№ 11374
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110125907 по
описа за 2023 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК. С Определение №
34477/01.10.2023г. производството по делото е частично прекратено.
Ищцата И. А. В. е предявила срещу ответника „*********“ ЕООД иск с правно
основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 1000,00 лева /частично от 24000,00 лева/, представляваща
главница по запис на заповед от 25.05.2009г., за която на 28.07.2010г. по гр.д. №
26306/2010г. на СРС бил издаден изпълнителен лист и принудителното събиране на която
било предмет на изп.д. № 2010***0400171 на ЧСИ № *** – С.С.. Ищцата твърди, че
изпълнителното дело първоначално било образувано за събиране на друга сума – 4736,39
лева по изпълнителен лист от 28.12.2009г., която обаче била погасена чрез плащане на
18.05.2010г. Изпълнителният лист от 28.07.2010г. бил присъединен по-късно за събиране по
изпълнителното дело, като бил издаден срещу ищцата за солидарно плащане с „**********“
СД за сумата от 24000,00 лева. Твърди, че вземането е погасено по давност. При това на
21.11.2016г. бил наложен фиктивен запор на трудово възнаграждение, а на 02.11.2017г.
взискателят се присъединил към ЧСИ Н. М.. От 21.11.2016г. нямало реални изпълнителни
действия, изпълнителното производство било прекратено по право, като започнала да тече и
погасителната давност за вземането – 3 или 5 години, която била изтекла през 2021г. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ищцата се явява лично и с адв. И..
Предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните състезания. Допълнителни
съображения се излагат в Писмени бележки, вх. № 181182/03.06.2024г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "*********" ЕООД чрез юрк. Д.Т. е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 33698/02.02.2024г. на СРС, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Твърди, че в рамките на изпълнителното производство са
предприемани действия, които прекъсват както давността за вземането, така и двугодишния
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. За насрочените по делото публични съдебни заседания не
изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
1
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ù,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за ответника (кредитор и
взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на
претендираните от него суми, включително обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на
давността. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и обстоятелствата, въз
основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на вземането. В тежест на
всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Видно от представеното копие, въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от 11.06.2010г., издадена по ч.гр.д. №
26306/2010г. на СРС, 67, състав, длъжниците „**********“ СД и И. А. В. следва да заплатят
солидарно на „******“ ЕАД /предходно наименование на „*********“ ЕАД, преобразувано
във „*********“ ЕООД/, сумата от 24000,00 лева, дължима по запис на заповед от
25.05.2009г. За събиране на вземането е издаден Изпълнителен лист от 28.07.2010г.,
предявен за събиране по вече образуваното изп.д. № 2010***0400171 на ЧСИ № *** – С.С..
Дължимостта на сумата по издадената заповед за изпълнение е потвърдена с Решение от
08.08.2011г. по гр.д. № 42877/2010г. на СРС, 67 състав.
Доколкото процесното вземане се основава на издадена заповед за изпълнение и е
установено със съдебно решение, то съдът намира, че за него е приложим петгодишният
давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД (така р.50295/23.01.2023г.-гр.д.1030/2022г.-ВКС, IVг.о.).
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3/1980г. приема, че през времетраенето на
изпълнителния процес давност за вземанията, предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013-
ОСГТК, т. 10, се възприема, че при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на
2
кредитора със съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния
процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът може да избере
дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с тълкувателното решение от 2015г., че
ПП 3/1980г. е загубило сила. Съгласно даденото с ПП 3/1980 година тълкуване,
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на
изпълнителното производство давност не тече. С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е дадено
съвсем различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва
да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ПП 3/1980г. Прилагането на даденото с посоченото ново тълкувателно решение тълкуване за
период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се
счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение,
но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на
действащото към онзи момент постановление. Поради това даденото с отмененото
постановление тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната
на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани
за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се
прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на горното извършената с ТР 2/2013-2015-
ОСГТК, т. 10, отмяна на ПП 3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на новото
тълкувателно решение, като в тази си част то се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен
съд – р.170/17.09.2018г.-гр.д.2382/2017г.-ІVг.о., р.51/21.02.2019г.-гр.д.2917/2018г.-ІVг.о,
включително задължителната такава: в ТР 3/2020-2023-ОСГТК, ВКС постановява, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/2013-2015-ОСГТК.
В настоящия случай, тъй като вземанията по изпълнителния лист са предявени за
събиране по изпълнителното дело с молба от 01.09.2010г., а дължимостта е потвърдена с
решение от 2011г., то от този момент давността е прекъсната и не тече до 26.05.2015г. само
по причина съществуващото висящо изпълнително производство.
Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
настъпва по силата на закона. Само по себе си то няма отношение към дължимостта на
вземанията по изпълнителния лист, а към законосъобразността на действията на съдебния
изпълнител, която подлежи на проверка по различен процесуален ред – чл. 435 и следващи
от ГПК. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от последното валидно
изпълнително действие (ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, р.48/14.07.2016г.-т.д.404/2015г.-
ІІт.о.). Когато по делото бъде извършено изпълнително действие по искане на взискателя,
включително налагане на запор, двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекъсва и
започва да тече наново. Той се прекъсва отново с всяко постъпване на средства от вече
предприетите изпълнителни действия, например от наложения запор или при доброволно
плащане. Когато няма постъпване на средства и срокът изтече без от страна на взискателя да
е поискано извършване на нови изпълнителни действия, то изпълнителното производство се
прекратява по силата на закона (арг. Решение от 14.02.2018г. по ч.гр.д. № 136/2018г. на
Софийския градски съд, ТО, VІ състав). След този момент е ирелевантно какви действия са
предприети по изпълнителното дело, тъй като то е било прекратено по силата на закона и те
не могат да доведат до спиране/прекъсване на давността /арг. р.371/29.10.2015г.-
гр.д.1385/2012г.-ВКС, IVг.о., р.42/26.02.2016г.-гр.д.1812/2015г.-ВКС,IVг.о./. В хипотеза, в
който има двама длъжника, които дължат солидарно вземането, прекратяването на
изпълнителното производство следва да се преценява поотделно за всеки един от тях /така
3
р.83/11.04.2018г.-гр.д.№ 1667/2017г.-IVг.о.,ВКС, р.48/14.07.2016г.-т.д.№ 404/2015г.-IIт.о.,
ВКС/. В настоящия случай на 04.11.2013г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на длъжницата В., дължимо от „Подиум Бутик“ ЕООД, като в двугодишен срок от тази дата
нито е извършено изпълнително действие, нито е поискано такова. Няма данни запорът на
сметки в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД по съобщение от 05.06.2015г. да е наложен
реално, а молбата за налагане на запори от страна на взискателя е подадена едва на
02.09.2016г. Поради това съдът намира, че изпълнителното производство срещу И. В. е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 04.11.2015г. Следва да се отбележи, че
по отношение на този си извод настоящият съдебен състав не е обвързан от Решение №
5249/01.08.2018г. по ч.гр.д. № 9792/2018г. на СГС, I ГО. Това е така, тъй като това решение,
постановено по чл. 437 ГПК, не се ползва със сила на пресъдено нещо относно
изпълняемото право. С разглеждането на споровете по чл. 435 ГПК – дали съществува
правото да се иска унищожаване на действието, проведено от изпълнителния орган или,
съответно, дали съществува в тежест на съдебния изпълнител задължение да извърши
исканото действие, се разрешава процесуалния въпрос за валидността на процесуалните
действия на съдебния изпълнител. Приетото от съда разрешение се отнася единствено до
обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като
правоустановяващо действие по други спорове, в които съответният съдебен състав подлага
на самостоятелна преценка законосъобразността на действията или бездействията на
изпълнителния орган, като не е обвързан от съдържанието на съдебното решение по чл. 436
ГПК /ТР 7/2014-2017-ОСГТК, т. 3/. Затова според настоящия съдебен състав извършените
след 04.11.2015г. изпълнителни действия по изп.д. № 2010***0400171 на ЧСИ № *** – С.С.
не прекъсват погасителната давност.
Такъв ефект обаче имат изпълнителните действия, предприети по изп.д. №
2013***0405297 на ЧСИ № *** – Н. М., в частност постъпването на суми от изпълнението.
Видно от заключението на изслушаното по делото вещо лице по съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като изготвено от вещо лице със съответна
компетентност, при пълно и изчерпателно дадени отговори на поставените въпроси и без
индикации за неправилност, се установява постъпване на суми от изпълнението на
09.10.2018г., поради което давността следва да се счита прекъсната от тази дата. Към датата
на подаване на исковата молба – 15.05.2023г. давността не е била изтекла. Изтичането на
давността в хода на процеса е ирелевантно, доколкото на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД тя не
тече докато трае съдебното производство по оспорване на вземането от страна на длъжника
/така р.50017/27.03.2023г.-гр.д.720/2022г.-IVг.о., ВКС/.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт.
Съобразно изхода от спора право на разноски има само ответникът, който
своевременно е заявил претенции в тази насока. В негова полза следва да бъде присъдена
сумата от 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. В., ЕГН **********, от град София, срещу
„*********“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище в град София, иск с правно
основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 1000,00 лева /частично от 24000,00 лева/, представляваща
4
главница по запис на заповед от 25.05.2009г., за която на 28.07.2010г. по гр.д. №
26306/2010г. на СРС бил издаден изпълнителен лист и принудителното събиране на която
било предмет на изп.д. № 2010***0400171 на ЧСИ № *** – С.С..
ОСЪЖДА И. А. В., ЕГН **********, от град София, да заплати на „*********“
ЕООД, ЕИК ************, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
ГПК, сумата от 100,00 лева, представляващи разноски (юрисконсултско възнаграждение)
по делото пред първата инстанция (гр.д. № 25907/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5