№ 232
гр. С., 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20222230201225 по описа за 2022 година
Производството е по повод жалба на К. Ж. К. против наказателно
постановление №22- 0804- 003584/20.09.2022г., издадено от началника на
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание
на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 200
(двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест)
месеца.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява в съдебно
заседание лично и с упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да се отмени като
незаконосъобразно.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и
своевременно призован не изпраща свой представител. По делото е
постъпило становище от упълномощен процесуален представител по
същество на делото, с което се иска да бъде потвърдено наказателното
постановление като законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
1
На 15.06.2022г., полицейските служители, свидетелите Г. Г. и Р. Й.
изпълнявали служебните си задължения във връзка с провеждана
специализирана полицейска акция за контрол на правилата за движение по
пътищата. Същите спрели в 10,30 часа за проверка движещия се по главен
път 1- 6 на км.388 в посока към гр. Б. товарен автомобил „Фолксваген Кади“ с
рег. №............ Установили, че водач на моторното превозно средство е К. Ж.
К., което било собственост на Районна потребителска кооперация „Балкан“-
гр. Т.. След извършена справка с ОДЧ на МВР се установило, че
проверяваният товарен автомобил е с прекратена регистрация от 15.12.2021г.
поради неплатена застраховка „Гражданска отговорност“. Проверката
установила още, че горепосоченото МПС не е представено на годишен
технически преглед.
Свидетелят Г. Г. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП и тази на чл.147, ал.1 от ЗДвП. За тези
нарушения съставил акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя, а колегата му св. Р. Й. се подписал при съставянето и
връчването на акта за установяване на административно нарушение. Като
доказателство бил иззет от жалбоподателя контролен талон №7418996.
Жалбоподателят вписал в акта за установяване на административно
нарушение, че няма възражения.
Административнонаказателната преписка била изпратена на РП-С. за
преценка за възбуждане на наказателно производство за престъпление по
чл.345, ал.2 от НК. Прокурор от РП- С. издал на 26.08.2022г. постановление, с
което отказал да образува наказателно производство, поради липса на
осъществено престъпление от общ характер. Постановлението било
изпратено на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. за
преценка относно необходимостта от ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Въз основа на това постановление от 26.08.2022г. на РП- С.
впоследствие началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
С. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното
наказателно постановление и на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП му
наложил наказания „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от
2
ЗДвП.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
основателна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Г. Г., Р. Й., Н.З.
и Х.К. изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и
относими към предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът счита, че неправилно е описано нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП в издаденото наказателно постановление. От събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установи, че управляваното от
жалбоподателя моторно превозно средство е с прекратена регистрация от
15.12.2021г. Установи се, че това превозно средство е било с прекратена
регистрация във връзка с получено уведомление от гаранционния фонд по
реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради несключване на договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. След
служебно прекратяване на регистрацията на МПС обаче служителите на МВР
при съответната областна дирекция на МВР не са изпълнили задължението си
по чл.143, ал.10, изр.1, предл. последно от ЗДвП, както и по чл.18б, ал.2, вр.
ал.1, т.8, вр. чл.18, т.2 от Наредба №I- 45/24.03.2000г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, а именно да уведомят собственика на превозното
средство за извършената служебна дерегистрация. Съобразно приложените
справки от административнонаказващия орган, не може да бъде установено,
че действително собственика на МПС е бил надлежно уведомен за служебно
прекратената регистрация.
С оглед на изложеното по- горе е видно, че вмененото във вина на
жалбоподателя административно нарушение не е съставомерно от субективна
страна, тъй като липсва каквото и да е доказателство, че жалбоподателят към
въпросната дата 15.06.2022г. е съзнавал, че управлява нерегистрирано
3
моторно превозно средство. Напротив, установи се точно обратното, че
председателят на кооперацията, която е собственик на моторното превозно
средство не е имал знание и съзнание за извършената служебна
дерегистрация. За да е налице такова нарушение същото следва да е
извършено умишлено от дееца, а в случая се доказа точно обратното, че
жалбоподателят не е съзнавал, че управляваното от него МПС е
дерегистрирано. Като не е налице умисъл, то значи, че виновно нарушение не
е било извършено и поведението на жалбоподателя не може да бъде
санкционирано. Поради тази причина обжалваното наказателно
постановление съдът счита за незаконосъобразно и следва да го отмени.
В наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението, дата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В наказателното
постановление следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби,
които са били нарушени, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе
под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно
нарушение. Следва, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН да
има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които
е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.
Съдът констатира, че при издаването на НП е допуснато съществено
процесуално нарушение, което е опорочило производството и е довело до
издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Както е видно
от приложения акт за установяване на административно нарушение
жалбоподателят е извършил нарушението на датата 15.06.2022г. в 10,30 часа,
движейки се с управляваното от него МПС „Фолксваген Кади“ с рег.
№............ Видно от обжалваното наказателно постановление наказващият
орган не е вписал в същото датата на извършване на нарушението. Поради
това съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, поради неспазването на законоустановената форма
съгласно нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсата на посочване
конкретната дата и място, на извършване на нарушението от жалбоподателя,
води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Това
нарушение обуславя процесуална незаконосъобразност на атакувания акт.
Налице е нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е от категорията на
съществените и винаги води до отмяна на наказателното постановление. С
4
така допуснатото нарушение в административнонаказателното производство
е ограничено правото на защита на наказаното лице. То не може да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинено и съответно адекватно да
организира защитата си. Както бе посочено по- горе това представлява
съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна
на наказателното постановление, без да е необходимо да се формират правни
изводи относно наличието или не на доказателства, установяващи
извършване на описаното в наказателното постановление нарушение.
Ето защо съдът счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и като такова следва да го отмени.
Съдът следва да остави без уважение направеното искане от
процесуалния представител на оспорващата страна за присъждане на
разноски, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за договорено
и заплатено такова. Според задължителните указания дадени в Тълкувателно
решение №6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело №6/2012г. на ОСГТК на
ВКС- т.1, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат
тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. В обстоятелствената
част на решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението,
страната трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си
представител. В зависимост от уговорения в договора за правна помощ и
съдействие начин на плащане- в брой или по банков път, заплащането на
възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в
самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на
доказателства за извършен банков превод. По делото не е представен договор
за правна защита и съдействие, а е приложено единствено пълномощно от
19.10.2022г., с което жалбоподателят е упълномощил адв. Ц. Б. за
процесуално представителство. При отсъствие на доказателства за плащане на
възнаграждението, съдът намира, че няма законово основание
възнаграждение да бъде присъдено на страната под формата на разноски.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №22- 0804- 003584/20.09.2022г. на началника на група в
5
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на К. Ж. К. с ЕГН
********** на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ШЕСТ месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 от същия закон като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6