№ 283
гр. Варна, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110106272 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „***“ АД, ЕИК
***, срещу Р. Х. Д. с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответната страна дължи на ищеца
сумата в общ размер на 417,11 лв., от които 389,36 лв. – главница за консумирана ел.
енергия по фактури, издадени за периода от 15.03.2021г. до 12.06.2021г., във връзка с
продажба на ел. енергия за обект на потребление с аб. номер *** на адрес в ***, както и
мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 27,75 лв. за периода от падежа на
всяка фактура до 14.01.2022г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението.
Твърди се в исковата молба следното: Р. Х. Д. е клиент на ищеца с кл. номер ***
във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление с аб. номер *** на адрес в ***.
Тези облигационни правоотношения се регламентират от ОУ на договорите за продажба на
ел. енергия, приети от КЕВР. Съгласно тях, потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ.
Към момента на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда ответникът има
неизплатени задължения в общ размер на 417,11 лв., от които 389,36 лв. – главница за
консумирана ел. енергия по фактури, издадени за периода от 15.03.2021г. до 12.06.2021г.,
както и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 27,75 лв. за периода от
падежа на всяка фактура до 14.01.2022г.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Не се оспорва нито допустимостта, нито основателността на исковата претенция.
Изразява се желание за сключване на споразумение с ответника, както и разсрочване на
дълга.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Безспорно е между страните, че същите се намират в облигационна обвързаност за
доставка и потребление на ел. енергия.
Безспорно е между страните, а и от приложеното по делото извлечение от сметка
към 14.01.2022г. се установява, че ответницата дължи в полза на ищцовото дружество
сумите, предмет на настоящата претенция.
1
Приложени по делото са ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на „***“ АД.
По така предявения иск в тежест на ищеца бе да докаже твърдението си, че се е
намирал в договорни отношения с ответника за доставка на ел. енергия, както и
изпълнението си по тези отношения и размера на претенцията си. В тежест на ответника бе
да установи в условията на пълно и главно доказване всички положителни факти и
обстоятелства, които го ползват.
Безспорно се установи от събраните по делото по признание на самия ответник, че
между страните е съществувала облигационна обвързаност, по която ищецът е изпълнявал
своето задължение да доставя ел. енергия до имота на ответника, както и размера на
натрупаните от ответника и незаплатени суми за ползваната ел. енергия.
Съдът не може да сподели твърдението в отговора на исковата молба, че ищецът е
следвало да потърси споразумение с ответника, след като последният е спрял да плаща
изразходваното количество енергия. Възниква обоснованият въпрос защо потребителят е
продължил да ползва енергия, след като е очаквал, че някой трябва да дойде и да му спре
достъпа до ел. енергия.
Предвид изложеното по – горе съдът намира, че главният иск е основателен и следва
да бъде уважен. Предвид основателността на главния иск следва да се приеме, че и
акцесорният иск също е основателен.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените
разноски от ищцовото дружество в настоящото исково производство и предхождащото го
заповедно производство в общ размер на 500,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. Х. Д., ЕГН
**********, дължи на „***“ АД, ЕИК ***, сумата в общ размер на 417,11 лв., от които:
389,36 лв. – главница за консумирана ел. енергия по фактури, издадени за
периода от 15.03.2021г. до 12.06.2021г., във връзка с продажба на ел. енергия за обект
на потребление с аб. номер *** на адрес в ***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда –
26.01.2022г до окончателното изплащане на задължението;
27,75 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за периода от падежа на всяка
фактура до 14.01.2022г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. с номер 867/2022г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Р. Х. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество „***“
АД, ЕИК ***, сумата в общ размер от 500,00 лв., представляваща сбор от дължими разноски
по настоящото дело и по предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. с номер
867/2022г. по описа на Районен съд – Варна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2