№ 17076
гр. София, 20.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110119941 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от К. В. П. срещу „Дойче Луфтханза“ АД
положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 7, ал. 1 от Регламент 261/2004 (ЕО), с който се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 250,00 евро (двеста и
петдесет евро), представляваща oбезщетениe на основание чл. 7, ал. 1, във
връзка с чл. 4 от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение за крайна дестинация
с повече от три часа, тъй като полет LH1703, излитащ по разписание на
04.10.2023 г. в 12:50 ч. от летище София, България и пристигащ по разписание
на 04.10.2023г. в 13:50 ч. на Летище Мюнхен, Германия закъснял с около 40
минути, поради което ищецът изпуснал полет LH1710 излитащ по разписание
на 04.10.2023 г. в 14:30 ч. от летище Мюнхен, Германия и пристигащ по
разписание на 04.10.2023г. в 15:55 ч. на Летище Дубровник, Хърватия, като и
двата полета били осъществявани от ответника, ведно със законна лихва от
датата на подаването на исковата молба до изплащането на вземането, за която
сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД
№2551/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за въздушен превоз.
По силата на договора ответното дружество се задължило да превози ищеца с
1
два последващи, директно свързани полета, съответно: полет LH1703,
излитащ по разписание на 04.10.2023 г. в 12:50 ч. от летище София, България
и пристигащ по разписание на 04.10.2023г. в 13:50 ч. на Летище Мюнхен,
Германия и полет LH1710 излитащ по разписание на 04.10.2023 г. в 14:30 ч. от
летище Мюнхен, Германия и пристигащ по разписание на 04.10.2023г. в
15:55ч. на Летище Дубровник, Хърватия. Сочи, че ответникът е потвърдил
резервацията за полета под номер KNFBPY и издала потвърждение и бордна
карта за първия от двата директно свързани полета. Твърди, че полетът от
София за Мюнхен излетял със закъснение и съответно кацнал на Летище
Мюнхен с около 40 минути по-късно от предвиденото, поради което ищецът
пропуснал връзката си със следващия полет на авиокомпания Луфтханза, а
именно полет LH1710/04.10.2023 г. от Мюнхен за Дубровник. Посочва, че
авиокомпанията му осигурила настаняване в хотел до летището и
алтернативен полет до Дубровник на следващия ден – 05.10.2023 г., но тъй
като пътувал по работа е изпуснал важни бизнес срещи насрочени именно за
сутринта и на обяд на 05.10.2023 г. Твърди, че при резервирането на билетите
за гореспоменатите полети, системата за резервация допуснала закупуването
на билетите, тъй като между двата полета имало достатъчно време за да се
извърши прекачването. Твърди, че съгласно сайта на ответника е било
необходимо да е налице минимум 30 минути разлика между два свързващи
полета, а в настоящия случай същото е било 40 минути. С оглед изложеното
моли за уважаването на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва
обстоятелствата, че ищецът е притежавал билети за пътуване с „Дойче
Луфтханза“ АД по маршрута летище София-Мюнхен-Дубровник, който е
следвало да се осъществи с два полета, а именно полет LH1703/04.10.2023 г. и
LH1710/04.10.2023 г., както и че на ищеца е бил предложен безплатен
алтернативен полет до Дубровник, от който той се е възползвал, както и че му
е осигурено хотелско настаняване, тъй като алтернативният полет бил
извършен на 05.10.2023 г. Твърди, че полет LH1703/04.10.2023 г. по маршрут
София – Мюнхен е закъснял поради забава в предоставения слот за излитане
на летище София, на 04.10.2023 г. Твърди, че причината била в резултат на
изключително натоварения трафик над цяла Европа на 04.10.2023 г. Тежкият
трафик във въздушното пространство бил и причината, поради която на полет
2
LH1703/04.10.2023 г. не е даден навреме слот за излитане. Посочва, че
даването на разрешение за излитане и съответно предоставянето на слот за
тази цел се извършва от лицата, занимаващи се с организацията и контрола на
въздушния трафик. Твърди, че ищецът не е предвидил достатъчно време за
прекачването между двата полета. С оглед изложеното моли за отхвърлянето
на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съдът е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 7, § 1 от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005 г.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 7, § 1, буква
„а“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 г. е обусловена от кумулативното наличие на следните
предпоставки (юридически факти), а именно: наличие на валидно
облигационно отношение по силата на договор за въздушен превоз, по който
ответникът се е задължил на 04.10.2023 г. да изпълни полет с LH 1703 по
направление летище София, България – летище Мюнхен, Германия и полет
LH 1710 по направление летище Мюнхен, Германия – летище Дубровник,
Хърватия, потвърдена резервация за полета и представяне на гишето за
резервация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, както и
че полетът е бил отменен. Установяване на горните предпоставки е било в
тежест на ищеца. В тежест на ответното дружество е било да докаже плащане
на претендираното вземане.
В тежест на ответника е било да докаже възражението си, че полетът е
отменен поради наличие на извънредни обстоятелства, за които не е следвало
да отговаря, а в случай, че не докаже възражението си следва да докаже, че е
погасил задължението.
В отношенията между страните не е спорно и на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорно, че ищецът е притежавал билети за
3
пътуване с „Дойче Луфтханза“ АД по маршрута летище София-Мюнхен-
Дубровник, който е следвало да се осъществи с два полета, а именно полет
LH1703/04.10.2023 г. и полет LH1710/04.10.2023 г., както и че на ищеца е бил
предложен безплатен алтернативен полет до Дубровник, от който той се е
възползвал, както и че му е осигурено хотелско настаняване, тъй като
алтернативният полет бил извършен на 05.10.2023 г. Не е спорно и че ищецът
се е явил навреме за полета, като е заплатил възнаграждението за същия.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието
между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия
кръг /чл. 7, пар. 1 и пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. По делото не е
спорно обстоятелството, че разстоянието на полета на ищеца е до 1500 км.,
поради което и дължимото обезщетение е в размера по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от
Регламент /ЕО/ № 261/2004, а именно – 250 евро.
Съгласно Решение на СЕС по дело С-11/11 Член 7 от Регламент (ЕО) №
261/2004 обезщетение се дължи и на пътник, пътуващ със свързани полети,
ако първият от тях е излетял със закъснение, по-малко от установените в член
6 от посочения регламент прагове за продължителност на закъснението, но
въпреки това пътникът е достигнал крайния си пункт на пристигане със
закъснение от три часа или повече след предварително планираното време за
пристигане по разписание, тъй като посоченото обезщетение не зависи от
наличието на закъснение при излитането на полета и следователно от
спазването на изискванията в посочения член 6.
За да се приеме, че полетите са свързани следва за същите да е
направена една единна резервация (единно резервиране), да е закупен един
билет. В този смисъл е и практиката на СЕС (напр. Решение на СЕС от
11.07.2019 г. по дело С-502/18).
В разглеждания случай не е спорно между страните в производството, че
е налице хипотеза на свързани полети.
В производството спорен се явява единствено въпросът дали в
разглеждания случай е налице хипотезата на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ №
261/2004, а именно, че отмяната на полета се дължи на извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, както и че опериращият
въздушен превозвач е взел всички необходими мерки затова.
В Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския Парламент и на Съвета
4
от 11 февруари 2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети са уредени правата на пътниците при закъснение или
отмяна на въздушен полет, когато последният е с начална или крайна точка
летище на територията на Европейския съюз, какъвто е процесният полет 3
(чл. 5 – 8 от Регламента). В т. 2 от Решение от 19.11.2009 г. по съединени дела
С-402/2007г. и С-432/2007г. на СЕС е прието, че членове 5, 6 и 7 от Регламент
№ 261/2004 г. трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели
полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на
прилагането на правото на обезщетение и така те могат да се позовават на
правото на обезщетение по чл. 7 от този Регламент, когато поради закъснение
на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа -
когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след
предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по
разписание. Подобно закъснение не поражда за пътниците право на
обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че голямото
закъснение е причинено от извънредни обстоятелства.
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС като „извънредни
обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. могат да
се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са
присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са
кумулативни /в този смисъл решения на СЕС по дела C-549/07, C315/15,
C197/17, C-203/17, C-226/17, C-228/17, C-254/17, C 274/17, C-275/17, C 278/17,
C286/17 и C-290/17, C-292/17, C 74/19/.
Съгласно съображения 14 и 15 и чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) №
261/2004г., въздушният превозвач се освобождава от задължението да плати
на пътниците обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., ако може
да докаже, че отмяната или закъснението на полет с три или повече часа при
пристигане се дължи на „извънредни обстоятелства“, които не е могло да
бъдат избегнати дори да са били взети всички разумни мерки, както и в
случай на настъпване на такова обстоятелство, че е взел съобразени с
положението мерки, като е използвал всички човешки или материални
ресурси и финансови средства, с които е разполагал, за да не допусне то да
доведе до отмяна или голямо закъснение на съответния полет, като обаче не
5
може от него да се изискват жертви, непоносими с оглед капацитета на
предприятието му към релевантния момент /в този смисъл решение на СЕС по
дела C-315/15, C-501/17 и C-74/19/. Следователно, наличието на извънредни
обстоятелства само по себе си не е достатъчно основание за отпадане
отговорността на превозвача, а е нужно вземането на всички необходими и
възможни мерки, за да бъде избегната отмяна или голямо закъснение на
съответния полет. Т. е. дори доказаното наличие на извънредно обстоятелство
не е достатъчно да освободи превозвача от отговорност, доколкото в
последния случай за него възниква задължение да положи грижа и да
ангажира ресурсите си, за да избегне, доколкото е възможно, отмяната или
голямото закъснение на полет.
От заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът намира за
обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се
установява, че е реализирано закъснение от 38 минути по разпоредения от
РВД слот за излитане за процесния полет LH1703 от 04.10.2023 г. Забавянето
на полета е обозначено с Код 081, който код е от групата на кодовете за
ограничения по управление потока на въздушното движение и с него се
обозначава претоварване капацитета на ръководството на въздушното
движение за обслужване на въздушния трафик. Предварително кратко
забавяне е породено от смущение в работата на летищните служби, маркирано
с код „Е“ в група „Други“ с код „О“, респ. съобразно изложеното следва извод
и за претоварване на трафика във въздушното пространство над Европа.
С оглед наведеното от ответника възражение за наличие на извънредни
обстоятелства, включително обосноваващи закъснението с наложени слотове,
следва да се има предвид дефиницията на понятието „слот“ в Регламент (ЕО)
793/2004 на Европейския парламент и на Съвета за общите правила за
разпределяне на слотове в летищата на общността – разрешението, дадено от
координатора за използване на пълния обем от необходимата инфраструктура
на летището за извършването на въздушна транспортна услуга в
координирано летище на определена дата и в определено време с цел кацане
или излитане, предоставени от координатора съгласно регламента, както и на
обстоятелството, че на територията на Европа управлението на въздушния
трафик се осъществява от организацията Евроконтрол. В този смисъл съдът
приема, че случай, при който опериращ въздушен превозвач е длъжен да
6
забави или отмени полет при пренатоварено летище поради дефицит на
капацитета на ръководството на въздушното движение за обслужване на
въздушния трафик, не може по своето естество или произход да представлява
събитие, което е присъщо на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач, а отделно от това е и извън неговия контрол,
тъй като е възникнало следствие на действия на трети лица /които се намесват
в дейността на въздушния превозвач и в летищната дейност/.
При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ №
261/2004 препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои
правила на международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 г.,
в сила за България от 09.01.2004 г. /, която в чл. 19 изрично предвижда, че в
тежест на превозвача е да докаже, че отмяната или закъснението на полета е
било неизбежно, въпреки че същият е взел всички необходими мерки.
Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка
на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от
преамбюла на Регламента, което установява възможност на превозвачите да
извършват полети не само с притежавани от тях самолети. В Решение на СЕС
по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими
мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при
планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да
съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива
обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди известен запас от време,
който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане
на извънредните обстоятелства /не следва да се изисква запас от време с
такава продължителност, че превозвачът да е принуден за направи
непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения
момент/.
В случая съдът намира за доказано по категоричен начин наличието на
пряка причинно-следствена връзка между забавянето на процесния полет като
следствие на проявилите се обстоятелства – наложените слотове за процесния
полет, обусловени от поради дефицит на капацитета на ръководството на
въздушното движение за обслужване на въздушния трафик. В случая дори
ангажирането на друг самолет не би довело да избягване на забавата. Това е
така, доколкото непроменено независимо от усилията на превозвача остава на
първо място обстоятелството – наличие на слотове поради ограничения на
7
въздушното движение. Дори да бе ангажиран друг самолет за осъществяване
на полета – собственост на същата или на друга авиокомпания, това не би
избегнало определените часове, в които е разрешено излитането. В случая
именно интензивния тафик във въздушното пространство над Европа и
претоварване капацитета на летищната администрация е довело до
реализиране на закъснение относно предоставения слот за излитане на
процесния полет, което (макар и под 3 часа) е реализирало като последица и
изпускането на свързания полет.
Предвид изложените съображения съдът намира, че забавата се дължи
на извънредни обстоятелства, които са вън от контрола на ответното
дружество и не зависят от задължението му да положи дължимата грижа и да
избегне допълнителна забава. Според трайната практика на СЕС по дела С-
294/10, С-315/15 г, С-402/07 и С432/07 в тежест на превозвача е да докаже
извънредните обстоятелства, тяхната продължителност, както и че е положил
дължимата грижа за избягване на извънредните обстоятелства и техните
последици. В т. 4 от Решение от 04.05.2017 г. по дело С-315/15 на СЕС, е
прието, че чл. 5, пар. 3 от Регламент № 261/2004, във връзка със съображения
14 от същия регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че в случаите, когато
закъснение от три или повече часа при пристигане, причинено не само от
извънредно обстоятелство, което не би могло да се избегне със съобразени със
ситуацията мерки и по отношение на което въздушният предприемач е взел
всички необходими мерки за предотвратяване дори и на последиците му, но и
от друго обстоятелство, което не попада в тази категория, закъснението
поради първото обстоятелство трябва да се извади от общата
продължителност на закъснението при пристигане на съответния полет, за да
се прецени дали за закъснението при пристигане на този полет се дължи
обезщетение по чл. 7.
При така изложеното съдът намира, че опериращият въздушен
превозвач е доказал, че не е могъл да избегне забавата на полета, поради което
ответникът превозвач следва да бъде освободен от отговорност на основание
чл. 5, пар. 3 от Регламента.
Поради тази причина предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на разноските:
8
При този изход на делото на чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
само ответника. Отвтеникът претендира и доказва разноски в размер на 822,00
лв., от които 400,00 лв. за депозит за вещо лице и 422,00 лв.
По възражението на ищеца за прекомерност съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможност за
страната, в случай, че заплатеното от насрещната страна възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, да поиска от съответния орган да определи по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се
извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото от доверителя на насрещната страна правна помощ, като се вземат
предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правната и фактическа сложност на делото. В разглеждания
случай съдът съобрази, че делото е с предмет иск с правно основание чл. 7, § 1
от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., броя на страните, обема на приобщената по
делото доказателствена съвкупност – по делото са приети малък брой писмени
доказателства, изслушано е заключение на назначената по делото СТЕ,
проведени са общо две открити съдебни заседания, обемът на предоставената
от процесуалния представител на ответника защита се заключава в подаване
на отговор на исковата молба, активно участие във всяко едно от проведените
две о. с. з. Предвид изложеното съдът намира, че делото не се отличава със
значителна фактическа и правна сложност, но същевременно платеното
адвокатско възнаграждение е в размер, който съдът намира за съответен на
предоставената от процесуалния представител на ответника защита. Ето защо
възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. П., ЕГН ********** срещу „Дойче
Луфтханза“ АД, ЕИК ********* положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, б. „а“ от Регламент 261/2004
9
(ЕО) да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
250,00 евро (двеста и петдесет евро), представляваща oбезщетениe на
основание чл. 7, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Регламент (ЕО) 261/2004 за
закъснение за крайна дестинация с повече от три часа, тъй като полет LH1703,
излитащ по разписание на 04.10.2023 г. в 12:50 ч. от летище София, България
и пристигащ по разписание на 04.10.2023г. в 13:50 ч. на Летище Мюнхен,
Германия закъснял с около 40 минути, поради което ищецът изпуснал полет
LH1710 излитащ по разписание на 04.10.2023 г. в 14:30 ч. от летище Мюнхен,
Германия и пристигащ по разписание на 04.10.2023г. в 15:55 ч. на Летище
Дубровник, Хърватия, като и двата полета били осъществявани от ответника,
ведно със законна лихва от датата на подаването на исковата молба до
изплащането на вземането, за която сума е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД №2551/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148
гр. с.
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на „Дойче Луфтханза“ АД, ЕИК ********* сумата от 822,00 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10