М О Т
И В И към
Присъда № 101/11.03.2015г., постановена
по НОХД № 938/2014г. по описа на
Пловдивски районен съд, XI н.
с.
РП – Пловдив е повдигнала обвинение срещу С.М.И. –
роден на ***г. в гр. ***, живущ ***, ***, български гражданин, основно
образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на
11/12.07.2013г. в землището на с. Г., обл. П. е направил опит да се съвкупи с
лице от женски пол – Е.И.С., ЕГН **********, като го принуди към това със сила
и деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини –
престъпление по чл.152 ал.1 т.2 пр.1 вр. чл.18 ал.1 от НК
и за това, че на 11/12.07.2013г. в землището на с. Г.,
обл. П. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14 – годишна възраст – Е.И.С., ЕГН **********
чрез употреба на сила – престъпление по чл.150 ал.1 пр.1 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатите срещу подс. И.
обвинения като предлага на съда да признае същия за виновен и за всяко едно от
престъпленията да му наложи наказание в размер над минимално предвидения от
закона, след което да приложи разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и определи едно
общо най – тежко наказание, изпълнението на което да бъди отложено с
изпитателен срок, определен от съда. Относно веществените доказателства
прокурорът предлага роклята и бикините да бъдат върнати на пострадалата, а
тампонът с влагалищно съдържание да бъде унищожен като вещ без стойност.
Разноските да бъдат възложени на подсъдимия.
Защитниците на подс. И. – адв. П.М. и адв. Б.И. молят
съда да признае подзащитния им за невинен по повдигнатите му обвинения и да го
оправдае.
Подс. И. не се признава за виновен и моли съда да го
оправдае по повдигнатото му обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подс. С.М.И. е роден на ***г. в гр. ***, живущ ***, ***,
български гражданин, основно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Св. Е.С. живеела със семейството си в с. Г., обл. П. в
къща, намираща се в *** база. В съседство с къщата, в която живеело семейство С.,
се намирала базата на „Ж.” ЕАД с *** св. С.К., в което дружество работел подс. И..
Тъй като подсъдимият не бил от с. Г. и нямал жилище там, св. К. му предоставил
за живеене стая, намираща се в обора срещу базата на дружеството.
Известно време след като подс. И. започнал работа в „Ж.”
ЕАД заживял на съпружески начала със св. И.С. – дъщеря на св. Е.С., която
напуснала семейното жилище и се преместила при подсъдимия в стаята в обора.
Семейството на св. И.С. било против връзката и с подс.
И., но въпреки това поддържали нормални отношения с него. Подсъдимият от своя
страна също се държал добре със семейството на св. И.С.. Освен това в тяхно
присъствие имал добро отношение и към дъщеря им. В същото време обаче подс. И.
често употребявал алкохол. Освен това упражнявал физическо насилие над св. И.С..
Макар и в началото на техните взаимоотношения св. Е.С. да не знаела това
обстоятелство, в последствие и направила впечатление промяната в дъщеря и,
която започнала да се отчуждава и все по – рядко да ги посещава. На
погребението на майката на св. Е.С., което било през м. юни 2013г., на
свидетелката и направило впечатление, че дъщеря и е много разстроена. След това
от племенниците си св. Е.С. разбрала, че подсъдимият бил нанесъл побой на
дъщеря и. От своя страна св. И.С. след погребението споделила със св. Г.Ч., че
няколко дни преди това подс. И. е я пребил и я е завел в хотел в гр. Пловдив,
за да я скрие от близките и заради състоянието, в което същата се намирала,
като през времето докато били в гр. Пловдив, подсъдимият играел на хазарт с цел
припечелване на парична сума, с която да отидат на почивка.
На 11.07.2013г. вечерта в стаята, в която живеели
подс. И. и св. И.С. пристигнали св. К.С. – син на св. Е.С. и брат на св. И.С.,
св. П.Д. и св. Ч., за да гледат заедно футболен мач. Всички от компанията
употребили известно количество алкохол. По – късно към посочената по – горе
компания се присъединила и св. Е.С.. Под влияние на изпитото количество алкохол
в един момент подс. И. си спомнил, че има конфликт с негов колега в
дружеството, в което работел, който живеел в съседното помещение, при което
взел един кухненски нож и с псувни и закани тръгнал към стаята му. Свидетелите С.,
Д. и Ч. успели да го успокоят и възпрат, благодарение на което не се стигнало
до нещо по – сериозно. Малко след това възникнал спор между подс. И. и св. С.,
който обаче не прераснал в по – сериозен конфликт. Първо си тръгнал св. Д.,
който бил откаран до дома си от св. Ч.. След него си тръгнала св. Е.С.. Малко
след това се прибрал и св. С.. Последен си тръгнал св. Ч..
След като всички си тръгнали подс. И. и св. И.С.
правили секс, след което последната заспала. След полунощ подсъдимият от своя
страна решил да изясни обстоятелствата, във връзка с които преди това между
него и св. С. възникнал спор, поради което отишъл до дома на последния и
почукал на входната врата. Св. Е.С., която все още не била заспала, чула
тропането и отворила вратата, при което подсъдимият я попитал къде е синът и,
на когото искал да каже нещо. Св. Е.С. му заявила, че синът и спи, както и че
на нея може да каже това, за което е дошъл, а тя ще го предаде на сина си.
Тогава подс. И. я подканил да напусне дома си и да излезе на пътя. Свидетелката
поискала подсъдимият да и каже каквото има, тъй като нямало кой да чуе. Подс. И.
обаче продължил да настоява тя да напусне дома си, тъй като имал да и казва
нещо, като тръгнал да върви напред, а св. Е.С. го последвала и излязла на пътя.
Тогава подсъдимият отново подканил свидетелката да тръгне след него по пътя, като
някъде там щял да и каже за какво става въпрос. Св. Е.С. се притеснила, тъй
като си помислила, че подсъдимият е пребил дъщеря и иска да отидат до обора, в
който двамата живеели, за да и покаже нещо, поради което и го последвала. Така
подс. И. и св. Е.С., вървейки по пътя, стигнали до обора, но не влезли в
стаите. Тогава св. Е.С. попитала подс. И. какво се е случило, при което той и
казал, че ще и покаже нещо, след което свидетелката си помислила, че
подсъдимият и дъщеря и са се скарали и тя е избягала. Това била и причината,
поради която свидетелката последвала подсъдимия. След като двамата подминали
обора, тръгнали надясно в посока север по път, перпендикулярен на централния.
Подсъдимият и свидетелката изминали около 100 м. и достигнали черен път, който
се намирал вляво от пътя, по който вървели дотогава в посока запад. По този път
нямало нито сгради, нито осветление. През цялото време, докато вървели по
черния път, св. Е.С., постоянно настоявала подсъдимият да и каже за какво става
въпрос, но той всеки път и казвал, че още малко е останало и двамата
продължавали да вървят, като свидетелката го следвала, тъй като била силно
притеснена за дъщеря си. Така двамата изминали около 150 – 200 м. по черния
път. Тогава св. Е.С. за пореден път поискала от подс. И. да и каже какво става,
при което той я блъснал в гърдите, в резултат на което тя залитнала и паднала
на земята по гръб. Подс. И. се нахвърлил върху св. Е.С. и свалил бикините и,
след което с левия си крак притиснал десния крак на свидетелката към земята под
ъгъл, а с лявата си ръка държал нейната дясна ръка, притискайки я към тялото и.
С дясната си ръка подсъдимият започнал да се опипва по гениталиите, като
едновременно с това се нагласял между краката на свидетелката с намерението да
осъществи полов акт с нея. Св. Е.С. упорито се съпротивлявала, като се опитвала
да отблъсне подс. И. със свободните си ляв крак и лява ръка, но не успявала да
го направи, тъй като подсъдимият я превъзхождал физически. В един момент
подсъдимият пуснал дясната ръка на св. Е.С. и започнал с двете си ръце да се
опипва по гениталиите, като освен това ги търкал около влагалището на
свидетелката, за да може да се възбуди и да осъществи полов акт с нея. Св. Е.С.
продължавала да се съпротивлява, но не успявала да отблъсне подс. И., който не
се отказвал от намерението си да проникне във влагалището и, продължавайки да
се наглася между краката и. В един момент св. Е.С. с ръката си успяла да хване
подс. И. за гениталиите и започнала да го стиска, в резултат на което той
преустановил опита си за изнасилване и станал. След него станала и св. Е.С. и
тръгнала в обратна посока към дома си. След нея тръгнал и подсъдимият. По пътя
свидетелката, която била много разстроена от случилото се, започнала да обижда
подсъдимия и да му държи сметка за случилото се.
След като изминали известно разстояние, подс. И. хванал
за раменете св. Е.С. и я съборил по гръб на земята. Подсъдимият отново се
нахвърлил върху св. Е.С. и употребил сила по отношение на нея, като с левия си
крак притиснал нейния десен крак към земята, а с лявата си ръка притискал
дясната ръка на свидетелката към тялото и. Подс. И. отново започнал да се
опипва по гениталиите си, както и да ги търка около влагалището на
пострадалата, като по този начин се опитвал да се възбуди, като едновременно с
това се нагласял между краката и с намерението да осъществи полов акт с нея. Пострадалата
отново се съпротивлявала, като със свободните си лява ръка и ляв крак блъскала
и ритала подсъдимия, но не успявала да се освободи от него. Тъй като подс. И.
не могъл да се възбуди, се отказал от намерението си да осъществи полов акт с
пострадалата и вместо това вкарал два от пръстите на дясната си ръка във
влагалището и, след което започнал да ги върти. Пострадалата продължила да се
съпротивлява, докато в един момент подсъдимият преустановил извършваните от
него блудствени действия, след което станал, а след него станала и свидетелката
и отново тръгнала към дома си. От подсъдимия обаче разбрала, че е объркала пътя,
тъй като била стресирана от случилото се. По пътя към дома си, пострадалата се
спъвала, след това ставала и отново тръгвала. Не чувала какво и говори
подсъдимият, когото предупредила да не казва на сина и за случилото се, а тя от
своя страна нямало да се оплаче в полицията. Това св. Е.С. направила, тъй като
се притеснявала, че ако синът и разбере за стореното от подсъдимия ще го убие и
ще влезе в затвора заради него. След като свидетелката се прибрала в дома си,
не казала на никого за случилото се.
На следващия ден сутринта св. Е.С. започнала да мисли
как да постъпи, като не искала да казва на мъжа си и на сина за това, което
подс. И. е направил с нея, тъй като се притеснявала, че те ще го убият. Тогава
пострадалата решила да разкаже за случилото се на св. Ч.. Преди това обаче св. Е.С.
отишла да види дъщеря си и след като разбрала, че подсъдимият го няма и
споделила какво и се е случило. На дъщеря си св. Е.С. разказала, че подсъдимият
е отишъл у тях, за да търси брат и. След като разбрал, че същият спи, поискал
да говори с майка и, както и да и покаже нещо. Тъй като майка и се съмнявала,
че подсъдимият я бие, се съгласила да тръгне с него, а той я завел след
оборите. Тогава св. Е.С. помислила, че дъщеря и е излязла навън след поредния
скандал с подсъдимия и не иска да се прибира, поради което продължила да го
следва. След като изминали известно разстояние, подсъдимият на два пъти бутнал
майка и на земята, като направил опит да я изнасили и проникнал с пръсти в нея.
След това св. Е.С. отишла в дома на св. Ч., където бил
и св. Д.. Въпреки неудобството и срама, които пострадалата изпитвала, разказала
на св. Ч. и на св. Д. за стореното и от подс. И. – как предишната вечер отишъл
у тях, за да говори със сина и, но след като разбрал, че той спи, поискал да
говори с нея. След това пострадалата последвала подс. И., който я повикал, за
да и каже нещо важно, при което двамата излезли извън с. Г. и в нивите
подсъдимият свалил бельото на свидетелката и направил опит да я изнасили, като
освен това използвал пръсти. След това тримата – свидетелите Е.С., Д. и Ч. с
автомобила на последния тръгнали към мястото, посочено им от пострадалата. По
пътя минали покрай едно от заведенията в с. Г., където видели св. С., когото
също качили в колата. Докато пътували св. С. узнал от св. Д., че предишната
вечер подс. И. се е опитал да изнасили майка му на къра. След като пристигнала
на мястото, посочено им от св. Е.С., св. Д. намерил бикините, с които била
облечена пострадалата и които били свалени от подсъдимия при опита за
изнасилване. Свидетелката взела бикините, след което същите заедно с роклята, с
която била облечена по време на случилото се, били предадени от св. И.С. с
Протокол за доброволно предаване от 12.07.2013г. на младши полицейски инспектор
към РУ „Полиция” Труд при ОДМВР Пловдив.
Тъй като св. С. бил много ядосан от случилото се с
майка му и искал да се саморазправя с подсъдимия, св. Ч. и св. Д. тръгнали с
него, за да предотвратят конфликта между двамата. Свидетелите потърсили
подсъдимия в дома му, но от св. И.С. разбрали, че той бил в гр. София по
работа. Св. Ч. от своя страна се обадил в полицейското управление и съобщил за
инцидента. От полицията се свързали със св. К., на когото казали, че С.И.
трябва да бъде разпитан, тъй като го обвинявали, че е направил нещо. След това
св. К. закарал подс. И. до полицейското управление, където той бил задържан за
срок от 24 часа по реда на ЗМВР на основание Заповед за задържане на лице от
12.07.2013г.
Съгласно заключението на изготвената по отношение на
подс. И. в досъдебното производство съдебно – психиатрична експертиза, същият
не страда от психично заболяване както към момента на изготвяне на експертизата,
така и към инкриминирания период. Не се води на диспансерен отчет към ЦПЗ
Пловдив. Отрича да е имал психични проблеми и да е търсил психиатрична помощ.
Към инкриминирания период е бил в състояние на обикновено /просто/ алкохолно
опиване. Без данни за усложнено или паталогично опиване, нито данни за
алкохолна или друга психоза. Бил е в ясно съзнание, правилно е възприемал обективната
действителност и събития и е могъл да взема правилни решения. Могъл е да
разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си. Поведението му е било улеснено от приетия алкохол преди извършеното деяние.
Липсва болестна мотивация на поведението му. Може да възприема и възпроизвежда
фактите и обстоятелствата от значение за делото и да дава достоверни обяснения
за тях, ако желае. Може да участва пълноценно във всички фази на наказателния
процес в качеството на обвиняем. Може да разбира и да ръководи постъпките си.
В хода на съдебното производство по делото е била
назначена съдебно – психиатрична експертиза на подс. И. предвид представената
по отношение на него епикриза от ЦПЗ Пловдив във връзка с постъпването му за
лечение там, както и с оглед на изпратеното от психиатричното заведение писмо,
удостоверяващо лечението на подсъдимия в стационара на болницата. Съгласно
заключението на експертизата подс. И. не се води на учет към ЦПЗ Пловдив.
Лекуван е еднократно в стационара на ЦПЗ Пловдив по повод разстройство в
адаптацията, като същото не се определя като краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието. Може правилно да възприема и възпроизвежда фактите
от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Разбира свойството
и значението на извършеното. Може да ръководи постъпките си и да участва
пълноценно в наказателното производство.
От заключението на изготвената по делото съдебно –
психиатрична експертиза на св. Е.С. се установява, същата не се води на
психиатричен учет в ЦПЗ Пловдив и не страда от психично заболяване. Могла е да
разбира свойството и значението на извършеното на инкриминираната дата и да
ръководи постъпките си към онзи момент. Може да възприема и възпроизвежда
фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях, може да
участва като свидетел в наказателното производство и да упражнява самостоятелно
правата си на пострадал с оглед на психофизическото и състояние.
Съгласно заключението на изготвената по отношение на
подс. И. съдебномедицинска експертиза при прегледа му са били установени – три
драскотини на кожата на носа, които са получени по механизма на тангенциално
/косо/ действие на предмет с изразен ръб /възможно нокти/; драскотини на кожата
на ръцете, които са получени по същия механизъм. Напълно възможно е всички
увреждания или голяма част от тях да са получени при съприкосновение с човек –
защита с ръце, нокти, крака и други части на тялото. Не се установяват
травматични увреждания, които да са с характер на защитни. Травматичните
увреждания са повърхностни и са водели до причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Съгласно заключението на изготвената по отношение на
св. Е.С. съдебномедицинска експертиза при прегледа и са били установени –
драскотини и кръвонасядания на кожата на горните крайници, които са получени
при косото и тангенциално действие на твърд тъп предмет, възможно ръце, при
борбата по осъществяване на блудствени действия; кръвонасядания и охлузвания на
кожата на гърба, които са получени по механизма на тангенциално /косо/ действие
на твърд тъп предмет и могат да бъдат обяснени с наранявания върху настилката
при извършване на блудствените действия, както и от притискане с ръце в
областта над лопатките; кръвонасядания и охлузване на лигавицата на входа на
влагалището, които са получени по механизма на косо действие на тъпоръбест
предмет /нокът/ и притискане с твърд тъп предмет /пръсти/. Напълно е възможно
всички увреждания да са получени при съприкосновение с човек – защита с ръце,
нокти, крака и други части на тялото. Травматичните увреждания са повърхностни
и са довели до причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето по
смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Описаната фактическа обстановка се установява частично
от обясненията на подс. И., частично от показанията на свидетелите – С.Д.К. и Е.И.С.
/депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше
приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК - съответно от
показанията и, дадени в съдебното следствие относно обстоятелството сама ли се
е прибрала въпросната вечер, след като си е тръгнала от дома на дъщеря си, а
относно останалите обстоятелства, за които беше приложена посочената процедура,
както и относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281
ал.1 т.1 от НПК – съответно от показанията и, дадени пред орган на досъдебното
производство и пред съдия в досъдебното производство/. Фактическата обстановка
се подкрепя и изцяло от показанията на свидетелите И.Г.С., К.Г.С., Г.Н.Ч. и П.Я.Д.,
разпитани в хода на досъдебното производство, протоколите от разпитите на които
бяха прочетени в хода на съдебното следствие, на основание чл.371 ал.1 от НПК.
Спрямо част от показанията на св. Е.С. беше приложена
процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, както и тази на чл.281 ал.1 т.1
от НПК поради наличие на съществени противоречия между тях и показанията,
дадени от свидетелката пред орган на досъдебното производство и пред съдия в
досъдебното производство. Както беше посочено по – горе, относно
обстоятелството сама ли се е прибрала въпросната вечер, след като си е тръгнала
от дома на дъщеря си, съдът кредитира показанията на свидетелката, дадени в
съдебното следствие, тъй като именно те кореспондират с останалите
доказателства по делото. Относно останалите обстоятелства, за които беше
приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, както и относно
обстоятелствата, прочетени на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК, съдът кредитира
показанията, дадени от св. Е.С. пред орган на досъдебното производство и пред
съдия в досъдебното производство, като кореспондиращи с другите
доказателства.
Съдът не кредитира обясненията на подс. И. в частта
им, в която същият отрича да е правил опит да изнасили св. Е.С., както и да е
извършвал блудствени действия по отношение на нея. Подсъдимият твърди, че
поведението на свидетелката е било такова, че той е останал с впечатлението, че
тя искала да има сексуален контакт с него, както и че всичко, което се е случило
между тях е било доброволно. В тази връзка подс. И. твърди, че двамата със св. Е.
С. са вървели по пътя, прегърнати през кръста, докато в един момент той я
хванал за раменете и леко я натиснал, след което легнали на тревата. Тогава
подсъдимият свалил бикините на пострадалата без каквато и да било съпротива от
нейна страна. В този момент обаче свидетелката решила, че трябва да се прибира
и така всичко приключило. Действително обясненията на подсъдимия са не само
израз на правото му на защита, но и доказателствено средство, поради което
следва да бъдат обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото.
Обясненията на подс. И. в посочената им по – горе част обаче се опровергават от
показанията на св. Е.С., от които се установява не само упражненото по
отношение на нея от страна на подсъдимия физическо насилие, изразяващо се в
първия случай в блъскане в гърдите, в резултат на което пострадалата залитнала
и паднала на земята по гръб, в нахвърляне на подсъдимия върху свидетелката,
както и в притискане на десния и крак и дясната и ръка. Установява се от
показанията на пострадалата, че след като подсъдимият сломил съпротивата и,
започнал да се опипва с ръка по гениталиите, като едновременно с това се
нагласял между краката и с намерението да осъществи полов акт с нея. За да може
да се възбуди и да проникне във влагалището на пострадалата, подсъдимият в един
момент започнал да се опипва по гениталиите и с двете си ръце, като освен това ги
търкал по влагалището на свидетелката, продължавайки да се наглася между
краката и. Въпреки оказаната от пострадалата съпротива, подсъдимият продължил
да се опитва да се съвкупи с нея. Същият обаче не могъл да осъществи
намеренията си, тъй като пострадалата успяла да го хване за гениталиите,
стискайки го, в резултат на което той преустановил опита за изнасилване и
станал.
Физическо насилие от страна на подс. И. по отношение
на св. Е.С. е било упражнено и след това, когато той отново я съборил по гръб на
земята, хващайки я за раменете, след което се нахвърлил върху нея и започнал да
притиска десния и крак и дясната и ръка. От показанията на пострадалата се
установява, че и при второто и поваляне на земята подсъдимият се е опипвал по
гениталиите си и ги е търкал около влагалището и, като по този начин се опитвал
да се възбуди, като едновременно с това се нагласял между краката и с
намерението да осъществи полов акт с нея. Тъй като обаче подс. И. не могъл да
се възбуди, се отказал от намерението си за съвкупление с пострадалата и вместо
това вкарал два от пръстите на дясната си ръка във влагалището и, след което
започнал да ги върти. Пострадалата продължила да се съпротивлява, докато в един
момент подсъдимият преустановил извършваните от него блудствени действия.
Действително св. Е.С. е тръгнала с подс. И. след
полунощ, като дори го е последвала извън границите на населеното място, по
черен път, където не е имало нито сгради, нито осветление. От показанията на
свидетелката се установява, че е направила това, тъй като подс. И. настоявал да
го последва, за да и каже нещо, при което тя се притеснила, тъй като си
помислила, че подсъдимият е пребил дъщеря и. Св. Е.С. имала сериозни основания
да си мисли, че подсъдимият упражнява физическо насилие над св. И.С.. Освен че
и направила впечатление промяната в дъщеря и, в последствие и от своите
племенници разбрала за нанесения и от подсъдимия побой. Това била причината
пострадалата да последва подс. И. до обора, в който живеели двамата с дъщеря и,
като помислила, че той иска да и покаже нещо там. Въпреки че не влезли в
стаите, св. Е.С. продължила да следва подс. И., тъй като след като го попитала
какво се е случило, той и казал, че ще и покаже нещо, при което вече
свидетелката си помислила, че двамата с дъщеря и са се скарали и тя е избягала.
През цялото време обаче, докато вървели свидетелката постоянно настоявала подс.
И. да и каже за какво става въпрос, но той всеки път и отговарял, че още малко
е останало, поради което и продължавали да вървят, което увеличавало
притеснението на пострадалата и така, докато подсъдимият разкрил истинските си
намерения, на които тя категорично се противопоставила.
Св. Е.С. е пострадало от инкриминираните деяния лице,
поради което е заинтересована от изхода на делото. В подкрепа на нейните
показания обаче са тези на свидетелите И.С., К.С., Г.Ч. и П.Д.. На дъщеря си –
св. И.С. и на свидетелите Ч. и Д. пострадалата е споделила за случилото се с
нея. На дъщеря си, св. Е.С. разказала по какъв начин подсъдимият я накарал да
го последва, както и защо тя е тръгнала с него. На дъщеря си пострадалата
споделила и за причиненото и от подсъдимия - че на два пъти я е бутнал на
земята, като направил опит да я изнасили и проникнал с пръсти в нея. Това
пострадалата споделила и със свидетелите Ч. и Д.. От тях пък св. С. узнал, че
подсъдимият се е опитал да изнасили майка му. Показанията на свидетелите И.С., К.С.,
Г.Ч. и П.Д. относно посочените обстоятелства напълно кореспондират както
помежду си, така и с показанията на пострадалата, както относно причините,
поради които последната се е озовала на мястото, на което е станала жертва на
подсъдимия, така и относно извършеното спрямо нея, поради което съдът кредитира
тези свидетелски показания като обективни.
Що се отнася до показанията на св. К. те по никакъв
начин не опровергават показанията на св. Е.С. относно случилото се между нея и
подс. И..
Действително св. Е.С. предупредила подсъдимия да не
казва на сина и за случилото се, а тя от своя страна нямало да се оплаче в
полицията. Това обаче свидетелката направила, тъй като се притеснявала, че ако
синът и разбере за стореното от подсъдимия ще го убие и ще влезе в затвора
заради него. Наред с горното следва да се отбележи, че това обстоятелство се
установява единствено от показанията на свидетелката, като тя дори посочва, че
не си спомня дали подсъдимият е искал от нея да не казва на никого за случилото
се. Т. е. пострадалата говори и за факти, които може да не са в нейна полза,
което прави показанията и много искрени.
В подкрепа на показанията на пострадалата са заключенията
на съдебномедицинските експертизи. Установените травматични увреждания на
пострадалата, както и механизмът на тяхното причиняване изцяло съвпадат с
нейните показания относно случилото се. От изготвената по отношение на
пострадалата експертиза се установява, че са и били причинени драскотини и
кръвонасядания на кожата на горните крайници, които са получени при косото и
тангенциално действие на твърд тъп предмет, възможно ръце, при борбата по
осъществяване на блудствени действия. В съдебно заседание вещото лице *** С.С.
уточнява, че травматичните увреждания на кожата на горните крайници могат да бъдат
получени от действия чрез притискане, стискане, бутане и блъскане при борбата с
извършителя, като част от тях биха могли да се получат от триене със странични
предмети. Относно кръвонасяданията експертът уточнява, че практиката сочи, че
същите са били причинени от захват с ръка, от притискане с пръсти. Действително
пострадалата заявява, че както при първото, така и при второто поваляне на
земята подсъдимият е притискал дясната и ръка, като лявата и ръка е била
свободна. В същото време обаче св. Е.С. посочва, че се е отбранявала колкото
може с ръцете и краката. Подсъдимият от своя страна се е опитвал да сломи
съпротивата и, поради което съдът приема, че именно по този начин са били
причинени уврежданията на лявата ръка. Ето защо не само, че не е налице
противоречие между показанията на пострадалата и съдебномедицинската
експертиза, но и те напълно си кореспондират. Следващата група травматични
увреждания, които са били причинени на пострадалата са кръвонасяданията и
охлузванията на кожата на гърба, които според експертизата са получени по
механизма на тангенциално /косо/ действие на твърд тъп предмет и могат да бъдат
обяснени с наранявания върху настилката при извършване на блудствените
действия, както и от притискане с ръце в областта над лопатките. В разпита си
вещото лице е уточнило, че тези охлузванията могат да бъдат получени от
действия върху настилката, при движение на тялото, при провлачване и при
избутване, а кръвонасяданията – както от захват на гърба, така и при опиране
върху настилката. И последната група увреждания са тези на половите органи - кръвонасядания
и охлузване на лигавицата на входа на влагалището, които са получени по
механизма на косо действие на тъпоръбест предмет /нокът/ и притискане с твърд
тъп предмет /пръсти/. Ако нещата се бяха случили така, както твърди подсъдимият
в обясненията си, тогава на св. Е.С. не биха били причинени посочените
увреждания. Още повече, че подс. И. отрича да е извършвал каквито и да било
блудствени действия по отношение на пострадалата. В това отношение вещото лице
е категоричен, че уврежданията на половите органи са получени по механизма на
косо действие на тъпоръбест предмет /нокът/ и притискане с твърд тъп предмет
/пръсти/, което изцяло съвпада с показанията на пострадалата, че подсъдимият е
вкарал два от пръстите на дясната си ръка във влагалището и, след което
започнал да ги върти.
В подкрепа на фактическата обстановка е и заключението
на изготвената по отношение на подс. И. съдебномедицинска експертиза, съгласно
която на същия са били причинени три драскотини на кожата на носа, които са
получени по механизма на тангенциално /косо/ действие на предмет с изразен ръб
/възможно нокти/; драскотини на кожата на ръцете, които са получени по същия
механизъм. Св. Е.С. в показанията си посочва, че не е одрала подсъдимия, а се е
старала да го отстрани от себе си. След това обаче заявява, че не си спомня
точно къде е хващала подсъдимия, колкото е могла с ръцете и краката го е
ритала, блъскала, като е усещала, че блъска тялото му, но какво точно е ставало
не си спомня. Това, че уврежданията на кожата на носа на подсъдимия са били
причинени от пострадалата се установява включително и от неговите обяснения, в
които той посочва, че св. Е.С. е посегнала с ръка и го е ударила в носа. Наред
с това подс. И. твърди, че е бил избутан по главата от пострадалата, както и че
го е закачили по слабините. Ако подсъдимият се е отказал да има сексуален
контакт със свидетелката след като е разбрал, че тя не желае това, така, както
твърди той в обясненията си, то тогава най – малкото е нелогично пострадалата
да реагира по такъв начин и да го наранява. Подс. И. дори сам опровергава
обясненията си относно случилото се между него и св. Е.С..
Показанията на пострадалата се подкрепят и от
веществените доказателства по делото, а именно – 1 бр. бяла рокля с презрамки и 1 бр. черни бикини. След предявяването им на
подс. И. същият посочи, че това са били роклята и бикините, с които
свидетелката е била облечена и които бикини той е свалил. Тези бикини са били
намерени от св. Д. на мястото, на което той и другите свидетели са били
заведени от св. Е.С.. Ако нещата са се случили така, както твърди подсъдимият,
нормално би било пострадалата да си обуе бикините преди да тръгне, а не да ги
оставя там и на следващия ден да ги търси заедно със свидетелите. Това
обстоятелство показва, че същата е била силно разстроена от случилото се. Още
едно доказателство за състоянието, в което се е намирала св. Е.С. е и това, че
при тръгването и към дома е объркала пътя, което се установява включително и от
обясненията на подс. И..
Предвид изложеното съдът намира, че обясненията на
подс. И., който отрича да е правил опит да изнасили св. Е.С., както и да е
извършвал блудствени действия по отношения на нея, които не само, че не се
подкрепят, но и изцяло се опровергават от доказателствата по делото, не следва
да бъдат кредитирани, а приети като негова защитна позиция.
В обясненията си подс. И. посочва, че не може да каже
защо св. Е.С. се е оплакала от него, т. е. защо същата твърди, че той се е
опитал да я изнасили и е блудствал с нея, но според него причината за това е,
че той бил отказал да им помага финансово, както и да им върши услуги, като
споменава и за това, че семейството на пострадалата искало да отмъсти на
някакъв адвокат, но той отказал. На първо място, следва да се отбележи, че
твърденията на подсъдимия относно това, че той едва ли не е издържал
семейството на св. Е.С. не се подкрепят от доказателствата по делото.
Действително св. К. посочва, че подсъдимият е издържал семейството на жената, с
която е живеел. Свидетелят обаче заявява, че това си е негово мнение, като до
този извод е стигнал, тъй като на подсъдимия не му стигали парите и не можел да
се справя. От показанията на останалите свидетели следва да бъде направен
изводът, че по – скоро подсъдимият е бил този, който е бил подпомаган финансово
от семейството на св. Е.С.. Дори обаче да се установяваше, че подс. И. е
издържал семейството на жената, с която е живеел, респ. в един момент да е
отказал да го прави, то това не би могло да бъде причина св. Е.С. да твърди, че
подсъдимият се е опитал да я изнасили, както и че е блудствал с нея. В случая
става въпрос за възрастна жена, която е трябвало да изтърпи унижението и срама
от това за случилото се да разберат нейните деца и техните приятели, още
повече, че в случая става въпрос за мъжа, с когото дъщеря и е живяла на семейни
начала. И да се твърди, че причината за това е бил отказът на подсъдимия да
подпомага финансово семейството и, е напълно неприемливо.
Подс. И. твърди, че много пъти е имало прояви на
близост от страна на св. Е.С. към него, които се изразявали в целуване по
бузата, прегръщане, ходене у тях, ползване на уреди. Това отношение обаче по
никакъв начин не може да бъде определено като проява на близост такава, от която
да могат да се правят изводи, че св. Е.С. е искала да има сексуални отношения с
подсъдимия, респ. същият не е имал каквито и да било основания да остава с такива
впечатления, още повече, че все пак той е бил мъжът, с когото дъщеря и е
живеела и е нормално да има някаква близост между тях.
С оглед наличието на противоречия между показанията,
дадени от св. Е.С. в съдебното следствие и тези, дадени от нея в досъдебното
производство – пред орган на досъдебното производство и пред съдия, беше
приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, както и тази на
чл.281 ал.1 т.1 от НПК. Процедурата на чл.281 ал.1 т.1 от НПК беше приложена за
установяване на обстоятелството кога и колко пъти свидетелката е хващала подс. И.
за гениталиите, като бяха прочетени показанията и, дадени пред съдия в
досъдебното производство, от които се установява, че пострадалата е хващала
подсъдимия за гениталиите, стискайки го, при първото и поваляне на земята, в
резултат на което той преустановил опита си за изнасилване и станал. При
второто бутане на земята, пострадалата също се е съпротивлявала на действията
на подсъдимия, но не го е хващала за гениталиите. Относно тези обстоятелства
съдът кредитира показанията на св. Е.С., дадени пред съдия в досъдебното
производство, тъй като след прочитането им същите бяха потвърдени от
свидетелката, която обясни наличието на противоречия с изминалия период от
време. Относно тези и останалите противоречия, констатирани между показанията
на пострадалата, следва да отбележи, че в случая става въпрос за една преживяна
травма, която освен физически има и психологически измерения, още повече, че е
била причинена от мъжа, с когото е живяла на семейни начала нейната дъщеря,
поради което не може да се очаква същата да си спомня в детайли случилото се.
Съдът не кредитира показанията на св. Е.С. в частта им
относно това, че синът и – св. С. е разбрал за случилото се след като е била
сигнализирана полицията. От показанията на св. С., както и от тези на св. Ч. и
св. Д. се установява, че синът на пострадалата е узнал за случилото се преди
това от св. Д., като освен това св. С. е бил заедно с другите свидетели, когато
те са отишли мястото, посочено им от св. Е.С., на което са били намерени
бикините и. Именно пътувайки натам, от св. Д. св. С. разбрал, че предишната
вечер подс. И. се е опитал да изнасили майка му.
Фактическата обстановка се подкрепя както от съдебномедицинските
експертизи, така и от съдебно – психиатричните, които съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната област.
От обективна страна фактите по делото се подкрепят и
от събраните по същото писмени доказателства: от досъдебно производство №
320/2013г. по описа на РУ „Полиция” Труд при ОДМВР Пловдив – справка за
съдимост /л.44/, Заповед за задържане на лице от 12.07.2013г. /л.69/,
характеристична справка /л.107/; от НОХД № 938/2014г. по описа на ПРС, ХІ н. с.
- епикриза от ЦПЗ Пловдив /л.56/, Трудов договор № 9398/06.10.2014г. /л.122/.
При така описаната фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна, че подс. И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.152 ал.1 т.2 пр.1 вр. чл.18 ал.1 от НК за това,
че на 11/12.07.2013г. в землището на с. Г., обл. П. е направил опит да се
съвкупи с лице от женски пол – Е.И. С., ЕГН **********, като го принуди към
това със сила и деянието е останало недовършено по независещи от волята на
дееца причини.
От обективна страна, с действията си подс. И. е реализирал
обективните признаци от състава на посоченото по – горе престъпление, тъй като на
инкриминираната дата и място е извършил действия, насочени към съвкупление с
пострадалата без нейно съгласие, употребявайки за това принуда. Изнасилването е
двуактно престъпление, чието изпълнително деяние включва два акта – употреба на
принуда, която може да се изразява в сила или заплашване, и съвкупление.
Посочените два акта са функционално свързани помежду си, като осъществяването
на принудата чрез сила или заплашване се явява условие за извършване на
съвкуплението. От доказателствения материал по делото безспорно се установява
осъществената от подс. И. спрямо пострадалата принуда чрез употреба на сила,
изразяваща се в блъскането в гърдите, в резултат на което последвало първото
падане на пострадалата на земята по гръб, в нахвърлянето на подсъдимия върху
нея, както и в притискането на десния и крак и дясната и ръка. В резултат на
осъществената от подс. И. по отношение на пострадалата принуда, била сломена нейната
съпротива, след което подсъдимият започнал да се наглася между краката и с
намерението да осъществи полов акт с нея. За да може да се възбуди и да
проникне във влагалището на пострадалата, подсъдимият се опипвал по гениталиите,
като освен това ги търкал по влагалището на свидетелката. Въпреки оказаната от
пострадалата съпротива, подсъдимият продължил да се опитва да се съвкупи с нея.
Деянието е спряло във фазата на опита, защото до съвкупление с пострадалата не
се е стигнало, като недовършеността на престъплението се дължала на независещи
от волята на дееца причини, а именно оказаната активна съпротива от жертвата,
която успяла да хване подсъдимия за гениталиите, стискайки го, в резултат на
което той преустановил опита за изнасилване и станал.
От субективна страна, престъплението е извършено с
пряк умисъл. Подс. И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
С оглед на посочената и приета по – горе правна
квалификация за извършеното от подс. И. престъпление по чл.152 ал.1 т.2 пр.1
вр. чл.18 ал.1 от НК, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на
становище, че на същия следва да бъде определено наказание при условията на
чл.54 от НК. Съдът намира, че няма основания за определяне на наказание при
условията на чл.55 от НК, тъй като в случая не са налице нито изключителни,
нито многобройни смекчаващи обстоятелства,
поради които и най – лекото, предвидено в закона наказание да се оказва
несъразмерно тежко. Предвид степента на осъществяване на намерението и
причините, поради които престъплението е останало недовършено, съдът намира, че
не са налице предпоставките на чл.58а от НК за приложение на чл.55. При
определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички
обстоятелства по делото - оказаното, макар и частично съдействие за изясняване
на обстоятелствата по делото, чистото съдебно минало, както и това, че
престъплението е останало във фазата на опита. Предвид горното съдът намира, че
на подс. И. следва да бъде наложено наказание при смекчаващи обстоятелства от
две години лишаване от свобода. Така определеното наказание се явява справедливо
и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
При така описаната фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна, че подс. И. е осъществил от обективна и субективна страна и състава
на престъпление по чл.150 ал.1 пр.1 от НК за това, че на 11/12.07.2013г. в
землището на с. Г., обл. П. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 – годишна
възраст – Е.И.С., ЕГН ********** чрез употреба на сила.
От обективна страна, с действията си подс. И. е реализирал
обективните признаци от състава на посоченото по – горе престъпление, тъй като
е извършил действия, които по естеството си могат да възбудят и удовлетворят полово
желание без съвкупление. Установява се от доказателствата по делото това, че при
второто поваляне на земята на пострадалата подсъдимият вкарал два от пръстите
на дясната си ръка във влагалището и, след което започнал да ги върти.
Блудствените действия подсъдимият е извършил против волята на пострадалата чрез
употреба на сила, изразяваща се в хващането за раменете, нахвърлянето върху
нея, притискането на десния и крак и дясната и ръка. Въпреки оказаната от
пострадалата съпротива, подсъдимият продължил да извършва блудствените
действия. В случая действията с цел да се възбуди и удовлетвори полово желание
са били извършени по отношение на лице, навършило 14 – годишна възраст.
От субективна страна, престъплението е извършено с
пряк умисъл. Подс. И. е бил ръководен от специална цел, а именно да възбуди и
удовлетвори полово желание, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици.
С оглед на посочената и приета по – горе правна
квалификация за извършеното от подс. И. престъпление по чл.150 ал.1 пр.1 от НК,
като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената
опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същия следва да
бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че няма
основания за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като в
случая не са налице нито изключителни, нито
многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най – лекото,
предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко. При определяне
размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички обстоятелства
по делото. Такива отново са оказаното, макар и частично съдействие за
изясняване на обстоятелствата по делото, както и чистото съдебно минало на
подсъдимия. Предвид горното съдът намира, че на подс. И. следва да бъде наложено
наказание при смекчаващи обстоятелства от две години лишаване от свобода. Така
определеното наказание се явява справедливо и би постигнало целите на
специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК.
На основание чл.23 ал.1 от НК следва да бъдат
кумулирани така наложените на подс. И. наказания, като му бъде наложено едно
общо най – тежко наказание две години лишаване от свобода.
Съдът намира, че не следва така наложеното на подс. И.
общо най – тежко наказание две години лишаване от свобода да бъде увеличавано
на основание чл.24 ал.1 от НК, тъй като и по този начин могат да бъдат постигнати
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и най – вече свързани с
поправянето и превъзпитанието на дееца.
Съдът намира, че така наложеното на подс. И. общо най
- тежко наказание две години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно
ефективно, тъй като само по този начин могат да бъдат изпълнени целите на
наказанието и може да се поправи и превъзпита подсъдимият. Действително същият
не е осъждан, но в случая следва да се отчете това, че е извършил две
престъпления, всяко едно от които е с висока степен на обществена опасност, тъй
като засяга обществените отношения, свързани с половия морал и твърде много
уврежда сфера, в която личността може сама да формира волята си и избора си на
поведение. В случая следва да се има предвид степента на осъществяване на
намеренията на подсъдимия при опита му да изнасили пострадалата, както и
характерът на извършените от него блудствени действия, възрастта на жертвата и
това, че посегателството срещу нея е било извършено от мъжа, който е живеел на
семейни начала с нейната дъщеря. Горното обуславя високата обществена опасност
не само на деянията, но и на подсъдимия и мотивира съда да приеме, че в случая
не следва да намира приложение разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК от така
наложеното на подс. И. общо най – тежко наказание две години лишаване от
свобода следва да бъде приспаднато времето, през което е бил задържан по реда
на ЗМВР, считано от 12.07.2013г. до 13.07.2013г. и от 16.11.2013г. до
17.11.2013г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Веществените доказателства по делото – 1 бр. бяла
рокля с презрамки и 1 бр. черни бикини, намиращи се на съхранение в ПРС, Служба
„Архив” следва да се върнат на св. Е.С. след влизане в сила на присъдата.
Вещественото доказателство по делото – 1 бр. тампон с
влагалищно съдържание, намиращо се на съхранение в Трето РУ „Полиция” гр.
Пловдив следва да се унищожи като вещ без стойност след влизане в сила на
присъдата.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. И. следва да
бъде осъден да заплати в полза на ВСС по сметка на ПРС сумата от 415 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Причини за извършване на деянието – незачитане
на установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.
Вярно с оригинала!
АМ