Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
гр. Перник, 24.10.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
първи касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при секретаря Наталия Симеонова и
с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като
разгледа докладваното от съдия Гоцова КАНД № 129 по описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
В.Б.Б., ЕГН **********, чрез адв. А.И., САК против Решение № 257 от 28.06.2023
г., постановено по АНД № 721 по описа за 2023г. на Районен съд – Перник.
Недоволен от решението на
районния съд, касационният жалбоподател твърди, че решението на районния съд е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че в случая дадената
правна квалификация на нарушението от страна на административнонаказващия орган
е непълна и неконкретна до степен да се приеме, че липсва такава. В тази насока
се навеждат доводи, че доколкото санкционната норма на чл. 182 от ЗДвП в
разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 съдържа и диспозиция, и санкция, то така, както е
посочена в електронния фиш правната квалификация на нарушението, тя е непълна и
неясна, като изобщо в електронния фиш не е посочено коя от различните хипотези
на чл. 182, ал. 1, 2 или 3 от ЗДвП е осъществил жалбоподателя, за да му се
наложи и съответното наказание за повторност на това именно нарушение по чл.
182, ал. 4 от ЗДвП, която пък препраща към предходните алинеи и не може да се
разглежда самостоятелно, защото определянето на административното наказание за
повторност е обвързано с размера на наказанието, предвиден за съответното
нарушение. Сочи се, че посочването на пълната правна квалификация за първи път
от съда с неговото решение се явява в противоречие с правото на защита на
санкционираното лице. Излага аргументи относно липсата на връчване на
електронния фиш, което било абсолютна предпоставка за законосъобразност на
производството. Моли се за отмяна на решението на районния съд и на електронния
фиш.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява, не се представлява. В постъпило
писмено становище от адв. А.И. поддържа жалбата, претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Не
ангажира становище по делото.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в
сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на
основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в
производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане.
По същество съдът намира
касационната жалба неоснователна по следните съображения:
С обжалваното Решение №
257 от 28.06.2023 г., постановено по АНД № 721 по описа за 2023г. на Районен
съд – Перник, е изменен електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5834368/2022 г., издаден
от ОД на МВР - Перник, с който на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 800
лв. (осемстотин лева) на основание член 189, алинея 4, във връзка с чл.182 ал.4
вр.ал.1, т.4. от ЗДвП за нарушаване на чл.21, ал.1 от същия закон, като съдът
преквалифицира деянието от такова по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП в такова по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като намалява размера на
наложената глоба от 800 лева на 400 лева. Със същото решение съдът осъжда ОД на
МВР Перник да заплати на В.Б.Б. сумата от 200 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
За да постанови обжалваният
съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
На 26.04.2022 г. в 11:20 часа в
общ. Перник с. Драгичево ПП I1(Е79)км.286+300 паркинг Бостваст при ограничение
на скоростта от 50км/ч валидно за населено място и отчетен толеранс от - 3 км.
в полза на водача, се е движело МПС -
лек автомобил ПОРШЕ ПАНАМЕРА ТУРБО, рег. ****. В района, с преносима система за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №
120с523 се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни
средства в стационарен режим, чрез заснемане, като СПУКС било насочено към град
Перник. Разрешената скорост на движение била 50км/ч., валидна за населено
място. В 11:20 часа през обсега на преносимата система за контрол на скоростта
преминал и горепосоченият автомобил с установена стойност на скоростта-85 km/h,
превишена стойност на скоростта- 35 km/h.. Нарушението е описано, че е било извършено
в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/4929536.
За да постанови решението си,
районният съд е приел, че е налице осъществен състав на административно
нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, както и че правилно в обжалвания фиш е преценено, че за процесното
нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на В.Б.Б. в качеството му на
собственик на МПС. На следващо място въззивната инстанция е приела, че макар
деянието да е посочено като извършено повторно в едногодишния срок от влизане в
сила на ЕФ К/4929536, цитираният ЕФ /4929536, е описан само в справката за
нарушител водач- с посочване- влязъл в сила, което не е достатъчно да обоснове
този квалифициращ признак.
Наред с горното, съдът е изложил
съображения, че съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т.
д. № 1/2020 г. на ВАС в производството по реда на раздел пети, глава трета на
ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Посочил е, че с оглед постановките на
тълкувателното решение, няма пречка дори и при неправилното описание на
санкционната норма съдът да приеме, че квалифициращият признак
"повторност" не е бил осъществен и да приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието на жалбоподателя по основния
състав на извършеното нарушение, за което му е било надлежно предявено
обвинението и наложи наказанието по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП в размер на 400
лева. Съдът е приел, че по този начин не се нарушават правата на жалбоподателя,
който се е защитавал по описаните факти на извършеното от него нарушение.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд.
Не са налице наведените в жалбата
касационни основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло
се споделя от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният
съд е събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване
на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна,
решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която
е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си правен извод за
изменение на обжалвания пред него електронен фиш.
В настоящия случай
административнонаказващият орган е приел, че извършеното от лицето нарушение е
повторно и съответно санкцията е наложена на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон
"повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите
по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. От
изложеното е видно, че в случая е следвало да бъде доказано, че коментираното
нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно
постановление или електронен фиш (по арг. от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), с който
на лицето е била наложена глоба отново за нарушение по чл. 21 от ЗДвП. В
обжалвания в настоящото производство електронен фиш действително е посочено, че
нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ К/4929536, който електронен фиш е описан в представената
пред районния съд справка за нарушител/водач, като е отразено, че с този
електронен фиш на лицето е наложено административно наказание глоба от 400 лева
на основание чл. 182, ал. 1, т. 5, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е
отбелязано "Влязъл в сила". Информацията от справката от АИС АНД на
МВР за датата на връчване и влизане в сила на въпросния ЕФ е само индиция за
наличието на фактическите основания за налагането в случая на наказание в
условията на повторност. Справката не е официален документ и има единствено
регистърен, вторичен характер, поради което и не може да служи като
доказателство за връчване на ЕФ, както и за влизането му в сила, и не се ползва
с обвързваща материална доказателствена сила нито за административнонаказващия
орган, нито за съда. От представената справка се установява единствено фактът
на вписването на определени обстоятелства в информационната система. С оглед
изложеното, при липса на доказателства относно датата на влизане в сила на
предходно издадения на жалбоподателя електронен фиш, обосновано районният съд е
приел, че не може да се ангажира административно наказателната отговорност на
жалбоподателя за повторно извършено нарушение по квалифицирания състав.
Настоящият съдебен състав споделя
изложеното от въззивната инстанция, че с оглед постановките на Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, I и II колегия,
няма пречка дори и при неправилното описание на санкционната норма да се
приеме, че квалифициращият признак "повторност" не е бил осъществен и
да се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като се преквалифицира
деянието по основния състав на извършеното нарушение, за което му е било
надлежно предявено обвинението и се наложи наказанието по чл. 182, ал. 1, т. 4
от ЗДвП в размер на 400 лева, като по този начин не се нарушават правата на
жалбоподателя, който се е защитавал по описаните факти на извършеното от него
нарушение. Както се установи, въз основа на събрания и проверен
доказателствен материал в хода на съдебното следствие, реализирало се пред
първоинстанционния съд при максимално допустима скорост на движение в процесния
участък от пътя 50 км/ч, валидна за
населено място, касаторът е превишил същата,
управлявайки автомобила с безспорно доказана скорост от 85 км/ ч, при
отчетен толеранс в полза на водача, т.е. превишил е ограничената скорост с 35
км/ч. Посоченото поведение е съставомерно по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвиждащо
наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
Изложеното до тук обосновава
извода, че в процеса пред въззивния съд безспорно е било доказано извършването
на релевантното административно нарушение, но не е било доказано, че то е
извършено в условията на "повторност".
При тези съображения изложените
от районния съд мотиви за изменение на електронния фиш изцяло се споделят от
настоящия състав, предвид което на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК се
препраща към тях.
Неоснователни са оплакванията в
касационната жалба, че липсата на доказателства за връчване на ЕФ опорочават
същия до степен на незаконосъобразност. След като е упражнил правото си на
жалба срещу електронния фиш, депозирайки жалба пред районния съд, а след това и
пред касационната инстанция, касаторът е осъществил в пълния възможен обем
правото си на защита - да обжалва издаденият срещу него електронен фиш и
обстоятелството, че не е вписано кое физическо лице получава ЕФ при връчването не
е основание за отмяна на същия като незаконосъобразен.
Обжалваното решение е постановено
изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По разноските:
Ответната страна не претендира
присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен състав на
Административен съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 257 от 28.06.2023
г., постановено по АНД 721 по описа за 2023г. на Районен съд – Перник.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/