Определение по дело №485/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 5823
Дата: 14 декември 2015 г.
Съдия: Красимир Аршинков
Дело: 20151200600485
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 1137

Номер

1137

Година

12.3.2015 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

12.16

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Надя Узунова

Секретар:

Миглена Йовкова Румяна Бакалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Румяна Бакалова

дело

номер

20141200500936

по описа за

2014

година

Производството е на основание чл.258 и сл ГПК,образувано по въззивна жалба на С. Г. М.,действаща чрез упълномощения адвокат-М.А. срещу постановеното по делото решение № 2975 от 22.07.2014г.,по гр.д.№ 1052/2013 по описа на РС Разлог. Въззивната жалба, подадена от С. М. е насочена срещу решението на РС-Разлог, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 30 ал.1 от Закона за наследството. Моли да бъде отменено решението, като се постанови друго, с което се възстанови запазената част на С. М. от наследството на В. М., като се намали дарението извършено от В. М. в полза на И. В. М. обективирано в нот. акт за дарение № 34/2009 година на нот. В..

В жалбата са изложени съображения, че по съдържание, мотивите на първоинстанционния акт не отговарят на изискванията ,които в практиката си ВКС е приел относно мотивирането на съдебните актове. Счита, че мотивите са нелогични ,при наличие на фактически грешки при пресмятането. Освен това прави довод, че е нарушен материалният закон при постановяване на решението и по-конкретно чл. 31 и чл. 36, ал. 2 от ЗН. Счита, че съдът неправилно е процедирал при определяне на запазената част и неправилно е приложил разпоредбата на чл. 36 ЗН, като сочи практика на ВКС. Според твърденията на въззивницата, нормата на чл. 36, ал. 2 ЗН не е приложима в настоящия случай, като изтъква съображения, че дори да е била приложима, при хипотезата, че преживялата съпругата също е поискала възстановяване на запазената й част, следва да се осъди ответникът да заплати на наследника със запазената част нейната парична равностойност. Моли да бъде отменено решението и се постанови нов акт на от Окръжния съд,с който се уважи иска.

От страна на въззиваемия И. М. е постъпил отговор на жалбата,в който са развити съображения за неоснователност на доводите и за правилност на решението на РС. Моли да бъде потвърдено решението.

Благоевградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и взе предвид възраженията на страните, намира следното:

Предявеният иск е по чл.30 ал.1 ЗН.

Ищцата С. М. твърди, че с ответника И. М. са наследници по закон на В. Г. М., починал на 04.12.2011г.Ц. Г. М. е преживяла съпруга на В. М. и също е наследница по закон. С договор за дарение, оформен с нотариален акт № 34, том IV, рег. № 3589, нотариално дело № 608 по описа за 2009 г. на нотариус С. В., рег. № 489 и район на действие – Районен съд – Разлог, общият на страните наследодател и съпругата му Ц. М. са се разпоредили безвъзмездно в полза на ответника И. М., със следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 03504.401.568 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД – 18 – 53 от 01.04.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – С., с адрес на имота: [населено място], ул. „В“, с площ от 152 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), със стар идентификатор: УПИ III, пл. № 272 и пл. № 568 в кв. 44, при съседи на имота: поземлен имот с идентификатор 03504.401.151, поземлен имот с идентификатор 03504.401.563, поземлен имот с идентификатор 03504.401.2006 и поземлен имот с идентификатор 03504.401.150 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 03504.401.150.1.2 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД – 18 – 53 от 01.04.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – С., с адрес на имота: [населено място], ул. „В“ № 5, ет. 2, ап. 2, със застроена площ от 96 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, при съседи: под обекта: обект с идентификатор 03504.401.150.1.1, който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор 03504.401.150.1, построена в поземлен имот с идентификатор 03504.401.150 по кадастралната карта на [населено място], с площ от 234 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), със стар идентификатор УПИ III, пл. № 275 и пл. № 150 в кв. 44, при съседи на имота: поземлен имот с идентификатор 03504.401.568, поземлен имот с идентификатор 03504.401.2006, поземлен имот с идентификатор 03504.401.2024 и поземлен имот с идентификатор 03504.401.151. С това дарение била накърнена запазената част на ищцата от наследството на В. М., която била 1/4. Иска се от съда да постанови решение, с което намали дарението и възстанови запазената й част от наследството на В. М..

Ответникът И. М. оспорва иска като заявява, че дареният имот не е бил единствено имущество на общия наследодател. В масата по чл.31 ЗН следвало да се включат и други недвижими имоти,които В.М. е притежавал ,при което може да се установи,че не е накърнена запазената част на ищцата от наследството. Изтъква обстоятелството ,че целият дарен имот не е бил притежание на общия наследодател,тъй като е в режим на съпружеска имуществена общност..

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Имотите,предмет на дарствения акт са били семейна имуществена общност,прекратена със смъртта на В. М.. Бракът на В. М. и Ц. М. е бил сключен пред 1963 г., видно от уд. за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0012 от 21.04.1963 г. По време на брака си съгласно н.а. за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 64, том II, дело № 552/1989 г. на Районен съд - [населено място] и Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 198, том II, per. № 2420, дело № 378 от 26.05.2009 г. на Нотариус С. В., с район на действие PC -Р., вписана в регистъра на НК под per. № 498 ,двамата съпрузи са придобили поземления имот и жилищната сграда. С договор за дарение от 14.07. 2009г., оформен с нотариален акт № 34, том IV, рег. № 3589, нотариално дело № 608 по описа за 2009 г. на нотариус С. В., рег. № 489 и район на действие – Районен съд – Разлог, В. М. и съпругата му Ц. М. са се разпоредили безвъзмездно в полза на ответника И. М., със следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 03504.401.568 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД – 18 – 53 от 01.04.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – С., с адрес на имота: [населено място], ул. „Втора“, с площ от 152 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), със стар идентификатор: УПИ III, пл. № 272 и пл. № 568 в кв. 44, при съседи на имота: поземлен имот с идентификатор 03504.401.151, поземлен имот с идентификатор 03504.401.563, поземлен имот с идентификатор 03504.401.2006 и поземлен имот с идентификатор 03504.401.150 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 03504.401.150.1.2 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД – 18 – 53 от 01.04.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – С., с адрес на имота: [населено място], ул. „Втора“ № 5, ет. 2, ап. 2, със застроена площ от 96 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, при съседи: под обекта: обект с идентификатор 03504.401.150.1.1, който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор 03504.401.150.1, построена в поземлен имот с идентификатор 03504.401.150 по кадастралната карта на [населено място], с площ от 234 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), със стар идентификатор УПИ III, пл. № 275 и пл. № 150 в кв. 44, при съседи на имота: поземлен имот с идентификатор 03504.401.568, поземлен имот с идентификатор 03504.401.2006, поземлен имот с идентификатор 03504.401.2024 и поземлен имот с идентификатор 03504.401.151. Дарителите са си запазили правото на ползване на имота до края на живота на всеки един от тях.

Видно е от нотариалните актове,с оглед описанието на имотите в тях , приложените скици и удостоверенията за данъчна оценка,че имотите са два.Единият ПИ с идентификатор 03504.401.568 е с площ от 152 кв.м.Сградата,макар и съседна на този имот е отразена,че се намира в друг ПИ с идентификатор 03504.401.150.

Не е спорно,че ищцата,като дъщеря на починалия преди наследодателя си син на В.М. на основание чл.10 ал.1 ЗН е негова наследница по закон.Наследници по закон са и ответникът,като негов син и преживялата съпруга Ц. М..

Освен дарения имот,след смъртта си В.М. е оставил в наследството и 1/ 3 ид.ч. от земеделски земи,възстановени на наследниците на баща му Г. М.,съгласно Решение № 869 РА от 10.11.2000 г., Решение № 869Р от 25.01.1999 г. и Решение № 261 Г от 31.08.2000 г., ведно с приложените към тях скици. Видно от приложеното Удостоверение за наследници на Г. М. М., изх. № AO -2084/19.11.2013 г. ,че същият е оставил трима наследници - Д. Г. Б (дъщеря), И. Г. М. (син) и наследодателя на страните В. Г. М. (син).

Вещото лице изслушано от първоинстанционния съд, чието заключение не е оспорено и съдът кредитира като пълно, обективно и безпристрастно, оценява недвижимите имоти, описани по –горе, към момента на откриване наследството на В. М. към 04.12.2011г., както следва:

Описана е сградата,която била изградена по системата на дървено гредова конструкция на два етажа през 1962 г.Няма сутеренно помещение по данни на вещото лице,а в приземния етаж са разположени тоалетна и баня.Достъпа до втория етаж се осъществява от западната фасада на жилищната сграда по дървена стълба.Вторият етаж има дървена еднокатна дограма ,дюшаме в стаите,деформирано от времето.Мазилката е постно боядисване. Сградата има напукан каратаван и не е измазана от вън. При определяне стойността на имота към 04.12.2011г. /отчитайки запазеното право на ползване на дарителите / вещото лице е определило пазарната стойност на ½ ид.ч. на сграда и земя на сумата 8 980 лв.От тази стойност 1719 лв. е стойността на ½ ид.ч. от ПИ с обща площ от 152 кв.м. или стойността на сградата остава 7261 лв.В заключението на вещото лице и по двата метода земята от 152 кв.м. е остойностена на 3438 лв. Пак съгласно същото заключение /л.114/, към датата на експертизата цената на дворното място по пазарни стойности е 3438лв. и на цялата сграда 16830лв.

Освен тези имоти, притежаваната 1/3 ид.ч. от В. М. по наследство от баща си на всички възстановени земеделски земи е оценена от в.л. на сумата от 1427.43лв.към момента на откриване на наследството.

В съдебно заседание от 17.02.2014г. по искане на съда,ответникът е уточнил,че желае при евентуална основателност на иска ,да се намали дарението на ПИ 03504.401.568.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна следното:

Ищцата, на основание чл.10 ал.1 ЗН е наследник по закон на В. М. с право на запазена част. Тъй като наследява с ответника – негов син и преживялата съпруга, запазената част на ищцата е 1/4, а разполагаемата част на общия наследодател – също ¼ по аргумент на чл.29 ал.3 ЗН.

Съгласно чл.31 ЗН,за да се определи разполагаемата част,както и размерът на запазанета част на наследника се образува една маса от всички имоти,които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му,като се извадят задълженията и увеличение на наследството по чл.12 ал.2 от същия закон.Установено е по делото,че към момента на смъртта на В.М.,той е притежавал единствено 1/3 ид.ч. от възстановени земеделски земи на наследниците на Г. М. на стойност 1427.43 лв.Не са установени задължения или увеличение на наследството по чл.12 ал.2 ЗН.Към общата наследствена маса по чл.31 ЗН следва да се прибавят и даренията според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството за движими имоти.

Съобразно чл.31 ЗН и предвид заключението на в.л. , към 04.12.2011г. общата маса от имуществото на В.М. е на стойност 10407.43 лв. /1427.43лв.зем.земи + дарените имоти -1719 лв.дворно място ПИ + 7261лв.жил.сграда/.

Стойността на разполагаемата част е 2601.85 лв. ( 1/4 от 10407.43). Толкова е и стойността на запазената част на ищцата С. М..

Стойността на дарението от 8980 лв.надвишава стойността на разполагаемата част с 6378.15 лв. / 8980-2601.85 /.

Извън дарението, имуществото, останало в наследство от В. М., е на 1427.43 лв. От него, предвид наследствения си дял от 1/3 /наследява с преживяла съпруга и друг негов син/, ищцата получава имущество на стойност от 475.81 лв. Следователно, за да се допълни запазената й част от наследството на дядо й , са необходими 2126.04 лева – това е разликата между стойността на запазената й част/2601.85лв./ и стойността, която получава съобразно наследствения си дял от свободното имущество /475.81 лв./. Именно с толкова – 2126.04 следва да бъде намалено дарението, за да бъде възстановена запазената й част от наследството.

Първоинстанционният съд е образувал наследствена маса и е определил стойностите на запазената част от наследството за наследниците и стойността на разполагаемата част за наследодателя,които цифри съвпадат с изчисленията на въззивния съд.Но по-нататък не е продължил с изводите си относно това дали запазената част е накърнена.Трябвало е стойността на свободното имущество, което не е предмет на дарения, което наследникът със запазена част получава съобразно наследствените си права ,да се съпостави със стойността на запазената му част и така да се определи дали е накърнена. Само при условие, че е накърнена, съдът следва да премине към приложението на разпоредбата на чл. 36 ЗН. / Решение № 34 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3542/2013 г., I г. о., ГК /.От изложеното по-горе е видно,че размера на запазената част на С. М. не се покрива от стойността на останалото в наследството свободно имущество,поради което следва да се възстанови запазената й част от наследството на В. М..

По начина, по който следва да се извърши възстановяването:

Приложима за случая е хипотезата на чл.36 ал.2 ЗН и чл. 34 ЗН-когато на едно лице са подарени няколко имота,намалението се извършва по избор на това лице,а ако не е направило избор ,съдът прилага чл.33 ЗН. Предмет на дарението е недвижим имот /дворно място и сграда,находяща се в друг имот/.В съдебно заседание ,пълномощникът на ответника е заявил,че желае при евентуална основателност на иска, възстановяването на запазената част да се извърши от ПИ 03504.401.568.Същото е невъзможно,тъй като ½ ид.ч. от ПИ ,колкото са били правата на общия наследодател от него е 1719 лв.,а възстановяването следва да се извърши в размер на 2126.04 лв. Следва да се отчете,че и надареният е също наследник със запазена част. Извън страните по делото, наследник със запазена част е и преживялата съпруга. Ответникът може да задържи целия дарен имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част /общо сумата от 5203.70 лв./. При стойност на дареното 8980 лева,от които 1719 лв. ПИ 03504.401.568 и 7261лв. жилищната сграда с идентификатор 03504.401.150.1.2. и стойност на разполагаема и запазена част от 5203.70лв., не е допустимо задържането на двата имота от надарения.Прилагайки чл.33 ЗН следва да се намали дарението на жилищната сграда,като последно дарение,съобразно последователността в описанието на нот.акт № 34 /2009г. Сградата следва да остане в наследството, а на надарения да се изплати стойността на разполагаемата част по цени към момента на намалението. /Определение № 53 от 29.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5602/2014 г., I г. о., ГК/.Съгласно заключението на в.л , цената на дарената ½ ид.ч. от сградата към момента на изготвяне на експертизата е 8415лв. Съгласно решение № 48 от 25.02.2013г. ВКС по гр.д.№715/2012г. 1-во г.о. е прието,че когато надареният е призован към наследяване наследник на лицето,чийто безвъзмезден акт е предмет на иска по чл.30 ал.1 ЗН ,той следва да получи от ищеца стойността не на цялата разполагаема част,а такава част от разполагаемата част, съответна на притежаваните от ищеца права от наследството. Разполагаемата част е ¼ или 2103.75лв.,а 1/3 ид.ч от нея е 701.25лв.Това е сумата, която следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника, на основание чл.36 ал.1 вр. с ал.2 ЗН.Не е необходимо изрично искане за присъждане на паричната равностойност, което е законна последица от основателността на иска по чл.30 ЗН.

Предвид изложеното, въззивният съд достига до различни крайни изводи от първоинстанционния и следва да отмени решението,като постанови ново, с което да уважи иска, като възстанови запазената част чрез намаляване на дарението с 2126.04 лева, а на основание чл.36 ЗН осъди ищцата да плати на ответницата сумата 701.25 лв.лв. Следва да се отхвърли иска за намаляване дарението на : поземлен имот с идентификатор 03504.401.568 по кадастралната карта на [населено място],

Въззивницата претендира разноски,които следва да се присъдят съобразно уважената част от иска и за двете инстанции в размер на 1175 лв.11ст..

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 2975 от 22.07.2014г.,по гр.д.№ 1052/2013 по описа на РС Разлог ,вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С. Г. М. от Б. ЕГН [ЕГН] от наследството на В. Г. М. , починал на 04.12.2011г., като НАМАЛЯВА дарение, извършено от В. Г. М. (заедно със съпругата му/ Ц. М.) с нотариален акт № 34, том IV, рег. № 3589, нотариално дело № 608 по описа за 2009 г. на нотариус С. В., рег. № 489 и район на действие – Районен съд – Разлог, в полза на ответника И. В. М., на:

самостоятелен обект в сграда с идентификатор 03504.401.150.1.2 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД – 18 – 53 от 01.04.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – С., с адрес на имота: [населено място], ул. „В“ № 5, ет. 2, ап. 2, със застроена площ от 96 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, при съседи: под обекта: обект с идентификатор 03504.401.150.1.1, който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор 03504.401.150.1, построена в поземлен имот с идентификатор 03504.401.150 по кадастралната карта на [населено място], с площ от 234 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), със стар идентификатор УПИ III, пл. № 275 и пл. № 150 в кв. 44, при съседи на имота: поземлен имот с идентификатор 03504.401.568, поземлен имот с идентификатор 03504.401.2006, поземлен имот с идентификатор 03504.401.2024 и поземлен имот с идентификатор 03504.401.151. със сумата 2126.04 лева, необходима за възстановяване на запазената част на С. М. , по предявения от С. Г. М. срещу И. В. М. иск с правно основание чл.30 ЗН.

ПОСТАНОВЯВА, че дарения имот – 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 03504.401.150.1.2 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД – 18 – 53 от 01.04.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – С., с адрес на имота: [населено място], ул. „Втора“ № 5, ет. 2, ап. 2, със застроена площ от 96 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, при съседи: под обекта: обект с идентификатор 03504.401.150.1.1, който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор 03504.401.150.1, построена в поземлен имот с идентификатор 03504.401.150 по кадастралната карта на [населено място], с площ от 234 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), със стар идентификатор УПИ III, пл. № 275 и пл. № 150 в кв. 44, при съседи на имота: поземлен имот с идентификатор 03504.401.568, поземлен имот с идентификатор 03504.401.2006, поземлен имот с идентификатор 03504.401.2024 и поземлен имот с идентификатор 03504.401.151., остава изцяло в наследството на В. Г. М.,починал на 04.12.2011г.

ОСЪЖДА С. Г. М. от Б. ЕГН [ЕГН] да плати на И. В. М. ЕГН [ЕГН], сумата от 701.25лв., на основание чл.36 ал.2 във вр.с ал.1 ЗН.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА за намаляване дарението извършено от В. Г. М. (заедно със съпругата му/ Ц. М.) с нотариален акт № 34, том IV, рег. № 3589, нотариално дело № 608 по описа за 2009 г. на нотариус С. В., рег. № 489 и район на действие – Районен съд – Разлог, в полза на ответника И. В. М. на : поземлен имот с идентификатор 03504.401.568 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД – 18 – 53 от 01.04.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – С., с адрес на имота: [населено място], ул. „В“, с площ от 152 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), със стар идентификатор: УПИ III, пл. № 272 и пл. № 568 в кв. 44, при съседи на имота: поземлен имот с идентификатор 03504.401.151, поземлен имот с идентификатор 03504.401.563, поземлен имот с идентификатор 03504.401.2006 и поземлен имот с идентификатор 03504.401.150

ОСЪЖДА И. В. М. ЕГН [ЕГН] да заплати на С. Г. М. от Б. ЕГН [ЕГН] сумата от 1175лв.11ст.,направени разноски по делото пред двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: