№ 4971
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20241110156297 по описа за 2024 година
Предявен е от С. В. Т., ЕГН ********** срещу „Глит ЦРО“ ЕООД,
ЕИК ********* иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на
сумата 17419,68 лева – трудово възнаграждение за периода м. юли 2022 г. –
м. юли 2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.09.2024 г. до окончателното изплащане на
задълженията.
Ищецът С. В. Т., излага твърдения, че по силата на сключен между
страните трудов договор № 1/24.09.2020 г. е заемал длъжността „търговски
директор“ в ответното дружество с месечно трудово възнаграждение в размер
на 1350,00 лева, което с допълнително споразумение от 01.10.2021 г. е
определено на 900,00 лева. Сочи, че ответникът забавил заплащане на
дължимите на ищеца трудови възнаграждение, поради което с едностранно
предизвестие от 27.08.2024 г. прекратил трудовото правоотношение между
страните на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Навежда твърдения, че
ответникът не е заплатил дължимото на ищеца трудово възнаграждение,
поради което моли съда да уважи предявения иск. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът „Глит ЦРО“ ЕООД подава отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Сочи, че поради финансови затруднения на дружеството сумите са
превеждани от едноличния собственик на капитала и управител на
дружеството Нермин Тробрадович по сметка на ищеца в разплащателната
система Revolut. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното от
1
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ е да докаже
фактите, на които основава своите искания, а именно: наличието на валидно
сключено между страните трудово правоотношение за исковия период,
прекратяването му на соченото основание, размер и период на уговорените и
неизплатени трудови възнаграждения, както и че е престирал труд през този
период.
Не се спори по делото, а и в идно от приетия като доказателство по
делото Трудов договор № 1/24.09.2020 г., между страните е налице
облигационно правоотношение, по силата на което ищецът С. В. Т. заемал
длъжността „търговски директор“ в ответното дружество „Глит ЦРО“ ЕООД
/с предходно фирмано наименование „Спиди кеър“ ЕООД/ с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1350,00 лева.
Между страните не се спори, че с приетото като доказателство по делото
Допълнително споразумение от 30.09.2021 г. към Трудов договор №
1/24.09.2020 г., правоотношението между страните е изменено като
работникът се съгласява да изпълнява длъжността „служебна позиция“ с код
по НКПД 12217001 и основно месечно трудово възнаграждение в размер на
900,00 лева.
Не се спори, че трудовия договор е прекратен от ищеца едностранно без
предизвестие на 27.08.2024 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Не се спори, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения през
исковия период до прекратяване на трудовото правоотношение.
От заключението на вещото лице В. П. по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните и съдът изцяло възприема като
обективно, безпристрастно и компетентно дадено, се е установява, че
начисленото Брутно трудово възнаграждение за периода от м. юли 2022г. до
м.юли 2024г. е общо в размер на 22386,00 лв. като за посочения период са
начислени удръжки за осигурителни вноски и данък общо в размер на 4 986,08
лв. Вещото лице сочи, че Нетното трудово възнаграждение за периода от м.
юли 2022г. до м.юли 2024г. е общо в размер на 17399,83 лв. Посочено е, че от
счетоводните записи по сметка 421 - Разчети с персонал, се установява
изплащане на сума за възнаграждение на С. Т. на дата 12.04.2024 г. в размер на
2400,00 лв. като след приспадане на посочената сума, неизплатеното трудово
възнаграждение по ведомости за заплати за периода от м.юли 2022г. до
м.юли 2024г. е общо в размер на 14999,83 лв.
Не се спори по делото, а и от заключението на вещото лице е видно че
през периода 10.04.2023 г. – 12.07.2024 г. са правени плащания чрез
разплащателната система Revolut от управителя и едноличен собственик на
капитала на ответното дружество Нермин Тробрадович по сметка на ищеца С.
В. Т. в размер на 7815,00 евро с левова равностойност 15 284,81 лева. При
излушването на вещото лице в съдебна зала същото заявява, че във
ведомостите на самото дружество не са отразени плащанията чрез
разплащателната система Revolut и не са осчетоводени тези, които се
2
превеждат от управителя на дружеството.
Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд, в
съответствие с разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ, изпълнението на
произтичащото от писмен трудов договор парично задължение за изплащане
на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на
работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в
документ за банков превод по влог на работника. Изпълнението на
задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде
доказано с всички писмени доказателства, а неизпълнението на задължението
за точно оформяне на ведомостите за заплати няма гражданскоправни
последици. Изброяването в чл. 270, ал. 3 КТ на доказателствата, с които се
доказва плащането на трудово възнаграждение е примерно. Когато законът
урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен
документ, каквито са ведомостта и платежното нареждане, удостоверяващи
плащане, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат
доказани със случаен документ, както и допустимостта на други
доказателствени средства, каквито са съдебното и извънсъдебното признание,
веществените доказателства, заключения на вещи лица и др.
В настоящия случай основанието за плащането в преводите по револют
не е посочено изрично при нареждането и не се установява от заключението
на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Наредителят -
управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество
заявява, че е заплатил чуждо задължение – това на ответното дружество за
дължимите в полза на ищеца трудови възнаграждения. Нито една от страните
по делото обаче, не ангажира допълнителни доказателства и не прави
доказателствени искания за установяване наведените твърдения за извършено
плащане на трудовото възнаграждение, респ. наличие на друго
правоотношение, по което е направено плащането.
Според настоящия състав неизпълнение задължението на ищеца
кредитор да докаже при условията на обратно доказване съществуването на
друго основание за плащане (т. е. съществуването на повече негови вземания
и погасяването им в различен ред по арг. от чл. 76 ЗЗД), не освобождава
ответната страна работодател от задължението и при условията на пълно и
главно доказване да установи по делото, че дължимото трудово
възнаграждение действително е било изплатено.
На първо място, от размера и датите на извършените преводи, не може
да се направи категоричен извод, че същите съответстват на дължимото на
ищеца трудово възнаграждение съобразно неговите размер и дати на падеж.
Още повече, не се установява по категоричен начин по делото плащанията да
са извършени в изпълнение чуждо задължение – задължение на ответното
дружество, макар и наредителят да е управител и едноличен собственик на
капитала на дружеството.
Поради изложеното предявеният иск се явява доказан по основание. По
отношение на размера на претенцията – съдът определя размера на дължимото
неплатено трудово възнаграждение от м.юли 2022г. до м.юли 2024г.
3
съобразно посоченото от вещото лице в заключението, а именно сумата
14999,83 лева. Предявеният иск е частично основателен и следва да бъде
уважен до посочената сума, а за разликата до пълния предявен размер да бъде
отхвърлен.
Следва да се присъди и законната последица от уважаване на иска –
мораторна лихва за забава за периода от датата на предявяване на исковата
молба – 24.09.2024 г. до окончателното изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта, в която са присъдени трудовите
възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски в размер на 2000,00 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение в производството пред СРС. Съобразно уважената част следва
да се присъди сумата 1722,17 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от
него разноски в размер на 200,00 лева – депозит за вещо лице и 2400,00 лева –
реално заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.
Съобразно отхвърлената част следва да се присъди сумата 361,18 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 599,99
лева и депозит за експертиза в размер на 172,22 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Глит ЦРО“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление с. Долни Богров, ул. 28-ма № 6 ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Т., ЕГН
********** с адрес гр. София, ********** на основание чл. 128, т. 2 КТ
сумата 14999,83 лева – трудово възнаграждение за периода м. юли 2022 г. –
м. юли 2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.09.2024 г. до окончателното изплащане на
задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1722,17 лева –
разноски в производството пред СРС като отхвърля иска за горницата над
посочената сума до пълния предявен размер 17419,68 лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. В. Т., ЕГН ********** с адрес гр. София, ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Глит ЦРО“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с. Долни Богров, ул. 28-ма № 6 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 361,18 лева – разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „Глит ЦРО“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление с. Долни Богров, ул. 28-ма № 6 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
4
бюджета на Съдебната власт по сметка на Софийския районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 772,21 лева – държавна такса и депозит
за експертиза.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта, в частта, в която е присъдено на основание чл. 128, т. 2
КТ трудово възнаграждение в размер на 14999,83 лева, представляваща
неплатени нетни трудови възнаграждения за периода м. юли 2022 г. – м. юли
2024 г.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 315, ал. 2 вр. чл. 259, ал. 1 ГПК
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 25.02.2025 г. – датата, на която е съобщено на
страните, че ще бъде изготвено, а в частта в която е допуснато предварително
изпълнение – с частна жалба в едноседмичен срок, считано от 25.02.2025 г. –
датата, на която е съобщено на страните, че ще бъде изготвено.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5