№ 753
гр. Сливен, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двА.десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Д. КарА.шева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. КарА.шева Гражданско дело №
20252230104004 по описа за 2025 година
В исковата молба ищецът твърди, че на 23.11.2007 е сключил договор за овърдрафт с
Първа инвестиционна банка АД и въз основа на издадено заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са издадени заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист на 17.06.2014г. по ч.гр.д.№2804/2014г. на РС Сливен, с които е осъден
ищецът да заплати на Първа инвестиционна банка АД въз основа на договора за овърдрафт
5000лв главница, 23390.20лв просрочена лихва за периода 5.05.2009г. до 16.06.2014г.,
567.80лв държавна такса за образуване на дело и 1039.75лв юрисконсултско
възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата от 5000лв, считано от
16.06.2014г. до изплащането й.Твърди се, че по образуваното изп.д.№525/2016г. на ЧСИ П.
Г. с район на действие Окръжен съд Сливен на ищеца не е връчвА. покА. за доброволно
изпълнение, а последното изпълнително действие е извършено на 28.06.2016г.и на
19.10.2018 изпълнително производство е прекратено.На 14.11.2016г. Първа инвестиционна
банка АД е сключила Договор за цесия с ЕОС Матрикс ЕООД и за извършената цесия
ищцата е уведомена на 5.02.2025г.На 12.05.2025г. ищцата е получила съобщение от ЧСИ П.
Г. по изпълнително дело №296/2025г. за заплащане на сумите по изпълнителния лист и за
наложен запор върху банковите сметки на ищцата в Първа инвестиционна банка АД.Сочи
се, че ищецът не дължи заплащане на претендираните вземания, поради изтичането на
погасителна давност за главницата и акцесорните вземания.
Поискано е, да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите
5000лв главница, 23390.20лв просрочена лихва за периода 5.05.2009г. до 16.06.2014г.,
567.80лв държавна такса за образуване на дело и 1039.75лв юрисконсултско
възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата от 5000лв, считано от
1
16.06.2014г.
Съдът е квалифицирал така предявения главен отрицателен установителен иск за
главницата, като такъв с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от
ГПК.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен отрицателен установителен иск за
главница, като такъв с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен отрицателен установителен иск за
договорна лихва, като такъв с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че в настоящия случай е приложима пет годишна погасителна
давност.Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист първоначално е
образувано изпълнително производство ИД № 525/2016 по описа на ЧСИ П. Г. и са
предприети изпълнителни действия и съответно погасителната давност е прекъсната, а
новото изпълнително производство е образувано преди да изтече погасителната давност.
Твърди се, че образуването на второ изпълнително производство е стА.ло преди изтичането
на пет годишния давностен срок.
Поискано е, да бъде отхвърлен предявения иск и да бъдат присъдени направените по
делото разноски, а в условията на евентуалност при уважаване на предявените искове е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния представител адв.С. поддържа
предявените отрицателни установителни иска и моли да бъдат уважени и да бъдат
присъдени на доверителя му направените по делото разноски.
Ответника, редовно призован, представител не се явява.
Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа стрА. следното:
На 17.06.2014г. е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно
изпълнение по ЧГД №2804/2014г. на СлРС, с който е осъдена Т. Х. И. да заплати на Първа
инвестиционна банка АД сумата от 5000лв, представляваща главница, просрочена лихва в
размер на 23390.20лв за периода от 5.05.2009г.- 16.06.2014г., , ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 16.06.2016г., , както и разноските направени в
заповедното производство в размер на 567.80лв за държавна такса и 1039.75лв за
юрисконсултско възнаграждение.
На 7.06.2016г. е подадена молба от Първа инвестиционна банка АД до ЧСИ П.Г. с
район на действие ОС – Сливен с искане за образуване на изпълнително производство срещу
длъжникът Т. Х. И., въз основа на изпълнителен лист от 17.06.2014 г. , като е поискано да се
образува изпълнително производство/ в молбата няма направено искане от взискателя за
извършването на изпълнителни действия/.Въз основа на молбата е образувано изпълнително
дело №525/2016г. по описа на ЧСИ П.Г. с район на действие ОС – Сливен.
2
С молба от 15.12.2016г. ЕОС Матрикс ЕООД е поискало да бъде конституирано
като взискател.Към молбата за образуване на изпълнително производство е представено
уведомление за извършената цесия на вземането от Първа инвестиционна банка АД на ЕОС
Матрикс ЕООД и договора за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между Първа
инвестиционна банка АД и ЕОС Матрикс ЕООД на 14.11.2016г., като в приложение №1 под
№3067г. е вписано вземането срещу Т. Х. И. за 5000лв, представляваща главница,
просрочена лихва в размер на 224592лв за периода от 5.05.2009г.- 14.11.2014г.
На 3.01.2017г. е конституиран като взискател по изп.д.№525/2016г. на ЧСИ П.Г.
ЕОС Матрикс ЕООД.
На 19.10.2018г е издадено постановление за прекратяване на изп.д.№525/2016г. на
ЧСИ П.Г..Постановлението за прекратяване е връчено на взискателя на 26.10.2018
На 31.01.2025г. ЕОС Матрикс ЕООД са поискали да им бъде върнат изпълнителния
лист.
На 10.02.2025г. ЕОС Матрикс ЕООД са подали молба за образуване на второ
изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителния лист срещу Т. Х. И..
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства, които са ясни и непротиворечиви, кореспондират помежду
си,поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК
съдът приема, че ищеца има правен интерес от предявяването на два отрицателни
установителни иска, че не дължи сумите цитирани в доклада, поради изтекла погасителна
давност и неуведомяване за цесията.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК –
отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищеца не дължи на
ответника 5000лв, представляваща главница по договор за потребителски кредит от
1.09.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2014г. и разноски
за издаването на изпълнителния лист в размер на 567.80лв за държавна такса и 1039.75лв за
юрисконсултско възнаграждение,поради изтекла погасителна давност. Доказа се в
производството, че изпълнителния лист е издаден въз основа на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2804/2014г. на СлРС.
Безспорно се установи в производството, че въз основа на издадения изпълнителен лист,
първоначално е образувано изпълнително дело на ЧСИ П.Г. с район на действие ОС –
Сливен, по което няма извършени, нито поискани изпълнителни действия нито от първия
взискател Първа инвестиционна банка АД, нито от втория взискател ЕОС Матрикс
ЕООД.Първото изпълнително производство е прекратено на 19.10.2018г на основание
3
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК , а на 10.02.2025г. е образувано второ изпълнително дело въз основа
на същия изпълнителен лист при ЧСИ П.Г.. По първото изпълнителното дело на ЧСИ П.Г. с
район на действие ОС – Сливен няма извършени изпълнителни действия. Съдът приема, че
за конкретното вземания за главница е относима погасителната давност, визирА. в чл. 110 от
ЗЗД, а именно с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
закона не предвижда друг срок. Не се доказа в производството, че е налице прекъсване на
погасителната давност по отношение на вземанията от образуването на първото
изпълнително производство 7.06.2016г. до момента на образуването на второто
изпълнително производство 10.02.2025г. т.е за период от повече от осем години няма нито
поискани от взискателите, нито извършени изпълнителни действия. Съгласно т. 10 от ТР
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на
което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Във
въпросното тълкувателно решение изрично е упоменато, че не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнителното производство, изпращането и
връчването на покА. за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника. С оглед изложеното, съдът приема, че е изтекла петгодишната погасителна
давност по отношение на вземанията за главница на 17.06.2019г. Не се доказа в
производството, че да има прекъсване на давността. В Т. 10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покА. за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на извършването на разпределение. В тълкувателното решение
изрично е посочено, че прекъсва давността- насочване на изпълнение, чрез налагане на
запор или възбрА., извършването на опис и оценка на вещите, насрочването и извършването
на продан. Не е изпълнително действие подаването на молба от взискателя за образуване на
изпълнително дело с посочването на изпълнителни способи и възлагането на ЧСИ на
правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е стА.ло изискуемо.
По отношение на отрицателния установителен иск за просрочена лихва в размер на
23390.20лв за периода от 5.05.2009г.- 16.06.2014г., съдът приема че предявени искове са
основателни и доказани. Съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното
вземане се погасяват и произтичащите допълнителни вземания, макар давността за тях да не
е изтекла, а в разпоредбата на чл.111, б.в от ЗЗД с изтичането на тригодишна погасителна
давност се погасяват вземанията за лихви, поради което са погасени по давност и вземанията
за просрочена лихва в размер на 23390.20лв за периода от 5.05.2009г.- 16.06.2014г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид на направеното искане от стрА. на
процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените по делото разноски,
съдът намира, че същото е основателно и ще следва да бъде уважено, съразмерно на
4
уважената част от исковете в размер на 3000 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение и държавна такса в размер на 1199.91лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,
ал.1 от ГПК, че Т. Х. И., ЕГН **********, от с.........., НЕ ДЪЛЖИ на ЕОС Матрикс ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, ул.Бизнес
Парк София№1, бл.15, вх.А, ет.4 сумата от 5000лв, представляваща главница по договор за
потребителски кредит, разноски по заповедното производство в размер на 567.80лв за
държавна такса и 1039.75лв за юрисконсултско възнаграждение, законна лихва върху
главницата, считано от 16.06.2014 г. до окончателното плащане, за които е издаден
изпълнителен лист от 17.06.2016 г. по ЧГД № 2804/2014 г. по описа на Сливенски районен
съд, поради изтекла погасителна давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,
ал.1 от ГПК, че Т. Х. И., ЕГН **********, от с.......... НЕ ДЪЛЖИ на ЕОС Матрикс ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, ул.Бизнес
Парк София№1, бл.15, вх.А, ет.4 просрочена лихва в размер на 23390.20лв за периода от
5.05.2009г.- 16.06.2014г., за която е издаден изпълнителен лист от 19.03.2015 г. по ЧГД №
604/2015 г. по описа на Сливенски районен съд, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.Младост 4, ул.Бизнес Парк София№1, бл.15, вх.А, ет.4 на
основание ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78,ал.1 от ГПК на Т. Х. И., ЕГН **********, от
с.......... направените по делото разноски в размер на 4199.91лв.
Решението може да бъде обжалвано с свъззивна жалба пред Сливенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5