Решение по дело №117/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 19
Дата: 17 март 2020 г. (в сила от 23 март 2020 г.)
Съдия: Иван Латинов Маринов
Дело: 20201400200117
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

№

 

гр.Враца 17.03.2020 година

 

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

                         

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ КРУМОВА

                                 ЧЛЕНОВЕ:ИВАН МАРИНОВ

                                    МЛ.С:МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА 

 

при участието на секретаря Христина Цекова и прокурора Ивайло Хайтов, след като изслуша докладваното от съдия Маринов ЧНД № 117 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на чл.44 ЗЕЕЗА по повод изпратена за разглеждане и допускане за изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 27.02.2020 год. от Наказателно-изпълнителен сектор на Съд на гр. Кечкемет - Унгария.

Иска се предаване на българския гражданин М.В.М., роден на *** ***, ЕГН **********, с цел изпълнение на наказание "лишаване от свобода" за срок от 8 години, наложено му с Присъда № 13.В.181/2017/249 от 14.06.2018 год. на Съд на град Кечкемет и Присъда № Bf.II./2019/137 на Регионален съд Сегед, влязла в сила на 20.06.2019 год.

В съдебно заседание представителят на ОП Враца изразява становище, че не са налице достатъчно данни за допускане на предаването на лицето.

Исканото лице, лично и чрез защитника си, прави искане за приложението на чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА, т. е. да търпи наложеното му наказание в Република България. Пояснява, че знае, че в Унгария срещу него е проведено наказателно производство и му е наложено наказание от 8 години "лишаване от свобода". Категорично отказва да бъде предаден на унгарските власти.

Врачански окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди изложените от страните съображения, намира следното:

ВрОС е сезиран с Европейска заповед за арест, издадена на 27.02.2020 год. от Наказателно-изпълнителен сектор на Съд на гр. Кечкемет - Унгария, с цел изпълнение на наказание "лишаване от свобода" за срок от 8 години, наложено на българския гражданин М.В.М. с Присъда № 13.В.181/2017/249 от 14.06.2018 год. на Съд на град Кечкемет и Присъда № Bf.II./2019/137 на Регионален съд Сегед, влязла в сила на 20.06.2019 год., за извършените от него 68 престъпления - трафик на хора в съучастие и нанасяне на телесна повреда - по § 353, ал. 1, 2, т.а и т.б, ал.3, т. бб от НК на Унгария; § 164, ал. 1, 3 и 8, пр. 1 НК, § 353, ал. 1, ал .2, б. а и б.б, ал.3, б. а от Наказателния кодекс на Унгария.

Съдът приема, че ЕЗА, въз основа на която е образувано настоящото производство по чл. 44 ЗЕЕЗА, съдържа необходимите реквизити, визирани в чл. 37, ал. 1 ЗЕЕЗА - достатъчна идентификация на исканото за предаване лице; описание на обстоятелствата при които са извършени престъпленията; мястото, начинът и степента на участие на лицето; правната квалификация на деянията и размера на предвиденото и наложеното наказание, съобразно законодателството на издаващата държава.

Посочено е и основанието, на което се базира ЕЗА, а именно влезли на 20.06.2019 год. в сила Присъда № 13.В.181/2017/249 от 14.06.2018 год. на Съд на град Кечкемет и Присъда № Bf.II./2019/137 на Регионален съд Сегед.

В рамките на съдържанието на ЕЗА, за съда съществува задължение за преценка на наличието или липсата на визираните в закона условия за предаване на лицето, както и за обсъждане на въпроса, свързан с основанията за отказ.

От изложените в ЕЗА факти е видно, че с визираните по-горе съдебни акта, на българския гражданин М.В.М. е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 8 години за извършени от него 68 престъпления - трафик на хора в съучастие и нанасяне на телесна повреда, които деяния са наказуеми съгласно § 353, ал. 1, 2, т.а и т.б, ал.3, т. бб от НК на Унгария; § 164, ал. 1, 3 и 8, пр. 1 НК, § 353, ал. 1, ал .2, б. а и б.б, ал.3, б. а от Наказателния кодекс на Унгария. Посочени са присъдите на двете инстанции, което са влезли в законна сила.

Доколкото описанието на тези престъпления представлява „трафик на хора в съучастие" и нанасяне на "телесна повреда", за което е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години, то съгласно чл. 36, ал. 3, т. 3, т. 13 и т. 14, пр. 2 ЗЕЕЗА не се изисква двойна наказуемост като условие за предаване.

По-нататък, ВрОС констатира, че не са налице абсолютните основания за отказ от изпълнение на ЕЗА, визирани в чл.39 ЗЕЕЗА, а именно: престъпленията, за които е издадена ЕЗА, не са амнистирани в Република България, макар и да попадат под нейната наказателна юрисдикция, по аргумент от чл.4, ал.1 НК; по делото липсват доказателства исканото лице да е осъдено за същите престъпления с влязла в сила присъда на български съд или на съда на трета държава - членка на ЕС, нито пък той да е малолетен, съгласно българското законодателство.

На следващо място, следва да бъдат обсъдени и предпоставките на чл.40 ЗЕЕЗА, при които може да се откаже изпълнението на ЕЗА, т.е. така наречените „факултативни основания”, които подлежат на преценката на съда за престъпленията, за които е издадена ЕЗА.   

По отношение на сочените престъпление по § 353, ал. 1, 2, т.а и т.б, ал.3, т. бб от НК на Унгария; § 164, ал. 1, 3 и 8, пр. 1 НК, § 353, ал. 1, ал .2, б. а и б.б, ал.3, б. а от Наказателния кодекс на Унгария - трафик на хора в съучастие и нанасяне на телесна повреда, съдът намира, че не са налице основанията за отказ, визирани в т. т. 1, 1а, 2, 3 и 5 на чл. 40 ЗЕЕЗА.

В Република България не е било образувано, водено или прекратявано наказателно производство за престъпленията, за което е издадена ЕЗА /т.1, т.1а/. Не е изтекла давността за наказателно преследване, съгласно българското законодателство, макар то да е подсъдно на българския съд по аргумент на чл.4, ал.1 НК /т.2/. Липсват каквито и да било данни, че исканото лице е изтърпяло или изтърпява наказание в държава, която не е членка на ЕС, наложено с влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е издадена заповедта /т.3/. Престъплението е извършено изцяло на територията на издаващата държава /т.5/.

От друга страна следва да се отбележи, че лицето М.М. е български гражданин, живее постоянно в гр. Роман обл.Враца, прави изрично искане за изтърпяване в Република България на наложеното му наказание по влезли на 20.06.2019 год. в сила Присъда № 13.В.181/2017/249 от 14.06.2018 год. на Съд на град Кечкемет и Присъда № Bf.II./2019/137 на Регионален съд Сегед в размер на осем години “лишаване от свобода”. Изложеното дава основание да се приеме, че искането на лицето се явява основателно и следва българският съд да приеме да се приведе в изпълнение от прокурора на наказанието “лишаване от свобода”, наложено от съда на издаващата държава. Налице е факултативното основание за отказ за изпълнение на Европейската заповед за арест по отношение на М. по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА, поради което и не следва да се допуска изпълнение на същата, а ОП Враца следва да приведе в изпълнение така наложеното наказание.

При горните съображение е безпредметно обсъждането, налице ли са основанията посочени в чл. 41 ЗЕЕЗА. Въпреки това, следва да се отбележи, че доколкото по отношение на М. е постановена присъда за престъпления за които не се предвижда наказание “доживотен затвор” или мярка изискваща доживотно задържане, то съдът намира, че в съответствие с изискванията на текста на чл. 41, ал. 2 от закона, издаващата държава членка не е длъжна да даде гаранции, че лицето може да упражни правото си на повторно разглеждане на делото с негово участие. Следва да се отбележи, че предвидената от ЗЕЕЗА гаранция по смисъла на чл. 41, ал. 1 от закона към настоящия момент е отпаднала, а тази по чл.41 ал.3 от закона, в случая е неприложима. 

Предвид изложеното, Врачанския окръжен съд, на основание чл. 44, ал. 7 и 8 ЗЕЕЗА,



Р  Е  Ш  И:

Отказва да изпълни Европейска заповед за арест, издадена на 27.02.2020 год. от Наказателно-изпълнителен сектор на Съд на гр. Кечкемет - Унгария, с цел изпълнение на наказание "лишаване от свобода" за срок от 8 години, наложено на българския гражданин М.В.М. с Присъда № 13.В.181/2017/249 от 14.06.2018 год. на Съд на град Кечкемет и Присъда № Bf.II./2019/137 на Регионален съд Сегед, влязла в сила на 20.06.2019 год., за извършени от него 68 престъпления - трафик на хора в съучастие и нанасяне на телесна повреда, които деяния са наказуеми съгласно § 353, ал. 1, 2, т.а и т.б, ал.3, т. бб от НК на Унгария; § 164, ал. 1, 3 и 8, пр. 1 НК, § 353, ал. 1, ал. 2, б. а и б.б, ал. 3, б. а от Наказателния кодекс на Унгария.

Приема да се приведе в изпълнение от ОП Враца наказанието “лишаване от свобода”, наложено на М., в размер на 8 години по Присъда № 13.В.181/2017/249 от 14.06.2018 год. на Съд на град Кечкемет и Присъда № Bf.II./2019/137 на Регионален съд Сегед, влязла в сила на 20.06.2019 год.

Решението подлежи на обжалване или протест пред Софийски апелативен съд в 5-дневен срок, считано от днес.

За настоящото решение да бъде уведомен незабавно Наказателно-изпълнителен сектор на Съд на гр. Кечкемет - Унгария

След влизане на решението в сила заверени преписи от него да се изпратят незабавно на Върховна касационна прокуратура, Министерство на правосъдието на Република България и на окръжна прокуратура Враца за изпълнение.

 

 

 

Председател:                 Членове: