РЕШЕНИЕ
№ 1443
гр. Варна, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20253110203940 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Х. А. И. против Наказателно Постановление № 243/ 11.08.2025г. на
зам. Кмета на Община-В., с което му е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 100 лв. на основание чл. 4 ал. 1 т. 13 от Наредбата за
обществения ред на Община-В..
Жалбоподателят бланкетно оспорва фактическата обстановка. Изразява
се несъгласие с наложеното наказание.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява се лично и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ю.к.Д.,
която оспорва желбата и моли НП да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 28.06.2025г. около 16.30 часа, служители на ОД МВР В., сред които
св. И., изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения
1
ред на територията на община В.. При обход в зоната около ЖП гара В., на
пейките пред сградата забелязали възз.И., който употребявал алкохолна
напитка – бира на обществено място. Тъй като възз.И. употребявал алкохолна
напитка на обществено място пред сградата на ЖП гара В. и бил видимо
повлиян от алкохола решили да предприемат съответните действия.
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение. В съдържанието на акта вписал, че въззивникът,
на 28.06.2025г. около 16,30 часа употребява алкохолни напитки на обществено
място – ж.п. гара В.. Деянието било квалифицирано като такова по чл.4 ал.1
т.13 от НОР на Община В=.
В срока по чл.44 от ЗАНН, той депозирал възражения, но те не били
приети от АНО.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, с което административно-наказващият орган е възприел
изцяло фактическите констатации в акта. За констатираното нарушение , на
основание чл. 4 ал. 1 т. 13 от Наредбата за обществения ред на Община-В.
било наложено адм.наказание Глоба в размер на 100лв.
Съдът преценява показанията на свид.И. като последователни,
безпротиворечиви. С нужната конкретика той потвърждава, че процесния ден
при извършена полицейска проверка въззивника се е намирал пред ЖП гара
В., където на публично място употребявал алкохолна напитка и видимо бил
повлиян от нея.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна-
лице спрямо, което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-
дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд - по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата следва да
бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен
срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН и от компетентен орган- Зам. кмета на Община
Варна, оправомощен с приложената по делото заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
2
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав
не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които са извършени. Посочени е и разпоредбата на НОР, която е нарушена.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя -
трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда
начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 4 ал. 1 т. 13 от НОР, за което е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Събраните доказателства сочат, че на посочените дата и час
жалбоподателят се е намирал в описаното в НП обществено място, като е
консумирал алкохолна напитка.
Посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл. 4 ал. 1 т. 13 от
НОР забранява употребата на алкохолни напитки, упойващи или наркотични
вещества на обществени места, тротоари, паркове, междублокови
пространства, и на територията на учебни и детски заведения. Безспорно
мястото на което въз.И. е употребявал алкохолна напитка – градинката пред
сградата на ЖП гара Варна е обществено място.
Санкцията е наложена законосъобразно, по реда на чл.31, ал.1 от
Наредбата, предвиждащ съответни наказания за нарушения на нейните
разпоредби. Наказанието е наложено в минималния допустим размер, като са
отчетени особеностите на случая. За съда не съществува възможност да
индивидуализира наказание под допустимия в НОР минимум.
По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган
правилно е констатирал наличието на вмененото на въззивника
административно нарушение и законосъобразно го е санкционирал Не са
налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от
3
ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Напротив, от доказателствата по делото е видно, че се
касае за системно нарушаване на обществения ред и спокойствието на
живущите в съответния жилищен район, като в конкретния случай липсват
някакви особени извинителни обстоятелства, във връзка с които тежестта на
нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс съобразно уважената част от иска.
Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е
протекло в три съдебни заседания, в които юрисконсултът е участвал лично.
Поради това съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер
н а 130 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 243 от 11.08.2025 г. на Зам.
кмета на Община В., с което на Х. А. И. ЕГН ********** е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 100 лева на основание
чл.31, ал.1 от Наредбата за обществения ред на Община В., за нарушение на
чл.4, ал.1, т.13 от Наредбата за обществения ред на Община В..
ОСЪЖДА Х. А. И. ЕГН **********да заплати на Община В. сумата от
130 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред В. административен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4
5