№ 1015
гр. Русе, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520100232 по описа за 2024 година
И. А. Г. заявява, че с О. И. Г. са бивши съпрузи. Пояснява, че бракът им, сключен на
********г. е прекратен на ********г. с развод по взаимно съгласие. Съгласно одобреното от
съда споразумение по гражданско дело №*********г. по описа на РРС, жилището,
придобито в режим на СИО – апартамент №14 в гр.Русе, ********* било поставено в дял на
ответника, при условие, че последният прехвърли ½ идеална част от имота на М. О. И.. –
син на страните, след отпадане условията, препятстващи прехвърлянето в момента на
постановяване на съдебния акт. Препятстващите условия се изразявали в това, че към 2013г.
М. И. излежавал присъда „лишаване от свобода“.
През 2015г. М. И. бил освободен от затвора, но ответникът отказал да изпълни
поетото задължение. Предвид това, с цел да уреди живота си, синът на страните по делото
напуснал страната и се установил в Англия. На *********г. М. И. починал, поради което
изпълнението на брачното споразумение станало невъзможно.
И. Г. предявила иск по чл.87 ЗЗД за разваляне брачното споразумение в частта,
касаеща описания недвижим имот и с влязло в сила съдебно решение, постановено по
гражданско дело №*******г., РРС уважил претенцията.
Ищцата поддържа, че О. Г. ползвал и продължава да ползва еднолично целия имот.
Счита, че ответникът й дължи обезщетение в размер на пазарния наем за ½ част от имота.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди О. И. Г., ЕГН **********:
- да й заплати сумата 5200 лева, частично предявена от 11 010 лева – обезщетение в
размер на ½ от дължимия пазарен наем за апартамент №14 в гр.Русе, *********, за периода
1
*********г. – *******г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2024г.
- да й заплаща за бъдеще време ежемесечно обезщетение в размер на ½ от пазарния
наем и законна лихва върху тази ежемесечна сума, до ликвидиране на съсобствеността или
до настъпване на обстоятелства, изключващи отговорността му.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК О. И. Г. е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Твърди, че ищцата не е собственик на ½ идеална част от процесния имот, с оглед
което счита, че не дължи обезщетение за лишаване от ползването му.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С Решение №****/********г., постановено по гражданско дело №*********г. по
описа на РРС, бракът на О. И. Г. и И. А. Г., сключен на ********г. е прекратен с развод по
взаимно съгласие. Според утвърденото от съда споразумение, придобитият по време на
брака недвижим имот – апартамент №14 в гр.Русе, ********* е поставен в дял на О. Г..
Вместо уравнение дела на И. Г., ответникът се задължил да прехвърли собствеността на
половината от имота на сина на страните – М. О. И.., след отпадане обстоятелството, поради
което прехвърлянето не може да се извърши към момента.
В периода 08.12.2012г. – 30.04.2015г. М. О. И.. изтърпял присъда лишаване от
свобода.
С Решение №***********г., постановено по гражданско дело №*******г., Окръжен
съд – Русе развалил поради неизпълнение споразумението между О. И. Г. и И. А. Г. по т.2,
одобрено с Решение №****/********г., постановено по гражданско дело №*********г. по
описа на РРС, с което придобития по време на брака недвижим имот, съгласно нотариален
акт №*********г. на СВ – апартамент №14 на 6 етаж, вход 5 на ******** се поставя в дял на
О. И. Г., като вместо уравнение дела на И. Г., О. Г. се задължил да прехвърли собствеността
на половината от имота на сина си М. О. И.. след отпадане на обстоятелството, поради което
прехвърлянето може да се извърши понастоящем. Решението е влязло в сила на 12.12.2024г.
С покана, получена от О. Г. на 19.10.2023г., ищцата уведомила ответника, че
претендира обезщетение в размер на 160 лева месечно, съставляваща половината от
пазарния наем за имота или общо 8480 лева за периода м.юни 2019г. – м.октомври 2023г. и
мораторна лихва в размер на 1950 лева за същия период.
По искане на ищцата е възложена и приета, неоспорена от страните експертиза, чието
заключение съдът кредитира като ясно, пълно и обективно. Вещото лице е приело, че
стойността на половината от средния месечен пазарен наем за исковия период 154 лева, а за
претендирания период – 8624 лева.
С определение №********г. производството по претенцията за заплащане
ежемесечно обезщетение за бъдеще време в размер на ½ от пазарния наем и законна лихва
2
върху тази ежемесечна сума е прекратено на основание чл.232 ГПК, а по иска за заплащане
законна лихва върху всяко месечно обезщетение, изчислена от края на текущия месец до
изплащането му е прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предмет на разглеждане са осъдителни претенции с правно основание 31, ал.2 ЗС и
чл.86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС:
Ищцата твърди, че е собственик на ½ идеална част от процесния имот. Основава
правото си на собственост на съдебно решение, постановено по гражданско дело
№*******г. по описа на РОС, с което утвърденото по реда на чл.51 СК споразумение е
развалено в частта, касаеща поставяне в дял на ответника на спорния имот. Развалянето на
споразумението има ретроактивно действие (арг.чл.88, ал.1, изр.1, пр.1 ЗЗД) и реституира
правото на собственост в патримониума на ищцата.
Вътрешните отношения между съсобствениците, които възникват по повод
използването на общата вещ, са регламентирани в нормата на чл.31 ЗС, която установява
правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според
правата им. В случай, че общата вещ се ползва само от някой от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи от
съсобствениците на една обща вещ, който е лишен от възможността да я ползва според
нейното предназначение и според онзи обем права, които същият притежава в
съсобствеността. Източник на вземането е едно фактическо положение – реалното ползване
на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на
съпритежателите на една обща вещ по отношение на която всеки е титуляр на правото на
собственост в определен обем, а ползването е в обем по-голям от притежаваните части на
вещното право. Правната норма се явява частен случай на общата забрана (чл.59 ЗЗД) едно
лице да се облагодетелства за сметка на друго. Основателността на иска се предпоставя от
кумулативното наличието на следните елементи от правопораждащия фактически състав:
съсобственост между страните; използване на съсобствената вещ само от ответника;
писмено искане отправено от ищеца до ответника да си служи с вещта.
Задължението за заплащане обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да
ползва общата вещ. Писменото поискване е едностранно волеизявление за заплащане
обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието. След получаването му съсобственикът изпада в забава. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето, докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
В настоящия случай бе установено, че И. Г. е собственик на ½ идеална част на
3
апартамент №14 в гр.Русе, *********. Не се спори, че след прекратяване на брака
единствено О. Г. ползва жилището. Ищцата е отправила писмено поискване, получено от
ответника на 19.10.2023г. (лист 9) и от този момент последният дължи обезщетение, което
съгласно заключението на приетата по делото експертиза е в размер на 154 лева месечно.
Претенцията е предявена за периода *********г. – *******г., т.е. за време,
предхождащо писменото поискване, поради което като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
Неоснователността на главния иск, обуславя неоснователността на акцесорния.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в тежест на ищцата са направените от ответника разноски по
делото в размер на 1820 лева – възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от И. А. Г. с ЕГН ********** със
съдебен адрес: гр.Русе, ******* срещу О. И. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр.Русе,
********* иск за заплащане сумата 5200 лева, частично предявена от 11 010 лева –
обезщетение в размер на ½ от дължимия пазарен наем за апартамент №14 в гр.Русе,
*********, за периода *********г. – *******г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.01.2024г.
ОСЪЖДА И. А. Г. с ЕГН ********** да заплати на О. И. Г. с ЕГН **********
разноски по делото в размер на 1820 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4