Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 01.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският администратИ.ен съд, в публичното заседание
на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 241 по описа за 2021г. на АдминистратИ.ен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за администратИ.ните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
АдминистратИ.но-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт И.. С., срещу Решение № 260074/05.08.2021г. на Районен съд –
Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 305/2019г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 19-0323-000714/13.09.2019г.,
издадено от началник на РУ - гр. В. Преслав при ОД на МВР - Шумен, с което на Х.М.
***, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон са наложени администратИ.ни
наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за шест месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в протИ.оречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи
относно безспорната установеност от обектИ.на и субектИ.на страна на деянието,
приписано на Х.М., от която позиция отправя претенция за отмяна на съдебния акт
и за потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски за
две инстанции. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от
юрисконсулт С..
Ответната страна, Х.М.М.,
депозира писмен отговор чрез адвокат В.Н.от Адвокатска колегия – Търговище, в
който аргументира становище за неоснователност на оспорването. Отправя искане
за присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът се явява лично и с
адвокат Н..
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 26.04.2019г. в 17.08
часа в с. Златар, община Велики Преслав, на ул. „Александър Стамболийски“ до
дом № 3, в посока от гр. Велики Преслав към гр. Смядово, Х.М. управлявал лек
автомобил л. а. „Пежо 306“ с рег. № *********, собственост на Р.И.М.
Посредством мобилна
система за видеоконтрол TFR1-М с фабр. № 0553 бил заснет автомобила при
движението му на посоченото място. При проверката, освен собствеността на
автомобила и самоличността на водача било установено, че служебно била
прекратена регистрацията на автомобила служебно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано на 19.02.2019г., поради нерегистриране на МПС в двумесечен срок
от закупуването му от Р.М..
За установеното
свидетелят М.В.въз основа на официални документи, изготвени в хода на
проверката, съставил на М. АУАН за нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. След постановяване на отказ за образуване на
досъдебно производство от РП - Велики Преслав с постановление от 30.08.2019г. и
въз основа на акта, било издадено и обжалваното НП.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че при съставянето на АУАН и
издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалния закон, спазени са сроковете
по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. При извършения
анализ на приобщените доказателства съдебният състав достигнал до извод, че нарушението,
за което е санкциониран водача, е извършено от обектИ.на страна. Независимо от
това, съдът посочил, че водачът не е бил собственик на превозното средство и за
него не съществува задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение.
ВъззИ.ният съд посочил още, че по делото липсват доказателства, че собственикът
е уведомил водача М. относно обстоятелството, че МПС е със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Поради това съдът счел, че не се доказва
наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което
решаващият състав на районния съд отменил атакувания пред него
правораздавателен акт.
При извършената служебна
проверка в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази
връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
В хода на въззИ.ното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото
да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият касационен
състав напълно споделя възприетата от въззИ.ния съд фактическа обстановка, но
не и направените въз основа на нея правни изводи и съответно намира за
незаконосъобразен и постановения с обжалваното решение краен резултат.
Шуменският администратИ.ен съд намира
за неправилен извода на районния съд, че прИ.леченото към администратИ.нонаказателна
отговорност лице – ответникът по касация в настоящото производство, не е
осъществил състава на администратИ.ното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от
субектИ.на страна. В тази връзка съдът съобрази следното:
С разпоредбата на чл. 140, ал. 1,
изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.),
законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и
чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата, при
промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и
подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към
заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а
според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при
изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в
свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване
срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо“.
Цитираната норматИ.на уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС,
лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжен да регистрира
превозното средство на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при
ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според
която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите
документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в
регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1
регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в
срок до един месец от придобИ.ане на собствеността или оформянето на вноса
(постоянен или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията
на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок
от придобИ.ането му не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна,
предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на
управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т.
25, предл. първо от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно
средство.
По делото не е спорно
обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, Х.М. е управлявал лек
автомобил „Пежо 306“ с рег. № *********, собственост на Р.И.М., поради което е
имал качеството „водач“ на МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е бил
управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, към
датата 26.04.2019г., е било със служебно прекратена регистрация. Установено е и
че автомобилът е собственост на друго лице, с което М. е бил в договорни
отношения във връзка с придобИ.ането на автомобила, без обаче да го е закупил
чрез съответната форма.
Прекратяването на регистрацията на
описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, считано от 19.02.2019г.
Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на
закона, а не по волята на администратИ.ен орган, поради което и не е било
необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка
МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно
прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява
служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация
на същия.
Установените по делото факти и
анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус
обосновава извод, че Х.М. е осъществил виновно вмененото му нарушение. Същият
след като е приел да управлява лек автомобил от друго лице, респектИ.но към
момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС, е бил длъжен да
се осведоми от неговия собственик / от лицето, което му го е предоставило за
управление, дали автомобилът има действаща регистрация. Най-малкото, което е
могъл да направи, е да провери предадените му с автомобила документи и в частност
свидетелство за регистрация на въпросното МПС и договор за покупко – продажба и
да установи какви данни са вписани досежно собственика на автомобила. В случая
от събраните по делото доказателства се установява, че като собственик на лекия
автомобил в регистрационните талони е вписан Р.М.. В хода на образуваното ДП от
собственика на превозното средство е снето сведение, в което същият сочи, че
автомобилът е предал във фактическата власт на М. от декември 2018г. Това
обстоятелство не се отрича и от водача М., който в снетото му сведение
единствено заявява, че не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията
на автомобила. При това положение касационният състав намира, че М., като
правоспособен водач, задължен да познава установения правов ред, уреждащ
управлението на превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване
е могъл и е следвало да прегледа документите на автомобила /свидетелството за
регистрация и договор за покупко – продажба, въз основа на който Михайлов се
легитимира като собственик на превозното средство/ и да съобрази
несъответствието между тях, при което да установи, че е налице последваща
промяна в собствеността на автомобила, при която новият собственик не е
изпълнил задължението си да регистрира превозното средство на свое име в
съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР. Законова последица от неизпълнение
на това задължение е прекратяване регистрацията на МПС - служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, по арг. от чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Като не е сторил
това, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му.
Съгласно правната теория, вината има
две основни форми – умисъл и непредпазлИ.ост. НепредпазлИ.остта също има две
форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана
непредпазлИ.ост“. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването
на протИ.оправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като
е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН
деянието, обявено за администратИ.но нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазлИ.о. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазлИ.ите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова
изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено
непредпазлИ.о деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, ответникът следва
да носи администратИ.но наказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като незнанието на закона не
оправдава никого. Независимо, че М.Х. не е бил собственик на автомобила, а само
го е управлявал, същият е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците
при бездействие да се регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач
на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за
обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да
извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен
ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая е
имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат ответника да прояви
актИ.ност и да установи дали управляваният от него автомобил е редовно
регистриран.
Ирелевантно за отговорността на
водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика
на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. На водача на автомобила
е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано
по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били
свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на
чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазлИ.ите
деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите
обстоятелства не се дължи на непредпазлИ.ост. В настоящия случай, както се каза
и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от ответника автомобил е със
служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазлИ.ост
под формата на небрежност.
Касационният състав приема, че администратИ.нонаказващият
орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Наложените санкциите – „глоба“ в минималния размер от 200 лева и лишаване от
правоуправление за минималния срок от 6 месеца, са определени в минимален
размер. Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед на това, оспореното от
санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно и същото
неправилно е отменено от районния съд.
Обобщавайки изложеното Шуменският
администратИ.ен съд приема, че при постановяване на обжалваното съдебно
решение, въззИ.ният съд е допуснал нарушение на материалния закон, касационното
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от НПК – не е
приложен правилно материалният закон, което е основание за неговата отмяна,
респектИ.но за потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.
При този изход на спора, основателна
се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в полза на ОДМВР – Шумен се присъдят разноски в размер на 80 /осемдесет/
лева за процесуална защита в хода на настоящото касационно производство. В хода
на производството пред районния съд процесуално представителство на АНО не е
било осъществявано, поради което не следва да бъде уважена претенцията на
касатора за присъждане на разноски за протеклото въззИ.но производство пред
Районен съд – Велики Преслав.
Водим от горното, Шуменският администратИ.ен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260074/05.08.2021г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 305/2019г. по описа на
съда и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-0323-000714/13.09.2019г.,
издадено от началник на РУ - гр. В. Преслав при ОД на МВР - Шумен, с което на Х.М.
***, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон са наложени администратИ.ни
наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за шест месеца.
ОСЪЖДА Х.М. ***, разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 01.11.2021 г.