№ 251
гр. Велико Търново, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело №
20254000500358 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 4322/16.06.2025г. на Б. М. М.
срещу Решение № 111/27.05.2025г. по гр.д. № 712/2024г. по описа на ЛОС, с което Е
ПРИЗНТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. И. С. не дължи на въззивника сумата от 119 842,80
лева /сто и деветнадесет хиляди осемстотин четиридесет и два лева и осемдесет стотинки/,
ведно със законна лихва върху тази сума от 02.06.2023 г. до окончателното изплащане,
за която сума е образувано изп. дело № 588/2024 г. на ЧСИ Р. Д., peг. № 880 на КЧСИ, на
основание чл.439 вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му
и постановяване на друго, с което иска на Ц. И. С. да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Оспорва извода на съда , че с нотариален акт за замяна на недвижими имоти №
75, том VІ, рег. № 5448, дело № 913/2023 г. по описа на нотариус Б. К., рег. № 337, в т. 3.1;
3.2 и 5, преди образуването на изпълнителното дело страните са уредили всичките си
отношения по повод на Решение № 50103 от 11.08.2023 г. по гр.дело № 1455/ 2022 година на
ВКС, вкл. /т.3.1/ за сумите дължими на М. за главница, лихви и разноски и което вземане се
счита напълно погасено. Излага, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано
изп.дело е издаден въз основа на Определение № 50231/28.11.2023г. по гр.дело №
1455/2022г. по описа на ВКС, влязло в сила на 29.12.2023г. след изготвяне на нотариалния
акт, поради което няма как в същия страните да са уредили отношенията си по повод
1
процесната сума, т.к. към дата на сключване на споразумението сумата не е била изискуема.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на същото и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивникът, редовно призован не се явява лично,
чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Претендира уважаването й, отмяна
на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание по същество, въззиваемият, редовно призован не се явява
лично, чрез процесуалния си представител, поддържа депозирания отговор на жалбата,
претендира отхвърлянето й, потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
направените разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд -Русе е образувано по предявен от Ц. И. С. против
Б. М. М., иск с правно основание чл. чл.439 от ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че Ц. И. С. не дължи на ответника сумата от 119 842,80 лева,
ведно със законна лихва върху тази сума от 02.06.2023 г. до окончателното изплащане, за
която сума е образувано изп. дело № 588/2024 г. на ЧСИ Р. Д., peг. № 880 на КЧСИ.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи , като сключения
между тях на 19.06.1999г. граждански брак е прекратен с влязло в сила на 22.03.2018г.
Решение по гр.дело № 7743 от 2017г. по описа на СРС. След прекратяване на брака им, в
периода 2018г. – 2023г. страните са водили множество производства свързани с определяне
дяловете на всеки от бившите съпрузи в СИО, както и подялбата на същото.
Твърди, че на 23.08.2023г. М. депозирал по гр.дело № 1455/2022г. по описа на ВКС
молба за издаване на обратен изпълнителен лис , която е частично уважена и на 28.11.2023г.
ВКС му е издал такъв за сумата от 119 842.80 лв. , ведно със законна лихва върху сумата ,
считано от 02.06.2023г., като е оставил без уважение молбата му с правно основание чл. 245
ал.3 от ГПК за издаване на обратен изпълнител лист за сумата над 119 842.80 лв. , до
127959.11лв. Въз основа на така издадения изпълнителен лист по молба на ответника от
21.05.2024г. е образувано изп. дело № 588 по описа на ЧСИ Р. Д. под № 880 в КЧСИ.
Ищцата твърди, че депозираната молба за издаване на обратен изпълнителен лист
представлява злоупотреба с права от страна на ответника , т.к. с нотариален акт за замяна на
недвижими имоти № 75, том VІ, рег. № 5448, дело № 913/2023 г. по описа на нотариус Б. К.,
рег. № 337, преди образуването на изпълнителното дело страните са уредили всичките си
отношения по повод Решение № 50103/11.08.2023г. по гр.дело № 1455/2022 г. на ВКС, по
което е издаден обратният изпълнителен лист. Поддържа, че Определението от 28.11.2023г.
не поражда нови отношения между страните, а единствено урежда такива по повод
извършено принудително изпълнение на невлязло в сила решение на ВТАС. Претендира
2
уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва иска като недопустим с твърдения , че определението на ВКС за издаване на
обратния изпълнителен лист, подлежи на оспорване по реда на обжалване, а не с иск по
чл.124 от ГПК. Претендира прекратяване на производството. При допустимост на
производството, оспорва исковата претенция като неоснователна.Не оспорва, развилите се
съдебни производства между страните, както и,че по негова молба на 28.11.2023г.се е
снабдил с обратен изпълнителен лист против ищцата за посочената в него сума. Твърди , че
в нито една от клаузите по договора , обективиран в нотариален акт за замяна на недвижими
имоти № 75, том VІ, рег. № 5448, дело № 913/2023 г. по описа на нотариус Б. К., рег. № 337
не се съдържат уговорки относно присъдената с Определение № 50231/28.11.2023г. по
гр.дело № 1455/2022г. по описа на ВКС сума от 119 842.80лева. Поддържа , че същото е
влязло в сила на 29.12.2023г., т.е. след сключения договор за замяна, поради което се касае за
ново изискуемо вземане и не може да се твърди , че е било предмет на замяна по посочения
по- горе нотариален акт.
Претендира отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото пред
първа инстанция доказателства приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и
липса на отрицателните процесуални предпоставки.
Пред настоящата инстанция въззивникът не поддържа възражението си от първа
инстанция за недопустимост на настоящото производство.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.439 ал.1 вр. чл. 124 от
ГПК, в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно,
че в качеството му кредитор на ищеца и взискател по образуваното изпълнително дело, че
процесното вземане не е погасено по силата на сключен между страните нотариален акт за
замяна на недвижими имоти № 75, том VІ, рег. № 5448, дело № 913/2023 г. по описа на
нотариус Б. К., рег. № 337.
Между страните липсва спор относно хронологията на водените между страните
производства и постановените съдебни актове. Същите са подробно описани в мотивите на
3
първоинстанционния съдебен акт , поради което , съдът не счита , че следва да бъдат
преповтаряни и препраща към тях.
Спорен пред настоящата инстанция и предмет на преценка е обхватът на
постигнатото между страните споразумение обективирано в нотариален акт за замяна на
недвижими имоти № 75, том VІ, рег. № 5448, дело № 913/2023 година по описа на нотариус
Б. К., рег. № 337, дали същото обхваща сумите по издадения в полза на въззивника обратен
изпълнителен лист от 28.11.2023г. , респективно дали ответника има вземане към ищеца за
същите.
Възраженията на въззивика в тази насока, съдът счита за неоснователни със следните
аргументи.
С Решение № 110/ 23.08.2021 г., постановено по гр.д. № 142/ 2021 г. по описа на ОС –
Ловеч, Б. М. е осъден да заплати на Ц. С. сумата от 263 270.23 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и
19 485 лева разноски.
С Решение № 10/ 27.01.2022 г. по в.гр.д. № 430/ 2021 година , ВТАС е отменил
първоинстанционното решение в частта, с която Б. М. М. е осъден да заплати на Ц. И. С.
сумата над 163 270.23 лв. до 263 270.23 лв., представляваща обезщетение с правно
основание чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху него от датата на исковата молба –
22.03.2021 г. до окончателното изплащане, като вместо него е осъдил Б. М. М. да върне на
Ц. И. С., на основание чл.55 ал.1 предл. първо от ЗЗД сумата 100 000 /сто хиляди/ лв., която
той е получил без основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
исковата молба – 22.03.2021 г. до окончателното изплащане, както е потвърдил Решение №
110/ 23.08.2021 г. по гр. дело № 142/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч в останалата му
обжалвана част. На С. са присъдени и разноски в размер на 8 500 лева.
По невлязлото в сила Решение на въззивната инстанция и на основание чл. 404 ал.1
т.1 от ГПК, на 14.02.2022г. С. се снабдила с изпълнителен лист № 17 срещу Б. М. за сумата
от 163 270.23 лева, дължима на основание чл. 59 от ЗЗД и за сумата от 100 000 лева
дължима на основание чл.55 ал.1 предл. първо от ЗЗД и двете, в едно със законна лихва
считано от 22.03. 2021г. до окончателното изплащане на задължението. Въз основа на същия
е образувано изп. дело № 723/2022г. по описа на ЧСИ В. П. под № 879 в КЧСИ.
Видно от удостоверение за дълг, към дата на издаването му – 22.08.2023г. в полза на
взискателя С. от реализирана публична продан на недвижим имот е разпределена сума в
размер на 282 096,01 лв., с която са погасени следните нейни вземания от длъжника: 215
082,69 лв. – главница, 60 950,56 лв. – законна лихва, 6 062,76 лв. – разноски по
изпълнението. Начислени са и такси по т.13 и т.26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ в общ
размер на 10 547,58 лв., които са внесени от взискателя – купувач, но са дължими от
длъжника по изпълнението.
Решението на ВТАС постановено по в.гр.д. № 430/2021 г. е допуснато до касационно
обжалване в частта, с която е потвърдено решение № 110/23.08.2021 г. по гр.д. № 142/2021 г.
4
по описа на Окръжен съд Ловеч, с която Б. М. е осъден да заплати на Ц. С. , на основание
чл.59 ЗЗД сумата от 163 270,23 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
исковата молба – 22.03.2021 г. до окончателното изплащане.
С Решение № 50103/ 11.08.2023 г. на ВКС по гр.д. № 1455/ 2022 г., осъдителното
решение на въззивния съд за сумата от 136 908.10 лева е обезсилено и производството в тази
част е прекратено, като недопустимо, като в останалата част за сумата от 26 362.13 лева е
оставено в сила; на Б. М. са присъдени разноски в размер на 18 244.82 лева, а на Ц. И. С. –
19 380.66 лева за трите съдебни инстанции.
Така към дата – 11.08.2023г. въззивникът дължи на ищцата по влязло на същата дата
в сила Решение № 110/ 23.08.2021 г., постановено по гр.д. № 142/ 2021 г. по описа на ОС –
Ловеч , както следва : главници – 26 362.13лв. ; 100 000 лева или общо – 126 362.13 лева, в
едно със законна лихва върху същите считано от дата 22.03.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
Съобразявайки изложеното, ВКС с Определение № 50231 / 28.11.2023г. е уважил
молбата на въззивника от 23.08.2023г. по гр.дело № 1455/2022 г. по описа на ВКС, IV г.о.,с
правно основание чл.245, ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист, за сумата от
119 842,80 лв., заплатена от него по изп.дело № 20228790400723 по описа на ЧСИ В. П. въз
основа на предварително изпълнение на невлязло в сила въззивно решение № 10/27.01.2022
г. по в.гр.д. № 430/2021 г. на ВТАС, обезсилено частично с Решение № 50103 от 11.08.2023 г.
по гр.д. № 1455/2022 г. по описа на ВКС, IV г.о., ведно със законна лихва върху сумата от 119
842,80 лв., считано от 02.06.2023 г. до окончателното изплащане, като е оставил без
уважение молбата по за сумата над 119 842,80 лв. до 127 959,11 лв.
Въз основа на така издадения обратен изпълнителен лист, по молба на ответника от
21.05.2024г. е образувано изп. дело № 588 по описа на ЧСИ Р. Д. под № 880 в КЧСИ.
С договор, обективиран в нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 75, том
VІ, рег. № 5448, дело № 913/ 2023 година по описа на нотариус Б. К., рег. № 337, в т.3 за
уравняване на разликите в цените на недвижимите имоти, предмет на замяната, страните са
постигнали съгласие, както следва: т.3.1. Б. М. прихваща вземането си срещу Ц. И. С.,
съгласно влязлото в сила Решение № 50103/ от 11.08.2023 г. по гр.дело № 1455/ 2022 г. на
ВКС за главница, лихви и разноски и което вземане се счита напълно погасено; т.3.2. Ц. И.
С., прихваща вземанията си срещу Б. М. М., за които е предявена претенция по сметки по
гр.д. № 225/ 2018 г. на РС – Троян за главница, лихви и разноски, и вземането си за разноски
съгласно влязлото в сила Решение № 50103/ 11.08.2023 г. по гр.д. № 1455/ 2022 г. на ВКС и
които вземания се считат напълно погасени. ; т.5 са посочили: „С настоящата замяна се
уреждат изцяло всички отношения между страните по гр.д № 225/ 2018 г. на РС Троян и по
гр.дело № 1455/ 2022 г. на ВКС“.
Възражението на въззивника, че вземането по обратния изпълнителен лист е
станало изискуемо в края на месец 12.2023г. , на 29.12.2023г. , когато според него влиза в
сила Определение № 50231 / 28.11.2023г. на ВКС, т.е. след сключване на договора за замяна,
5
е неоснователно. От една страна, Определение № 50231 / 28.11.2023г. на ВКС е влязло в
сила с изтичане срока за обжалването му, който за молителя е двуседмичен от връчването му
– 05.12.2023г. или на 19.12.2023г., а за Ц. С. – от дата връчване на ПДИ лично- 29.11.2024г. –
14.12.2024г. Видно от материалите по изп.дело , приложено към настоящото, адв. З. , в
качеството му на пълномощник на длъжника се е запознал с материалите по изп.
производство още на 25.11.2024г. От друга страна, влизането в сила на цитираното
определение е ирелевантно за възникване на вземането на ответника срещу ищцата по
влязлото в сила Решение на ВКС. В тази връзка, неоснователни са и твърденията на М., че с
нотариален акт за замяна на недвижими имоти, страните не са уредили отношенията си по
повод на сумата от 119 842.80лв. , доколкото посочената сума е различна от предмета на
влязлото в сила Решение по гр.дело № 1455/2022г. по описа на ВКС.
Видно от настоящото изложение, посочената сума е формирана чрез прихващане на
платените от въззивника по изп. дело № 723/2022г. по описа на ЧСИ В. П. под № 879 в
КЧСИ суми/ образувано въз основа на изп. лист по в.гр.д. № 430/2021 г.по описа на ВТАС/,
с дължимите такива съобразно окончателния съдебен акт на инстанционния контрол по
в.гр.д. № 430/2021 г.по описа на ВТАС, респективно по гр. дело № 142/ 2021 г. по описа на
ОС – Ловеч. Ето защо факта, че в нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 75, том
VІ, рег. № 5448, дело № 913/ 2023 г., страните не са посочили / цитирали определението на
ВКС с правно основание чл.245, ал.3 от ГПК, макар и същото да е влязло в сила преди
замяната, не може да обоснове извод , че сумата не е обхваната от споразумението между
страните. Достатъчно е, че в същото е посочено , че страните уреждат отношенията си по
повод гр.дело № 1455/2022г. по описа на ВКС. Допълнителен аргумент в подкрепа на
изложеното е и заявеното от ответника - въззивник в цитирания нотариален акт за замяна на
недвижими имоти признание, че дължи на ищцата сумата от 150 000лв.
Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 75, том VІ, рег. № 5448, дело №
913/ 2023 г. е факт настъпил след приключване на съдебното дирене гр.дело № 1455/2022г.
по описа на ВКС, по което е издадено изп. основание, в същия въззиваемият - ответник е
декларирал, че е уредил всичките си отношения с ищцата по гр.д № 225/ 2018 г. на РС -
Троян и по гр.дело № 1455/ 2022 г. на ВКС, т.е. за недължимост на процесната сума, която
както безспорно бе установено в хода на настоящото производство е част от предмета на
посоченото гр.дело по описа на ВКС, поради което така предявеният иск се явява
основателен и правилно и законосъобразно е уважен от първоинстанционния съд.
Въззивната жалба , като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното потвърдено , вкл. и в частта за присъдените разноски.
При този изход на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно направеното
искане и представените доказателства, на въззиваемата следва да се присъдят разноски за
настоящото производство в размер на 9 500.00 лева представляващи заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 111/27.05.2025г. по гр.д. № 712/2024г. по описа
на Окръжен съд - Ловеч .
ОСЪЖДА Б. М. М. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ, на Ц. И. С. ЕГН **********,
сумата от 5 900.00 /пет хиляди и деветстотин / лева разноски за въззивното производство,
на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7