Р Е Ш Е Н И Е
№ 260093
гр.
Несебър, 12.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Несебърският районен съд,
I – ви граждански
състав
на дванадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен
Дойков
при
секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното
от съдията Дойков гражданско дело № 64 по описа за 2020година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на
Етажна собственост на собствениците на самостоятелни обекти в сграда находяща
се в гр. Несебър, ул. ********, бл. 5, с идентификатор № ***5, представлявано
от управителя на Етажната собственост „В Г” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** чрез адв. Д.К., АК Хасково, със съдебен
адрес:*** против „Г.П.П.” ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***. В исковата молба се сочи, че съгласно
нотариален акт № 47, том 6, рег. № 8371, дело № 1027 / 22.11.2013г. на нотариус
Лина Чуткина , вписан в Служба по вписванията при
Районен съд гр. Несебър с вх. № 9848 от 25.11.2013г., акт № 146, том 31, дело №
5891, дружеството ответник е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***
по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед РД -18-46/ 18.08.2006г. на
Изпълнителния директор на АК, с площ на имота 12179кв.м. и административен
адрес: гр. Несебър, ул. ********. В посочения поземлен имот се намират и
построени пет броя сгради - сграда с идентификатор ***1 - със застроена площ от
751 кв.м; сграда с идентификатор ***2 - със застроена площ от 1098 кв.м.;
сграда с идентификатор ***3 - със застроена площ от 352 кв.м.; сграда с идентификатор
***4 - със застроена площ от 2097 кв.м.; сграда с идентификатор ***5 - със
застроена площ от 2263кв.м. Една от посочените сгради - с идентификатор ***5,
към датата на депозиране на исковата молба е била собственост на : „Г.И.К.“,
притежаващо апартамент № 1; „Дел Естейт“ дружество с
ограничена отговорност Ниш (Del Estate
д.о.о. Ниш), притежаващо апартамент № 2; М.Г.У.и С.М.С.,
притежаващи апартамент № 403; Е.Б.Х., притежаваща апартамент № 421 и апартамент
№ 503. Сочи се, че всички останали самостоятелни обекти в сградата са
собственост на „В Г“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***.
Посочената сграда била в режим на етажна собственост. От лятото на 2019г.
дружеството ответник започнало неправомерно да ограничава достъпа до сградата,
чрез паркиране на различни МПС плътно входовете и изходите на сградата, вкл.
парадни и аварийния изходи, с което се препятствал достъпа както на
собствениците, обитателите и ползвателите на сградата, а също така и на
полиция, спешна помощ, пожарна. Посочени са и конкретни дати и действия, за
които се претендира, че са извършени от ответната страна чрез различни лица. До
различни институции – РУ МВР Несебър, Прокуратурата, Община Несебър били
подавани сигнали и заявления. По подадените сигнали ответното дружество било
заело позиция, че поземленият имот, в който е разположена сградата, на която е
съсобственик ищеца , представлява негова собственост и в него свободно можели
да паркират автомобили управлявани от негови служители и пълномощници.
Действията на ответника довели до предявяване на настоящия иск по чл. 64 от
Закона за собствеността за определяне на прилежащата площ от поземления имот за
ползване на сграда с идентификатор ***5. Според ищецът застроената площ на
сградата била 2263кв.м. , което математически представлявало 0.345 цяло от
общата застроена площ на поземления имот. Твърди се, че свободната дворна площ
към сградата следва да бъде 1937кв.м. и прилежащия терен на сградата следва да
бъде общо в размер на 4200кв.м. Иска се постановяване на решение, с което на
основание чл. 64 от Закона за собствеността, да се определи за ползване
прилежащата част от поземлен имот с идентификатор № ***, необходима за
използването, според предназначението на построената в него сграда с
идентификатор ***5 върху площ от 4200кв.м. , от които 2263кв.м. застроена площ
на сградата и 1937кв.м. свободна дворна площ. Представена е схема изготвена от
архитект. Представени са писмени доказателства. Иска се осъждане на ответната
страна за разноските.
Ответникът „Г.П.П.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** депозира два писмени
отговора в срока по чл. 131 от ГПК.
Подаден е писмен отговор от управителя Г.И.С..
В него се сочи, че към него като управител на дружеството никога не било
отправяно известие за проблем между суперфициарния
собственик – ищеца по делото и дружеството ответник, в качеството на собственик
на поземления имот. Ответникът сочи, че никога не е създавал пречки за ползване
имота на ищеца. Наред с това било видно и че самото дружество „Г.П.П.“ не е давало и разрешение за ползване на прилежащите
части от други лица. В тази връзка се твърди, че ответното дружество не носи
отговорност за изложените в исковата молба действия препятстващи ползването на
имота на ищеца. Въпреки това, ответната страна също счита за основателно
искането за назначаване на експертиза, която да определи прилежащата площ
съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗУТ.
Другият управител на ответното дружество – И.М.Д.,
също представя писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Изразява се съгласие с
твърдението, че ответника е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***
по КККР на гр. Несебър, с адрес : гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 9. Д.твърди,
че правилно било посоченото, че през летния период на 2019г. ответното
дружество чрез другия управител било създавало пречки на ищеца за ползване на
сградата. Също счита, че е нужно изготвяне на експертиза за определяне на
прилежащата площ на сградата. Взема се становище, че представения по делото
проект, отговаря на нормативните изисквания и иска да се постанови решение, с
което да се уважи претенцията както е изложена от ищеца.
Поради установеното противоречие в становищата
на двамата управители е било допуснато назначаване на особен представител. След
постановяване на определението за това е установено, че ответника „Г.П.П.“ ЕООД е било обявено в несъстоятелност и има назначен
синдик. Назначеният синдик – В.Я.В. не взема становище по предявения иск, не
депозира писмен отговор, не представя доказателства и не прави доказателствени
искания.
По делото е назначена и изготвена СТЕ за
определяне прилежащата площ за ползване на процесния имот с идентификатор №
51500.50.447.5.
Предявен е иск с материалноправно основание в чл. 64
от Закона за собствеността.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Д.К.,
АК Хасково. Предявеният иск се поддържа. Иска се присъждане на разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се представлява в съдебното заседание.
От
събраните писмени доказателства се установи следното. Между страните не се
спори, а и от представения по делото нотариален акт № 47, том 6, рег. № 8371,
дело № 1027 / 22.11.2013г. на нотариус Лина Чуткина ,
вписан в Служба по вписванията при Районен съд гр. Несебър с вх. № 9848 от
25.11.2013г., акт № 146, том 31, дело № 5891, се установява, че дружеството
ответник е собственик на поземлен имот с
идентификатор № *** по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед РД -18-46/
18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК , с площ на имота 12179кв.м. и
административен адрес: гр. Несебър, ул. ********. Върху така посоченият имот са
построени общо пет броя сгради, като сграда с идентификатор № ***5 е съсобствена на ищеца и още няколко физически и юридически
лица. Относно това обстоятелство са представени писмени доказателства, но също
така между страните няма спор за това. По предназначението си и според
издадените строителни разрешение, сградата собственост на ищецът представлява
хотел, ползва се като такъв с търговското наименование Хотел „Виго“. Видно от
представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника по
делото, през лятото на 2019г. са били регистрирани няколко случая на възпрепятстване
ползването на сградата – преминаване на МПС през тревните площи, паркиране в
близост до входовете и изходите на сградата на превозни средства, което е
довело до затрудняване работата на хотела, функционирането му и ползването му
от гостите и живущите в него лица, а наред с това и до възможността до сградата
да получат достъп полиция, спешна помощ и пожарна служба.
От
приетата и неоспорена по делото експертиза се установи следното. Процесната сграда с идентификатор № ***5 е собственост на
ищеца по делото „В Г „ ООД и е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***
В поземления имот са разположени още четири сгради. Сградата е със застроена
площ 2331кв.м. Общата застроена площ в имота възлиза на 6629кв.м. , а при площ
на поземления имот е 12 177кв.м., свободната дворна площ е 5548кв.м.
Вещото лице изрично е посочило , че сградите не са в режим на комплексно
застрояване и за всяка от тях не може да се образува самостоятелен УПИ –
урегулиран поземлен имот при спазване на нормите за площ и отстояния на
сградите към регулационните линии. Посочено е , че съгласно §1, т. 6 от ДР на
ЗДДС „прилежащ терен“ е сумата от застроената площ по смисъла на ЗУТ и площта
около застроената площ, определена на база отстояние 3м. от външните очертания
на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания
поземлен имот. Изготвено е приложение № 1 към СТЕ , в което в син цвят е
защрихована застроената площ на сградата от 2331кв.м. , площта около сградата
от 613кв.м. или общо прилежащ терен за сградата в размер на 2944кв.м.
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на
чл. 64 от ЗС, която регламентира правото на собственика на постройката върху
чужда земя да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за използването
и според нейното предназначение и ако собственикът на мястото му пречи да
упражнява това си право, да предяви иск. Собственикът на терена, върху който са
чуждите постройки, следва да търпи ограничението на собствеността си в рамките
на чл. 64 ЗС. Това ограничение на правата на собственика на терена, може да
бъде само до такъв обем, който да е достатъчен за осигуряване възможността на
собственика на построеното да го ползва. Собственикът на постройка има право да
ползва земята, върху която е построена, доколкото това е необходимо за
използването й според нейното предназначение. Това включва действия с различен
характер - да складира строителни материали върху мястото, да го използва като
строителна площадка през време на строежа, да го използва при ремонт на
постройката, да преминава през това място, да прекара през него водопровод,
канализация, тръби за отопление, а наред с това и да го използва като дворно
място за домакински нужди, за отдих, и др. Следователно вещното право на строеж
не се ограничава само до земята, която се намира под основите на сградата.
Вещното право на строеж, ако друго не е уговорено в акта за учредяването му,
поражда действие и спрямо останалата част от поземления имот. Нормалното използване
на дадена постройка не може да се осъществи без известно използване и на
мястото в поземления имот около нея, в който е построена. Ограничаването на
правата на собственика на терена е до такъв обем от правото, който е достатъчен
за осигуряване възможността на собственика на сградата да я ползва. Това
ползване се ограничава само до достъп до сградата, доколкото това е необходимо
за ползването с оглед на физическите характеристики на постройката, като
елемент на градоустройството. Правата на собственика на земята трябва да се
ограничават в минимална степен, тъй като това право на ползване върху терена е
безсрочно и безвъзмездно, а последният не може да има подчинено на сградата
предназначение. Останалата част остава в разпореждане и ползване на собственика
на земята. Водим от горното и съобразно експертното заключение, следва да се определи прилежащата част от
поземлен имот с идентификатор № ***, необходима за използването, според
предназначението на построената в него сграда с идентификатор ***5.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват деловодните разноски за
настоящото производство, възлизащи общо на 780.00лева – 80.00лева за
заплатената държавна такса, 400.00лева адвокатско възнаграждение и 300.00лева
за изготвената експертиза.
Воден
от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Несебърският районен съд
Р ЕШ И:
ОПРЕДЕЛЯ за ползване прилежаща част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед РД -18-46/ 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК , с площ на имота 12179кв.м. и административен адрес: гр. Несебър, ул. ********, необходима за ползване според предназначението на построената в него сграда с идентификатор № ***5, върху площ от 2944кв.м. , от които 2331кв.м. застроена площ на сградата и 613квм. площ около сградата, защрихована в син цвят на Приложение № 1 – Схема на прилежащите терени към сградите в ПИ *** по КККР на гр. Несебър, към заключение на вещото лице на лист 109 от делото, което приложение/ схема/ приподписано от съда представлява неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА „Г.П.П.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Етажна собственост на собствениците на самостоятелни обекти в сграда находяща се в гр. Несебър, ул. ********, бл. 5 , с идентификатор № ***5, представлявано от управителя на Етажната собственост „В Г” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от общо 780.00лева/ седемстотин и осемдесет лева/ – 80.00лева /осемдесет лева/ за заплатената държавна такса, 400.00лева /четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение и 300.00лева /триста лева/ за изготвената експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: