№ 5666
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110151335 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
ФИРМА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление АДРЕС, против СТ. ЛЮБ. Р.,
ЕГН **********, с адрес: гр. АДРЕС, с която са предявени искове с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124 от ГПК при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния имот –
апартамент, находящ се гр. АДРЕС, с аб. № 162557. В исковата молба се сочи също, че за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия
на насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в размер на 1
201,97 лв., съгласно изравнителни сметки, сумата от 133,49 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 28.04.2021 г., сумата
от 65,75 лв., преставляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., и сумата от 11,89 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018
г. – 28.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 31.05.2021 г. до окончателното
плащане. Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 30632/2021 г. по
описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника, като разпоредил същият да заплати на
заявителя претендираните суми. В законоустановения двуседмичен срок от връчване на
препис от заповедта, длъжникът е депозирал възражение срещу дължимостта на
претендираните суми, предвид което са предявени установителните искове.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА на потребители в гр. София, приети с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във вестник „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С оглед така установения
срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е
изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума.
Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от Б. Б.
1
ООД, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл.112 , ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл.
139б ЗЕ/.
Искането е съдът да признае за установено, че СТ. ЛЮБ. Р., ЕГН **********, дължи
на ФИРМА сумата от 1 201,97 лв., съгласно изравнителни сметки, сумата от 133,49 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. – 28.04.2021 г., сумата от 65,75 лв., представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., и
сумата от 11,89 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2018 г. – 28.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава
от 31.05.2021 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.06.2021 г. по ч.гр.д. № 30632/2021 г. по описа
на СРС, 154 състав.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор
от ответника. Със същия оспорва предявените искове, като твърди, че начислените и
претендирани от ищеца суми не съответстват на реалното потребление в процесния имот.
Навежда твърдения за и неоснователност на предявения иск за мораторна лихва. Твърди
още, че не изпаднал в забава и по отношение на плащането на главница за дялово
разпределение и начислената мораторна лихва върху нея. На основание подробно
изложените съображения в отговора на исковата молба се иска отхвърляне на предявените
искове. Претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Третото лице помагач ФИРМА изразява становище, че отчитането и разпределението
на топлинна енергия за процесния имот и сградата, от която е част, е извършено в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба. .
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 168, том I, дело № 152/2015 г., от който се установява, че на 21.10.2015г.
СТ. ЛЮБ. Р. е придобил собствеността върху следния недвижим имот – апартамент № 26,
находящ се в АДРЕС, ет. 7.
По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици в жилищната
сграда, находяща се в АДРЕС, от който е видно, че е взето решение за определяне на
пълномощник за сключване на споразумителен протокол с ФИРМА за извършване на
услугата дялово разпределение.
От Договор от 04.02.2002 г. се установява, че за сградата в режим на етажна
собственост, находяща се на адрес: АДРЕС, е възложено на ФИРМА да извършва услугата
топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.
Видно от представения договор № Д-О-60/28.05.2018 г., ищецът е възложил на
ФИРМА да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост.
Представена е фактура № ********** от 31.08.2020 г. за начислените от ищеца суми
за доставена топлинна енергия за отопление и подгряване на вода за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2020 г. на стойност 533,24 с ДДС, както и съобщение към фактура за ежемесечното
начисление на доставена топлинна енергия за процесния период.
Приети са Общи условия за продажна на топлинна енергия на битови абонати от
ФИРМА на клиенти в град София (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016г.
По делото е изслушано и прието заключението на съдебно-техническа експертиза със
задачи, формулирани в исковата молба, която съдът изцяло кредитира като обективно и
компетентно изготвена. От същата се установява, че количеството на топлинна енергия за
абонатната станция, находяща се на адрес гр. АДРЕС се измерва и отчита съгласно Закона
за енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ФИРМА“ ЕАД в началото на всеки месец
по електронен път чрез преносим терминал, с който се снемат показанията на топломера в
0.00 часа на първо число от месеца. Съобразно Наредба за топлоснабдяването № 16-
334/06.04.2007 г. през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични
разходи, като са отчислявани от топлинната енергия преди нейното разпределение между
абонатите. Топломерът, монтиран в абонатната станция, на всеки две години е преминавал
периодични проверки за съответствие, за което са изготвени и представени на вещото лице
2
свидетелства за проверка за процесния период със заключение за съответствие на одобрения
тип.
В процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и
топлоразпределители, като е начислена топлинна енергия за щранг лирата. В имота има
монтирани 3 бр. водомери, по които е отчитана разходваната топла вода. За процесния
период са съставени документи за главен отчет, подписани от потребител. Съгласно
заключението на вещото лице процесният имот има отопляем обем по проект 206 куб.м., на
базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация, съгласно
Наредбата за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите в
сградата. За процесния имот е изготвена една изравнителна сметка за претендирания
отоплителен период от ФИРМА Съобразно заключението се установява, че за периода от
м.05.2015 г. до м.04.2016 г. и по отношение на процесния имот, е начислена сума за
потребена топлинна енергия в размер на 2796,42 лв. Вещото лице е посочило, че общият
размер на непогасените задължения за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. възлиза на 1142,71 лв., от които 369,05 лв. за топлинна енергия и 773,66 лв. за
услугата дялово разпределение.
В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146 ГПК
съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда
съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проекто-
докладът е приет за окончателен.
По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че спорните права на
вземания са възникнали в твърдения обем въз основа на правоотношения, които обвързват
страните и създават задължение за доставчика да престира стока и/или услуга в размер на
процесните суми, както и че е фактурирал същата съобразно действащите през процесния
период нормативни изисквания, което да обвързва ответника и съобразно което по
отношение на него да е възникнало задължение да заплати на процесната сума.
Ответникът при разпределената доказателствена тежест следва да докаже
погасяването на претендираното от ищеца вземане.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен
вестник, от 09.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и
топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна
енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Ответникът не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите
условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
ФИРМА“ ЕАД са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок
до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
3
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите,
имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от
самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект
- сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с
мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В
решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик
(той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а
от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали
и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката,
законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
В производството се установи, че ответникът С.Р. е придобил по силата на сключен
договор за дарение собствеността върху процесния топлоснабден имот – апартамент № 26,
находящ се в АДРЕС, ет. 7, поради което има и качеството потребител на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намира в облигационно
отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост. Ето защо,
съдът приема, че между страните са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., с оглед на което
същият е пасивно материално легитимиран да отговаря по иска за заплащането на
стойността на потребената топлинна енергия през процесния период.
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите условия
сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение, в
случая ФИРМА, като с оглед коректното отразяване на стойностите за конкретния период,
което се установява и от приетото експертно заключение, в издаваните изравнителни сметки
взаимоотношенията между страните са уреждани при спазване на приложимата нормативна
уредба, поради което подлежи на заплащане от потребителя реално изразходваната от него
енергия за целия отчетен период съобразно реалното му потребление, което в процесния
случай съответства на начислената сградна инсталация.
От заключението на съдебно-техническата експертиза и от писмените доказателства
по делото се установява действителното доставяне на топлинна енергия от ищеца на
ответника през процесния период, изготвено въз основа изравнителните сметки, съставени
от фирмата за дялово разпределение, съобразно документи за показанията на общия
топломер и документи, описани в заключението, непротиворечащи на приетите по делото
доказателства, поради което съдът приема същите за обективно изготвени.
4
Съгласно данните на СТЕ, размерът на потребената топлинна енергия за процесния
период за топлоснабдения имот е в размер общо на 1142,71 лв. Ето защо, след като по
делото е установено не само наличието на облигационно договорно правоотношение между
страните за доставка на топлинна енергия през исковия период, но и действителното
доставяне на такава, се налага изводът, че исковете срещу ответника за цената на
доставяната топлинна енергия са доказани по основание, а размерът на предявеното главно
вземане възлиза в размер на 1142,71 лв., съответно до този размер следва да се уважи
предявеният иск за главница за доставена топлинна енергия, като за разликата до пълния
предявен размер от 1201,97 лв. следва да се отхвърли.
Според чл.36, ал.2 от общите условия редът и начинът на заплащане на услугата
"дялово разпределение" се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение, а според чл. 22 от същите услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – ФИРМА“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение в размер на 65,75 лв.
за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., поради което искът за установяване дължимостта
на главницата за дялово разпределение следва да бъде уважен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
лихвата за забава възлиза на претендираната сума.
С исковата молба ищецът претендира мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 133,49 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г., както и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 11,89 лв. за периода
от 01.07.2018 г. до 28.04.2021 г.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, като съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.
плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД след изтичането
на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху неизпълнените задължения. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случая
е установен по основание предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му.
Доколкото главното задължение е възникнало като срочно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника. Предвид изложеното съдът намира, че
предявения акцесорен иск за заплащане на лихва върху установената като дължима по
делото главница в размер на 1142,71 лв., следва да бъде уважен за сумата 126,91 лв.,
изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК и въз основа на представените по дело фактури
и съобщения към фактури.
Предвид изложеното искът за установяване дължимост на мораторна лихва върху
претендираната главница следва да бъде уважен до размера от 126,91 лв., като за разликата
до пълния предявен размер от 133,49 лв. следва да бъде отхвърлен.
По гореизложените съображения, предявеният иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение и на основание представените от третото лице помагач
индивидуални справки и формуляри за отчет, съдът намира, че същият следва да бъде
уважен в цялост.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящото производство съразмерно
на уважената част от исковете в размер общо на 545,10 лв. за държавна такса, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, което на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът
определя на 100 лв.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014, постановено по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе и по
сторените в протеклото заповедно производство разноски. Видно от представените
доказателства заявителят е сторил разноски в размер на 28,26 лв. за държавна такса и 50 лв.
за възнаграждение за юрисконсулт, като съобразно уважената част от предявените искове и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата в общ размер на 74,61
5
лв.
Предвид обстоятелството, че пълномощникът на ищеца –адв. Р.Н. е оказала на
последния безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА (видно от
представените по делото Договори за правна помощ и съдействие), съдът намира, че в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 38, ал.2 от ЗА, като ищецът следва
да бъде осъден да заплати на представителя на ответника, адвокатски хонорар съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 16,31 лева за оказана правна помощ.
Релевираното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
размер на 350 лв. съдът намира за неоснователно с оглед цената на исковете и фактическата
и правна сложност на делото.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че СТ. ЛЮБ. Р., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС6 дължи на
ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
представлявано от А. С. А. – изпълнителен директор следните суми: 1142,71 лв. – главница,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 31.05.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 126,91 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021
г., сумата от 65,75 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 31.05.2021 г. до
изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 11,89 лв. за периода от 01.07.2018 г.
до 28.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
11.06.2021 г. по ч.гр.д. № 30632/2021 г. на СРС, 154 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете по
чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ до пълния предявен размер
от 1201,97 лв. за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,
както и иска по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 133,49 лв.
за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СТ. ЛЮБ. Р., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС6, партер да заплати на ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, представлявано от А. С. А. – изпълнителен директор, сумата в размер
на 545,10 лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски и сумата в
размер на 74,61 лв., представляваща сторени разноски по ч.гр.д. № 30632/2021 г. на СРС,
154 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от А. С. А. – изпълнителен
директор да заплати на адв. Р.Б. Н., САК, сумата в размер на 16,31 лв. за процесуално
представителство на ответника С.Р..
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – ФИРМА.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6