№ 6413
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20211110164604 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу А. П. В., С. П. В., С. Д. М., Д. М. П., П. М. С.,
Е. В. Н., К. В. М., Д. С. Г., Л. С. И., Б. В. М., В. В. М., М... С. М. и Ц. С. М.. Преписи от
исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като в указания
срок са постъпили писмени отговори от ответниците С. П. В., С. Д. М., Д. М. П., П. М. С., Е.
В. Н., К. В. М., М... С. М. и Ц. С. М. за осъждането им да заплатят вземания за продажна
цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за
забава в плащането на цената, с цена на исковете 2900,36 лв., досежно топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Л....
Ищецът „Т...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответниците В. М. И. въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45 - дневен срок
от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Поддържа, че
ответниците като наследници на наследодателя В. М. И. са собственици на топлоснабдения
имот – ап. 26, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. № 616, вх. Б, ет. 2, за който се води
партида с аб. № 172638. Моли ответниците да бъдат осъдени разделно, при следните квоти:
3/54 – за А. П. В., С. П. В., Е. В. Н., К. В. М., Б. В. М., В. В. М.; 2/54 за С. Д. М., Д. М. П., П.
М. С.; 6/54 за Д. С. Г., Л. С. И.; 9/54 за М... С. М. и Ц. С. М., да заплатят на ищеца следните
1
суми, а именно: 2 396,30 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
12.11.2021г. до изплащане на вземането, 453,12 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2019г. до 02.11.2021г., както и суми за дялово разпределение: 41,85 лева - главница за
периода от м.10.2018г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 12.11.2021г. до
окончателното изплащане на вземането и 9,09 лева - лихва за периода от 01.12.2018г. до
02.11.2021г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците М...
С. М. и Ц. С. М. чрез назначения им особен представител, в които оспорват предявените
искове. Оспорват наследодателят В. М. И. да е собственик на процесния имот, поради което
считат, че не дължат процесните суми. Релевират възражение за давност. Молят за
отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. П. В., С. Д. М., Д. М. П., П. М. С., Е. В. Н., К.
В. М. оспорват предявените искове с твърдението, че са се отказали от наследството на
наследодателя В. М. И.. Ето защо молят за отхвърляне на исковете.
Извън срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище от ответника А. П. В., с което
посочва, че се е отказал от наследството на наследодателя В. М. И., поради което моли за
отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца “Т...“ ЕООД изразява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
2
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
От приетия в хода на съдебното дирене нотариален акт за собственост на недвижим
имот по покупка и съдебна делба № 31, том IV, дело № 685/1989 г. от 15.06.1987 г. на
нотариус Д. Г., при Ленински Районен съд, В. М. И. е призната за собственик на следния
недвижим имот: апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „614“, блок
616, стар 11-14, вх. Б, етаж 2, застроен на 64, 56 кв. м., състоящ се от: стая, дневна кухня и
сервизни помещения, при съседи: стълбище, К. А. К., Б. Й. К., улица, Г.И.Б. и Х.Т. Б., заедно
с избено помещение № 10, при съседи: коридор, КК. Г. И., Е. М. Т., както и ведно с 1,117%
ид.ч. от общите части на сградата, като и от правото на строеж върху мястото. От
приложеното Удостоверение от Столична община, район „Люлин“ от 25.07.2013 г. се
установява, че сграда находяща се в ж.к. „Люлин“ със строителен номер бл.11-14, ул. „614“ е
с настоящ административен адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „614“, блок 616, вх. А, Б, В и
Г. От приетото по делото удостоверение за наследници от 16.02.2022 г. издадено от
Столична община, Район „Люлин“ се установява, че В. М. И. е починала на 16.06.2014 г. и е
оставила за законни наследници трима братя – ГГ. И., С. М. А., С. М. И., и една сестра – Г.
М. И., всички починали преди нея. Г. М. И. е починала на 30.05.1995 г., като е оставила
наследници по закон – трима синове: 1) П. С. В. (починал на 07.02.1998 г.), с наследници по
закон: А. П. В. – син и С. П. В. – син; 2) М. С. И. (починал на 14.03.2016 г.), с наследници по
закон: С. Д. М. – съпруга, Д. М. П. – дъщеря и П. М. С. – син; 3) В. С. В. (починал на
08.07.2003 г.), с наследници по закон: Е. В. Н. – дъщеря и К. В. М. – дъщеря. По делото са
представени седем броя съдебни удостоверения за вписани откази от наследството на В. М.
И. на: А. П. В., вписан под № 1889/27.09.2022 г.; С. П. В. – вписан под № 1878/26.09.2022 г.;
С. Д. М. – вписан под № 1877/26.09.2022 г.; Д. М. П. – вписан под № 1880/26.09.2022 г.; П.
М. С. – вписан под № 1891/27.09.2022 г., Е. В. Н. – вписан под № 1879/26.009.2022 г., и К. В.
М. – вписан под № 1890/27.09.2022 г.
По делото е прието и удостоверени за наследници от 17.11.2023 г. от Столична
община, Район „Люлин“, от което е видно, че В. М. И. е починала на 16.06.2014 г., с
наследници по закон: 1) ГГ. И. – брат (починал на 17.02.2003 г.), без деца; 2) С. М. А. – брат
(починал на 20.11.1997 г.), с наследници по закон: Д. С. Г. – дъщеря, Л. С. И. – дъщеря, В. С.
М. – син (починал на 15.07.1997 г.), с наследници по закон: Б. В. М. – син и В. В. М. –
дъщеря; 3) С. М. И. – брат (починал на 06.01.1997 г.), с наследници по закон: М... С. М. –
син, и Ц. С. М. – дъщеря. В това удостоверение за наследници са взети предвид вписаните
откази от наследство от страна на наследниците на Г. М. И.. Съгласно чл.10, ал.2 ЗН
починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от
своите деца или внуци. Всички трима наследници по закон на Г. М. И. – синовете й, са
починали, като от страна на техните деца, които се явяват внуци на Г. М. И., са направени
откази от наследство, вписани в особената книга на съда през 2022 г. Съгласно чл.53 ЗН
частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството,
уголемява дяловете на останалите наследници. Видно от представеното удостоверени за
3
наследници от 17.11.2023 г. от Столична община, Район „Люлин“, което съобразява
извършените откази от наследство, В. М. И. е с наследници по закон: 1) ГГ. И. – брат
(починал на 17.02.2003 г.), без деца; 2) С. М. А. – брат (починал на 20.11.1997 г.), с
наследници по закон: Д. С. Г. – дъщеря, Л. С. И. – дъщеря, В. С. М. – син (починал на
15.07.1997 г.), с наследници по закон: Б. В. М. – син и В. В. М. – дъщеря; 3) С. М. И. – брат
(починал на 06.01.1997 г.), с наследници по закон: М... С. М. – син, и Ц. С. М. – дъщеря.
С оглед изложеното е налице съсобственост по отношение на процесния имот при
квоти, както следва: Д. С. Г. – 2/12, Л. С. И. – 2/12, Б. В. М. – 1/12, В. В. М. – 1/12, М... С. М.
– 3/12, и Ц. С. М. – 3/12. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между тези
наследници на В. М. И. и „Т...“ ЕАД индивидуален договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Исковете следва да бъдат отхвърлени спрямо наследници по закон
на Г. М. И. – като сестра на В. М. И.. Синовете й са починали, като от страна на техните
деца, са направени откази от наследство, вписани в особената книга на съда през 2022 г.
респ. те не притежават качеството на наследници по закон. Съгласно чл.48 от ЗН -
наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. С извършения отказ
от наследство, наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но се и
освобождава от всички пасиви на наследството. Отказът от наследство представлява
едностранно волеизявление на наследник с цел да бъде загубено правото му на наследяване.
Съгласно чл. 53 от ЗН, частта на отказалия се от наследство уголемява дяловете на
останалите наследници от същия ред. Ирелевантни са съображенията за това кой реално
ползва процесния имот, тъй като това са вътрешни отношения между съсобствениците.
Съобразно чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си. На следващо място ирелевантно за настоящото производството
е и представеното Решение № 20819/18.11.2024 г. по гр.д. 6646/24 г. на СРС, 62 състав, тъй
като същото поражда сила на присъдено нещо занапаред, а процесният период на доставка
по настоящото дело е м.05.2018 г. до м.04.2020 г. Освен това същото не поражда сила на
присъдено нещо по въпроса досежно реалното ползване на имота, тъй като предмет на
разглеждане по гр.д. 6646/24 г. на СРС, 62 състав е предявен иск за делба на процесния имот.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената
топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези
трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда
намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/,
какъвто е настоящият случай по силата на настъпилото наследствено правоприемство. Като
4
всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или
презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. .
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през
процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се
регулира от Общи условия.
„Т...“ЕАД е възложила на “Т...“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от
един клиент. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. Възраженията на процесуалния
представител на ответника, че е изтекъл срокът на действие на договора, сключен между ЕС
и дружеството за дялово разпределение са ирелевантни, тъй като не се касае за сключване на
формален договор, а от значение е реалното извършване на услуга, което е доказано в
производството.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е
съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонат,
предоставени от “Т...“ ЕООД. Съгласно заключението, количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в
абонатната станция. За процесния период м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ФДР е извършвала
разпределение на ТЕ след отчет на уредите в имота, с изключение на периода 2018 г.- 2019
5
г., когато до имота не е осигурен достъп. За този период е изчислен служебен разход на
максимална мощност на отоплителните тела, съгласно чл.61 т.6.5 от НТ. По време на
отчетите с изключение на м. май 2019 г. е попълнен документ за главен отчет, който е
подписан от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителни сметки. По данни
на ФДР в процесното жилище е имало 3 монтирани отоплителни тела и съответно са
монтирани 3 топлоразпределители. В имота има щранг лира за отопление, за които се
изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга, съгласно НТ. В имота се ползва топла вода и
има водомер, по който се отчита разхода. За периода 01.05.2018 г.-30.04.2019 г. разходът за
топла вода се изчислява на един брой потребител при норма 140 л. на потребител за едно
денонощие, съгласно НТ – чл.69, ал.2. Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат
ТЕ за отопление, включваща топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, ТЕ за
отопление на имота /отдадена от отоплителните тела/и ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ
за общи части не се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за дялово
разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна
енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 2317,98 лв., тъй като е получена от изравнителна сметка като
разлика от фактурираните суми по прогнозни данни и реалното потребление.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна
енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в отговорите на исковата молба на М... С. М. и Ц. С.
М.. С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите
на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите
за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в
общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания,
6
дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело №
3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност
съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на “Т...” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-
годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на
който вземанията за цената на “Т...” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко
едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. Вземането е срочно, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура
за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок. Исковата
молба е подадена на 12.11.2021 г., респ. погасени по давност са всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 12.11.2018 г. Процесният период касае вземания от м.05.2018
г., т. е. първото вземане е възникнало едва на 31.05.2018 г. Вземането за м.05.2018 г.
съобразно ОУ на ищеца става изискуемо на 15.07.2018 г., но в случая следва да се съобрази,
че процесният период на доставка, включва и периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., в който
давностният срок е спрял на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, т. е. изискуемостта на първото
вземане в процесния период това за м.05.2018 г. е настъпила на 22.09.2018 г., поради което
възражението за давност е основателно за вземанията за периода м.05.2018 г. – м.06.2018 г.
на стойност 106,28 лв., определено от съда на основание чл.162 ГПК, чиято изискуемост е
настъпила преди 19.12.2019 г. Въпреки това, искът за главница предвид диспозитивното
начало в гражданския процес следва да се уважи в цялост спрямо ответниците, тъй като
съдът по-горе установи, че ответниците притежават следните квоти, предвид заявените
откази от наследство - Д. С. Г. – 2/12, Л. С. И. – 2/12, Б. В. М. – 1/12, В. В. М. – 1/12, М... С.
М. – 3/12, и Ц. С. М. – 3/12, а предвид уточнителна молба, находяща се на л.50-53 от делото,
исковете са предявени за по-малки квоти, а именно Д. С. Г. – 6/54, Л. С. И. – 6/54, Б. В. М. –
3/54, В. В. М. – 3/54, М... С. М. – 9/54, и Ц. С. М. – 9/54.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
7
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на ищеца, в качеството му на
продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание. Общият размер на
дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.10.2018 г. до м.04.2020 г. възлиза на
сумата от 41,85 лв., определен при съобразяване на счетоводна справка на ищеца. Давността
за тези задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД, като
срокът на погасителната давност не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба, тъй
като срокът на погасителната давност е бил спрян за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.,
съгласно ЗМДВИП. Т. е. срокът на погасителната давност е спрян за 2 месеца и седем дни и
няма погасени по давност вземания за дялово разпределение.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед на което в
случай на забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания приложение намират Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32,
ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС,
в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура
от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
8
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответниците съобразно наследствената квота
на всеки за периода 15.09.2019 г. - 02.11.2021 г., която съдът определи, като съобрази
момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по изравнителната сметка и с
помощта на онлайн калкулатор, на основание на чл. 162 ГПК.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер 9,09 лв. се явява неоснователна.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски съобразно размера на
уважените претенции в размер общо на 657,32 лв. държава такса, депозити за експертиза и
за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. На
основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците, спрямо които исковете са отхвърлени се следват
разноските, но те не са претендирали такива. Ответниците М... С. М. и Ц. С. М. се
представляват от назначен от съда особен представител на разноски на ищеца, поради което
такива не им се следват.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул. „И..., да заплати на „Т...”
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я..., по искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 266,22 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. –
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането – 12.11.2021 г., 50,34 лв. - мораторна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г., както и сума за
дялово разпределение за периода м.10.2018 г. - м.04.2020 г. в размер 4,62 лв. - главница,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
9
изплащане на вземането – 12.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 0,96 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.,
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Л..., както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 109,53 лв. разноски по производството.
ОСЪЖДА Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, с адрес: гр. София, ж.к. „М...,
ет.12, ап.73, да заплати на „Т...” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я..., по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата
от 266,22 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането – 12.11.2021 г., 50,34 лв. -
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до
02.11.2021 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.10.2018 г. - м.04.2020 г. в
размер 4,62 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането – 12.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 0,96 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.12.2018
г. до 02.11.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Л..., както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 109,53 лв. разноски по производството.
ОСЪЖДА В. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, с адрес: гр. София, ж.к. „О...,
да заплати на „Т...” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Я..., по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 133,11
лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането – 12.11.2021 г., 25,17 лв. - мораторна лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г., както и сума
за дялово разпределение за периода м.10.2018 г. - м.04.2020 г. в размер 2,31 лв. - главница,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането – 12.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 0,48 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.,
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Л..., както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 54,77 лв. разноски по производството.
ОСЪЖДА Б. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, с адрес: гр. София, ж.к. „О...,
да заплати на „Т...” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Я..., по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 133,11
лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането – 12.11.2021 г., 25,17 лв. - мораторна лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г., както и сума
за дялово разпределение за периода м.10.2018 г. - м.04.2020 г. в размер 2,31 лв. - главница,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането – 12.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 0,48 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.,
10
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Л..., както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 54,77 лв. разноски по производството.
ОСЪЖДА М... С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, с адрес: гр. София, бул.
„Х..., да заплати на „Т...” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Я..., по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от
399,33 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането – 12.11.2021 г., 75,51 лв. - мораторна лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г., както и сума
за дялово разпределение за периода м.10.2018 г. - м.04.2020 г. в размер 6,93 лв. - главница,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането – 12.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1,44 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.,
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Л..., както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 164,31 лв. разноски по производството.
ОСЪЖДА Ц. С. М., ЕГН ********** н, с адрес: гр. София, с адрес: гр. София, бул.
„Х..., да заплати на „Т...” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Я..., по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от
399,33 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането – 12.11.2021 г., 75,51 лв. - мораторна лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г., както и сума
за дялово разпределение за периода м.10.2018 г. - м.04.2020 г. в размер 6,93 лв. - главница,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането – 12.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1,44 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.,
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Л..., както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 164,31 лв. разноски по производството.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, от „Т...“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Я...,
срещу А. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Г..., С. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „П. П..., С. Д. М., ЕГН **********, с адрес: с. Селищен дол, Д. М. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. П..., П. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „3-ти март“, №
58А, Е. В. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Л., ул. „Р.“, № 12, К. В. М., ЕГН **********, с
адрес: с. З., ул. „Ц..., да бъдат осъдени да заплатят на „Т...” ЕАД, съобразно притежаваните
идеални части от следните суми: 2 396,30 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 12.11.2021г. до изплащане на вземането, 453,12 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2019г. до 02.11.2021г., както и суми за дялово разпределение: 41,85 лева -
главница за периода от м.10.2018г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 12.11.2021г.
до окончателното изплащане на вземането и 9,09 лева - лихва за периода от 01.12.2018г. до
11
02.11.2021г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Л..., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на “Т...“ ЕООД, като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „Т...” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми: IBAN
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12