№ 11979
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110111630 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД и чл. 422 , ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответникът Е. Д. М. дължи на ищцовото
дружество сумата 652,80 лева – неплатена цена на доставена и потребена вода за периода
09.11.2020 г. до 07.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 11.08.2022 г., както и сумата 68,42 лева – обезщетение за забава за периода от
10.12.2020 г. до 07.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№43515/2222 г. на СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия на „ИЩЕЦ“ АД. Поддържа, че ответникът е потребител на ВиК услуги и че за
процесния период е доставил на ответника ВиК услуги в обект, находящ се в АДРЕС, които
не са заплатени. Твърди, че през процесния период ответникът е потребявал вода в
наследствени си имот, за който е подадено заявление за промяна на партида на негово име
от 06.07.2018 г. Претендира и обезщетение за забава върху главницата за периода от
10.12.2020 г. до 07.04.2022 г. Претендира присъждането на разноски и за двете
производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който не
оспорва, че е прехвърлил партидата на негово име, както и начисляванията на база 1 лице.
Признава задължението за периода 09.11.2020 г. – 07.04.2022 г., както и натрупаната лихва
за забава. Посочва, че е финансово затруднен и моли разноските да са в минимален размер
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198, ал. 1
от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
1
период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на претендираните суми, както и че са налице обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о, ал. 1 от ЗВ стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги
на потребителите срещу заплащане, се извършва от ВиК оператори по реда на този закон и
на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Според
същия закон ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции
и другите съоръжения. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ се съдържа легална дефиниция на
понятието „потребители“ на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това
са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги.
В настоящия случай ответникът признава, че е подал заявление за смяна на партидата,
открита за процесния недвижим имот, находящ се в АДРЕС, което се установява и от
приобщеното по делото заявление за промяна на титуляр на партидата, подадено от
ответника на 16.07.2018 г. и адресирано до ищцовото дружество. Предвид това, съдът
приема с оглед разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, че през исковия период ответникът
е бил потребител на ВиК услуги в качеството си на собственик на имота, и като такъв е бил
в облигационна връзка с ищцовото дружество при публично известни общи условия.
Ответникът не оспорва, че размерът на доставените ВиК услуги до имота е определян на
база потреблението на едно лице. По делото не са представени доказателства касаещи
погасяване на задълженията за предоставените ВиК услуги в претендирания размер, поради
което претенцията на ищеца за главница се явява основателна.
Основателността на акцесорната претенция за лихва изисква наличието на главен дълг
и забава в изплащането му. Съобразно общите условия на ищеца потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок от издаване
на фактурата. По делото се установи главно вземане, за което ищецът е издал фактури, което
не са платени на падежа, поради което върху дължимата сума за главница се дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня, следващ падежа на
фактурата до 10.12.2020 г. до 07.04.2022 г., чиито общ размер възлиза на 68,42 лева, който
не се оспорва от ответника.
При този изход на спора право на разноски има ищецът. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и
претендирани за двете производства разноски, от които 175,00 лева - за платена държавна
такса и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП в настоящото производство и сумата 75,00 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Д. М. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС дължи
на „ИЩЕЦ“ АД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 и чл. 86 ЗЗД сумата 652,80 лева – неплатена цена на
доставена и потребена вода за периода 09.11.2020 г. до 07.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 11.08.2022 г., както и сумата 68,42 лева –
обезщетение за забава за периода от 10.12.2020 г. до 07.04.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№43515/2222 г. на
СРС, 168 състав.
ОСЪЖДА Е. Д. М. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „ИЩЕЦ“ АД, ЕИК
ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
175,00 лева – разноски за настоящото производство и сумата 75,00 лева – разноски в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3