РЕ Ш Е НИ Е
№ 260036
гр.Дулово,
20.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Дулово, гражданска колегия
в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при секретаря
РОСИЦА РАДЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 610 по
описа за 2019г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за
електронните съобщения, чл. 92 от ЗЗД и
чл. 79 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Теленор България” ЕАД гр. София, представлявано от Д.К.К.
и М.С., твърди, че на ***** г. сключило с ответника С.А.Д. с ЕГН: **********, договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги, като абоната е взел
и мобилно устройство марка SAMSUNG, модел Galaxy J3 2017 Gold на изплащане на 23 месечни
лизингови вноски.
За периода от ***** г. до *****г. ищцовото
дружество издало фактури на обща стойност 77.13 лв. за потребените услуги, от
която сума била сторнирана такава в размер на 9.00 лв. Поради неизпълнение на
задълженията на абоната да плати дължимите суми, ищецът прекратил едностранно
договора със същия, като той дължал и предвидената в договора неустойка. Ищецът
депозирал пред РС-Дулово заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № **** г. по описа на съда.
Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, по силата на
което по отношение на ответницата да бъде признато за установено, че съществува
вземането на ищцовото дружество в общ размер на 407.50 лв., представляваща:
-70.42 лв. - неплатена в срок цена на
предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода от ***** г. до *****г.
по договор от ***** г., сключен между страните,
-337.08 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от ***** г. и за предсрочно прекратен на ****г. договор за мобилни услуги от *****г.
Ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сума в размер на 48.89 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски за периода от месец ***** г. до месец май **** г., дължими по Договор за лизинг от ***** г.
Претендира и разноските по по настоящото исково
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът не
подава отговор на исковата молба, не представя
писмени доказателства, не прави доказателствени искания.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно
от представения договор за мобилни услуги от ***** г. е, че „Теленор България“
ЕАД се задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа,
на С.А.Д., мобилни услуги. Потребителят декларирал, че е запознат с Общите
условия на дружеството за предоставяне на мобилни услуги. Било договорено, че
абонатът ще ползва мобилен номер по програма Тотал, както и конкретните месечни
такси и цена на услугите. В договора е предвидено, че в случай на прекратяване
на договора по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на договора. Видно
от представените Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни телефонни услуги е, че в чл. 71, гл. 13 е предвидено
задължение за потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове,
предвидени в т. 27 от ОУ. Според чл. 75 от ОУ, при неспазване на което и да е
задължение по част 13 от ОУ, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя.
По
делото са приложени фактури №№ ****г.; ****г.; ****г. и кредитно известие № ***** г., издадени от „Теленор България“ ЕАД, от
които е видно, че на ответника е начислена сума в общ размер 70.42 лв.,
представляваща потребени услуги в периода от *****
г. до *****г. и неустойка в размер на 337.08 лева.
От приложеното ч.гр.д. № **** по описа на РС-Дулово
се установи, че ищецът „Теленор България” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК
заявление на 04.07.2019 г., по което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***** г. и за сумата от 118.51 лв., от която - 70.42
лв. е предмет на
предявения в настоящото исково производство установителен иск, за сумата от
337.08 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги,
за сумата от 7.74 лв.- мораторналихва за забава за периода от ****г. до *** г., и за разноски в общ размер 205.00 лв., направени по
заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на установителния иск:
Искът е предявен
от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника С.А.Д. с ЕГН: **********
в качеството й на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 235/12.07.2019 г.
по ч.гр.д. № **** г. на РС-Дулово, и след връчване на заповедта по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане,
съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.
Ето защо, настоящият състав, предвид единството
на настоящото и заповедното производство, приема, че установителният иск
е допустим.
По
основателността на исковете:
По
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона
за електронните съобщения:
Доказа
се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно
правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ,
създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при
общи условия) на индивидуален договор от ***** г. за предоставяне на обществени
електронни съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът, като доставчик, се
задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си
мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези
услуги.
На същата дата – *****г. между страните е
сключен договор за лизинг, съгласно който ответника е е взел
и мобилно устройство марка SAMSUNG, модел Galaxy J3 2017 Gold, кето
е следвало да изплати на 23 месечни лизингови вноски.
Предвид
така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС се явява основателен и доказан.
Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че
съществува вземане на „Теленор България” ЕАД гр. София от С.А.Д. за парична сума в размер на 70.42
лв., представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги за периода от ***** г. до *****г. по договор от ***** г., сключен
между страните.
По иска с правно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Между страните е
налице един единствен сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от *****г.
Договор за
предоставяне на мобилни услуги от ****г. няма сключен между
страните и такъв не е представен като доказателство по делото.
Налице е сключен между ищеца и ответника
договор, в който е предвидена дължима от абоната неустойка, в случай на
прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя. В подобни
хипотези, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края
на срока на всеки от договорите. По делото, обаче, не са налице никакви
доказателства, че процесният договор бил прекратен от страна на „Теленор
България“ ЕАД. Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна
по договор, по силата на което се прекъсва налична облигационна връзка. Не са
налице доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца, поради
което не са налице предпоставките за възникване на задължение на абоната за
плащане на претендираната неустойка. Самият доставчик, в приетите от него общи
условия прави разграничение между ограничаване на предоставените услуги и
прекратяване на договора.
Предвид
гореизложеното, депозираната претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По иска с правно чл. 79 от ЗЗД:
Последната претенция касае неплатени лизингови вноски в
размер на 48.09 лева за периода от месец март 2018 г.
до месец май 2019 г. С договора за лизинг от ***** г. ищецът е
предоставил на ответника мобилен апарат, като с положения си подпис абонатът е
декларирал, че му е предадена годна за употреба вещ (мобилно устройство), която
отговаря на съответните технически характеристики. С договора тази вещ е
предоставена за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на определени 23
лизингови вноски по описания в договора погасителен план, които е следвало да
се заплащат. Вече в тежест на ответника е да докаже своето изпълнение по
договора, а именно- че е заплащал месечните вноски за лизинга на устройството.
Доказателства обаче в тази насока не са представени, поради което след като не
е установил пълно погасяване на задължението, ответникът следва да бъде осъден
да заплати цената на устройството. Отделно от това, лицето не доказва, че е
върнало вещта, поради което следва да се приеме, че е останало държател на
същата, без да я плати. Именно предвид неизпълнение на задълженията си по
договора за лизинг, на основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към договора за лизинг
месечните му вноски за изплащане на устройството са станали предсрочно
изискуеми и са дължими в пълен размер. Още повече, че договорът е със срок от
23 месеца, или към настоящият момент срокът му е изтекъл, а тази осъдителна
претенция е предявена с исковата молба от ****
г., поради което при всички положения ответникът трябва да дължи заплащане на
стойността на мобилния апарат, който е получил, подписвайки договора. Размерът
на иска се установява от погасителния план по договора- 23 вноски, всяка от по 2.29
лева или общо 52.67 лева, като претендираната с фактурата сума е дори в по-
нисък размер- 48.09 лева, до който исковата претенция следва да се уважи.
За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че в
настоящото производство ищецът е предявил частично установителна претенция по
издадената заповед за изпълнение- само за сумата от 70.42 лева, представляваща
цената на далекосъобщителните услуги, като за главницата в останалия й пълен
размер от 118.51 лева не се предявява установителениск. Наред с това, в
настоящия процес не се търси установяване и на присъдената със заповедта за
изпълнение мораторна лихва от 7.74 лева за периода от ***
г. до **** г.
В тази връзка, доколкото не е предявен установителен иск за
цялото вземане по заповедта, за онази част от него, която не е предмет на
настоящия процес, исковият съд следва да обезсили издадената заповед за
изпълнение, по аргумент от мотивната част на т. 13 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК
на ВКС, поради обстоятелството, че в образувания процес по чл. 422 от ГПК не е
установено с влязло в сила решение съществуването на тази част от вземането на
заявителя по заповедта.
При направеното искане от ищеца, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Теленор
България” ЕАД гр. София направените разноски по настоящото исково производство
в размер на 59.82 лв. и по заповедното производство в размер на 31,16 лева,
съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона
за електронните съобщения, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.Д. с ЕГН: **********, с настоящ адрес:с*** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД от С.А.Д.
с ЕГН: **********. в размер на 70.42
лв. (седемдесет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща неплатена
цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода от *****
г. до *****г. по Договор от *****
г., сключен между страните, ведно със
законната лихва върху сумата от 70.42 лв. считано от **** г. до окончателното
плащане на вземането, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***** г. по ч.гр.д. № **** г. по описа на
Районен съд – Дулово.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С. против С.А.Д. с ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за сума в размер на 337.08 лв. (триста
тридесет и седем лева и осем стотинки), представляваща неустойка при
прекратяване на договора от ***** г., сключен между страните поради
неплащане от ответника на дължими суми, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.А.Д. с ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, да заплати
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата
от 48.09 лв./четиридесет и осем лева и девет стотинки/, представляваща
неплатени лизингови вноски за периода от ****** г. до ***** г. по Договор за лизинг от ***** г.
ОСЪЖДА С.А.Д. с ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., направените деловодни разноски в
настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 59.82
лв. (петдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки).
ОСЪЖДА С.А.Д. с ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С.,
направените деловодни разноски по ч.гр.д. № ****г. на РС-Дулово, съразмерно с
уважената част от исковете, в размер на 31.16 лв. (тридесет и един лева и шестнадесет
стотинки).
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – Силистра.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: