РЕШЕНИЕ
№ 480
гр. Варна, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20213100102521 по описа за 2021 година
, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от Б. П. Н. с
ЕГН:********** и М. Х. Н. с ЕГН:**********, двамата с постоянен и
настоящ адрес гр.***, действащи чрез процесуалния си представител по
пълномощие адв. И.А., от АК – Варна и съдебен адрес *** ПРОТИВ Ж. Д.
ИВ. с ЕГН:**********, адрес: **, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 ГПК.
В исковата молба ищците твърдят, че против тях е образувано
изпълнително дело № 20198070400319 по описа на ЧСИ Н. Д., рег. № 807 на
КЧСИ и район на действие Варненски окръжен съд въз основа на молба Вх.
№ 8483/17.06.2019 год. от ответника по делото.
Приложен е бил Изпълнителен лист издаден въз основа на Заповед №
82/17.04.2008 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ (чл. 417 от ГПК), издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 г. по описа на
ВРС, г.о., VII състав, с който ищците Б. П. Н., ЕГН ********** и М. Х. Н.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на ответника Ж. Д. ИВ.,
1
ЕГН:**********, адрес: ** сумата от 32 000 (тридесет и две хиляди) лева,
представляваща дължима главница по Договор за кредит, обективиран в н.а.
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 10, том 2, рег.
№ 4502, дело 210 от 05.04.2006 год., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на молбата – 14.04.2008 год. до
окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото
разноски, представляващи д.т. в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева и 500
(петстотин) лева адвокатско възнаграждение.
По този изпълнителен лист само ищеца Б. П. Н. е осъден да заплати на
ответника Ж. Д. ИВ. сумата в размер на 28 000 (двадесет и осем хиляди) лева
по договор за паричен заем от 15.01.2008 год. с нотариална заверка на
подписите, ведно със законната лихва от подаването на молбата в съда -
14.04.2008 г. до окончателното изплащане на вземането
Действие по принудително изпълнение за събиране на вземането е
предприето с молба вх. № 8483/17.06.2019 год.
Към датата на образуването на изпълнителното производство
/17.06.2019 год./ са изминали повече от 10 (десет) години от установяване
изискуемостта на вземането чрез определянето му като безспорно по
основание и размер.
Ищците твърдят, че поради настъпила погасителна давност правото да
се иска принудително събиране на вземането е погасено.
С исковата молба ищците са заявили петитум, с който молят съда да
постанови решение, с което:
ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. П. Н. и М. Х. Н.
от една страна и Ж. Д. ИВ. от друга, по иска на Б. П. Н. и М. Х. Н. против Ж.
Д. ИВ., че вземането на ответника Ж. Д. ИВ. към ищците Б. П. Н. и М. Х. Н. в
условията на солидарност, за сумата от 32 000 (тридесет и две хиляди) лева,
представляваща дължима главница по Договор за кредит, обективиран в н.а.
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 10, том 2, рег.
№ 4502, дело 210 от 05.04.2006 год. до окончателното изплащане на
вземането, удостоверено в Изпълнителен лист издаден въз основа на Заповед
№ 82/17.04.2008 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ (чл. 417 от ГПК), издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 г. по описа на
2
ВРС, г.о., VII състав, Е ПОГАСЕНО ДАВНОСТ и НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, по образувано изпълнително дело №
20198070400319 по описа на ЧСИ Н. Д., рег. № 807 на КЧСИ и район на
действие Варненски окръжен съд, на основание чл.439 ГПК
ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. П. Н. и Ж. Д.
ИВ., че вземането на ответника Ж. Д. ИВ. към ищеца Б. П. Н. за сумата за
сумата от 28 000 (двадесет и осем хиляди) лева, договор за паричен заем от
15.01.2008 год. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва
от подаването на молбата в съда - 14.04.2008 год., удостоверено в
Изпълнителен лист издаден въз основа на Заповед № 82/17.04.2008 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ (чл. 417 от ГПК),
издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 г. по описа на ВРС, г.о., VII състав, Е
ПОГАСЕНО ДАВНОСТ и НЕ ПОДЛЕЖИ НА ПРИНУДИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ, по образувано изпълнително дело № 20198070400319 по
описа на ЧСИ Н. Д., рег. № 807 на КЧСИ и район на действие Варненски
окръжен съд, на основание чл.439 ГПК.
ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. П. Н. и М. Х. Н.
от една страна и Ж. Д. ИВ. от друга, по иска на Б. П. Н. и М. Х. Н. против Ж.
Д. ИВ., че вземането на ответника Ж. Д. ИВ. към ищците Б. П. Н. и М. Х. Н. в
условията на солидарност, за сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева, разноски,
представляващи внесена държавна такса и 500 (петстотин) лева адвокатско
възнаграждение, по ч.гр.д. № 2739/2008 г. по описа на ВРС, удостоверено в
Изпълнителен лист издаден въз основа на Заповед № 82/17.04.2008 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ (чл. 417 от ГПК),
издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 г. по описа на ВРС, г.о., VII състав, Е
ПОГАСЕНО ДАВНОСТ и НЕ ПОДЛЕЖИ НА ПРИНУДИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ, по образувано изпълнително дело № 20198070400319 по
описа на ЧСИ Н. Д., рег. № 807 на КЧСИ и район на действие Варненски
окръжен съд, на основание чл.439 ГПК.
С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание ищците редовно призовани не се явяват
представляват се от процесуален представител по пълномощие, който
поддържа исковата молба. Претендира направените по делото разноски.
3
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Ж. Д. ИВ., с
който оспорва исковата претенция.
Твърди, че предявени иск е недопустим, тъй като е предявен
установителен, а не конститутивен иск.
Оспорват иска по неговата основателност.
Не се спори от ответника, че в негова полза е издаден изпълнителен
лист от 17.04.2008 год., по гр.дело № 2739/2008г., по описа ВРС.
За събиране на вземането си по изпълнителния лист ищеца е образувал
изпълнително дело № 20088070400122 , по описа на ЧСИ Н. Д. , рег.№ 807 на
КЧСИ и район на действие - Окръжен съд Варна.
Ищеца твърди, че на основание чл. 115ж от ЗЗД, давността спира да
тече докато трае съдебният процес, което правило е приложимо и относно
изпълнителното дело.
Ищеца твърди, че изпълнително дело № 20088070400122 е прекратено с
постановление на ЧСИ Н. Д. на 22.05.2019 год., на 04.06.2019г. и е
образувано изпълнително дело № 20198070400319 на ЧСИ Н. Д. по молба на
ответника на основание същия изпълнителен лист при.
В отговора ищеца твърди, че не е изтекъл петгодишен срок, в който той
да е бездействал и това да е довело до погасяване на субективното му право
на принудително изпълнение.
В съдебно заседания ответника редовно призован не се явява, но
представлява от процесуалния си представител по пълномощие, който
поддържа отговора и моли съда да постанови решение, с което отхвърли
предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира за
установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Със заповед № 82/17.04.2008 год. по ч.гр.д. № 2739/2008 год. на ВРС за
изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
съдът е разредил плащане и е издал изпълнителен лист, като:
Осъдил е Б. П. Н. и М. Х. Н. да заплатят солидарно на Ж. Д. ИВ.,
сумата от 32 000 лева, представляваща дължима главница по договор за
4
кредит, обективиран в Нот. Акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 10, том 2, рег. № 4502, дело 210 от 05.04.2006 год., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на молбата в
съда-14.04.2008 год., до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 1200 лева и 500 лева адвокатски
хонорар.
Осъдил Б. П. Н. да заплати на Ж. Д. ИВ. сумата за сумата от 28 000 лева,
дължима по Договор за паричен заем от 15.01.2008 год. с нотариална заверка
на подписите, ведно със законната лихва от подаването на молбата в съда -
14.04.2008 год., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на молбата 14.04.2008 год. до окончателното изплащане на
вземането.
Въз основа на издадения в полза на ответника изпълнителен лист по
негова молба е образувано изпълнително дело № 122/2008 год. на ЧСИ Н. Д.,
образувано на 23.04.2008 год.
Изпълнително дело № 20088070400122 е образуван по молба на Ж. Д.
ИВ. против Б. П. Н. и М. Х. Н. за сумите по Заповед № Заповед №
82/17.04.2008 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ (чл. 417 от ГПК), издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 г. по описа на
ВРС и издаден изпълнителен лист.
На ответниците е връчена призовка за доброволно изпълнение на
24.04.2008 год., като същинско изпълнително действие опис и оценка на
недвижим имот е осъществено на 30.04.2009 год. за което е съставен
протокол, в който е описан имота, посочена е оценка в размер на 114 413 лева
и е обявена публична продан от 17.05.20009 год. до 17.06.2009 год.
По изпълнителното дело е наложен запор на трудовото възнаграждение
на длъжника и ищец М. ХР. Н., до Директора на ЦДГ № 17 „Валентина
Терешкова“, връчено на 18.03.2010 год., който е впоследствие вдигнат /лист
41/.
ЧСИ Н. Д. е изготвила Обявление за продажбата на описания от
30.04.2009 год. имот за периода от 20.03.2011 год. до 20.04.2011 год., което е
разгласено. Имота е повторно обявен за продан от 04.06.2011 год. до
04.07.2011 год., трета продан е обявена за периода от 14.08.2011 год. до
5
14.09.2011 год. поредната продан е за периода от 05.11.2011 год. до
05.12.2011 год. Последната продан ЧСИ е обявява за нестанала.
Нова продан е обявена за периода от 07.02.2012 год. до 07.03.2012 год.
по това изпълнително дело № 122/2008 год. на ЧСИ Н. Д.. Публичната продан
е спряна по молба на взискателя ответник Ж. Д. ИВ. и резолюция на ЧСИ от
31.01.2012 год.
Последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело №
20088070400122 е извършено на 31.01.2012 год., която валидното
изпълнително действие публична продан е отменено.
С Постановление от 22.05.2019 год. на ЧСИ Н. Д. ЧСИ с рег. № 807 на
КЧСИ изпълнително дело № 20088070400122 е прекратено на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, което е влязло в сила на 11.06.2019 год., тъй като не са
налице данни, същото да е обжалвано по реда на чл.435 ал.1 т.3 от ГПК.
Изпълнително дело № 20198070400319 по описа на ЧСИ Н. Д. с рег. №
807 на КЧСИ е образувано на 04.06.2019 год. от ответника Ж.Д. И. против Б.
П. Н. и М. Х. Н. по издадената Заповед № 82/17.04.2008 год. по ч.гр.д. №
2739/2008 год. по описа на ВРС за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ (чл. 417 от ГПК), и издаден изпълнителен лист от
17.04.2008 год.
По изпълнителното дело служебно от ЧСИ са извършвани различни
справки от НАП, АВ и НОИ, за длъжниците.
ЧСИ е вписала възбрана с Вх. Рег. № 23214 от 04.09.2019 год.,
Дв.вх.рег. № 23047 акт. № 52, том.VII, от 04.09.2019 на Ап. № 32, находящ се
в г******, който е бил обект на няколко неосъществени публични продажби
по изпълнително дело № 20088070400122 на ЧСИ Н. Д. с рег. № 807 на
КЧСИ, за периода от 20.03.2011год. до 05.12.2011 год.
На ищцата М. ХР. Н. е наложен Запор на трудовото възнаграждение от
05.09.2019 год.
ЧСИ Н. Д. е вписала възбрана с Вх. Рег. № 018767/07.08.2020 год.акт. №
92, том.VIII, дело № 3586/2020 год. на 1/10 идеални части от недвижими
имоти собственост на ищеца длъжник Б.П.а Н. в землището на с.******.
ЧСИ Н. Д. е вписала възбрана с Вх. Рег. № 019518/14.08.2020 год.акт. №
141, том.VIII, дело № 3833/2020 год. на 1/2 идеални части от недвижим имот
6
собственост на ищеца длъжник Б.П. Н. в дворно място **.
За тези имоти ЧСИ е насрочила опис за 28.05.2021 год.на която дата е
съставила протокол за опис на 1/40 идеална част от недвижими имоти и
дворно място в *.
По изпълнителното дело е прието заключение на вещо лице за
пазарната стойност на имотите предмет на описа.
С Обявление от ЧСИ Н. Д. е обявила на публична продан от 13.09.2021
до 13.10.2021 год. недвижимия имот находящ се в *, която е обявена за
нестанала с протокол от 14.10.2021 год. поради неявява не наддавачи.
По искане на взискателя ответник Ж.Д. И. е подновено вписването на
договора ипотека под Дв.Вх. рег. № 29272, вх.рег. № 29596/28.09.2021 год.
акт. № 131, том.XII, дело № 17727 та СП-Варна за **,
Тази фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото писмени доказателства които кредитира.
При така констатираните обстоятелства съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл.439
ал.1 от ГПК, които са основателни.
Иска по чл. 439 ал. 1 ГПК е предоставен на страните в изпълнителния
процес за оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение по
конкретното образувано въз основа на съдебно изпълнително основание
изпълнително дело, като изискването на чл. 439 ал. 2 ГПК е искът да се
основава на непреклудирани със силата на присъдено нещо факти и
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене.
В конкретния случай ищецът се позовава на последващо погасяване на
задълженията по издадения в полза на ответника изпълнителен лист от
17.04.2008 год. по Заповед № 82/17.04.2008 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ (чл. 417 от ГПК), издадена по ч.гр.д. №
2739/2008 г. по описа на ВРС, поради изтекла в полза на ищците, като
длъжници погасителна давност от датата па последното валидно
изпълнително действие в продължение на повече от пет години не е
извършвано ново, поради което не дължат изпълнение, а въвеждането на този
факт обуславя допустимостта на иска.
7
В исковата си молба ищеца се позовава на изтекла погасителна давност
за паричните притезания, които се събират принудително по висящото изп. д.
№ 20198070400319 по описа на ЧСИ Н. Д. с рег. № 807 на КЧСИ и район на
действие Окръжен съд Варна.
Заповед № 82/17.04.2008 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ (чл. 417 от ГПК), издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 г. по
описа на ВРС, е влязла в сила поради неподадено възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и по прави последици се приравнява на вземане
установено с влязло в сила решение /т. 5 от ТР № 4/18.06.2014 год. по тълк. д.
№ 4/2013 г. ОСГТК на ВКС/.
По силата на чл.110 ЗЗД, „С изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок“
т.е.изпълняемото право се погасява с изтичане на пет години от последното
валидно изпълнително действие извършено по изпълнително дело № 122/2008
год. /200880704300122/ по описа на ЧСИ Н. Д..
Съгласно приетите тези т.10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 год. на ВКС по тълк.д. № 2/2013 год. на ОСГТК „погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие".
Спорен в практиката е въпроса от кой момент започва да тече
погасителната давност след отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена
с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и
прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му? По така решавания противоречиво въпроса
е образувано т. д. № 3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска
колегии, което е висящо.
При първото становище давността върху вземания, предмет на
изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 год., тече от момента на
последното валидно изпълнително действие, тъй като давност в
изпълнителния процес тече.
При разрешаване на този правен въпрос последното валидно
изпълнително действие по изпълнително дело № 20088070400122 е
извършено на 31.01.2012 год., до образуването на Изпълнително дело №
8
20198070400319 по описа на ЧСИ Н. Д. с рег. № 807 на КЧСИ на 04.06.2019 е
изтекъл предвидения в чл.110 от ЗЗД срок, давността не е спирала и не е
прекъсвана, от паричното притезание на ответника е погасено по давност.
Според второто становище в противоречивата практика на съдилищата,
че отмяната на ППВС № 3/1980 год., прогласена с ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, няма обратно действие и в този
смисъл давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано
преди 26.06.2015 год., не тече.
Настоящия състав споделя това становище, което е заложил и в доклада
по делото.
Според Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 год. „Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
В конкретния случай последно валидно изпълнително действие по
изпълнително дело № 20088070400122 на ЧСИ Н. Д. е извършено на
31.01.2012 год., съобразно по-горе изложените мотиви.
Според постановките на ППВС № 3/80 год. давност не тече докато е
висящо изпълнителното производство, което е загубило действие считано от
26.06.2015 год. , в отношенията на страните следва да се прилагат
постановките на ТР № 2/26.06.2015 год. по т.д. № 2/2013 год. на ОСГТК на
ВКС, според което давност, започва да тече при висящо изпълнително дело
считано от 26.06.2015 год., и ако взискателя не е поискал извършването на
валидно изпълнително действие в продължение на 5 години от тази дата, то
правото му на принудително изпълнение се погасява по давност.
В Тълкувателното решението не се дава легално определение на
„валидно изпълнително действие“, но от мотивите може да се определи, че
това е действие на принудителното изпълнение, което се насочва върху
отделен имуществен обект на длъжника.
Това са мерки на принудително изпълнение, които не противоречат на
закона. Такива мерки са налагането на запор или възбрана върху този
имуществен обект, но процесуални действие по изпълнителното дела като :
9
образуване на изпълнително дела, извършените от ЧСИ справки за имотното
състояние на длъжниците от НП, АП и НЗОК не са валидни изпълнителни
действия и не прекъсват давността, тъй като не насочени към обект за
принудително изпълнение.
В т 1 от ТР № 2/26.06.2015 год. по т.д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС
е прието, че е недопустимо процесуално действие по принудително
изпълнение, което противоречи на ГПК, тъй като е несеквестреруемо
независимо дали е насочено към вещ или вземане от трудово
правоотношение от трето лице.
Налагането на запор трудовото възнаграждение на ищцата до Директора
на ЦДГ № 17 „Валентина Терешкова“, връчено на 18.03.2010 год., е
недопустимо процесуално действие, тъй като е насочено против
несеквестируем доход на ищцата, от трето задължено лице, тъй като
получаваното от нея трудово възнаграждение е в размер на 430 лева, месечно
/Справка л.26 от из.дело № 20198070400319 за дохода и е под МРЗ
установена за страната от 560.00 лева приета с ПМС № 320/20.12.2018 год.
По Изпълнително дело № 20198070400319 по описа на ЧСИ Н. Д. с рег.
№ 807 на КЧСИ е поискано и предприето изпълнително действие по за
вписване на възбрана с Вх. Рег. № 23214 от 04.09.2019 год., Дв.вх.рег. №
23047 акт. № 52, том.VII, от 04.09.2019 на Апартамент № 32, находящ се в
г****** е невалидно.
Имота предмет на възбраната бил обект на повече от три
неосъществени публични продажби по изпълнително дело № 20088070400122
на ЧСИ Н. Д. с рег. № 807 на КЧСИ, за периода от 20.03.2011год. до
05.12.2011 год.
Първата публична продан е била от 20.03.2011 год. до 20.04.2011 год.,
втората публична продан е от 04.06.2011 год. до 04.07.2011 год., трета
публична продан е обявена за периода от 14.08.2011 год. до 14.09.2011 год.,
че четвъртата подред е за периода от 05.11.2011 год. до 05.12.2011 год.
Последната пета публична продан на имота ЧСИ Н. Д. е обявява за
нестанала, като тя е за периода от 07.02.2012 год. до 07.03.2012 год.
При това положение и съгласно чл.494 ал.2 от ГПК в редакцията в ДВ,
бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 год. /по реда но косвения съдебен
10
контрол/при извършени три и повече продажби, при които и имота не бъде
продаден, и по делото не са представени доказателства, че взискателя е
поискал определянето на нова начална цена, по силата на нормата на закона
т.е. по право този имот се освобождава от изпълнение и възбраната се
заличава по искане на съдебния изпълнител. Повторно принудително
изпълнение против имота е недопустимо.
В изложения смисъл възложената възбрана по Изпълнително дело №
20198070400319 по описа на ЧСИ Н. от 04.09.2019 год., по отношение на
Апартамент № 32, находящ се в г****** е недопустимо действие по
принудително изпълнение. В този смисъл вписването на възбрана не
съставлява валидно процесуално действие по принудителното изпълнение и
като последица от това, с него не се прекъсва давността.
При изложеното се налага извод, че първото валидно изпълнително
действие по Изпълнително дело № 20198070400319 по описа на ЧСИ Н. Д. с
рег. № 807 на КЧСИ е извършено на 08.07.2020 год. е вписване от ЧСИ Н. Д.
на възбрана с Вх. Рег. № 018767/07.08.2020 год.акт. № 92, том.VIII, дело №
3586/2020 год. на 1/10 идеални части от недвижими имоти собственост на
ищеца длъжник Б.П.а Н. в землището на *
Предвид гореизложеното, съдът приема, че за периода от 26.06.2015
год. /когато е прието Тълкувателно решение № 2/2015 год. по т. № 2/20213
год. на ОСГТК на ВКС и обявено, че ППВС №3/80год. е загубило действие/
до 08.07.2020 год. първото валидно процесуално действие по Изпълнително
дело № 20198070400319 по описа на ЧСИ Н. Д. е изтекъл срок надвишаващ
пет години по смисъла на чл.110 от ЗЗД, през който ответника като взискател
на парично вземане е бездействал и правото му на принудително изпълнение
на това вземане против ищците длъжници е погасено по давност.
С оглед изложените правни съображения предявеният иск с правно
основание чл.439 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът следва да
възложи в тежест на ответника направените от ищците съдебни разноски в
размер на 2 468 лева, представляващи заплатена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
11
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. П. Н. с
ЕГН:********** и М. Х. Н. с ЕГН:**********, двамата с постоянен и
настоящ адрес ******, действащи чрез процесуалния си представител по
пълномощие адв. И.А., от АК – Варна и съдебен *, от една страна и Ж. Д. ИВ.
с ЕГН:**********, адрес: гр. **от друга, по иска на Б. П. Н. и М. Х. Н. против
Ж. Д. ИВ., че вземането на Ж. Д. ИВ. към Б. П. Н. и М. Х. Н. в условията на
солидарност, за сумата от 32 000 (тридесет и две хиляди) лева,
представляваща дължима главница по Договор за кредит, обективиран в н.а.
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 10, том 2, рег.
№ 4502, дело 210 от 05.04.2006 год. до окончателното изплащане на
вземането, удостоверено в Изпълнителен лист издаден въз основа на Заповед
№ 82/17.04.2008 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ (чл. 417 от ГПК), издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 г. по описа на
ВРС, г.о., VII състав, Е ПОГАСЕНО ДАВНОСТ и НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, по образувано изпълнително дело №
20198070400319 по описа на ЧСИ Н. Д., рег. № 807 на КЧСИ и район на
действие Варненски окръжен съд, на основание чл.439 ГПК
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. П. Н. и Ж. Д.
ИВ., че вземането на Ж. Д. ИВ. към Б. П. Н. за сумата за сумата от 28 000
(двадесет и осем хиляди) лева, договор за паричен заем от 15.01.2008 год. с
нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва от подаването на
молбата в съда - 14.04.2008 год., удостоверено в Изпълнителен лист издаден
въз основа на Заповед № 82/17.04.2008 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ (чл. 417 от ГПК), издадена по ч.гр.д. №
2739/2008 г. по описа на ВРС, г.о., VII състав, Е ПОГАСЕНО ДАВНОСТ и НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, по образувано
изпълнително дело № 20198070400319 по описа на ЧСИ Н. Д., рег. № 807 на
КЧСИ и район на действие Варненски окръжен съд, на основание чл.439 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. П. Н. и М. Х.
Н. от една страна и Ж. Д. ИВ. от друга, по иска на Б. П. Н. и М. Х. Н. против
Ж. Д. ИВ., че вземането на Ж. Д. ИВ. към Б. П. Н. и М. Х. Н. в условията на
солидарност, за сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева, разноски,
представляващи внесена държавна такса и 500 (петстотин) лева адвокатско
възнаграждение, по ч.гр.д. № 2739/2008 г. по описа на ВРС, удостоверено в
12
Изпълнителен лист издаден въз основа на Заповед № 82/17.04.2008 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ (чл. 417 от ГПК),
издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 г. по описа на ВРС, г.о., VII състав, Е
ПОГАСЕНО ДАВНОСТ и НЕ ПОДЛЕЖИ НА ПРИНУДИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ, по образувано изпълнително дело № 20198070400319 по
описа на ЧСИ Н. Д., рег. № 807 на КЧСИ и район на действие Варненски
окръжен съд, на основание чл.439 ГПК.
ОСЪЖДА Ж. Д. ИВ. с ЕГН:**********, адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ
НА Б. П. Н. с ЕГН:********** и М. Х. Н. с ЕГН:**********, двамата с
постоянен и настоящ адрес ******, действащи чрез процесуалния си
представител по пълномощие адв. И.А., от АК – Варна и съдебен адрес *,
направените по делото разноски в размер на 2 468 лева, представляващи
заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му
връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанциония съд пред
Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13