Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
23.03.2020 г. , гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 27.02.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 16031
по описа за 2019 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Производството по делото
е образувано по повод предявен от ищеца И.Г.И. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника Областна дирекция на МВР - гр. Варна, с
адрес: гр. Варна, ул."Цар Калоян" № 2 осъдителен иск с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР ,
след допуснато изменение на исковата претенция , на основание чл.214 от ГПК, за осъждане ответника да заплати на ищеца,
както следва:
сумата от 1750,40 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 251 часа за
периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата
, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се
направените по делото разноски.
Ищецът основава исковата
си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената
част на исковата молба:
Ищецът излага ,че през
периода от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г. е полагал труд като мл.
инспектор в С-р „СПС" , което е на структурно подчинение към Областна
дирекция на МВР- Варна.
Съгласно Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е със статут на държавен
служител. Орган по назначаването се явява директорът на ОДМВР- Варна по силата
на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 81213-140/24.01.2017г. на министъра на
вътрешните работи, обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния
период ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Ищецът излага, че за
процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване
към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така
положения своеобразен извънреден труд. Твърди, че за процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С така
приетата Наредба въпросът с преобразуването на часовете положен нощен труд в
дневни, за разлика от действала до 31.03.2015г. Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. е останал неуреден, поради което и приложение следва да
намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка
излага следните правни доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно
отчитане на работното време, т.е коефициент 1.143.
Ищецът излага, че в
процесния период е положил положил общо претендираните
часове нощен труд, който преизчислен към
дневен води до извънреден труд , който следва да бъде заплатен от ответника и
възлиза в размер на исковата сума.
С оглед на горното се
сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което да уважи
предявената искова претенция, както и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответната страна
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - гр. ВАРНА, с адрес: гр. Варна, ул."Цар
Калоян" № 2, в срока по
чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба ,
в което се оспорва предявения иск по
основание и размер.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че през периода 01.10.2016г. -
30.09.2019г., ищецът е заемал длъжността „старши полицай в група
"ПОММББ" към сектор „СПС" при ОД МВР - Варна".
Ответникът излага, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил
заплатен своевременно, на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото
приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР,
който е специален по отношение на ЗДСл и КТ.
Сочи се, че процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от
29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния
труд в дневен.
Оспорва се приложимостта на Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата,
се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово
правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Считат, че за
ищеца са приложими само нормите на ЗМВР.
Сочи се, че съгласно чл. 178 ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени
възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179 от ЗМВР, работно време през нощта е с
продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч.
Оспорват се часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца
за заплащане на извънреден труд.
Вследствие на изложеното се моли за отхвърляне на предявената исковата
претенция, като неоснователна и недоказана и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение , на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е прието
за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е съществувало
служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал посочената
в исковата молба длъжност; че в процесния период ищецът е работил на смени,
като същото се потвърждава от заключението на вещото лице и представените от
страните писмени доказателства.
Спорно между
страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен
извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца,
както се поддържа с отговора на исковата молба.
За
изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания
посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
От
заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и
изчисления не само на база материалите по делото, но и на справка със
съхранявани при ответника протоколи и графици за положения извънреден труд в
предприятието му през исковия период, се установява, че за исковия период са били
положени от ищеца реално общо 1760 часа нощен труд. Който, ако съобразно чл.9,
ал.2 от НСОРЗ, бъде преизчислен с коефициент 1.143, възлиза общо на общо 2011
часа за периода. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден
труд от още 251 часа, заплащането на който, ако се приеме от съда за правно
дължим, следва да е в размер на 1750,40 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
Ищецът е предявил иск за
заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд.
Съгласно чл.176 ЗМВР
„Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187,
ал.9 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В процесния период приложима към спора касаещ нощния труд полаган от
служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра
на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3
от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779
/обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва
изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите
от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014
г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.),
като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания
нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената
норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от
министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на
часовете положен нощен труд.
По изложените съображения
исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана
по своето основание. При липсата на специална уредба за служителите в МВР
основание за преизчисляване на часовете
положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то
същият следва да се приеме за доказан, тъй като съответства на изчисленията
направени от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се
кредитира от съда.
Досежно разноските:
С оглед изхода на спора, отправеното искане, представените
доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 350,00 лева за
платено адвокатско възнаграждение , който е под минималния размер , предвиден в
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Не следва да бъде удовлетворено искането на
ответника за присъждане на разноски по
реда на чл.78 ал.4 от ГПК , поради
допуснатото изменение на исковата претенция, доколкото, видно от депозираната в
проведеното в производството по делото открито съдебно заседание писмена молба
от ищеца по реда на чл.214 от ГПК ,
изменението е съчетано с увеличение на размера на иска по някои от
тримесечията, а същевременно като краен резултат е увеличен броят на
претендираните от ищеца часове извънреден труд, поради което съдът намира, че
не са налице предпоставките по чл.78 ал.4 от ГПК.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС разноски за държавна такса от 70,02 лева и 240,00 лева депозит за
вещо лице, или общо разноски в размер от 310,02 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР - гр. ВАРНА, с адрес: гр. Варна, ул."Цар Калоян"
№ 2 ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.И. ЕГН **********, с адрес: *** , както следва:
сумата от 1750,40 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 251 часа за
периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.10.2019
г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2
от ЗМВР.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - гр. ВАРНА, с адрес: гр. Варна, ул."Цар Калоян" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.И. ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 350,00 лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - гр. ВАРНА, с адрес: гр. Варна, ул."Цар Калоян" № 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 310,02 лв., представляваща
дължима държавна такса за производството по делото и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на
основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: