодове, които тя дава, както и увеличенията в
нейната стойност, дължащи се на извършени подобрения. Следователно, за да е
налице вземане по чл.30, ал.3 от ЗС, е от значение дали ползващият съсобственик
е реализирал доходи и дали тези доходи са резултат и от ползването на
прижаваната от другия съсобственик ид.ч., от ползването на която последният е
бил лишен.
Ето защо, за
основателността на така предявения иск е необходимо ищецът да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на съсобственост между страните
и дела в съсобствеността на всеки съсобственик, отдаването на общата вещ под
наем на трето лице и получаване на наемната цена от ответната страна.
В случая
наличието на съсобственост и равните квоти на страните в съсобствеността не се
спорни по делото въпроси. Налице е и признание на ответната страна за отдаването
под наем на апартамента в ………………., считано от 01.01.2019 г., на магазина на ………………..,
считано от 09.03.2018 г. и под аренда на земеделската земя в ……………….. с площ от
18,801 дка. В този смисъл са и приетите писмени доказателства – 3 броя договори
за наем и РКО от 21.08.2014 г.,12.09.2016 г., 23.06.2017 г. и 02.08.2018 г., като
същите пораждат действие и по отношение на ищеца.
Съгласно
трайната съдебна практика, ако съсобственик получава доходи от общия имот, като
го ползва не лично, а отдавайки възмездно ползването другиму, всеки друг
съсобственик може да иска от него получаване на припадащата му се част от тези
доходи. За възникване на това вземане няма значение дали неполучилият доходи от
вещта съсобственик е отправил писмено искане до реализиралият тези доходи
съсобственик. Във всеки случай последният дължи да възмезди останалите
съсобственици за полагащата им се, съобразно квотите в съсобствеността, част от
реализираните доходи (Решение № 181 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1315/2011 г., IV г. о.).
Изложеното обосновава
извод, че за периода от 01.01.2019 г. до 13.03.2020 г., ответницата е
реазилизарала плодове от отдаването под наем на апартамента в ……………. в размер
на 577,29 лева, изчислени като сбор от месечния наем от 40 лева за 14 месеца
плюс съответния наем за 13 дни (40 лева:30 дни месечно=1,33 на ден * 13=17,29
лева). Така припадащата се за ½ ид.ч. на ищеца възлиза на сумата от 288,65 лева.
По делото не се
доказа, че за периода от 08.02.2018 г. до 31.12.2018 г. ответницата е
реализирала доходи от наем на апартамента в ……………. Такива твърдения не се
навеждат и от ищеца, който претендира обезщетение за лишаване от ползване,
поради което и за този период претенцията му намира правното си основание в
разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС, която ще бъде разгледана по-долу.
За периода от
09.03.2018 г. до 09.03.2020 г., ответницата е реализирала плодове от отдаването
под наем на магазина на ……………… в размер на 3600 лева, от които припадащата се на
ищеца за собствената му ½ ид.ч. част възлиза на сумата от 1800 лева.
За периода от
08.02.2018 г. до 08.03.2018 г. и за периода от 10.03.2020 г. до 13.03.2020 г.
претенцията на ищеца за лишаване от ползване на този имот намира правното си
основание в текста на чл.31, ал.2 от ЗС и ще бъде разгледана по-долу.
По отношение
на земеделската земя от 18,081 дка, претенцията на ищеца обхваща стопански
2013/2014 г. – 2018/2019 г. и тук възражението на пълномощника на ответната
страна съдът не споделя за изцяло основателно. По делото е безспорно
установено, че бракът на страните е бил прекратен на 06.12.2017 г., но също
така, в първата фаза по допускане на делбата съдът установи и това, че
фактическата раздяла между тях като съпрузите е настъпила през 2014 г., когато
ответницата трайно се установила да живее в гр.Б.. Съобразявайки разясненията,
дадени с тълкувателно решение №5/2014 г. на ВКС по приложението на чл.31, ал.2
отЗС, съдът приема, че до фактическата раздяла между съпрузите, или за
стопанска 2013/2014 г., няма обогатяване на един правен субект за сметка на
друг, поради което и за този период искът следва да се отхвърли, а след
фактическата им раздяла вече, или за стопански 2016/2017 – 2018/2019 г.,
съпругът който е лишен от ползването на имота има право на обезщетение, в
случая по чл.30, ал.3 от СК. За тези стопански години, ответницата е
реализирала доход в лева в общ размер на 3948,07 лева, от които припадащата се
част за собствената на ищеца ½ ид.ч. възлиза на сумата от 1974,04 лева. За разликата до предявения размер от 3059,00 лева, както и за
стопански 2014/2015 г. и 2015/2016 г., претенцията следва да се отхвърли като
неоснователна поради липса на доказателства за получен доход в лева.
Съгласно
разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от
някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от
която ги е лишил от деня на писменото поискване.
За разлика от
разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС, нормата на чл.31, ал.2 от ЗС има предвид
личното ползване на съсобствената вещ, служенето с нея за задоволяване на лични
нужди, съобразно предназначението й, без събиране на добиви и граждански
плодове. Тук, под лично ползване следва да се разбира всяко осъществено от
съсобственика поведение, което пречи или ограничава другите съсобственици да
ползват вещта според правата си, без правно значение дали ползва вещта лично,
дали не допуска някой да я ползва или е допуснал трети лица да я ползват на
безвъзмездно основание.
С Тълкувателно
решение №7/2012 г. на ВКС е прието, че претенцията за обезщетение по чл.31,
ал.2 от ЗС ще е основателна, когато неползващият съсобственик е отправил
писмено искане и то е получено от ползващият съсобственик и въпреки това той
или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с
цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои лични
или на семейството си потребности, без да зачита конкурентните права на другия
съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко и
непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг
съсобственик да си служи с нея, например като държи ключа; ползващият
съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание трето за собствеността лице,
което само или заедно с него ползва общата вещ. В тези случаи, задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да
ползва общата вещ. Писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно
волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е
регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на
поканата по чл.84, ал.3 от ЗЗД и след получаването й съсобственикът изпада в
забава. От този момент той дължи обезщетение, като от този момент започва да
тече и срокът на общата петгодишна погасителна давност. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
В настоящия
случай, ответницата не оспорва, че на 05.02.2018 г. й е връчена от ищеца покана
за заплащане на обезщетение, свързано с ползване от нейна страна на част от делбените
имоти по делото, същата е приета и като писмено доказателство, л.365-367, но
чрез показанията на свидетеля Н.С. се домогва да установи тезата си, че не
ползва имотите, във връзка с които й е отправена покана, с изключение на
земеделската земя, която отдава под аренда, апартамента в ………………, който отдава
под наем, но считано от 01.01.2019 г. и магазина на ………….. в гр.Б., който
отдава под наем, считано от 09.03.2018 г. Съдът не кредитира като достоверни
показанията на свидетеля Н.С. в частта, в която същият твърди, че баща му има
ключ за всеки един от имотите, тъй като противоречат на показанията на свидетелите
И.Т.Т. и Н.П.А., които кореспондират помежду си, взаимно се допълват и от които
става ясно, че ключовете за тези имоти са били отнети от ищеца. Съдът приема за
достоверни показанията на свидетелите в тази им част, тъй като са
безпристрастни и съответстват на установения по делото факт за изключително
влошени отношения между страните.
По изложените
съображения, се налага извода, че фактическият състав на чл.31, ал.2 от ЗС е
осъществен и за ищеца е възникнало правото да получи обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствените имоти, за периода от 06.02.2018 г., който е деня
следващ получаването на нотариалната покана до 13.11.2020 г., когато
съсобствеността по отношение на тези недвижими имоти е прекратена с одобрената
от съда спогодба. Ищецът обаче го претендира за периода 08.02.2020 г. –
13.03.2020 г., в рамките на който съдът следва да се ограничи, като за този
период размерът на дължимото обезщетение следва да е съответен на размера на
средния пазарен месечен наем на съответния имот.
Съобразно
заключението на вещото лице Ф. по проведената комплексна експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява, че за самостоятелен
обект с идентификатор ………………. – жилището на ………….. в гр.Б., средния пазарен
месечен наем за търсения от ищеца период е 10 064,51 лева и предвид
квотите в съсобствеността, дължимото на ищеца обезщетение е в размер на 5032,25 лева.
За самостоятелен обект
с идентификатор …………………….-магазина на ………….. в гр.Б., средната месечна наемна
цена в периода 08.02.2018 г. – 13.03.2020 г. е в размер на 400 лева, поради
което и за периода 08.02.2018 г. – 08.03.2018 г. и 10.03.2020 г. – 13.3.2020
г., който включва един месец и три дни средния пазарен месечен наем възлиза на
440 лева, от които дължимото на ищеца обезщетение е в размер на 220,00 лева. Така за този обект общо
дължимото от ответницата обезщетение възлиза на сумата от 2020 лева (сбора от
претенциите по чл.30, ал.3 и чл.31, ал.2 от ЗС), поради което и за разликата до
предявения след увеличението размер от 5032,25 лева, искът следва да се
отхвърли. За яснота съдът намира за
необходимо да отбележи, че увеличението на заявените претенции за обезщетение
на ищеца бе направено и прието от съда в общ размер, но след изслушване на
заключението и в съответствие с посочените в него наеми на конкретните
недвижими имоти, предмет на ищцовите претенции по сметки.
За самостоятелен обект
– гараж в сграда с идентификатор …………………….. средния пазарен месечен наем за
търсения от ищеца период е 3030,00 лева и предвид квотите в съсобствеността,
дължимото на ищеца обезщетение е в размер на 1510,00 лева.
За самостоятелен обект
с идентификатор …………………… – апартамента в …………………. в гр.Б., средната месечна
наемна цена в периода 08.02.2018 г. – 13.03.2020 г. е в размер на 260 лева,
поради което и за периода 08.02.2018 г. до 31.12.2018 г., който включва десет
месеца и двадесет и два дни средния пазарен месечен наем възлиза на 2790,74
лева, от които дължимото на ищеца обезщетение е в размер на 1395,37 лева. Така за този обект общо
дължимото от ответницата обезщетение възлиза на сумата от 1684,02 лева (сбора
от претенциите по чл.30, ал.3 и чл.31, ал.2 от ЗС) и следва да се отхвърли за
разликата до претендирания след увеличението размер от 3271,00 лева.
Съобразно заключението,
за находящия се в дворно място УПИ-………….. в кв…………. по плана на с.Р. магазин, средния
пазарен месечен наем за търсения от ищеца период е 2013,33 лева и предвид
квотите в съсобствеността, дължимото на ищеца обезщетение е в размер на 1006,66 лева.
Що се отнася до
ищцовите претенции по сметки, касаещи дворно място УПИ ……. в кв…….. по плана на
с.Р., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда и земеделски имот №……………,
м.“Д.“- т.5 и 6 от молбата на ищеца, свидетелските показания са
безпротиворечиви, че същите се ползват от големия син на страните, но доколкото
по делото не се установи това да е станало въпреки изричното противопоставяне
от страна на ищеца, претенциите за тези два имота следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По отношение на претенциите по сметки на ответницата:
В съответствие
с гореизложеното, претенциите по сметки на ответницата намират своето правно
основание в нормата на чл.31, ал.2 от ЗС по отношение на дворно място УПИ-……..
в кв……….. по плана на с.Р. и земеделски имот №………….. – т.1 и 2 от молбата,
л.368 и същите следва да се отхвърлят като неоснователни, тъй като по несъмнен
начин по делото се установи, че земеделският имот се ползва от големия син на
страните, но без противопоставянето на ответницата, а с изключение на
складовото помещение към магазина, ищецът не ползва останалата част от имота и
няма данни да е извършил действия, с които да е попречил на ответницата да го ползва.
Събраните в тази връзка свидетелски показания на И. Г. не допринасят за
изясняване на този факт, поради което и съдът не ги кредитира.
Поради
отхвърляне на претенциите по сметки в тежест на ответницата следва да бъде
възложено заплащане на дължимата по предявените искове държавна такса, която е
в общ размер на 816,00 лева, както и заплащането на дължимата по уважените
ищцови претенции по сметки държавна такса, която е в общ размер на 531,48 лева,
или всичко в общ размер на 1347,48 лева. Ищецът от своя страна също дължи
държавна такса върху отхвърления размер на предявените претенции по сметки, а
именно сумата от общо 415,53 лева.
По разноските:
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете
или на сумата от общо 847,98 лева, която следва да бъде възложена в тежест на
ответника по делото.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК ответницата също има право на разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете на ищеца, или на сумата от 1059,52 лева.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН **********, адрес ***, да
заплати на Н.С.С., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.Й.К., следните суми:
-288,65 лева (двеста осемдесет и осем лева и шестдесет и пет
стотинки), представляваща ½ от стойността на получения за периода
01.01.2019 г. до 13.03.2020 г. наем на апартамента в ……………….. с идентификатор ………………,
на основание чл.30, ал.3 от ЗС и сумата от 1395,37
лева (хиляда триста деветдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки),
представляваща дължимо обезщетение за лишаване от правото на ползване на този
имот за периода 08.02.2018 г.-31.12.2018 г., съобразно квотата на ищеца в имота
– ½ ид.ч., на основание чл.31, ал.2 от ЗС, или сума в общ размер на
1684,02 лева, като за разликата до предявения размер от 3271,00 лева, ОТХВЪРЛЯ
иска, като неоснователен.
-1800,00 лева (хиляда и осемстотин лева), представляваща ½ от
стойността на получения за периода 09.03.2018 г. до 09.03.2020 г. наем на магазина,
находящ се на ……………. в гр.Б. с идентификатор ………………, на основание чл.30, ал.3
от ЗС и сумата от 220,00 лева
(двеста и двадесет лева), представляваща дължимо обезщетение за лишаване от
правото на ползване на този имот за периода 08.02.2018 г. - 08.03.2018 г. и за
периода 10.03.2020 г. - 13.03.2020 г., съобразно квотата на ищеца в имота –
½ ид.ч., на основание чл.31, ал.2 от ЗС, като за разликата до предявения
размер от 5032,25 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
-1974,04 лева (хиляда деветстотин
седемдесет и четири лева и четири стотинки, представляваща ½ от
стойността на получената за стопански 2016/2017 г. - 2018/2019 г. рента на
земеделски имот №……………. в землището на …………………., на основание чл.30, ал.3 от
ЗС, като за разликата до предявения размер от 3059,00 лева и за стопански 2013/2014
г., 2014/2015 и 2015/2016 г., ОТХВЪРЛЯ иска.
-5032,25 лева (пет хиляди тридесет и два
лева и двадесет и пет стотинки), представляваща дължимо обезщетение за лишаване
от правото на ползване на апартамента на …………………. с идентификатор ………………. за
периода 08.02.2018 г. – 13.03.2020 г., съобразно квотата на ищеца в имота –
½ ид.ч., на основание чл.31, ал.2 от ЗС.
1510,00
лева (хиляда
петстотин и десет лева), представляваща дължимо обезщетение за лишаване от
правото на ползване на гаража на ………….. с идентификатор ……………….. за периода
08.02.2018 г. – 13.03.2020 г., съобразно квотата на ищеца в имота – ½
ид.ч., на основание чл.31, ал.2 от ЗС.
-1006,66 лева (хиляда и шест лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща дължимо обезщетение за лишаване от правото на ползване на
магазина, находящ се в дворно място УПИ-……. в кв…….. по плана на с.Р. за периода
08.02.2018 г. – 13.03.2020 г., съобразно квотата на ищеца в имота – ½
ид.ч., на основание чл.31, ал.2 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ изцяло приетите за съвместно
разглеждане на основание чл.346 от ГПК ПРЕТЕНЦИИ ПО СМЕТКИ, предявени от ищеца Н.С.С.,
ЕГН **********, против С.В.С., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 1888,00
лева, представляваща половината от дължимото за периода 08.02.2018 г. –
13.03.2020 г. обезщетение за лишаване от правото на ползване на земеделски имот
№………… в землището на …………….. и за сумата от 4403,00 лева (четири хиляди
четиристотин и три лева), представляваща половината от дължимото за периода
08.02.2018 г. – 13.03.2020 г. обезщетение за лишаване от правото на ползване на
дворно място, представляващо УПИ в кв.26 по плана на с.Р., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ изцяло приетите за съвместно
разглеждане на основание чл.346 от ГПК ПРЕТЕНЦИИ ПО СМЕТКИ, предявени от
ответницата С.В.С., ЕГН **********, против Н.С.С., ЕГН **********, за заплащане
на обезщетение за лишаване от правото на ползване на търговски обект – магазин,
находящ се в дворно място, за което е отреден имот, пл.№…….. от п-л ….., кв….
по плана на с.Р., в размер на 200 лева месечно, считано от 01.01.2018 г., както
и за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на втори
жилищен етаж, находящ се в същия имот, в размер на 200,00 лева месечно, считано
от 01.01.2018 г., както и за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на
ползване на земеделски имот №……….. в землището на ……………… в размер на 200,00
месечно, считано от 01.01.2018 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН **********, адрес ***,
да заплати на Н.С.С., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.Й.К., сумата
от 847,98 лева (осемстотин четиридесет и седем лева и деветдесет и осем
стотинки)-разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, чрез адв.Й.К., да заплати на С.В.С., ЕГН **********, адрес ***,
сумата от 1059,52 лева (хиляда петдесет и девет лева и петдесет и две
стотинки)-разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН **********, адрес ***,
да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 1347,48 лева (хиляда триста
четиридесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) – държавна такса.
ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 415,53 лева
(четиристотин и петнадесет лева и петдесет и три стотинки)-държавна такса.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала
Ж.
С.