Решение по дело №1502/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от юрисконсулт Милена M., в качеството й на пълномощник на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура", срещу Решение № 575/08.06.2023 г. по АНД № 1257/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № В030092022/3000/Р8-489/22.02.2023г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура", с което на З.Т.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 800 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 вр. ал.2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление. Претендира се и присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт M., която поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски, като при условие на евентуалност прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Депозира отговор на касационната жалба. Преди насроченото съдебно заседание изпраща молба със становище по хода на делото и по същество, в която претендира и присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С Решение № 575/08.06.2023 г. по АНД № 1257/2023 г. състав на Районен съд - Бургас е отменил Наказателно постановление № В030092022/3000/Р8-489/22.02.2023г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура", с което на З.Т.К.,на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 800 лв.

За да постанови този резултата от фактическа страна съдът е приел за установено, че на 30.09.2022 г., свид. Григор Недялков Калбурджиев - главен инспектор в отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ - ТД Митница- Пловдив, съставил на З.К. АУАН за това, че на 29.09.2022 г., в 06:28 ч., на Крайморие път № 99, отсечка 6+156 км, е управлявал товарен автомобил ДАФ ФТ 95 ХФ 430 с рег. № X 2572 ВТ, без да е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка е прието, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато процесуално нарушение. Съдът е посочил, че в случая актосъставителят не е разполагал с компетентност да съставя актове за установяване на административни нарушения, извършени на територията на друго населено място, като е цитирана разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗАНН. Съдията е посочил че в случая АУАН е съставен за нарушение на разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, а съгласно разпоредбата на чл.189е, ал.1 от ЗДвП актовете за установяване на административни нарушения по чл.179, ал.3 - 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл.165, чл.167, ал.3 – 3б и чл.167а съобразно тяхната компетентност. Цитирана е разпоредбата на чл.167, ал. 3б от ЗДвП като е посочено, че с приложената на л.55 по делото Заповед № 3АМ-1434/32-263874/08.08.2022 г. директорът на Агенция „Митници“ е определил не само длъжностните лица, които имат право да осъществяват контрол за заплащане на таксите по чл.10, ал.1 от ЗП, но и тяхната териториална компетентност. В заключение е прието, че в конкретния случай актосъставителят - свид. Григор Недялков Калбурджиев /главен инспектор в отдел „Пътни такси и разрешителен режим - ТД Митница-Пловдив/ е имал материална компетентност, но не и териториална такава, тъй като не е бил овластен с нарочен акт да съставя АУАН за деяния, извършени на територията на ТД Митница – Бургас, а деянието е осъществено на 29.09.2022 г. по път № 99, км. 6+156, до Крайморие, община Бургас, т.е. местоизвършването е на територията на ТД Митница-Бургас. С оглед на обстоятелството, че АУАН е съставен от държавен служител, който е нямал териториални правомощия да издава съответния акт, съдът е намерил, че същият се явява по същество съставен от неправоимащо /некомпетентно/ лице, а като правна последица процесното НП се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. В допълнение съдът е анализирал и устройствения правилник на Агенция „Митници“ /Обн. в ДВ, бр.59 от 16.07.2021 г., в сила от 31.07.2021 г.; изм. и доп., бр. 82 от 14.10.2022 г., в сила от 01.11.2022 г./, вкл. чл.36, т.1, където е записано, че служителите в териториалните дирекции провеждат и изпълняват на териториално ниво политиката на агенцията, като отново е заключил, че компетентността на служителите на териториалните дирекции е поначало ограничена в рамките на територията, обслужвана от съответната дирекция, като за да се приеме, че е налице компетентност и относно осъществили се на територията на друга дирекция факти, това следва изрично да е посочено. Прието е, че актосъставителят не е следвало да съставя АУАН, а да изпрати материалите на компетентната дирекция.

Извън посоченото, съдът е намерил, че постановлението е и материално незаконосъобразно като неправилно е била ангажирана отговорността на водача във връзка с описаните факти. Отбелязано е, че по същество се твърди, че нарушението се изразява в това, че за процесното ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, а видно от приложената от АНО санкционна разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП, в същата се визират като нарушения неизпълнение на задължение за установяване изминато разстояние и липсата на закупена маршрутна карта, но никъде не се говори за незаплатена такса. Предвид констатираното е прието, че за описаните в НП факти няма как да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя, който е бил водач на превозното средство – извод, който следва и при прочита на чл.179, ал.3б от ЗДвП, гласящ, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.

В заключение е посочено, че за описаните като съставомерни факти- изцяло или частично незаплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, законът предвижда ангажиране отговорността на собственика на ППС на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП, а не на водача на превозното средство, поради което обжалваното НП като незаконосъобразно следва да се отмени.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС - Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд довели до отмяна на издаденото наказателно постановление, като на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

С касационната жалба, адресирана до настоящата инстанция не се представят нови писмени доказателства, въз основа на които съдът би могъл да приеме, че актосъставителят - свид. Григор Недялков Калбурджиев /главен инспектор в отдел „Пътни такси и разрешителен режим - ТД Митница-Пловдив/ е бил овластен с нарочен акт да съставя АУАН и за деяния, извършени на територията на ТД Митница – Бургас, като този извод не може да бъде изведен и от посочените в касационната жалба Заповед № 3АМ-1434/32-263874/08.08.2022 г. на директора на Агенция „Митници“, Устройствен правилник на Агенция „Митници“ и Инструкция, които РС детайлно е обсъдил и анализирал, стигайки до заключението за липса на териториална компетентност, което настоящата инстанция изцяло споделя.

В допълнение на изложените от РС-Бургас мотиви, касаещи процесуалната незаконосъобразност на оспореното НП, настоящата касационна инстанция констатира и допуснато съществено процесуално нарушение в съдържанието на АУАН и НП. Задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН, така и на НП е нарушената материалноправна норма. Изискването на закона същата да бъде посочена има за цел да определи от една страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение и от друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. В процесния случай, както в АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма на чл.179, ал.3а от ЗДвП, но не и съответна на нея императивната разпоредба на чл.139, ал.7 от ЗДвП, която е посочена едва в депозираната пред настоящата инстанция касационна жалба. В този смисъл се налага извода, че в АУАН и в НП не е налице реквизита по чл.42, ал.1, т.5, респ. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Порокът е съществен, тъй като нарушава правото на защита на санкционирания субект, а също така възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност.

Предвид всичко изложено по-горе и като е достигнал до извод за отмяна на оспореното наказателно постановление, районният съд е постановил правилно решение и след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът определя същото в размер на 480 лева. Сумата съответства на предвиденото минимално такова по чл.7, ал.2, т.2 във връзка с чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид на възражението на касатора и действителната фактическа и правна сложност на делото.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас, ХVІ-ти състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 575/08.06.2023 г. по АНД № 1257/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" - София, да заплати на З.Т.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: