№ 50
гр. Ботевград, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело №
20211810200565 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление (НП) № 21-1204-000534 от 20.04.2021г.,
издадено от Началник група, сектор Пътна полиция към ОДМВР,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с което на ЦВ.
ЗЛ. П., за нарушение на чл. 104а от Закона за движението по пътищата ЗДвП/
му е наложено административно наказание„глоба” в размер на 50
/петдесет/лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. На основание чл.3
ал.1 и чл.4 ал.1 т.22 от Наредба I3-2539/17.12.12/ДВ. Бр.1 от 2013г./ на същия
са му отнети 6 контролни точки.
Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното НП, което намира
за незаконосъобразно, тъй като фактическите констатации в съставения
АУАН и издаденото въз основа на него НП не съответстват на
действителното положение.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се
явява и не изпраща процесуален представител.
Ответната страна ОД на МВР - София редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита вх. № 217 от
1
14.01.2022г. на ОД на МВР- София, чрез гл. юрик. Р. Радев, с която моли
Съда да остави без уважение жалбата на жалбоподателя като неоснователна и
недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение и въвежда
възражение за прекомерност на разноските на противната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените
доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
Приложеният АУАН № 327917/15.04.2021 г. е съставен в присъствието
на жалбоподателя за това, че на 15.04.2021 г. в 15:15 часа жалбоподателят
Ц.П. управлявал товарен автомобил „*****”, с регистрационен № *****,
собственост на ******, по АМ Хемус с посока на движение към София, като в
района на км. 56 използвал мобилен телефон без устройство освобождаващо
ръцете му. Жалбоподателят е спрян за проверка от ЕМ. АНД. К. и Г. ИВ. ВЛ.
– полицаи в ОДМВР-София.
Копие от акта е връчен веднага на жалбоподателя на мястото на
установяване на административното нарушение /лично и срещу подпис/.
Жалбоподателят е възразил, че не е извършил вмененото му нарушение.
В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал
допълнителни писмени възражения, с доводи, че не е извършил вмененото му
административно нарушение.
Въз основа на съставения акт, на 20.04.2021 г. ***** - Началник Група
към ОДМВР София, Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на МВР, издал оспореното наказателно постановление.
Със същото на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл.104а от ЗДвП, на основание
чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП и са му отнети 6 контролни точки на основание
чл.3 ал.1 и чл.4 ал.1 т.22 от Наредба I3-2539/17.12.12/ДВ. Бр.1 от 2013г./.
Словесното и юридическо описание на нарушението по акта и
наказателното постановление съвпадат по признаци.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приложените и приети по делото писмени доказателства: (АУАН №
327917/15.04.2021 г., Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министър на
МВР, справка за собственост на ППС, картон за наказателно постановление,
справка за нарушител, Писмените доказателства, събрани по делото, са
2
обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това съдът им се доверява изцяло. От Заповедта на
министъра на вътрешните работи – правомощието на лицата да съставят
АУАН и НП.
Актосъставителят и свидетелят по акта нямат какъвто и да е спомен по
обстоятелствата предмет на доказване.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Жалбата срещу НП 21-1204-000534 от 20.04.2021г., издадено от
Началник група към ОДМВР, е подадена от наказаното лице, чрез
процесуален представител, т.е. от процесуално легитимирано лице в
предвидения от закона преклузивен срок.
Жалбата е подадена и до родово и местно компетентния според чл.59, ал.
1 от ЗАНН съд, т.е. жалбата е процесуално допустима.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган. АУАН също
е съставен от компетентен служител. Актосъставителят е спазил срока по
чл.34, ал.1 от ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от
нарушителя, като в 6-месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП. Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и
точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено. В
НП правилно е цитирана разпоредбата, която е нарушена, както и
санкционната норма. С оглед на това, съдът счита, че при съставянето на
АУАН и при издаването на НП са спазени съответно разпоредбите на чл.42
от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Не се констатират съществени процесуални
нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното
производство, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя.
Разгледана по същество същата е основателна, поради следните
съображения:
От непосредствено проведените разпити показанията на К.-
актосъставител и В.-свидетел по акта са неинформативни за конкретното
нарушение – свидетелите не си спомнят конкретния случай, нито дали
водачът на МПС е ползвал мобилен телефон. Това обстоятелство обуслови
предявяването на АУАН № 327917/15.04.2021г. съгласно разпоредбата на чл.
3
284 НПК. Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК
свидетелите не се ангажират с изрично потвърждение, че изложените в акта
фактически констатации отговарят на обективната действителност, като
липсата на спомени мотивира с изминалия значителен период от време. Тези
твърдения съдът макар да намира за логични и откриващи обяснението си в
множеството сходни казуси, с които ежедневно свидетелите биват
ангажирани, не могат да придадат предимство на вписаните в АУАН факти,
нито да допринесат за тяхното потвърждение. Тук следва да се сподели и
принципното разбиране, че актът, с който се инициира производството, не се
ползва с презумптивна доказателствена сила /разпоредбата на чл. 189, ал. 2
ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН във
вр с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки
предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока/.
За безпротиворечивото възприемане на изложената в него обстановка, следва
същата да намира подкрепа и в други обективни доказателства, стоящи извън
обективирания писмен формат. В случая обаче такива съдът не открива сред
приобщените по делото материали, в частност свидетелските показания на
разпитаните по делото лица. Напротив, остават неопровергани възраженията
на жалбоподателя. По делото не са налице други доказателства, от които да
може да се установи, че написаното в АУАН се е осъществило. Не са от
такова естество нито Заповедите на министъра на МВР, поради това съдът
приема за недоказани описаните в АУАН факти, поради това съдът приема за
недоказани описаните в АУАН факти.
По разноските:
За заплащане на разноски следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса, но такива не са били претендирани в настоящето производство и
съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1204-000534 от 20.04.2021г.,
издадено от Началник група, сектор Пътна полиция към ОДМВР,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с което на ЦВ.
4
ЗЛ. П., за нарушение на чл. 104а от Закона за движението по пътищата ЗДвП/
му е наложено административно наказание„глоба” в размер на 50
/петдесет/лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. На основание чл.3
ал.1 и чл.4 ал.1 т.22 от Наредба I3-2539/17.12.12/ДВ. Бр.1 от 2013г./ на същия
са му отнети 6 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14 - дневен срок от съобщението му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5