№ 1134
гр. Варна, 22.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Сияна К. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20253100501077 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:16 часа се явиха:
Въззивната страна Т. К. Т., редовно и своевременно уведомен от
предходно съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. Г. М.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна А. Х. А., редовно своевременно призована по
реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, явява се лично и се представлява от адв. Р. А.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ – ВАРНА, редовно и своевременно призована по реда на
чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпраща представител.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИСТЪПВА на основание чл. 59, ал. 6 от СК към изслушване на
въззивника Т. К. Т..
ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА Т.: Смятам, че ще съм по-добрият родител,
който да упражнява родителските права, защото от първия момент, в който
дъщеря ми е проплакала до настоящия момент, основно аз се грижа за нея и
имаме изградена много силна връзка. Дори и на територията на Финландия,
1
когато съм пребивавал там, спортните дейности, на които я бях записал,
грижата, която съм полагал за нея е била единствено и само в полза на детето.
След като се прибрахме окончателно в България, абсолютно всички
грижи и ангажименти свързани с училище, възпитание съм поел аз.
Майката се прибра от Финландия в началото на тази седмица и се видя с
детето, въпреки това, че първо бях подготвил дъщеря си, че ще се видят на 13
юли и не бях предупреден, че няма да дойде, след това я бях приготвил да се
видят на 15 юли, но отново не бях предупреден, че няма да могат да се видят,
а ние чакахме, включително вчера на 17 юли чакахме. На 16 юли вечерта, на
рождения ми ден около 22:00 часа е пуснала съобщение по телефона, което аз
видях на 17 юли. Отговорих й веднага, че ще направя, каквото зависи от мен
за да се видят с детето и тогава й дадох детето. Дори в момента, за да я улесня
отново, съм поканил майка ми и баща ми да гледат дъщеря ми отвън. Всички
мои действия са насочени в това да улесня нея при все, че дъщеря ми не иска и
й е трудно. Включително и вчера ми се обади от мола около 14:00 часа, скрило
се някъде, за да може да ми се обади и ми каза: „Тате, не мога повече…“. Не
знам защо е така, отношенията им са такива. Детето не иска да ходи при нея,
защото майката няма отношение към дъщеря си. Тогава, когато ми се обади от
мола, ми каза, че ще издържи до 18:00 часа, понеже детето е разбрало, че аз
имам работа, а аз бях й казал, че съм на работа в кантората и, когато свършат с
майка си, да я докара или пред съда или в кантората. Тя обаче е разбрала, че
съм казал, че имам работа и затова ми казва, че ще издържи до 18:00 часа.
След това ми разказа как като са ходили до мола и след това у тях, майката е
плюла по България, по мен, по майка ми и баща ми, т.е. тя е обиждала през
цялото време, а дъщеря ми е голяма вече и разбира.
Самият контакт, който имат помежду си не е добър, преди да направя
тази връзка с „Телеграм“, майката не може да задържи вниманието на дъщеря
си под никаква форма, тя просто няма отношение към нея.
Причината, поради която дъщеря ми изобщо поддържа отношения с
майка си е, че аз полагам усилия да й обясня, че това е нейната майка и трябва
да контактува с нея, аз я карам да отиде при нея насила, защото тя не желае.
Детето в момента е отвън и ме попита: „Тате, моето мнение не е ли
важно за съда, нека да говоря, нека съдът да ме изслуша.“ Казах й, че ще
предам на съда. Дъщеря ми в момента е тук.
СЪДЪТ УКАЗВА на въззивната страна, че детето ще бъде изслушано,
но това може да бъде осъществено в следващо съдебно заседание, при
условията на защитена среда, в присъствието на психолог или социален
работник, каквато предоставя специализираното помещение тип „Синя стая“.
ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА Т.: Аз правя всичко възможно наистина да
спазвам не само определенията на съда, но и когато детето не желае да има
контакт с майка си, аз да я накарам да осъществи такъв. Много пъти детето
връща обаждания на майка си, само защото аз настоявам, че трябва да й се
обажда и да поддържа отношения с нея.
Според мен това отчуждение между майка и дъщеря се дължи на това,
че тя има някакви спомени от преди, които са неприятни и контактът, който
имат тук, в нея оставя неприятно впечатление. Тя ми споделя, че майка й
2
непрекъснато плюе срещу мен, срещу България. Майката от звънеца на входа
по домофонната система ми вика „мърляч“. Аз й казвам да не бъде
невъзпитана пред детето и да не ме обижда, но тя пак ме обижда, аз имам
запис на това.
Детето ми е разказвало, че когато бяхме уж разделени официално по
документи, но бяхме заедно във Финландия, майката пребиваваше всеки ден
при мен около 4-5 дена в седмицата с детето, а другите й малолетни деца
стояха и се отглеждаха сами. Един път, когато са се прибирали с майка си от
моята къща до техния апартамент, детето е натиснало копчето на гюрука на
колата и той се е отворил. Майката е маниачка на тема колата й да е като
аптека, вътре децата се пускат само боси и те се събуват и тази пристрастеност
е избухнала тогава и я е ударила. След това я е ударила и пред бащата на
сестра й във Финландия, удряла я е и друг път. Аз не знаех за тези неща, знаех
само, че удря другите си деца.
Първоначалното връщане в България е с оглед на това, което се случи
във Финландия и извеждането на другото й дете от семейството и понеже
имаше опасност да бъде изведена и Т., поради тази причина майката
първоначално се двоумеше и не искаше да пуска Т. в България, но след това,
не знам дали някой я посъветва или просто тя се е консултирала, но прецени,
че има такъв риск и затова взехме решението аз и дъщеря ми окончателно да
живеем в България.
Имаше информация от Х. – сестрата на Т., че тя също е малтретирана и
имаше отворено дело във Финландия. Шест месеца, след като се прибрахме в
България, майката се обади и каза да върна детето. Аз и обясних, че няма как,
че сме го записали на училище, има си лекар, има нотариално заверени
пълномощни и всичко е легално и с доброволното съгласие на двама ни.
Тогава аз отказах. И двамата бяхме съгласни да преместим детето в България
и, когато тя ми се обади да го върна, аз отказах, защото това не беше в интерес
на детето.
Не знам дали делото във Финландия беше прекратено или са поискали
да върне апартамента, понеже големия апартамент, който й беше предоставен
е заради трите деца като самотна майка, полагаха й се безплатни дрехи,
обувки, лекарства, 1000 евро за наем, 1500 евро помощи. Тя беше 10 години
безработна и сега заради делата и се налага да работи. Тя е под наем там,
жилището и го плаща държавата и тя във всеки един момент е зависима от
тази държава.
След като се прибрахме от Финландия се развиваме добре, Т. е
отличника, спортистка. През това време майката е виждала детето само един
път официално по привременните мерки, без вчерашния ден, а преди това ние
сме я канели много пъти, чакали сме я, а тя не идва. Майката си идва в
България само за делата, колкото са били заседанията - седем или осем.
Правили сме срещи по заведения и тогава вижда детето, но там тя вдига
скандали. На 1 юни направи щур скандал пред детето, за което имам и
свидетел. Един път бяхме се уговорили да се видим с детето в центъра, но тя
прекара три часа да ме обижда пред детето. Самото дете вече е голямо и
разбира, че това не е нормално и това отношение на майката към мен е
пагубно за дъщеря ми. В момента съм я приготвил пак да отиде при майка си и
за събота и неделя, но тя не иска.
Само един път са се виждали без мое присъствие, иначе са се виждали в
3
мое присъствие повече и при социални служби и сме излизали. Само двете
заедно са се виждали миналата година три дена с преспиване и вчера се видяха
без мен.
След тридневната среща нещата, за които Т. ми сподели аз я заведох при
социалните и то си написа какво точно е преживяло, какво се е случило, какво
е яло и за всичко това има изготвен социален доклад.
Детето не искаше да ходи при майка си защото я е страх от нея, страх я е
да не я вземе за Финландия. Тя си го чувства това, защото майката живее там и
постоянно и говори, че ще я вземе да живее с нея. Т. и казва, че не иска да
ходи там, че няма да отиде, но майка й е настоявала и вчера й е казала същото,
продължава да й говори, че ще я вземе във Финландия и дъщеря ми е
стресирана отвсякъде. Искам да ме разберете правилно, дъщеря ми изживява
невероятен стрес при този контакт, а той трябва да го има и аз го разбирам.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА на основание чл. 59, ал. 6 от СК към изслушване на
въззиваемата А. Х. А..
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА А.: Няма никакъв конфликт това са лъжи,
той е много зле психически. Вчера, когато отидох да взема детето той не ми
каза дори „добър ден“. Да, аз наистина малко закъснях, защото по
привременните мерки трябва да отида да я взема от ***, но се оказа, че той се
намира в апартамента си и аз трябва да отида там, съответно пътят е дълъг,
докато отида и се върна стана десет и нещо. Той не ми каза „добър ден“,
нападна ме, когато ме посрещна пред детето, започна да ми се кара: „Ти, защо
идваш толкова късно, аз работя.“. Детето го чу това нещо, аз му казах да не ме
занимава. Детето дойде с мен и наистина беше притеснено в началото, беше
притеснено и от него, защото това постоянно му се натрапва, че аз съм тази,
която съм го изхвърлила, че не го искам това дете, че тя ще остане при други
хора. Детето беше точно десет минути при мен, да, отначало беше свито,
притеснено, защото това му се натрапва постоянно, това е непрекъснато.
Десет минути му трябваха на детето да започне да ме прегръща и целува,
всичко беше прекрасно, ходихме в мола. Обади му се няколко пъти, за да му
каже къде се намираме, но тя не искаше да се връща. Накрая детето искаше да
играе, започнахме да играем двете игри вкъщи. Тя там има детска стая, има
бюро. Там, където живее няма условия, няма къде да седне, спи в една стая с
баща и дядо, което за мен е абсолютна педофилия. При мен има детска стая,
има детска стая във Финландия, знаете има социален доклад, имам всякакви
условия за детето. Няма никакво значение, че живея под наем, никакви
социални не са ме гледали, никой не ми е давал дрехи и обувки, аз не съм
циганка.
Работя във фирма „***“, аз съм отговорник на смяна, отговорник екип,
фирмата се занимава с текстил, имам добри доходи. Първа смяна съм и втора
смяна, смените са от 06:15 часа до 14:15 часа и след това от 14:15 до 22:15
часа, синът ми живее с мен.
Синът ми в момента учи в колеж има и лятна работа, в момента работи.
4
Синът ми не се е връщал никога тука, идваха при баща си през лятната
ваканция, Х. реши да дойде тука, защото всичко дойде пак от него, от тази
манипулация, благодарение на него голямата ми дъщеря беше в приемно
семейство, даже нямаше един месец и ми се обади да я взема. Той си мисли, че
съм излъгала социалните, няма как да излъжа социалните, това не е България.
Вие сте видели социалния доклад, той беше проформа, защото не знам дали
въобще са ходили на ***, единият път къщата беше на два етажа, другият път
стана на три етажа, много интересно как.
Решението Т. да се прибере с баща си в България с оглед действията на
социалните служби във Финландия не беше общо. Детето беше доведено с нас
за лятото, уговорката беше да остане още малко, времето е по-хубаво тук и
има плаж, детето да остане още малко при баба си и дядо си и в края на
годината да върне детето, имаше всякакви документи, чакаха я в детската
градина, не сме имали такава уговорка. Тъй като беше по време на Ковид,
направихме тези пълномощни, при някакви други обстоятелства за всеки
случай да има пълномощно. Било то за лекар или да се запише за нещо друго,
да не стои детето вкъщи и да се гледа от баба и дядо, както в момента се гледа.
Детето трябваше да идва за лятната ваканция и после да се запише на личен
лекар в България, защото беше по време на Ковид и Финландия беше
затворена. Не можеше да се ходи от град в град, това беше до края на 2021 г.,
тогава Финландия беше затворена. В края на годината започнах да питам защо
не води детето обратно, той ми каза да не ги занимавам повече и да ги оставя
да си живеят спокойно, това беше и всичко приключи.
Конфликтът във Финландия, който възникна, по повод проблемите с
финландските власти и за обвиненията на бащата, че бия Т., както и за моите
обвинения, аз се обадих в полицията бащата е причината, той обработва
дъщеря ми да каже, че аз я бия, това е човек с присъда във Финландия за
насилие. Смятам, че го е направил с цел да отведе тук детето, да остане тука
детето, всичко при него е схеми и лъжи. Дойде детето за лятната ваканция и
после остана тук, бащата не го връща, аз не съм се съгласявала, това е против
моята воля, аз чаках детето да се върне във Финландия, никога не е имало
дело срещу мене, имаше отворен случай, нищо повече. Отворен случай,
продължава да е контингент на социалните служби на социалните служби в
България, тя не е затворен случай, във Финландия беше отворен за шест
месеца и всичко приключи.
Аз не мога да се виждам с детето, той не ми го дава. Не съм била нито
Х., нито Т., въобще не съм пипала Т., това са негови измишльотини, детето
помни от година и нещо как съм го била, изведнъж му се върна паметта, как
съм я била от година и половина, как става това нещо не знам.
Искам детето да е във Финландия, при жива майка детето да се отглежда
от баща си, не мога да го възприема, Вие сте майки и може да ме разберете.
Не мисля, че е правилно, може би има някакъв ред, в който да се предпочете
родителят, явно изглежда нормално родител без доказани доходи да гледа
дете, родител без условия да гледа дете, родител, който влияе зле психически
на детето и го настройва срещу майката да гледа дете. Той я настройва срещу
мен, в момента ме съди за домашно насилие, аз съм на 3000 км, как мога да
упражня домашно насилие. Той иска ограничителна заповед, тоест аз въобще
да нямам допир до детето, което е съмнително. Знам, че има постановено
решение, но той и това обжалва, дори аз не му стигнах и започна да напада
адвоката ми.
5
Не съм говорила нищо на детето за баща й, коментирахме и тя ми каза:
„Аз съм българка.“, аз й казах: „Аз съм българка, аз обичам България.“, това
не значи, че не мога да живея във Финландия. Тя ме пита защо не искам да се
прибера в България и аз й обясних, че там съм си устроила живота, че съм там
основно заради тях, за да имат те някакво бъдеще. Дали иска да идва тя във
Финландия, за момента е толкова настроена срещу мен.
Психоложката каза, че трябва да има преходен момент, в който детето да
има, дори и април месец, когато дойдох, не желаех да вземам детето и бащата
го изкара така, че искам да я отвлека.
Не й пречи на Т. да се запише на училище във Финландия, въпреки че
ходи на училище в България. Вчера си говорихме някои неща на финландски и
тя се сети, не е много, но се сети, знаеше на ниво детска градина, разбира се.
Аз говоря финландски. Има подготвителни класове във Финландия, така са
тръгнали и брат й, и сестра й, бяха на шест и на десет, когато отидохме и
нямаше никакъв проблем. Има подготвителни класове, подготвят децата с
език. Този подготвителен клас дали влияе на срока на образованието, тоест
една година да бъде подготвителен клас, след това вече да си почне от втори и
трети няма никакъв проблем, няма да изостане. Брат й ще ми помага с нея, той
е на 22 години, сега септември ще стане на 23 г. В момента работи, защото е
лятото, след това само ще учи, в момента е в колеж. Ще намеря начин да я
водя и да я вземам. Детето няма да учи, както учи тук, да живее в *** и да учи
в *** Детето ще учи близо до нас, има училище на пет минути пеша. Ще
намеря начин да я водя и да я вземам, ако трябва брат й ще я взема и аз ще я
водя и обратното, ще ги оправим тези неща, няма никакъв проблем. Аз съм се
справила с три деца, мога да се справя и с едно, няма проблеми.
Обвинила съм бащата в сексуално насилие, защото детето ми спомена
нещо. Детето ми каза, че бащата спи с него от много години, дядото спи на
съседното легло и баща й я опипва, това ми сподели тя, по части, по които не
трябва да я опипва. Това ми го каза в началото на юни, не помня точно по кое
време. Говорихме по телефона, тя се скри, защото винаги говори в негово
присъствие, но успя да се скрие, по телефона ми го каза това, него ден не
искаше да пуска видео. Обикновено пуска видео, това е винаги по неговия
телефон, той стои там винаги до нея, тя го поглежда как и какво да говори, но
понякога отива в тоалетната, понякога може би излиза навън, но той винаги
стои там и присъства. Разговорите ни са напълно контролирани и тя гледа
настрани, ако я питам нещо, което не трябва, ми казва, че няма да каже, че не
може да каже, че не е моя работа, това е личен въпрос, това са ни разговорите.
Т. много обича да яде, 42 кг тежи на девет години, това е затлъстяване,
това е кошмар. Никой не обръща внимание на това дете, то дори няма
хранителен режим. Аз нямам нищо против да яде, тя знае къде да бърка при
мен, но никой не обръща внимание на това дете, то ще влезе в пубертета, ще
стане още по-зле, никой не контролира това дете. Да не говорим, че тя няма
дори бюро, вчера седна вкъщи в детската стая да си рисува, купихме някакви
неща и да си ги оцветява. Тя обича да рисува, да чете, вчера ходихме в
книжарницата и търсеше крокодила Гена, било книгите, които трябва да чете,
всичко ми обясни, чете рисува. Вчера играхме на различни игри, каза, че още
ходи на плуване, защото я попитах кой я взема събота и неделя, ако ми я даде,
защото предполагам, че може да не ми я даде. Вчера ми я даде заради
днешното дело, убедена съм в това, защото след миналата година, когато
бяхме заедно двете три дена април месец, всичко приключи, само със
6
социалните две срещи.
Т. ми каза, че има приятелки в училище, но предполагам, че сега не се
вижда с тях, защото така ми каза – „като започнем училище, тогава“. На
детето му е скучно. Вчера като исках да я заведа в шест часа, детето ми не
искаше да се откъсне от играта. Казах й да тръгваме, далеко е. А той вчера
като я върнах ме нападна, щеше да ме изяде. Там беше и дядо й. Като я
връщах пак ме нападна. Каза на детето по телефона „кажи на майка си, ако не
те доведе до десет минути, беше шест и пет, ще извикам полиция“. Това
стресира детето.
Вчера я попитах, защо толкова много се храниш и защо постоянно ядеш
и отваряш шкафовете и хладилниците и тогава тя каза „не, не съм гладна“. По
този повод говорих с психоложката пред училището, докато беше този панаир
така да кажем, с полицаи и такива неща и тя ми каза, че за нея това дете е в
депресия. Тя каза, че яде страшно много това дете. Аз съм я наблюдавала, това
е работа на психоложката. Не може дете на 9 години да е 42 кг. Нито едно от
другите ми две деца не е било с наднормено тегло. Когато беше във
Финландия, не мога да си помня колко килограма беше, но не беше в такова
състояние, нормално развита си беше. Миналата година беше по-добре,
отколкото е тази година. Не казвам, че беше слаба, но сега е още по-зле.
За това къде я е опипвал баща й тя не използва думата „гърди“, защото е
деветгодишна, а казва „цицки“ и че я е пипал надолу по краката. Каза ми, че
това на никого не го е казвала и не може да го каже, защото това е тяхна
тайна. Това става докато те спят на едно легло. Горе има една стая, в която
дядото спи на съседното единично легло, а на голямото спят баща и дъщеря.
Това е от години. Това са условията, при които се отглежда детето.
Направи ми впечатление вчера, че детето на девет години знае какви са
решенията на съда, знае в какъв ден може да й се обадим. Тя ми казва „това не
ти е позволено от съда“. Това, че не мога да й звъня, не ми е позволено от
съда. Попита ме защо не й се обаждам, казах й, че не мога, в момента във
Финландия „Телеграм“ не работи и баща й ме е блокирал във „Вайбър“. Тя
каза „ами купи си друг телефон“, казах й, че това не е от телефона. Във
Финландия, когато има проблем ограничават нещата. И в момента също
нямам „Телеграм“. Не знам защо не работи, но в момента не мога да й се
обаждам и той ме е блокирал във „Вайбър“. Определете някакъв начин да се
чувам с детето си. Има още приложения, има „Уатс ап“, има „Месинджър“,
има „Скайп“.
ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА Т.: „Вайбър“, „Сигнал“, „Уатс ап“ не работят.
Просто детето последната година и половина е изградило практика да говори
на това приложение с майка си. Знае го приложението и си говорят по него.
Ползваме „Телеграм“, защото дава възможността да съществува на
друго място и на моя телефон едновременно. Детето ми е малко, то не си
дебне телефона като голям човек кога ще му падне батерията. Много често се
случва телефона, по който говори с майка си да е с паднала батерия. Обаче,
когато тя звънне, телефонът звъни дублирано при мен, звъни и при нея. Аз
съм в офиса си, тя е примерно при майка ми и баща ми. И аз казвам „майка ти
се обади, звънни“ и тя казва, че телефонът й е паднал. Казвам и да го зареди
за две минути, т.е. аз контролирам изпълнението на съдебното решение. През
телефона не мога да разбера какво си говорят. Той звъни на двете места
едновременно. Аз не мога да подслушвам.
7
Няма друго приложение на телефона на дъщеря ми освен „Телеграм“.
Ако се случи такова нещо, дали ще е „Сигнал“, дали ще е „Уатс ап“, дали ще е
„Вайбър“, аз от тук нататък не мога да поема отговорност, че тя ще звънне и
дъщеря ми ще й вдигне. Всяко приложение мога да й инсталирам.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА А.: Той ме е блокирал във „Вайбър“, аз
опитах няколко пъти. Той има един номер, аз се обаждам на него, детето няма
номер. Детето има някакво малко телефонче.
ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА Т.: Телефонният номер който е моя и
завършва *** съм инсталирал на моя номер на нея „Телеграм“. Има другия
мой номер, който е ***, малкото телефонче, с което беше и вчера, беше
счупено миналата година, но го има.
АДВ.М.: Тя ползва едно малко телефонче, на което няма интернет,
защото е дете. Там има отделен телефонен номер. Този телефон е винаги в
нея.
ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА Т.: Тя ходи на училище с това малко
телефонче.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА А.: Скъпо идва да говоря на нейния
телефон.
ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА Т.: Ще инсталирам „Вайбър“, но моля да бъде
записано, че аз от тук нататък не поемам отговорност, ако тя не вдигне
телефона. Ако тя не й върне обаждане, няма аз да съм виновен.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА А.: Финландия е член на Европейския
съюз, но когато се обадя на адвоката ми няколко пъти и плащам сметки по 70-
80 евро.
Да си взема една българска карта, с най-малката сума, дори и на това
съм съгласна, но няма как да го видя детето. Искам да видя детето си на
камерата, само приложенията имат тази възможност.
ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА Т.: Тя има един такъв телефон, на който е
инсталиран „Телеграм“, имам предвид смартфон. За да говори с майка си, тя
има инсталирано приложение „Телеграм“. Ще инсталирам „Вайбър“, тя
отделно си има малък телефон с номер. Ако майката толкова иска да си чуе
дъщерята, знае го номера.
Като иска да я види и й звънне, но е паднал телефона на дъщеря ми, аз
не мога да контролирам. Ще инсталирам „Вайбър“, но не поемам отговорност,
ако не вдигне.
Не я контролирам напълно, всичко правя да не съм виновен пред съда.
Обещал съм на рождения ден да й купя смартфон.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА А.: Миналата година съм била пет пъти
тук, защото имахме пет дела. Аз нямам възможност, на трудов договор съм,
искам да идвам на заседанията. Знам, че не съм задължена да идвам. Бащата
го изкарва, че нямам желание да идвам да си виждам детето.
ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА Т.: Това не вярно. Г-жа А. идва само за делата
и си заминава.
Съдът приключва процедурата по изслушване на родителите, на
основание чл. 59, ал. 6 от СК.
8
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
11:02 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9