РЕШЕНИЕ
№ 9054
Пловдив, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XIX Касационен състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ |
| Членове: | МАРИАНА МИХАЙЛОВА СВЕТОМИР БАБАКОВ |
При секретар РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и с участието на прокурора ВЛАДИМИР ПЕТРОВ ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ канд № 20257180701482 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Щ. от [населено място] срещу РЕШЕНИЕ 572 от 27.05.2025 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 2558/2025г. Със същото е потвърдено наказателно постановление № 24-0333-001498/11.11.2024 г. на Началник група в РУ С. към ОДМВР [област], с което касаторът е санкциониран с глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС [област] и спорът да бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло обжалваното НП.
В съдебно заседание, касаторът се представлява от адв. С., който поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба- Началник група в РУ С. към ОДМВР [област] не взема становище по жалбата..
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА [област] дава заключение за основателност на жалбата и моли решението на РС да бъде отменено.
Административен съд- [област], в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се установява следното:
На 11.10.2024 г., в 18.34 часа, в [населено място], на ул. 1-ва, св. И. Ю. спрял за проверка С. Щ. като водач на л.а. Д. Ч. СХТ, [рег. номер]. В хода на същата било установено, че жалбоподателят Щ. се движи със значителна техническа неизправност по автомобила, а именно: липсват 2 бр. крайни шумозаглушителни устройства, като на тяхно място са монтирани 2 бр. прави тръби с 2 бр. метални накрайници. Предвид констатираното нарушение свид. Ю. съставил АУАН за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1 ЗДвП, като иззел и СРМПС и указал на водача да отстрани констатираната неизправност. Въз основа на така съставения АУАН на 11.11.2024 г. Началник Група в РУ С. към ОД на МВР-[област] издал НП, с което санкционирал Щ. с глоба в размер на 200.00 лева - за нарушение на чл.139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Няколко дни по-късно водачът се представил пред свид. Ю., заедно с гореописаното МПС и след проверка свид. Ю. констатирал, че констатираната неизправност е отстранена, след което върнал на водача СРМПС.
В атакувания въззивен акт се развиват съображения за законосъобразност на наказателното постановление. РС е приел, че липсата на 2 броя шумозаглушителни устройства по автомобила на касатора представлява значителна техническа неизправност по смисъла на §72 от ДР на ЗДВП. Акцентира се върху обстоятелството, че след извършената проверка водачът е привел МПС-то в техническа изправност, което е било показателно, че знаел, какво нарушение е извършил. Не са споделени доводите, че не посочено в АУАН по какъв начин е установена неизправността, както и влиянието й върху околната среда и останалите участници, като е посочено, че законът не поставя подобно изискване. Не се твърди, а и не се установява, че е налице техническа неизправност, за чието установяване са изискуеми специални знания.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Фактическата обстановка е правилно установена от въззивния съд. Неправилни обаче са съображенията на контролираната инстанция, с която отрича допуснатите съществени процесуални нарушения на административната фаза от процеса. Както в АУАН, така и в НП липсват каквито и да било съображения, мотивирали органа да приеме, че техническата неизправност на ППС е значителна. Законът разграничава три хипотези технически неизправности, като критериите за това разграничение е най- общо казано възможността тези неизправности да засегнат безопасността за движение по пътищата или тяхното въздействие върху околната среда. Съгласно § 6 т.72 от ДР на ЗДвП, „значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. След като приема, че констатираната техническа неизправност е значителна, органът трябваше да посочи по какъв начин тя може да засегне безопасността на превозното средство или да създаде риск за другите участници в движението по пътищата или какво може да бъде нейното въздействие върху околната среда. Без съображения в тази насока няма как да се разграничи значителната от незначителната или опасната техническа неизправност, визирани съответно в § 6 т.71 и т.73 от ДР на ЗДвП и подлежащи на различни по размер санкции. Районният съд е направил опит недопустимо да „запълни“ мотивите на АНО, като е посочил, че липсата на елемент от горивната система може да засегне безопасността на превозното средство, в това число и да създаде риск за другите участници. Органът обаче дори не е посочил в НП, че липсата на 2 броя шумозаглушители касае елемент от горивната система на автомобила, а това се установило едва с показанията на актосъставителя.
Непоследователността в тезата на наказващия орган е видна и от приложеното към касационната жалба № 24-0333-001151/16.10.2024 г. на Началник група РУ [община], с което касаторът е санкциониран отново за липса на шумозаглушително устройство на същото МПС, но този път за незначителна техническа неизправност.
Решението на ПРС следва да се отмени, като следва да се отмени издаденото наказателно постановление. Касаторът има право на разноски, като такива се констатират в размер на 800 лв. заплатен адвокатски хонорар за две съдебни инстанции, по 400 лв. за всяка една от тях.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК,
СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ 572 от 27.05.2025 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 2558/2025г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0333-001498/11.11.2024 г. на Началник група в РУ С. към ОДМВР [област].
ОСЪЖДА ОДМВР [област] да заплати на С. И. Щ. от [населено място], [ЕГН] сумата от 800/осемстотин/ лева разноски.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |