Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
Град Пловдив , 14.10.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V
състав, в публично съдебно заседание на 14,09,2020 година в състав:
Административен съдия:
СТОИЛ БОТЕВ
при участието на секретаря В. К.,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 609
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.46 от ЗОС и чл.145 и сл. от АПК.
Жалбоподателката – С.Й.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез
адвокат Н. Г. обжалва Заповед №
6-Z20-67/12.02.2020r. на Кмета на Район Тракия, Община Пловдив с която са
прекратени наемните правоотношения по договор за наем на общинско жилище № 2070/25.08.2016г.
и е определен 15 дневен срок за доброволното
освобождаване на общинското жилище.
Твърди се, че оспорената заповед е
неправилна и незаконосъобразна, тъй като административният орган не е отчел
наличието на две граждански дела за оспорване на задължения към ВиК и Топлофикация-EVN.
.С жалбата на основание чл.160, ал.2 АПК е направено
и искане за спиране изпълнението на
горната заповед до приключване на съдебното производство.
Ответника по
жалбата- - чрез гл. юрисконсулт З. , в писм.защита /
л. 144/ счита жалбата за неоснователна и твърди , че в районната администрация
няма данни, че жалбоподателката отново се е омъжила
за бившия си съпруг на 05.04.2018 г., че и развода от 21.10.2014 г. не е заявен
пред администрацията, както че и по реда на чл. 18, ал. 7 от НУРОЖННОЖП не е изпълнила задължението си да декларира
промени в обстоятелствата по настаняване в общинското жилище. Твърди , че жалбоподателката е била уведомена за откриване на
административното производство по прекратяване на договора при неизпълнение на
задълженията й с писмо изх. № 6-9400-875/22.05.2017 г., като претендира и
разноски.
Съдът като се запозна с приложените
по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна на следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съдът със свое Определение №
556/15.04.2020 г. на л.112 е спрял
изпълнението на Заповед № 6-Z20-67/12.02.2020 г. на Кмета на Район Тракия,
гр.Пловдив, до решаване на делото по същество, като определението не е оспорено
и е влязло в сила.
С процесната
заповед Кмета на Район Тракия, гр.Пловдив, на основание чл.46, ал.2, във връзка
с ал.1, т.1 от ЗОС и чл.41, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 от НУРУКННОЖ е прекратил
договор за наем на общинско жилище № 2070 /25.08.2016г. и е определен 15 дневен
срок за доброволното освобождаване на
общинското жилище, тъй като жалбоподателката има неплатени задължения към „ЕВН Топлофикация" Пловдив в размер
на 18733лева и към „В и К" Пловдив в
размер на 10920лева.
Сключеният със С.Б. на 25.08.2016 г.
договор за наем № Т-2070/ 25.08.2016 г. е до установяване на настанителни права
за срок не по-дълъг от една година на основание Решение № 4655/01.12.2014 г. по
Гр. Д. № 9968/2014 г. за прекратяване на гражданския брак между С.Б. и С. Б..
До С.Б. са изпратени няколко писма за
предприемане на действия за установяване на настанителни права - писма с изх. №
6-5300-18(5)/25.01.2018 г., изх. № 6-9400-1059/17.05.2018 г., изх. №
6-9400-2791/11.09.2018 г. С горните
писма жалбоподателката е уведомена за
започване на административно производство, като й е дадена възможност да
изпълни задълженията си за представяне на документи за установяване на
настанителни права и заплащане на наем и консумативни разноски.
Към датата на издаване на оспорваната
заповед, посочените в жалбата съдебни дела по искове на С. Б. срещу дружествата
доставчици на топлоенергия и вода и изпълнителни дела са неизвестни за ответника
и ОП „Жилфонд" и няма как да се отчете въздействието им върху дълговете на
семейство Б.и.
Съдът установи , че към момента на
издаването на заповедта жалбоподателката дължи на „ЕВН Топлофикация" Пловдив и „В
и К" Пловдив суми в големи размери, значително надвишаващи минималния
размер по чл. 41, ал. 1, т. 1 от НУРОЖННОЖП във вр. с
чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС.
В съдебното производство съдът е задължил ВиК Пловдив да изготви справка и отговори дали актуалните
задължения за абонатен номер **********, водомер 00101183988 на адрес: *** са
уредени до момента и се посочат евентуално при дължимост
точно дължимите суми, в т.ч. и приспаднатите такива въз основа на Решение по
гр.дело № 8248/2018 г. на ПРС, 18-ти гр.състав.
С писмо на л.123 „ВиК
ЕООД“ Пловдив предоставят исканата информация, включително и споразумение за разсрочване на задължения; справка за размера на задълженията и заверен препис от влязло в сила съдебно
решение по гр.дело № 8248/2018 г. на ПРС, 18-ти гр.състав.
С молба /
л.134/ адв.Г.
- процесуален представител на С.Й.Б. представя Решение № 2054/22.06.2020 г. по гр.дело №20522/2018
г. на ПРС, от което се установява , че С.Р.Б.
не дължи сумата 958.30 лв. за периода от 01.05.2009 г. - 30.09.2010 г., че ищецът не дължи сумата от 2459.19 лв. за
периода от 01.10.2010 г. – 30.09.2011 г.,
че Б. не дължи сумата от 2515.06 лв. за периода от 01.10.2011 г. –
31.10.2012 г. и че не дължи сумата от
1569.93 лв. за периода от 01.01.2013 г. до 14.10.2013
г.
Твърди се , че ответникът е бил
наясно, с предявените съдебни искове и
въпреки това не е изчакал произнасянето на съда, а е издал отделната заповед.
От своя страна ответникът заявява ,
че няма как да е наясно с това заведено
дело, още повече, че същото е постановено преди няколко дни и не е влязло в
сила, както и че счита представеното доказателство за неотносимо към
административното производство и настоящото дело и моли да не се приема това
съдебно решение.
След представянето на горните съдебни
решения съдът е УКАЗАЛ на жалбоподателя да представи доказателства за
погасяване и на другите режийни, както и страните да ангажират относимите към правния спор доказателства, като в противен
случай делото ще бъде обявено за решаване при този обем на събрани такива.
Страните не са представили други
доказателства и съдът е обявил делото за решаване.
Съдът от правна страна излага следното:
Съгласно непротиворечивата съдебна практика на ВАС съдът преценява
наличните доказателства и
законосъобразността на оспорения акт , към момента на неговото издаване.
В случая съдът приема, че оспорената
заповед е издадена от компетентен
административен орган в кръга на правомощията му по чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл.
41, ал. 2 от НУРУЖННОЖП , в предписаната форма , в съответствие с материалните
и процесуални норми и в изпълнение на закона и съобразно целта му.
Не се спори от страните , че сключеният
с жалбоподателката договор за наем № Т-2070/25.08.2016 г. е до
установяване на настанителни права за срок не по-дълъг от една година на
основание Решение № 4655/01.12.2014 г. по Гр. Д. № 9968/2014 г. за прекратяване
на гражданския брак между С.Б. и С. Б..
С.Б. е била уведомена по реда на чл.
26 от АПК за започване на административно производство срещу нея, като и е
дадена възможност да изпълни задълженията си за подаване на документи за
установяване на настанителни права и заплащане на наем и консумативни разноски.
Жалбоподателката не е предоставила необходимите
доказателства за наличие на предпоставките по чл. 7, ал. 1 от НУРОЖННОЖП на
съответната администрация. С. не е
уведомила администрацията за развода си с Б. , а впоследствие за новия си
граждански брак с него. / Решение №
4655/01.12.2014 г. по Гр. Д. № 9968/2014 г. за прекратяване на гражданския брак
между С.Б. и С. Б./.
Освен това лицето има правен интерес
от установяване на тези права и административния орган няма как да знае дали С.Б. има желание и интерес да
продължи да е наемател на общинското жилище.
Не се спори, че домакинството й се състои от нея , нейния съпруг и нейните деца, като за
всички съществува моралното задължение да помагат на майка си да заплаща
дължимите консумативи за парно , вода , ел. енергия и т.н, . във връзка с
ползването на процесното
жилище , което не е тяхна собственост.
Установи се, че и в момента жалбоподателката
дължи значителни суми на топлофикация
Пловдив и на „ВиК“
Пловдив, въпреки представените съдебни решения и споразумения за
разсрочване на задължения.
Съдът обсъди и представените по
делото решение на ТЕЛК и епикриза от която е видно че тя е била хоспитализирана за
четири дни .
Съдът счита , че за жалбоподателката в случая освен правото да ползва
предоставеното й жилище , са налице и
задължения да уведомява своевременно администрацията и ответната страна по договора
за наем на жилище , както и да заплаща своевременно дължимите суми към топлофикация и „ВиК“Пловдив.
Не следва
жалбоподателката да черпи права от своето незаконосъобразно
поведение.
Към датата на издаване на оспорваната
заповед, съдът счита че ответната
администрация е приложила правилно материалния закон , съобразно установените
нарушения и неизпълнения от страна на С.Б.
към дружествата доставчици на топлоенергия и вода и е издала
законосъобразен административен акт , който следва да се остави в сила.
Съобразно изхода на спора и предвид
характера на настоящото съдебно производство съдът присъжда на ответната
страна съдебни разноски в размер на 100
лева.
Предвид горното и на основание чл. 46,
ал. 5 от ЗОС и чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Й.Б. с ЕГН **********, с адрес ***
срещу Заповед № 6-Z20-67/12.02.2020r. на
Кмета на Район Тракия, Община Пловдив с която са прекратени наемните
правоотношения по договор за наем на общинско жилище № 2070/25.08.2016г. и е
определен 15 дневен срок за доброволното
освобождаване на общинското жилище.
ОСЪЖДА С.Й.Б. с ЕГН **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Район Тракия -
Община Пловдив съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно на осн. чл. 46, ал. 5 от ЗОС.
Административен съдия