Решение по адм. дело №1519/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.49, ал.3 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „ПАЗИТЕЛИТЕ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], обл.Варна, представлявано от управителя Ц. Н. К., против Заповед № 3286з-2331/11.06.2025г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ към Министерство на вътрешните работи, с която на основание чл.49, ал.1, т.1, вр. чл.47, т.2, буква „а“ ЗЧОД е отнет издадения на дружеството лиценз № 3/02-652/03.02.2022г. за извършване на дейности по чл.5, ал.1, т.2, т.5, т.7 и т.9 от ЗЧОД – поради наличие на задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, които не са отсрочени или разсрочени.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Твърди, че неправилно не е съобразено представеното в хода на производството споразумение за разсрочване на публични задължения от 21.05.2025г., сключено между дружеството и публичния изпълнител, с което задълженията са разсрочени и процедурата по принудително събиране е спряна. В тази връзка твърди, че към датата на издаване на заповедта не са били налице изискуеми (просрочени) публични задължения и е изпълнена хипотезата на чл.47, т.2, буква „а“ ЗЧОД. Представя разпореждания на публичния изпълнител от 19.05.2025г. и 10.06.2025г. за извършване на разпределение, и твърди, че всички публични задължения на дружеството са били погасени, поради което с разпореждане от 10.06.2025г. производството по принудително изпълнение е прекратено. При така представените доказателства твърди, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на чл.35 АПК, т.к. административният орган не е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да обсъди възраженията, и представените с тях писмени доказателства. Като резултат от това нарушение счита, че е нарушен и принципа на съразмерност по чл.6 АПК, т.к. отнемането на лиценза във всеки случай на наличие на задължения към държавата – независимо от техния размер и изискуемост, е прилагане на тежка, санкционна по характер мярка, която води до преустановяване на дейността. Иска се отмяна на обжалваната заповед.

С молба С.д. № 14392/09.09.2025г. и писмени бележки С.д. №14919/17.09.2025г., адв.А. С. – пълномощник на жалбоподателя, излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Позовава се на разпоредбите на чл.49, ал.1, т.1 от ЗЧОД, чл.47, т.1, буква „а“ от ЗЧОД, чл.182, ал.2, т.2 и чл. 221, ал.6 от ДОПК и твърди, че тълкувани във връзка една с друга предоставят правомощие на издателя да отнеме лиценза само в случаите на получено уведомление по чл.182, ал.2, т.2 или по чл.221, ал.6 от ДОПК. В случая, тези предпоставки не са налице, т.к. въпреки че уведомленията за публични задължения над 5000,00лв. изхождат от надлежен орган – публичен изпълнител към ТД на НАП – Варна, същите не са постъпили при административния орган по инициатива на публичния изпълнител. Отделно, същите съдържат данни за сключено споразумение и за доброволно изпълнение от страна на „ПАЗИТЕЛИТЕ“ ЕООД. По изложените съображения моли обжалваната заповед да се отмени и претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна – Директорът на Главна дирекция „Национална полиция“, не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На основание чл.40, ал.2 ЗЧОД зам.-директорът на ГД „Национална полиция“ към Министерство на вътрешните работи издал на „ПАЗИТЕЛИТЕ“ ЕООД лиценз № 3-02-652/03.02.2022г. за извършване на следните видове дейности по чл.5, ал.1 ЗЧОД: т.2 – охрана на имуществото на физически или юридически лица; т.5 – охрана на обекти – недвижими имоти; т.7 – охрана на мероприятия; т.8 – охрана при транспортиране на ценни пратки и товари; т.9 – органа на селскостопанско имущество. Съгласно чл.4, ал.2 и чл.44, ал.1 ЗЧОД лицензът е безсрочен и е издаден за извършване на дейностите на територията на област Варна.

Във връзка с извършвана служебна проверка на дружеството и предприемане на действия по отнемане на лиценза съгласно чл.49, ал.1, т.1 вр. чл.47, т.2, буква „а“ ЗЧОД, с писмо рег. № 328600-16773/13.03.2025г. директорът на ГД НП изискал от директора на ТД на НАП – Варна информация за това: 1. Дружеството има ли непогасени задължения към държавата или към осигурителните фондове по задължително обществено осигуряване, влезли в сила ревизионни или други актове, както и номерата съответните актове; 2. Какъв е видът на непогасените задължения към осигурителните фондове по Декл. Обр.6 – УПФ, ЗО, ДДФЛ, ГВРС, ДОО, както и задължения към държавата (наказателни постановления, изпълнителни листове и др.), с конкретизиране по вид, номер, дата, месец и година; 3. Има ли допуснато разсрочване или отсрочване на публичните вземания; 4. Задълженията на дружеството попадат ли в хипотезата на чл.182, ал.2, т.2 и чл.221, ал.6 ДОПК. Указано е в справката да се не посочват задълженията за лихви, по които са погасени главниците, както и обезпечените задължения.

Във връзка с искането е постъпил отговор изх.№ С250003-178-0005753/14.03.2025г. /вх.№ 328600-17273/17.03.2025г./ от публичен изпълнител, според който към 14.03.2025г. „ПАЗИТЕЛИТЕ“ ЕООД има непогасени публични задължения по осигурителни фондове за задължително обществено осигуряване: ЗО, УПФ, ДОО и Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, съгласно посочени Декларации – обр.6 за съответните периоди. Посочено е, че дружеството няма влезли в сила ревизионни актове, няма допуснато разсрочване или отсрочване на публичните задължения, както и че задълженията попадат в хипотезата на чл.182, ал.2, т.2 и чл.221, ал.6 ДОПК.

Тъй като при справка чрез приложението „RegiXClient“ се генерирала информация, че дружеството има задължения, с писмо рег.№ 328600-31170/14.05.2025г. зам.-директорът на ГД НП изискал от ТД на НАП – Варна идентична информация.

Получен е отговор изх.№ С250003-178-0009718/21.05.2025г. (вх.№ 328600-33207–22.05.2025г.), според който на 12.05.2025г. срещу дружеството е образувано изпълнително дело и към 21.05.2025г. има непогасени публични задължения по осигурителни фондове за задължително обществено осигуряване: ЗО, УПФ, ДОО и Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, съгласно посочени Декларации – обр.6 за съответните периоди. Задълженията попадат в хипотезата на чл.182, ал.2, т.2 и чл.221, ал.6 ДОПК. След постъпило искане от дружеството, за задълженията по ИД има сключено неформално споразумение за плащане на две равни вноски в м.юни и м.юли 2025г., като дружеството се е задължило: да погаси задълженията по ИД до 31.07.2025г.; да погасява нововъзникналите задължения в срок и да не допуска присъединяване към ИД.

С рег. № 328600-33846/27.05.2025г., връчено на 03.06.2025г., на основание чл.26, ал.1 АПК „ПАЗИТЕЛИИТЕ“ ЕООД е уведомено, че от 22.05.2025г. е започнало производство по отнемане на издадения лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 3/02.652/03.02.2022г. на основанията, посочени в чл.49, ал.1, т.1, вр. чл.47, т.2, буква „а“ ЗЧОД – когато юридическото лице има задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, освен ако компетентният орган не е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията. В уведомлението е посочено, че основанията са установени при извършване на проверка в изпълнение на текущ контрол по чл.71, ал.1 ЗЧОД. Описани са извършените действия – справка в Единен автоматизиран централен регистър на лицензи за дейностите по ЗЧОД, изисканата и постъпилата от ТД на НАП – Варна информация, и е указана възможността за представяне на допълнителни доказателства и възражения в 7-дневен срок от получаване на уведомлението.

С вх.№ 328600-36689/06.06.2025г. дружеството представило възражения, в които посочило, че е постигнато споразумение за разсрочено плащане на публичните задължения и предстои тяхното погасяване на 30.06.2025г., и 31.07.2025г. Посочено е, че към момента не са налице изискуеми публични задължения, такива ще бъдат налице ако не бъде платена вноската на 30.06.2025г.

Към възраженията е представен Протокол /Погасителен план по неформално споразумение/ от 21.05.2025г. на публичен изпълнител, според който по ИД № ***/2025г. общият размер на просрочените задължения е 21863,35лв., които според предложението за регулярно плащане на дълга ще бъдат заплатени на две равни вноски по 11000лв. - до 30.06.2025г. и до 31.07.2025г.

Видно от разпореждания на публичен изпълнител от 19.05.2025г. и 10.06.2025г., на 16.05.2025г. и 10.06.2025г. са постъпили суми, съответно в размер на 10000,00лв. и 11100,00лв., разпределени за погасяване на публични вземания – както е посочено в разпорежданията.

С Разпореждане изх.№ 250003-035-0234024/10.06.2025г., на основание чл.225, ал.1, т.1 и т. ДОПК, вр. чл.104 и чл.106 ДОПК, публичният изпълнител прекратил производството по принудително изпълнение на публични вземания по ИД № *********/2025г.

Със Заповед № 3286з-2332/11.06.2025г. директорът на ГД НП, на основание чл.49, ал.1, т.1, вр.чл.47, т.2, буква „а“ ЗЧОД, отнел издадения на „ПАЗИТЕЛИТЕ“ ЕООД лиценз № 3/02-652/03.02.2022г. за извършване на дейности по чл.5, ал.1, т.2, т.5, т.7 и т.9 от ЗЧОД – поради наличие на задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, които не са отсрочени или разсрочени. Възраженията на дружеството са приети за неоснователни по съображения, че споразумението е сключено за целите и в рамките на изпълнителното производство и не представлява отсрочване или разсрочване на задълженията по смисъла на Глава двадесет и втора от Дял четвърти на ДОПК, поради което не попада сред изключенията по чл.47, т.2, буква „а“ ЗЧОД, при които лицензът не се отнема. При упражняване на правомощията си административният орган действа при условията на обвързана компетентност и при наличие на законовите предпоставки – какъвто е настоящият случай, следва да издаде административен акт. Наличието на задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, които не са отсрочени или разсрочени, е основание за отнемане на лиценза съгласно чл.49, ал.1, т.1, вр. чл.47, т.2, буква „а“ ЗЧОД.

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресатът на оспорената заповед, в срока по чл.149, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Не се спори, че „ПАЗИТЕЛИТЕ“ ЕООД е било титуляр на лиценз № 3-02-652/03.02.2022г. за извършване на дейности по чл.5, ал.1, т.2, 5, 7, 8 и 9 ЗЧОД. Не се спори и че към 21.05.2025г. дружеството е имало непогасени публични задължения по осигурителни фондове за задължително обществено осигуряване: ЗО, УПФ, ДОО и Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, съгласно Декларации – обр.6 за съответните периоди – както са посочени в отговор на ТД на НАП-Варна с изх.№ С250003-178-0009718/21.05.2025г. (вх.№ 328600-33207–22.05.2025г.), които задължения – в общ размер на 21863,35лв., попадат в хипотезата на чл.182, ал.2, т.2 и чл.221, ал.6 ДОПК и за които на 12.05.2025г. срещу дружеството е образувано изпълнително дело № *********/2025г. От представените писмени доказателства безспорно се установява и че между длъжника и публичния изпълнител е постигнато неформално споразумение за погасяване на задълженията по ИД (на две части) до 31.07.2025г., както и че задълженията са погасени изцяло и изпълнителното дело е прекратено.

В контекста на доводите на страните, спорът между тях е формиран по въпросите дали към датата на издаване на процесната заповед са били изпълнени условията по чл.47, т.2, буква „а“ ЗЧОД за отнемане на лиценза на жалбоподателя за извършване на частна охранителна дейност; при упражняване на правомощията си в рамките на предоставената от закона компетентност, директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР изследвал ли е релевантните за случая факти и обстоятелства, и постановената от него заповед мотивирана ли е надлежно от фактическа и правна страна, и съответства ли на преследваната от закона цел.

За разрешаване на тези спорни въпроси, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.4, ал.1 ЗЧОД, частна охранителна дейност се извършва след получаване на лиценз по реда на този закон или на удостоверение по реда на наредбата по чл.2, ал.4. Лиценз за извършване на частна охранителна дейност се издава от директора на Главна дирекция „Национална полиция" на Министерството на вътрешните работи (МВР) или от оправомощено от него длъжностно лице (чл.40 ЗЧОД). За получаване на лиценз лицата не трябва да имат задължения по смисъла на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (чл.47, ал.2, т.2 ЗЧОД).

Съгласно чл.47, т.2, буква „а“ ЗЧОД, органът по чл.40 отказва издаването на лиценз с мотивирана заповед, когато едноличният търговец или юридическото лице има задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията. В случаите по чл.47, т.2, лицензът се отнема от органа чл.40 с мотивирана заповед.

Съгласно чл.178, ал.1 ДОПК, публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка.

Съгласно чл.182, ал.2, т.2 ДОПК, ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, по-голямо е от 5000,00лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, органът, установил вземането, съответно орган на Националната агенция за приходите може да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения.

В случаите, когато мерките по чл.182, ал.2, т.2 и ал.4 не са предприети от съответния орган и ако задължението е в размер над 5000 лв. и не е представено обезпечение в размера на главницата и лихвите, публичният изпълнител може да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата (чл.221, ал.6 ДОПК).

Съгласно чл.183, ал.1 ДОПК, по искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план. Отсрочването или разсрочването се допуска при наличието на условията по чл.183, ал.2 и ал.10 ДОПК, и от органите по чл.184, ал.1 ДОПК – в зависимост от вида и размера на задълженията. Отсрочване или разсрочване не се разрешава за задължения по ЗДДС и ЗАДС, с изключение на задълженията по влязъл в сила ревизионен акт (чл.183, ал.5, т.3 ДОПК), както и на задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на случаите по чл.186 и влезли в сила ревизионни актове (чл.183, ал.7 ДОПК).

В контекста на цитираната правна уредба и при извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр. чл.146 АПК, съдът преценява, че обжалваната заповед не страда от пороци, влечащи нейната нищожност. Заповедта е издадена от компетентен орган по чл.40 ЗЧОД - директора на Главна дирекция „Национална полиция“ на Министерството на вътрешните работи, в рамките на правомощията му по чл.49, ал.1, т.1 ЗЧОД. Спазена е писмената форма по чл.59, ал.1 АПК, както и изискванията за мотивиране по чл.59, ал.2 АПК, с уточнението – че задължението за мотивиране представлява съществено изискване за форма на акта, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със законността по същество на оспорения акт.

В проведеното административно производство обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на основните принципи по чл.4, ал.2 и 3, чл.6, ал.1 и ал.5, чл.7, чл.9, ал.2 и чл.13 АПК – за законност, съразмерност, истинност, служебно начало, последователност и предвидимост, и неизпълнение на задълженията по чл.35 АПК – актът да се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Като последица от така допуснатите процесуални нарушения, заповедта се явява издадена при пълна липса на мотиви, относими към изпълнението на условията за отнемане на лиценза за извършване на частна охранителна дейност, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с преследваната от него цел.

Към датата на издаване на процесната заповед, с която е отнет лиценза на жалбоподателя за извършване на частна охранителна дейност, не са изпълнени предпоставките от фактическия състав на разпоредбата на чл.49, ал.1, т.1, вр. чл.47, т.2, буква „а“ ЗЧОД.

Доколкото разпоредбите на чл.182, ал.2, т.2 и ал.4 и чл.221, ал.6 ДОПК указват само възможност („може“ да уведоми) за уведомяване на компетентния да издаде/отнеме лиценза орган, съдът не споделя оплакването, че липсва надлежно сезиране, т.к. уведомлението от публичния изпълнител не е постъпило по надлежния ред. Цитираните по-горе две писма от публичен изпълнител при НАП, въз основа на които се е произнесъл административният орган, безспорно съдържат данни, че жалбоподателят е длъжник за задължения за ЗОВ и Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, съгласно посочени Декларации – обр.6 за съответните периоди, както и потвърждение от публичния изпълнител, с характер на уведомление по чл.221, ал.6 ДОПК за това, че размерът на просрочените задължения е над 5000,00лв.

Тъй като просрочените задължения се отнасят за ЗОВ, правилата и процедурата за тяхното отсрочване и разсрочване е неприложима съгласно изричната разпоредба на чл.183, ал.7 ДОПК. В този смисъл правилно е отхвърлено като неоснователно възражението относно постигнато с публичния изпълнител споразумение за доброволно заплащане на задълженията на две равни вноски – в м.юни и м.юли 2025г., както и за цялостно погасяване на задълженията по изпълнителното дело до 31.07.2025г.

Независимо от това, компетентният орган по чл.40 ЗЧОД е бил надлежно уведомен за този факт още с отговора на публичния изпълнител изх.№ С250003-178-0009718/21.05.2025г. (вх.№ 328600-33207–22.05.2025г.), поради което и в изпълнение на задълженията си по чл.35 АПК, преди да издаде заповедта за отнемане на лиценза е бил длъжен да извърши нова проверка дали действията по доброволно заплащане са предприети, както и дали задълженията са заплатени в срока по изготвения от публичния изпълнител погасителен план.

Административният орган е бил длъжен да изясни дали и кога дружеството е предприело действия за заплащане на задълженията, т.к. тежестта на отклонението от императивните изисквания на закона предопределя тежестта на мярката, с която се цели привеждане на адресата на мярката в съответствие с тези изисквания, а съгласно чл.6, ал.1 АПК, за да бъде един административен акт законосъобразен е необходимо същият да е издаден при разумно, добросъвестно и справедливо упражняване от органа на предоставената му власт. Съгласно чл.6, ал.5 АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Спазването на тези правила в настоящия случай е от особена важност предвид липсата на предвидени други по-леки мерки в специалния закон.

В този смисъл, при наличие на данни за постигнато, макар неформално споразумение за доброволно заплащане на публичните задължения и на уговорен краен срок за това, преди да отнеме лиценза административният орган е бил длъжен да провери, дали задълженията не са заплатени. В противен случай би се стигнало до прилагане на най-тежката мярка, каквато е отнемане на лиценза, съответно до преустановяване на лицензионната дейност, при всеки случай на образуване на изпълнително дело за задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, без значение дали и кога същите са заплатени, а не това е целта на хипотезата по чл.47, т.2, буква „а“ ЗЧОД.

От представените с жалбата писмени доказателства безспорно се установява, че в изпълнение на постигнатото неформално споразумение с публичния изпълнител, на 16.05.2025г. и 10.06.2025г. са постъпили суми, съответно в размер на 10000,00лв. и 11100,00лв., разпределени за погасяване на публични вземания – както е посочено в разпорежданията от 19.05.2025г. и 10.06.2025г., като на основание чл.225, ал.1, т.1 и т. ДОПК, вр. чл.104 и чл.106 ДОПК с Разпореждане изх.№ 250003-035-0234024/10.06.2025г. публичният изпълнител е прекратил производството по принудително изпълнение на публични вземания по ИД № *********/2025г.

Заповедта за отнемане на лиценза е издадена на 11.06.2025г. – след прекратяване на изпълнителното дело и при липсата на доказателства за наличието на други публични задължения, изпълняващи хипотезата по чл.47, ал.2, буква „а“ ЗЧОД. Макар към датата на издаване на заповедта постановлението за прекратяване да не е било влязло в сила, публичните задължения, за които компетентният орган е бил уведомен на основание чл.221, ал.6 ДОПК са заплатени изцяло, поради което заповедта се явява издадена в нарушение на чл.49, ал.1, т.1 ЗЧОД и следва да се отмени.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски общо в размер на 1050,00лв., от които 50,00лв. за държавна такса и 1000,00лв. адвокатско възнаграждение, които съгласно договор за юридическа помощ от 09.07.2025г. е изплатено изцяло в брой при подписването му.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „ПАЗИТЕЛИТЕ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], обл.Варна, представлявано от управителя Ц. Н. К., Заповед № 3286з-2331/11.06.2025г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ към Министерство на вътрешните работи, с която на основание чл.49, ал.1, т.1, вр.чл.47, т.2, буква „а“ ЗЧОД, е отнет издадения на дружеството лиценз № 3/02-652/03.02.2022г. за извършване на дейности по чл.5, ал.1, т.2, т.5, т.7 и т.9 от ЗЧОД.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на „ПАЗИТЕЛИТЕ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], обл.Варна, представлявано от управителя Ц. Н. К., разноски за производството в размер на 1050,00лв. (хиляда и петдесет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!