№ 245
гр. Ловеч, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500424 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постановено е съдебно решение №107/07.06.22 г. по гр.д.№991/21 г. по описа на
РС-Троян, с което е отхвърлен предявеният от ЗК“ЛЕВ ИНС“АД-ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1000,бул.“Симеоновско шосе“ №67А законни
представители М. Ст. М.-Г. и П. В. Д. изпъл.директори чрез пълномощник юриск. И. А. К.
иск с правно основание по чл.422 от ГПК във връзка с чл.500 ал.1 т.3 от КЗ за приемане за
установено по отношение на Т. И. В. с ЕГН ********** адрес ***, че дължи на ЗК“ЛЕВ
ИНС“АД сумата 388,25 лв, от която 297,57 лв. главница сумата 90,68 лв мораторна лихва за
периода от 12.07.2018 г. до 12.07.2021 г. представляваща регресна претенция по чл.500 ал.1
т.3 от КЗ за изплатено застрахователно обезщетение по щета №2263-5060-17-301845 ведно
със законната лихва върху главницата до датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение 6.08.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, за което
задължение в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
образуваното ч.гр.д.№20214340100680/2021 г. по описа на РС-Троян и е осъдена ЗК“ЛЕВ
ИНС“АД-ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1000,бул.“Симеоновско шосе“ №67А законни представители М. Ст. М.-Г. и П. В. Д.
изпъл.директори чрез пълномощник юриск. И. А. К. д да заплати на Т. И. В. с ЕГН
********** адрес *** сумата 450 лв. представляващи сторени съдебно-деловодни разноски
на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
1
Постъпила е въззивна жалба с вх.№3292/7.07.22 г.от ЗК „Лев Инс" АД, с ЕИК
********* против: Решение № 107 от 07.06.2022 г, постановено по ГД № 991/2021 г., II
състав по описа на PC Троян, твърдения, че то е незаконосъобразно - поради противоречие с
материалния закон и с относимата по предмета на правния спор тълкувателна практика, и
като необосновано - тъй като мотивите, заявени за обосноваване на правните изводи за
основателност на претенцията не кореспондират с доказаното относно настъпването на
юридически факти, релевантни към претенцията.
Твърди, че по повод настъпило на 20.03.2017 г., около 07:10 часа, ПТП с
материални щети на ГП -14 км. 89-100, община Севлиево, при което водачът Т. И. В. на
товарен автомобил марка „Р.", модел „М.", с per. № ** **** ** предприема маневра
изпреварване като не се убеждава, че в това време го изпреварва лек автомобил марка „Т.",
модел „К.", с per. № ** **** **, собственост на Д. Б. И. и се удрят, в резултат на което е
съставен ПРОТОКОЛ за ПТП № 1648320 от 21.03.2017 г.
Сочи, че в хода на разследването се установява, че водачът Т. И. В. е напуснал
мястото на произшествието и по този начин е осуетил възможността да бъде подложен на
проверка от органите за контрол..
Излага, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че не е доказано, че
ответника - Т. И. В. е напуснал местопроизшествието, с което виновно се е отклонил от
проверка за алкохол.
Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
Счита, че съдът неправилно е констатирал, че събраните по делото доказателства
не установяват основателността на исковата претенция.
Изтъква, че ответникът е управлявал МПС, за което собственикът му - "Д. Т. А."
ЕООД към датата на ПТП е имало сключена задължителна застраховка ГО с ищеца ЗК „ЛЕВ
ИНС" АД. Твърди, че в разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е дадено легално
определение на понятието "пътнотранспортно произшествие" - събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт
на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети.
Цитира, че с оглед т. 15 от TP № 6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС и във вр. с чл.300 ГПК наказателното постановление или актът на съда за неговата
отмяна по НАХД имат за предмет деяние, което не е престъпление, а административно
нарушение, поради което те не обвързват гражданския съд относно вината на дееца и
2
противоправността на деянието. Сочи, че административнонаказателната отговорност на
лицето е ирелевантна за гражданската отговорност, която се предпоставя само от наличието
на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а не от влизането в сила на наказателното
постановление, поради това възраженията на ответника в тази връзка бяха неоснователни.
Твърди, че в същия смисъл е съдебната практика по сходни дела, според която
обстоятелството, че наказателното постановление въз основа на съставения АУАН е
отменено, не води до освобождаване на ответника от регресната отговорност по чл. 500, ал.
1, т. 3 от КЗ и административно-наказателната отговорност няма отношение към
гражданските правоотношения във връзка с ПТП и възникването на задължения за
репариране на вредите от ПТП. Цитира, че съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на
деликвента се предполага, а в случая тя не е оборена.
Сочи, че многократно ВКС се е произнасял, че протоколът за ПТП, издаден от
органите на МВР, е официален свидетелстващ документ на основание чл. 179, ал. 1 ГПК и
има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието
на длъжностното лице и ако пътно - транспортното произшествие не е реализирано в
присъствието на длъжностното лице,какъвто очевидно е и настоящият казус, протоколът не
се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, но се ползва с такава за
констатираното положение на участвалите в ПТП моторни превозни средства. Изтъква, че
доколкото протоколът за ПТП не съдържа пряко възприети от съставителя му като
длъжностно лице факти, ако не е подписан от участвалите в ПТП лица, в тежест на ищеца е
да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на ответника, което може да
се извърши с автотехническа експертиза и свидетелски показания. Сочи, че ако протоколът
за ПТП е подписан от участниците в ПТП, същият се ползва с материална доказателствена
сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостовеР. с подписа на страните.
Сочи, че в казуса протокола за ПТП е подписан от ответникът, поради което се
ползва с доказателствена стойност относно нарушаването на правилата за движение по
ЗДвП от негова страна и причинно-следствената връзка между това и реализираното ПТП.
В този смисъл счита, че съдът не би следвало да споделя възраженията на
ответника, че вината за настъпилото ПТП не била доказана, доколкото с решение от
16.03.2018 г. по АНД № 38/2018 г. влязло в сила, било отменено. Сочи, че произнасянето на
съда по административно наказателно производство няма обвързваща гражданския съд
наказателна отговорност. В този смисъл цитира и практиката на ВКС - Определение №
435/12.06.2015 г. по дело № 2947/2014 г. на ВКС, ТК, I, т.о., където е прието, че доколкото
наказателното постановление има за предмет деяние, което не е престъпление, а
административно нарушение, те не обвързват, съгласно чл. 300 ГПК, гражданския съд
относно вината на дееца и противоправността на деянието.Твърди, че обстоятелството, че
ответникът Т. И. В. е виновен за настъпилото ПТП се доказва от приетия по делото АУАН, в
който актосъставителят е констатирал, че виновният водач е напуснал местопроизшествието
и по-късно бил установен, по който ответникът не е направил възражение, а напротив -
подписал го е без възражение.
3
Сочи, че ангажираните в хода на делото гласни доказателства-свидетелски
показания, потвърждават отразеното в протокол за ПТП, в частта относно механизма на
настъпването му, и не са удостоверени неверни, или непълни обстоятелства.
Отбелязва, че макар ответникът да не собственик на управляваният от него
автомобил право, а не задължение на ищеца е да потърси платеното от прекият причинител
на вредата, а не от лицето по чл.49 ЗЗД работодател, възложител на работа на ответника,
като в този смисъл е Решение № 152 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 51/2010 г., I т.отд.
Сочи, че ответникът е бил длъжен да спре, за да установи вредите, нанесени по автомобила,
управляван от св. Д. Б. И., като в нарушение на ЗдвП не е сторил това, а посещението на
органите за контрол на движението по пътищата и изготвянето на цитираният протокол е
било задължително.
Излага,че неоснователно е възражението на ответника, че не е съществувало
законово задължение на органите за контрол на движението по пътищата да посетят
местопроизшествието. Признава, че хипотезите на такова задължително посещение са
нормативно установени в действащата към момента на ПТП (05.04.2017г.) разпоредба на
чл.125 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 50 от 1.07.2016 г., в сила от 1.07.2016 г.), когато: 1.) при
произшествието има убит или ранен човек; 2.) произшествието е предизвикало задръстване
на платното за движение; 3.) в произшествието участва пътно превозно средство, което
превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава
опасност за движението; 4.) отм. - ДВ бр. 101, в сила от 21.01.2017г.; 5.) има съмнение, че
участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права
за управление на моторно превозно средство; 6.) произшествието е с участието на пътно
превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на
съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република
България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция"
към министъра на отбраната; 7.) между участниците в произшествието има разногласие
относно обстоятелствата, свързани с него (ДВ бр. 101 от 2016 г. в сила от 21.01.2017г.) или
8.) произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се
придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
Цитира, че съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" от ЗДвП, водачите на пътно превозно
средство, които са участници в пътнотранспортно произшествие, са длъжни когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напускат
местопроизшествието, да уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват
дадените им указания. /Решение № 260025 от 19.01.2021 г. по гр. д. № 2580 / 2019 г. на I
състав на Районен съд - Кюстендил; Решение № 260283 от 21.04.2022 г. по гр. д. № 7585 /
2020 г. на II състав на Районен съд - Пловдив
Сочи, че от своя страна службите за контрол на МВР посещават задължително
4
мястото на пътнотранспортното произшествие, съгласно чл. 125, т. 7, когато между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Твърди, че в процесния случай е налице именно такова разногласие по см. на
закона, т. е. не е постигнато съгласие относно фактите, което ако е било налице, следвало да
бъде обективирано в двустранен протокол съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "б" от ЗДвП,
какъвто по делото не е представен. Сочи, че изискването на закона за представяне на
подобен двустранен протокол, обективиращ съгласието на страните досежно релевантните
за случая факти е въздигнато в обстоятелство необходимо за доказване на така постигнатото
съгласие и обратно, отсъствието му по делото е достатъчно основание за изводите на съда
относно непостигнато между страните съгласие, което изпълва фактическия състав на
разпоредбата на чл. 125, т.7 от ЗДвП, при доказано наличие на причинена имуществена
вреда.
Предвид изложените съображения, моли съда да отмени Решение № 107 от
07.06.2022 г, постановено по ГД № 991/2021 г., II състав по описа на PC Троян, като
незаконосъобразен, необоснован и неправилен и вместо него да постанови друго такова, с
което да уважи изцяло предявените от ЗК „Лев Инс" АД искове срещу Й. Р. Ч. като
основателни и доказани.
Моля да бъдат присъдени в полза на ЗК "ЛЕВ ИНС" АД направените в
първоинстанционното производство разноски включително и юрисконсултско
възнаграждение, както и дължимата по настоящата въззивна жалба държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от Т. И. В. гр.Т., *** ЕГН
********** с адрес за призоваване и кореспонденция: гр.Т., ул.*** адв.Е. Д.Ц. АК Ловеч.
Счита, че въззивната жалба е изцяло неоснователна, а решението на Районен съд
гр.Троян е правилно и законосъобразно, постановено след внимателен и подробен анализ на
събраните доказателства.
Твърди, че подробни аргументи за неоснователност и недоказаност на претенцията
са изложени в отговора на исковата молба, както и в представената по делото писмена
защита и тези аргументи изцяло се поддържат и към настоящия момент, без да е необходимо
тяхното преповтаряне.
Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено
решението на PC Троян, като се присъдят на въззиваемия сторените разноски от него по
настоящото производство.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не изпраща представител.
Въззиваемият се представлява от адв.Ц., който моли въззивната жалба да бъде
отхвърлена, а решението на ТРС като правилно да бъде потвърдено. Претендира и
присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция по приложения
договор за правна помощ и съдействие.
Ловешкият окръжен съд като прецени направените в жалбата оплаквания,
5
доводите на страните и събраните по гр.д.№881/21 г. по описа на ТРС доказателства в
тяхната взаимна връзка и обусловеност, приема за установено следното:
Атакуваното решение е съобщено на въззивника на 24.06.22 г., а въззивната жалба е
подадена на 5.07.22 г. /п.кл./ т.е. в законоустановения срок от лице с правен интерес, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
ЗК“Лев Инс“АД-София е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ЗЗД срещу Т. И. В. от гр.Т., Лов.област *** за сумата 388,25 лв, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за „Гражданска
отговорност“ обективирана в застрахователна полица №BG/22/11700019**** със срок на
валидност от 6.01.2017 г. до 5.01.2018 г., от която сума главницата възлиза на 297,57 лв, а
мораторната лихва- на сумата 90,68 лв, за времето от 11.07.2028 г. до 12.07.2021 г.
Образувано е ч.гр.д.№680/21 г. по описа на ТРС, по което е издадена заповед
№364/10.08.21 г., с която е разпоредено длъжникът Т. И. В. да заплати на ЗК“Лев Инс“ АД
сумата 329,20 лв главница 297,57 лв, а мораторната лихва- на сумата 90,68 лв, за времето от
11.07.2028 г. до 12.07.2021 г. .ДТ 25 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Подадено е възражение по реда на чл.414 от ГПК от длъжника В., който заявява,
че НП е отменено от РС-Севлиево.
С разпореждане №579/11.10.2021 г. по ч.гр.д.№680/21 г. е указано на заявителя, че
в едномесечен срок от съобщението може да предяви установителен иск срещу длъжника,
което е връчено на ищеца на 29.10.21 г.
Подадена е искова молба с вх.№4312/29.11.21 г. т.е. в законоустановения
едномесечен срок, поради което настоящата инстанция приема, че искът е допустим и
следва да се разгледа по същество.
По делото е приложен протокол за ПТП № 1648320 от 21.03.2017 г. с материални
щети за това, че на 20.03.2017 г. в 7,10 часа на ГП 1-4, км.89-100 лек община Севлиево,
водачът Т. И. В. на товарен автомобил марка „Р.“ модел „М.“ с рег.№** **** ** предприема
маневра изпреварване като не се убеждава, че в това време го изпреварва лек автомобил
марка „Т.“, модел „К.“ с рег.№ ** **** **, собственост на Д. Б. И. и се удрят, в резултат на
което настъпва ПТП с матерални щети. Съставена е и схема на ПТП, съгласно която
товарният автомобил с ремарке предприема изпреварване, като отзад и в ляво на ремаркето
се удря лекият автомобил, който също предприема маневра изпреварване.
На същата дата-21.03.17 г. е съставен и акт №234/17 за установяване на
административно нарушение по повод гореописаното ПТП, като полицейските органи са
приели, че водачът на товарният автомобил е нарушил виновно чл.42 ал.2 т.2 и чл.123 ал.1
т.2 чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. В. е подписал акта с възражението, че е бил натоваренн с 3
автомобила, не е предприемал изпреварване, не е съгласен с настъпване на ПТП и твърди,
че няма щети по платформата.
Съставено е и наказателно постановление №17-0341-000235/31.03.2017 г, с което е
наложено на Т. И. В. ЕГН ********** с адрес гр.Т. ***по чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.6
6
от ЗДвП глоба в размер на 200 лв, по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, чл.183 ал.1т.1 пред.2 от ЗДвП глоба в
размер на 10 лв. за това, че на 20.03.2017 г. в 7,10 часа на ГП 1-4, км.89-100 лек община
Севлиево, водачът Т. И. В. на товарен автомобил марка „Р.“ модел „М.“ с рег.№** **** **
предприема маневра изпреварване като не се убеждава, че в това време го изпреварва лек
автомобил марка „Т.“, модел „К.“ с рег.№ ** **** **, собственост на Д. Б. И. и се удрят, в
резултат на което настъпва ПТП с материални щети. В. продължава движението си, без да
спре и не носи контролен талон към СУМПС. Посочено е, че водачът на товарния автомобил
е предприел изпреварване без да се е убедил, че не го изпреварва друго ППС и реализира
ПТП, с което виновно е нарушил чл.42 ал.1 т.1 от ЗДвП, не спира и не установява
последиците от ПТП, с което виновно е нарушил чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, не носи контролни
талон от свидетелството за управление, с което виновно е нарушил чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП.
Т. В. обжалва това наказателно постановление пред РС-Севлиево, който с влязло в
сила съдебно решение №35/16.03.2018 г., постановено по а.н.д. №38/18 г. отменя
наказателно постановление №17-0341-000235/31.03.2017 г. на Началник РУП към ОД-МВР
Габрово РУ-Севлиево като незаконосъобразно.
Ищецът е представил по делото преписка по щета №2263-17-301845, образувана пред
ищеца-застраховател, във връзка със застрахования при него товарен автмобил марка „Р.“
модел „М.“ с рег.№** **** **, като от преводно нареждане от 1.06.2017 г. л.19 от делото се
установява, че на водача на лекия автомобил с рег.№ ** **** ** е изплатена сумата 287,57
лв.
Отправена е покана за доброволно изпълнение до Т. В. с изх.№ 3176/3.10.2018 г.,
която е връчена на 7.10.2017 г.
За правилно решаване на спора по делото е допуснат разпит водача на лекия
автомобил с рег.№ ** **** ** Д. Б. И., който към момента на настъпване на ПТП е бил на
**********. От неговите показания се установява, че е предприел маневрата изпреварване
на товарен автомобил марка „Р.“ модел „М.“ с рег.№** **** **, който е бил с ремарке,
натоварен с 3 автомобил. Твърди, че почти е бил изпреварил автомобила, когато неговата
предница на колата излиза пред него и той набил спирачки и свирнал, а в същото време
ремаркето го удря и го насочва към мантинелата, но не спира. Твърди, че му видял номера и
се обадил на полицията. Тъй като този свидетел е бил участник в ПТП, то неговите
показания се преценяват с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК от съда и при възможна
тяхна заинтересованост.
Назначена е съдебно автотехническа експертиза, която е изготвена компетентно и
безспристрастно от вещо лице Д. Д..В заключението си вещото лице посочва, че механизмът
на ПТП, описан от свидетеля И. е вероятен, но по делото липсват обективни данни, за да
бъде категорично потвърден от техническа и професионална гледна точка. От заключението
на вещото лице се установява, че общият размер на щетата възлиза по пазарни цена на 300
лв, а ситуацията, че при маневра изпреварване на товарен автомобил с ремарке, когато лек
автомобил се изравнява с него, а водачът на товарния автомобил също предприема
7
изпреварване и с лявата част на ремаркето удря предна дясна част на лек автомобил „Т.“
може да обясни описаните в заключението щети.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че най-вероятен механизъм и предвид факта,
че автомобила с платформата е с ниско ускорение, е, че влекачът е започнал маневра
изпреварване доста преди моментът на удара, а пострадалият автомобил го е застигнал и се е
ударил в задната лява част на платформата. В заключение пояснява, че механизмът на
маневрата изпреварване от страна на такъв автомобил влекач с платформа е следният:
първоначално навлиза влекачът в лентата за насрещно движение, а след това постепенно
навлиза платформата, като последно в лентата за насрещно движение навлиза задната лява
част на платформата.Вещото лице също заявява, че се е запознал със свидетелските
показания по н.а.х.д.№38/18 г. по описа на РС-Севлиево, които са били коренно различни от
показанията на разпитаният в с.з. свидетел.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният
установителен иск е с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК. При действие
на разпоредбата на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина и в този случай тежестта на доказване
носи виновния водач. В този смисъл са и твърденията на ЗК“Лев Инс“ АД, за да претендира
репариране на заплатените на пострадалия водач щети в заповедното производство, а след
възражение на длъжника и в исковото производство.
Сложният фактически състав, от който възниква предвидената в посочените
разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически
факти: възникване на застрахователно събитие ПТП на територията на Република България
причинено от МПС, наличие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, изплатено застрахователно обезщетение от застрахователя на увреденото
лице, както и наличието на виновно и противоправно поведение на водача на
застрахованото МПС. При наличието на тези предпоставки застрахователя, като лице
изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и
може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение.
Основателността на регресната претенция предполага доказване и на деликтно
правоотношение по чл.45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение на длъжника за
възстановяване стойността на причинените вреди следствие виновното му и противоправно
поведение.
В конкретния казус с оглед събраните по делото доказателства не се установява
съществуването на деликтното правоотношение по чл.45 от ЗЗД и по-конкретно виновното
поведение на ответника за настъпване на ПТП. Въпреки събраните писмени и гласни
доказателства ищецът не провежда пълно и главно доказване на факта на настъпване на
8
ПТП по вина на водача на товарен автомобил марка „Р.“ модел „М.“ с рег.№** **** ** с
прикачено ремарке. Няма данни да има нанесени щети върху ремаркето на товарният
автомобил, за който се твърди, че е причинил удара на пострадалото МПС. Механизмът на
настъпването на ПТП също не е безспорно установен с оглед констатациите на вещото лице
и твърденията на свидетелят И., който е управлявал увреденото МПС и по делото липсват
обективни данни, за да бъде категорично потвърден от техническа и професионална гледна
точка. Съдът съобразява и обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение
№35/16.03.2018 г., постановено по а.н.д. №38/18 г. е отменено наказателно постановление
№17-0341-000235/31.03.2017 г. на Началник РУП към ОД-МВР Габрово РУ-Севлиево като
незаконосъобразно. Това наказателно постановление е издадено на база съставен АУАН и
протокол за ПТП и преповтаря фактическата обстановка, описана от свидетеля И.. Няма
други свидетели на ПТП, за да се установи безспорно как то е осъществено и по чия вина е
настъпило. В този смисъл съдът приема, че не се установява безспорно вината на ответника
за настъпване на ПТП, както и причинно-следствената връзка между действията на
ответника и настъпване на ПТП.
От друга страна настоящата инстанция също намира, че не са били налице в случая
условията на чл.123 ал.1 т.3 б“в“ от ЗДвП във връзка с чл.125 от ЗДвП / когато от ПТП са
причинени само имуществени вреди и между участниците в него няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него/. Категорично от събраните по делото доказателства не
може по безспорен начин да се установи, че водачът на товарният автомобил с прикачено
ремарке изобщо е имал съзнание за настъпване на ПТП с негово участие, доколкото е
противоречива фактическата обстановка около настъпването му от една страна и липсата на
данни за увреждане на платформата му. Освен това ответникът е подписал АУАН серия Г
№884930 с възражение, че не е предприемал изпреварване и няма настъпване на ПТП, тъй
като няма увреждане и на платформата. Съответните компетентни органи не са установили
в производството по обжалване на наказателното постановление такива увреждания на
платформата, като освен това съдът е приел, че АУАН е бил съставен, а НП е било издадено
без контролните органи да са изяснили причините за настъпване на ПТП. В този смисъл
според съда не са налице и предпоставките на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, за да може да се
ангажира регресната отговорност на ответника за заплащане на обезщетението.
Щом това е така, то предвид липсата на вина и причинно-следствената връзка за
настъпване на вредата, както и недоказване на твърдението, че виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон по
смисъла на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, така предявеният установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл.500 ал.1 т.3 от КЗ от ЗК“ЛЕВ ИНС“АД-ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1000,бул.“Симеоновско шосе“ №67А законни
представители М. Ст. М.-Г. и П. В. Д. изпъл.директори против Т. И. В. ЕГН **********
адрес ***, че дължи на ЗК“ЛЕВ ИНС“АД сумата 388,25 лв, от която 297,57 лв. главница
сумата 90,68 лв мораторна лихва за периода от 12.07.2018 г. до 12.07.2021 г. представляваща
9
регресна претенция по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ за изплатено застрахователно обезщетение по
щета №2263-5060-17-301845 ведно със законната лихва върху главницата до датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 6.08.2021 г. до
окончателното изплащане на главницата, за което задължение в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по образуваното ч.гр.д.№20214340100680/2021 г.
по описа на РС-Троян следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на Районен съд – Троян
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход от процеса въззивникът следва да заплати на въззиваемият всички
разноски по делото за въззивна инстанция на основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на
сумата 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно Решение №107/7.06.2022 г. постановено по
гр.д.№991/2021г. по описа на Районен съд – Троян.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД-ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к.1000,бул.“Симеоновско шосе“ №67А законни представители М.
Ст. М.-Г. и П. В. Д. изпъл.директори чрез пълномощник юриск. И. А. К. да заплати на Т. И.
В. ЕГН ********** адрес *** сумата от 400 лв. представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10