Решение по дело №1582/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1420
Дата: 30 ноември 2022 г.
Съдия: Тодор Андреев Икономов
Дело: 20227040701582
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 септември 2022 г.

Съдържание на акта

                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 1420                                          30.11.2022 година                                  гр. Бургас

 

                                            В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на трети ноември, две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАСКА АТАНАСОВА

                                                                                     2. ТОДОР ИКОНОМОВ

 

при секретаря Илияна Георгиева, в присъствието на прокурора Соня Петрова, като разгледа докладваното от съдията Икономов касационно административно наказателно дело № 1582 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е  по касационна жалба на старши полицай във Второ РУ на ОДМВР - Бургас срещу Решение № 781 от 18.07.2022 г. по а.н.д. № 1991/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което e отменена  издадената от него заповед за задържане на лице № 434-зз-142/22.05.2022 г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е разпоредено задържане на Д.Ж.У., ЕГН ********** /непълнолетен/ за срок от 24 часа.

 В жалбата се излагат касационни основания за неправилност на оспореното решение – постановено в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на решението на районния съд и вместо него да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на У. срещу заповедта за задържане.

Ответната по касационната жалба страна - чрез процесуален представител – в проведеното съдебно заседание и в депозиран писмен отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Становището на прокурора от Бургаска окръжна прокуратура е за неоснователност на подадената касационна жалба.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, поради  което е процесуално допустима.

Разгледани по същество, тя e ОСНОВАТЕЛНА.

С решението си РС - Бургас е отменил оспорената пред него заповед за задържане на лице № 434-зз-142/22.05.2022 г., издадена от старши полицай в група „ООР“ във Второ РУ на ОДМВР – Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е разпоредено задържане на Д.Ж.У., ЕГН ********** за срок от 24 часа.

В мотивите си съдът е приел, че издаденият административен акт не  съдържа  изложение на фактическите основания послужили за издаването му. Прието е, че празнотата във връзка с фактите в заповедта не може да бъде преодоляна чрез препращане към друг документ, какъвто в случая е съставената докладна записка. Счетено е,  че изготвената докладна записка, в която са посочени фактическите основания за издаване на заповедта е съставена след издаване на оспорената заповед. Съдът е преценил, че посочените празноти, не могат да бъдат преодоляни и чрез свидетелските показания на един от полицаите присъствал по време на задържането, тъй като по този начин за първи път едва в съдебна фаза се въвеждат конкретни факти, което накърнява правото на защита на жалбоподателя. В обобщение е прието, че в обжалваната заповед не става ясно какво всъщност се твърди да е извършено от жалбоподателя, като същата е издадена в противоречие с изискванията за форма и реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

Така постановеното решение е неправилно.

Настоящата касационна инстанция не споделя направените от районния съд правни изводи за порок на процесната заповед, поради липса на фактически основания за издаването й.

Задържането на лице на осн. чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да обезпечи възможността на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба. Кумулативните предпоставки за прилагане на нормата са надлежно предупреждение от полицейския орган да се преустанови действието, което препятства изпълнението на полицейско задължение по служба.

Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В конкретния случай, в съставената докладна записка УРИ № 434п-10457/22.05.2022 г. ясно и конкретно са описани действията на задържаното лице преди задържането му, които са били възприети от полицейския служител като неизпълнение на полицейско разпореждане. Видно от същата, Д.У. е управлявал рисково кросов мотор, без регистрационни табели в населено място с висока скорост. Изложено е, че на улицата в квартала е имало майки, които са разхождали децата си, като водача не се е съобразил с пътната обстановка и скоростта, създавайки няколкократно предпоставки за ПТП. В така посочения документ подробно е посочено, че У. съзнателно на три пъти не е изпълнил полицейско разпореждане да спре. В първите два случая разпорежданията са били дадени с конклудентни действия, първо посредством светлинен и звуков сигнал от полицейския автомобил, във втория случай посредством полицейска стоп палка, а в третия е било дадено устно разпореждане с думите „Стой, полиция!“. Независимо, че в докладната записка е посочен точния час на освобождаване на лицето, същата е съставена на датата на издаване на оспорената заповед за задържане и съгласно посоченото тълкувателно решение служи като документ, от който могат безспорно да се установят фактическите основания за издаването на оспорения административен акт. Така установените факти се потвърждават и от свидетелските показания на П.Я., който е присъствал по време на проверката и задържането на У.. В конкретния случай, полицейският служител правилно е възприел действията на задържаното лице като неизпълнение на полицейско разпореждане и законосъобразно е издал оспорената заповед за задържане.

Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, и жалбата срещу издадената заповед да бъде отхвърлена.

От касатора не са претендирани разноски в настоящото производство, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Бургас, XIV състав

 

                                          РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 781/18.07.2022 г., постановено по а.н.д. № 1991/2022 г. по опис на Районен съд - Бургас И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Ж.У., ЕГН ********** /непълнолетен/ подадена със съгласието на баща му Ж.Ж. У., чрез адв. К. срещу заповед за задържане на лице № 434-зз-142/22.05.2022 г. издадена от старши полицай във Второ РУ на ОДМВР – Бургас.

 Решението е окончателно.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.