№ 3217
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в публично заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Св. Христова
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Гражданско дело №
20211100110746 по описа за 2021 година
Производството е образувано възоснова на искова молба, с която ищецът „Ю.Б.” АД е
предявил против И. В. И., обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422 във
връзка с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване дължимостта на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена на
18.03.2021 г., ч.гр.д. № 13426/2021 г. на СРС, 127 състав.
Ищецът претендира, че ответникът му дължи сумите предмет на издадената на 18.03.2021 г.
по ч.гр.д. № 13426/2021 г. на СРС, 127 състав заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист от 18.03.2021 г. въз
основа на допуснатото незабавно изпълнение. Поддържа се, че на 03.12.2019 г. между
банката и кредитополучателя-ответник е сключен договор за потребителски кредит №
FL1032513, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 40 000 лв. Ищецът твърди, че на 03.02.2020 г. ответникът преустановил
редовното погасяване на кредита, съобразно условията, уговорени в чл.7 и чл.8 от договора.
Твърди, че поради не плащане на дължима по договора вноска № 2 с падеж от 03.02.2020 г.
и вноска № 3 с падеж 03.03.2020 г., на 23.11.2020 г., при спазване на условията на чл.19 от
договора ищецът е обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което ответникът е
уведомен при условията на чл.47 от ГПК на 23.11.2020 г.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца на основание чл.430, във връзка с чл.432,
ал.1 от ТЗ, чл.86, ал.1 от ЗЗД следните суми:
главница в размер на 39 748,56 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит № FL1032513/03.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
1
подаване на заявлението-05.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 2291,97 лв. възнаградителна лихва за периода от г. до 23.11.2020 г.,
сумата от 12,44 лв.мораторна лихва за периода от 03.03.2020 г. до 12.03.2020 г. и
мораторна лихва в размер на 2355,39 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 23.02.2021 г.
такси в размер на 76 лв. за периода от 05.02.2020 г. до 23.02.3.2021 г.,
включително и 60 лв. нотариална такси за периода от 23.12.2020 г. до 23.02.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, издадена на 18.03.2021 г., ч.гр.д. № 13426/2021 г. на СРС, 127
състав и изпълнителен лист.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът в писмен отговор оспорва предявения иск като
недопустим с твърдението, че съгласно нормата на чл.105 ГП, искът се предявява по
постоянния адрес на ответника, а постоянният му адрес не е в гр.София. По това
възражение, съдът се произнесъл с Определение № 2359 от 18.03.2022г. По същество,
ответникът оспорва иска като неоснователен с твърденията, че не е получавал банковия
кредит, тъй като паричните средства отпуснати по него са усвоени от различно лице.
Противопоставя възражение за нищожност поради липса на съгласие. В уславиятана
евентуалност, счита, че след като е обявена предсрочна изискуемост на договора, не се
дължи възнаградителна лихва. Оспорва подписа върху договора за кредит.
В съдебно заседание ищецът поддържа установителната претенци и претендира разноски
съобразно списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, спрямо материално правните норми регламентиращи
процесните отношения, приема за установено следното от фактически и правна страна.
На 03.12.2019 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит № FL1032513. На
ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 40000 лв. /четиридесет хиляда
лева/ за текущи нужди. Кредитополучателят се задължил да върне сумата ведно с
дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора. Неразделна част от
договора е погасителен план. Фактическото усвояване на кредита е осъществено на
03.12.2019 г. За този факт ищецът освен договора е представил и банково бордеро №
8331249 от 03.12.2019 г. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест и
процесуалното бездействие на ответника, съдът приема, че подписът върху договора е на
ответника. Съобразно разпределението на доказателствената тежест върху ищеца и
представените доказателства, съдът приема, че между „Ю.Б." АД. ЕИК **** и ответника е
възникнало облигационно отношение, основано на процесния договор за банков кредит, по
което правоотношение банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 40000
лв. Ищецът е доказал съществуване на пред договорни отношения, обективирани в молба –
искане, подписана от ответника и от представител на банката. От съдържанието на договора
се установява, че страните са се споразумели, за връщане на кредита чрез месечни вноски
2
дължими до 03 число на месеца. Плащането е било преустановено на 03.02.2020 г. В чл. 14
от договора, е регламентирано право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем
при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по
кредита.
Банката е констатирала неплащане на дължима по договора вноска № 2 с падеж 03.02.2020 г.
и вноска № 3 с падеж 03.03.2020 г., съгласно изготвения към договора погасителен план. На
23.11.2020 г. при спазване на условията на чл. 19 от договора банката е обявила кредита за
изцяло и предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост е сведена до знанието на
кредитополучателя чрез връчване на обявление на при условията на чл. 47 от ГПК
осъществено от ЧСИ С.Я.. Peг. № 844, район на действие – СГС. Адресът в поканата е
идентичен с адреса, вписан в договора за кредит. Уведомлението за обявяване на
предсрочна изискуемост е изпратено и по постоянен адрес на кредитополучателя с
препоръчано писмо чрез Български Пощи ЕАД, което е върнато в цялост като непотърсено.
Относно размера на установителната претенция, съдът е назначил СТЕ, заключението по
която не е оспорено от страните. От него се установява, че на базата на счетоводните данни
на банката, неплатен остатък от главница към дата 23.11.2020 г. е в размер на 39 748.56 лева,
на възнаградителната лихва е в размер на 2 291.97 лева, на мораторната лихва е в размер на
2 363.09 лева, а таксите са в в размер на 76 лева. Съдът кредитира заключението като
обективно и компетентно дадени и основано на редовно водено счетоводство от ответника.
При тази фактическа установеност, съдът извежда следните прави изводи: Ищецът пълно и
главно е доказал, факта, от който от който произтича вземането договор за потребителски
кредит № FL1032513/03.12.2019 г. Установен е и факта на изпълнение на договора от страна
на кредитополучателя. Установен е и факта на предсрочната изискуемост на кредита,
поради неизпълнение на периодично пращане, съобразно погасителен план. Претенцията за
предсрочна изискуемост е достигнала до кредитополучателя чрез изпълнение на фикцията
за знание, предвидена в разпоредбата на чл. 47 от ГПК на адреса уговорен като място за
получаване на съобщения между страните по договора. Съдът приема, че датата на узнаване
на предсрочната изискуемост е 23.11.2020 г. Служебното начало поставя пред съда
изискване за установяване на възражението за нищожност, обосновано от ответника. В тази
връзка съдът съобрази, че след като договора е обявен за предсрочно изискуем, договорните
лихви се дължат до датата на обявяване и в този смисъл е претенцията на ищеца, поради
което възражението е неоснователно.
Предвид изхода от спора, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, които съобразно представения от ищеца списък /л.90 от делото/ в
настоящото производство са в размер на са в размер на 3 1729 лева. Платените в
заповедното производство са присъдени със заповедта от 18.03.2021 г. и за тях е издаде
изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ю.Б.” АД , че ответникът И. В. И. с ЕГН
********** от гр.София, ж.к. „**** е задължен по заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, която заповед издадена на 18.03.2021 г.,
по ч.гр.д. № 13426/2021 г. на СРС, 127 състав за посочените в заповедта суми както следва:
главница в размер на 39 748,56 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит № FL1032513/03.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението-05.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 2291,97 лв. възнаградителна лихва за периода от г. до 23.11.2020 г.,
сумата от 12,44 лв.мораторна лихва за периода от 03.03.2020 г. до 12.03.2020 г. и
мораторна лихва в размер на 2355,39 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 23.02.2021 г.
такси в размер на 76 лв. за периода от 05.02.2020 г. до 23.02.3.2021 г.,
включително и 60 лв. нотариална такси за периода от 23.12.2020 г. до 23.02.2021 г.,
и разноски в производството в размер на 2 328.69 лева, на основание чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА И. В. И. с ЕГН ********** от гр.София, ж.к. „**** ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.Б.” АД
сумата от 3729.60 лева, представляващи направените по делото разноски, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4