№ 188
гр. гр. Л., 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20231620102209 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Н. Р. Д., адрес: гр. ***, с ЕГН
********** и И. Р. Д., адрес: гр. ***, с ЕГН **********. адрес за призоваване: гр. ****, чрез
Н. И. А., против Община Л., представлявана от Ц.П. - к., с адрес: гр.***.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника Община Л., че
ищците, като наследници на Р.Д.К. и Ц.Л.К., са собственици на лозе с площ от 1634 кв.м.
находящо се в гр. Л., местността „С.“, представляващо реална част от Поземлен имот с
идентификатор № **** съгласно Кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-5/26.01.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК. Претендират
деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са законните наследници на Р.Д.К., починал
на 03.11.2010 г. и на Ц.Л.К., починала на 05.11.2022 год. По силата на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 134, том 1. дело № 295/1969 г.,
издаден от Районен съд - гр. Л., наследодателите на ищците са придобили на 19.04.1969
година следния недвижим имот: ЛОЗЕ, находящо се в землището на гр. Л., местността „С.",
с площ от 1634 кв. м., при съседи по нотариален акт: от две страни наследници на А.Г.М., д-р
М.М. и Е. И. С., който имот е наследен от ищците като техни наследници. След влизане в
сила на кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Л. и землището му, одобрени със
Заповед № РД-18-5/ 26.01.2009 година на Изпълнителен Директор на АГКК - гр. София, този
имот е част поземлен имот с идентификатор ***, целият имот с площ от 40966 кв. м. По
силата на разпоредбите на ЗСПЗЗ този имот като земеделски имот такъв и незаявен за
възстановяване, първоначално е включен в регистъра на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ при
Община - Л., област М.. А впоследствие, заедно с целия ПИ с идентификатор ***, с акт №
5758/03.03.2023 г. е актуван като частна общинска собственост на Община- Л. област М..
Този имот, макар и земеделски такъв по своето предназначение, не е земеделска земя по
смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, поради което не е подлежал и не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ и съответно е изключен от приложното поле на чл. 19 от разпоредбите на
същия закон. Въпросният имот към момента на обобществяване на земеделските земи в
страната е бил частна собственост, никога не е включван под каквато и да е форма в
блоковете на ТКЗС, не е бил отнеман или одържавяван в никоя от хипотезите на чл.10 от
1
ЗСПЗЗ, следователно не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно
разпоредбите на чл.10, ал.1 до ал.14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
подлежал имотите, които са били отнети фактически или юридически от техните
собственици. Съгласно съдебната практика, когато един имот не е бил включван в ТКЗС по
силата на членствено правоотношение, не е одържавяван или фактически отнеман, като е
запазил статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме,
че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Следователно липсва правно
основание този имот да бъде включен в земеделските земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, още по-малко
да бъде актуван като частна общинска собственост. Имотът е владян от наследодателите на
ищците от момента на придобИ.ето му до момента на смъртта на всеки един от тях
непрекъснато, явно, открито и необезпокоявано, като техен имот. Продължили са ищците
владението си върху имота по същия начин и след смъртта на своите родители.
Продължават да го владеят и сега открито и спокойно като собствен имот. Считат, че като
собственици по отношение на описания по-горе имот имат правен интерес да установят това
обстоятелство по отношение на Община – Л. предвид незаконосъобразното му актуване като
общински такъв.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника Община Л.. В
отговора на исковата молба се твърди, че исковата молба е допустима, но нередовна, тъй
като в петитума на исковата молба претенцията на ищците е насочена към поземлен имот с
идентификатор **** по КККР на гр. Л.. какъвто след справка със системата kais.cadastre.bg,
поддържана от АГКК, се установило, че към днешна дата не съществува. Предвид
гореизложеното за ответната община е налице правна несигурност с оглед обстоятелството,
че претенцията на ищците е неясно за кой имот се отнася - за поземлен имот с
идентификатор ***, за поземлен имот с идентификатор **** или за поземлен имот с
идентификатор ****, като предвид това счита, че правото ни на защита е засегнато
съществено и не е възможно в пълна степен ответникът да организира защитата си преди
ищците да уточнят към кой от трите горецитирани имота е насочена претенцията им.
Депозираната искова молба е и неоснователна. Ищците претендират да са собственици по
наследство и по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност на реална част с площ
от 1634 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Л., находящ се в
местност ..С.", целия с площ 40966 кв.м. с трайно предназначение на територията:
земеделска, с НТП: Лозе, на основание представен към допълнителната молба титул за
собственост, а именно: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134, том
1, дело №295/1969г., издаден от Л.ски районен съд. Същевременно в петитума на исковата
молба претенцията на ищците е насочена към поземлен имот с идентификатор **** no
КККР на гр. Л.. какъвто след справка със системата kais.cadastre.bg, поддържана от АГКК. се
установило, че към днешна дата не съществува. От така представения титул за собственост,
от който ищците твърдят, че черпят правата си на собственост, не се установява идентичност
на придобития със същия имот с имот с идентификатор **** по КККР на гр. Л., който е
собственост на Община Л. по силата на Заповед №115/08.10.2008г. на Директора на
Областна дирекция „Земеделие'*-М., респ. с имоти с идентификатори *** и ****. които към
днешна дата не съществуват в КККР на гр. Л., но за ответника не е известно дали такива са
съществували към момента на депозиране на исковата молба и допълнителната молба, както
и в по-ранен момент. В тази връзка и с оглед представените писмени доказателства от
ищците, касаещи единствено имот с идентификатор **** по КККР на гр. Л., ответникът
може да изрази становище единствено за него. Със Заповед №115/08.10.2008г. на Директора
на Областна дирекция „Земеделие"- М. е одобрено Протоколно решение №2/06.10.2008г. на
комисия, назначена със Заповед №61А-7/16.06.2008г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“-М. по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, по раздел 1 - Определените имоти по чл. 19, ал. 1
от ЗСПЗЗ по землищата на територията на община Л. /приложение №8/, в това число
землището на гр. Л., които следва да се предоставят на Община Л. за актуване. Именно в
това приложение № 8, позиция 356 е отразен процесният имот с номер по стар план /КВС/, а
именно: №***, който е с площ 40.956 дка, с начин на трайно ползване: Лозе, за който е
отразен начин на възстановяване: стари реални граници /срг/. Съгласно чл. 19, ал. I от ЗСПЗЗ
2
земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се
стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта
на съществуващи и възстановими стари реални граници /КВС/ земите стават общинска
собственост. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя, останала след
възстановяването, е тази. за която не е подадено заявление за възстановяване. Като
административен орган на поземлената собственост Общинска служба земеделие /ОСЗ/ има
задължение не само да признае правото на възстановяване на собствеността на
правоимащиге лица. които са я сезирали, но и да довърши докрай предвидената в закона
процедура, като определи границите на възстановените имоти по картата на възстановената
собственост. Ето защо следва да се приеме, че разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ урежда правния
статут на земите, за които не са подадени заявления за възстановяване, какъвто е настоящият
случай /по делото няма доказателства в обратната насока/. Само тези земи представляват
остатъчен фонд, който се придобива от общината по реда на чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ и съответно
тя има право да се разпорежда с тях. Ищците не доказват да са наследница на бивш
собственик на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. Л.. респ. на имот с №
*** по КВС /посочен като номер по предходен план в скицата от КК на гр. Л., представена
от ищците, ведно с молбата им от 15.12.2023г./, както и не доказват да са били собственици
или да са придобили от такива, които да са владели процесния имот на правно основание.
Неоснователно е твърдението, че процесният имот не бил земеделска земя по
предназначението си. В представения от ищцовата страна нотариален акт №134, том дело
№295/1969г., издаден от Л.ски районен съд, имотът е описан като ..Лозе", което по своето
предназначение е земеделска земя. От своя страна разпоредбата на чл. 2 от ЗСПЗЗ дефинира
земеделските земи по смисъла на ЗСПЗЗ като такива земи, предназначени за земеделско
производство и за които не е налице която и да е от изброените в текста на тази разпоредба
отрицателни предпоставки, а именно: 1/ не се намират в границите на урбанизираните
територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен
план, или с околовръстен полигон; 2/ не са включени в горския фонд; 3/ не са застроени със
сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения,
религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или
складови помещения към такива сгради; 4/ не са заети от открити мини и кариери, от
енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито
представляват прилежащи части към такива съоръжения. В конкретния случай нито една от
цитираните четири отрицателни предпоставки не е налице за процесния имот и същият е с
НТП: Лозе, което категорично го окачествява като земеделска земя по смисъла на чл. 2
ЗСПЗЗ. На следващо място, ищците не доказват идентичност на имота, описан в исковата
молба като придобит по наследство и давност и поземлен имот с идентификатор **** по
КККР на гр. Л.. Предвид липсата на точно описание на имота, за който ищците твърдят да са
придобили по давност с всички негови индивидуализиращи белези, в. т.ч. и съседи, е
невъзможно да се установи/отрече идентичност и в съседите на този имот и на процесния
имот с идентификатор *** по КККР на гр. Л.. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане
на разноски.
В съдебно заседание ищците се явяват лично и се представляват от адв. Н. А. от
МАК, който поддържа предявения иск.
Ответникът Община Л. в съдебно заседание се представлява от адв. Л. А. от МАК,
която оспорва иска като неоснователен.
Доказателствата по делото са писмени и гласни такива.
От анализа на събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Ищците са наследници от първи ред (низходящи – синове) на Р.Д.К., починал на
03.11.2010 г., б.ж. на гр. Л., както и на Ц.Л.К., починала на 05.11.2022 г., видно от
удостоверение за наследници с изх. № АО-14-1501/18.09.2023 г. на Община Л.
По силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 134, том
I, дело № 295/1969 г. по описа на Л.ския народен съдия – П.Т., на 19.04.1969 г.
3
наследодателите на ищците придобиват чрез покупко-продажба от Ц. Н. Г.. от гр. Л.
недвижим имот: лозе, старо, находящо се в района на гр. Л., местността „С.“, от 1634 кв.
м., при съседи: от две страни: наследници на А.Г.М., д-р М.М. и Е. С., за сумата от 408,50
лв.
Със заповед № 115/08.10.2008 г. на директора на ОД „Земеделие“- М. е било одобрено
протоколно решение № 2 от 06.10.2008 г. на комисия, назначена със заповед № 61А-
7/16.06.2008 г. на директора па ОДЗ- М. по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ. по раздел I - Определените
имоти по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ по землищата на с. Добри дол, с. ***, с.***, с. ***, с. ***, с. ***,
кв. *** на гр. Л., гр. Л. и с. ***, общ. Л., които следва да се предоставят на Община Л. за
актуване, и по раздел II - Определените имоти, по отношение на които са допуснати
непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, ведно с
приложенията по протоколното решение. Видно от приложеното по делото протоколно
решение № 2 от 06.10.2008 г. /л.56-58/ и приложение 8 към раздел 1, т.1 от същото,
назначената комисия е определила имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ по землища (посочените
по-горе), като в цитираното приложение под номер 356 /л.30/ е записан имот № *** с площ
40.956 дка, НТП: лозе, начин на възстановяване – стари реални граници.
От показанията на св. Сашко А. се установява, че познава ищците и техния баща,
като те имат имот в местността „С.“, намиращ се зад неговото място. Сочи, че тяхното
място е взето през 1984 г., като тогава започнали да го обработват, а бащата на ищците имал
къща по това време там. След неговата смърт ищците ходят в имота. Сочи, че имотите не са
били внесени в ТКЗС. Посочва, че имотът на ищците има стара ограда с колци и бодлива
тел.
Св. Й.П. заявява, че бащата на ищците му бил съсед на лозето му в местността „С.“,
като неговото собствено лозе се пада от северната страна спрямо ищцовото. Имало колци
обозначени, които според свидетеля били поставени от Общината. Когато си закупил своето
място, С. /бащата на ищците/ вече е имал своето място, а това било през 1984 г. След
смъртта на С., ходила съпругата му и синовете в имота. Не му е известно имотът да е бил
внесен в ТКЗС. Достъпът до имота сочи, че е труден и е необходим булдозер, за да разчисти.
От експертното заключение на вещото лице /л. 94/ Е. И. е видно, че е след заснемане
на място границите на лозето и нанасяне координатите върху КККР на гр. Л. се установява,
че лозето, описано в представения по делото нотариален акт, попада в границите на ПИ с
ид. ****. Местоположението на заснетото лозе е в западната част на този ПИ с ид. ****.
Изготвена е скица за местоположението на имота с проектни координати, а именно:
1/***/***; 2/***/***; 3/ ***/*** и 4/***/***. Вещото лице посочва, че след заснемане на
място на границите и съпоставяне върху КККР на гр. Л. се установява, че ПИ, обект на
заснемането, попадащ върху част от ПИ с ид. № ****, по местност е идентичен, а по площ –
почти идентичен. Пояснява, че разликата в площта може да е вследствие на това, че ищецът
не можел да се ориентира за точната граница поради силно залесения терен. На въпроса
налице ли е идентичност между имота, придобит от наследодателите на ищците с НА №
134, т. 1, дело № 295/1969 г. на Л.ски народен съдия и поземлен имот с № ***, ***, ***, **,
**, ** и *** по КВС на землището на гр. Л., съгласно пълна история на имота вещото лице
отговаря, че всички описани в пълна история на имота са свързани с това, че всеки следващ
е получен от разделянето на предходния имот до получаването на имот № ***, в който имот
попада посочения ПИ от ищците. Допълва, че съдейки по местността, в която се намират
имотите, описани в история на имот № ***, ПИ по КККР на гр. Л. и НА съвпада, а съдейки
по площта, описана в НА, и площта от заснемането, имотът е идентичен с част от *** по
КВС и ПИ **** по КККР на гр. Л.. Вещото лице посочва, че по КВС на землището на гр. Л.
и по КККР на гр. Л. е един голям имот, а в нотариалния акт на ищците става въпрос за лозе
от 1634 кв.м. със съответните съседи, като няма как да се определят към момента същите и
не може да бъде дадена идентичност по отношение на съседи. В съдебно заседание вещото
лице посочва съответните дължини на границите на имота: от западната страна -37,62 м., от
източната – 19,84 м., от северната - 35,64 м. и от южната – 38,53 м., обозначени на скицата
под т. 1,2,3,4. В червените линии, между т. 1,2,3 и 4 вещото лице сочи, че е заключен имота,
4
посочен от ищеца и при заснемането реалната площ е 1452 кв.м. По нотариален акт е 1634
кв.м., но вещото лице разяснява, че не може да твърди идентичност по отношение
квадратурата, тъй като на място имало гора и храсти и северната граница, заключена между
т. 2 и т.3, е нанесена приблизително – докъдето вещото лице е могло реално да достигне.
Посочва, че между т. 1 и т. 2 /западна граница/ има съществуващи насаждения, които
изглеждат като плет и обяснява, че това са дебели дървета, които са засадени в права редица,
от един тип са, като до т. 2 е пределът, до който вещото лице е могло да достигне. Между т. 1
и т. 4 /южната граница/ местността е отсечена, свършва въпросния имот, има склон и
надолу започва другият имот. На т. 4, която граничи с имот № 57 /на скицата/ е взет за
ориентир метален кол, който е начало на въпросната граница. Допълва, че границата с имот
№ 57 съставлява нещо като зид, но същия е долу, ниско. Сочи, че в горната част на имота,
между т. 2 и т. 3 има сграда, която вещото лице в съдебно заседание отбелязва със син
химикал върху приложената скица. Вещото лице сочи, че сградата не е заснело, тъй като
нямало как да стигне до нея, но тя е двуетажна, масивна, срината, но не е паднала все още.
С уточняваща молба с вх.№ 2568/19.03.2025 г. ищците са въвели уточнение на
петитума, приет от съда с определение от 30.04.2025 г., а именно за признаване за
установено по отношение на Община Л., че ищците, като наследници на Р.Д.К. и Ц.Л.К., са
собственици по отношение на реална част от имот - лозе с площ от 1452 кв. м., намиращо се
в западната част на ПИ с идентификатор ****, съгласно КККР на землището на гр. Л., който
имот е в местността „С.“ , в землището на гр. Л., област М., който имот е с размери: от север
- 35.64 м., от изток - 19,84 м., от юг - 38,53 м. и от запад - 37,62 м., и с проектни координати:
1/ *** / ***; 2/*** / ***; 3/ *** / *** и 4/ *** / ***.
Съдът намира изготвената експертиза от вещото лице, макар оспорена от ответника,
за обоснована и обективна, като изводът на вещото лице се подкрепя и от другите
събрани по делото доказателствени материали, които затвърждават правилността на
изводите на вещото лице. В тази връзка св. П. сочи, че имало къща в северната част на
имота на ищците, като вещото лице също очертава на приложената скица такава, сочейки че
тя е двуетажна, масивна, срината, но не е паднала. Това съставлява известна индиция, че
става дума за имота на ищците, в който свидетелят, съсед на ищците, твърди, че има
построена сграда. Този свидетел твърди, че в това място е виждал бащата на ищците, майка
им и тях самите да стопанисват имота, като в същия смисъл са и показанията на св. А..
От приложената по делото пълна история на имот № *** /л.66/, намиращ се в
землището на гр. Л., ЕКАТТЕ ***, е видно, че имот № *** е получен от разделяне на имот
№ *** с площ 42,956 дка, имот № *** е получен от разделяне на имот № *** с площ 44.991
дка, имот № *** е получен от разделяне на имот № ** с площ 46,612 дка., имот № ** е
получен от разделяне на имот № *** с площ от 50,588 дка, имот № *** е получен от
разделяне на имот № ** с площ 51,504 дка, имот № ** е получен от разделяне на имот №
***, с площ 53,556 дка, а имот № *** е получен от разделяне на имот № *** с площ 62,108
дка.
Процесният имот *** се идентифицира като съставляващ ПИ с идентификатор №
**** съгласно КККР на гр. Л., видно от приложена скица на СГКК - М. /л.14/, в местността
„С.“, с начин на трайно ползване: лозе, с площ 40966 кв.м.
От удостоверение на Община Л., издадено по заявление от ищеца Н. Р. Д., се
установява, че съвременният имот с ид. № **** по КККР на гр. Л. е общинска собственост
– земя по чл. 19 ЗСПЗЗ и е актуван с акт за общинска собственост № 5758/03.05.2023 г.
С оглед изложеното съдът намира за установена с категоричност местността, в която
се е намирал имотът, описан в нотариален акт № 134/1969 г., легитимиращ ищците и че това
е същата местност, в която е разположен и съвременният имот с ид. № ****, част от който е
претендираният от ищците. Съвпадения има и в площта с разлика от 182 кв.м., която
вещото лице Е.Н. обяснява с трудната проходимост до края на границите на имота, посочен
от ищците, поради силна захрастеност на имота. Освен това в нотариалния акт е посочена
по-голяма площ на придобития имот, а се претендира по-малка такава от ищците, т.е. не се
надвишава обема на правата, придобити с нотариалния акт от 1969 г. Свидетелските
5
показания на водените от ищците свидетели сочат, че именно този имот е владян от
наследодателите на ищците, като къща е имало построена в имота преди 1984 г., която
вещото лице онагледява на скицата. Поради това съдът намира експертното заключение за
обективно дадено и подкрепено от събраните доказателства по делото.
Свидетелските показания са в насока, че към 1984 г. къщата в имота на ищците била
вече построена. Това индикира, че имотът не е бил отчуждаван и съответно отнеман от
наследодателите на ищците, изградена е била и сграда в имота, т.е. изграждането й е
станало след приключване процеса на одържавяването на земеделските земи, протекъл
поетапно през периода от 1944 до 1959 г. Следователно имотът не е бил отчуждаван и
съответно не е подлежал на възстановяване посредством реституционна процедура.
Не се доказа от ответника да съществува друг имот с конкретен идентификатор по
КККР на гр. Л., предмет на нотариален акт № 134/1969 г., който да се намира другаде, но в
местността „С.“, и съответно да не попада в имот с ид. № ****, също в местността
„С.“, а да бъде разположен в друг имот или да съставлява самостоятелен такъв.
Следователно не се събраха доказателства, опровергаващи тезата на ищците, че имотът,
описан в нотариалния акт от 1969 г. не попада в поземлен имот ****, а например,
хипотетично, е на някакво друго място разположен. И претендираната реална част, предмет
на нотариалния акт, и имот № **** се намират в една и съща местност. В тази връзка
издаденото удостоверение от Община Л. по заявление на ищците, удостоверяващо, че за ПИ
**** е съставен АЧОС, индикира, че именно имотът, в който се намира ищцовата реална
част, е актуван като общински. В противен случай би било отказано издаване на такова
удостоверение, ако заявителят Н. Р. Д. /ищец/ нямаше нищо общо с актувания имот и щеше
да му бъде отказана подобна информация. Видно е, че с цитираното удостоверение връзката
между актувания имот с ид. № **** и реалната част, претендирана от ищците, е потвърдена,
макар и не директно, от ответника.
Съдът приема от правна страна следното:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищците по първоначалния установителен иск за
собственост следва да установят осъществяването на поддържания от тях придобивен
способ – наследствено правоприемство, като доказателствената сила на документа, от който
ищците черпят правата си на собственици – Нотариален акт N 134, том I, дело N 295/1969 г.
по описа на Л.ския народен съдия, следва да бъде опровергана от ответната страна, която
следва да докаже, че имотът попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ. В тежест на
ищците е да установят правото на собственост на своите наследодатели върху спорния имот,
т.е., че праводателите им са били собственици на имота, респ. правопораждащите факти с
оглед твърдяното придобивно основание.
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху
недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се
на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на
твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл.154 ГПК тежестта да
докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право,
респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да
докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Следователно в тежест
на ответника е да докаже, че са били налице обстоятелства, изключващи възможността
ищците или праводателите им да придобият имота.
По делото се установи безспорно според съда, че описаният в нотариален акт № 134
от 1969 г. имот с площ по документа за собственост от 1634 кв.м. е част от съвременния
имот с ид. № **** по КККР с площ 40966 кв.м., както и че същият имот /сега реална част/ е
бил собственост на родителите на ищците, владян е от тях самите, видно от свидетелските
показания, а след тяхната смърт – от ищците. Тоест доказано е, че ищците са собственици на
процесната реална част от имот **** на основание наследствено правоприемство, каквото
основание са релевирали с исковата молба.
Ответникът твърди, че ищците не са собственици на реалната част от имота, тъй като
6
този имот, целият, попада в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ и е негова тежестта да
докаже, че имотът е включен в ТКЗС или е отнет или одържавен в някоя от хипотезите на
чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, в какъвто смисъл е и
Решение № 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК. Не се събраха
доказателства по делото процесната реална част от имота, представляващ лозе, находяща се
в местността „С.“ в гр. Л., да е била включвана в блокове на ТКЗС, да е била обработвана от
ТКЗС или организации от подобен тип. Не се събраха и доказателства да е подавано
заявление за възстановяване правото на собственост върху процесната реална част от имота,
т.е. тази реална част не е съставлявала имот, подлежал на възстановяване по реда, предвиден
в ЗСПЗЗ. Поради това по отношение на процесния имот /понастоящем съставляващ реална
част/ собствеността в реалните му граници не е била загубвана и поради това не е следвало
да бъде възстановяван по реда на ЗСПЗЗ, съответно не е имало основание да бъде включен в
остатъчния фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ, който се образува само от бивши, кооперирани
земеделски земи, които не са възстановени по реда на ЗСПЗЗ.
За да бъде възстановено правото на собственост на основание чл.14, ал. 1 от ЗСПЗЗ в
стари реални граници, следва лицето, на което е възстановена собствеността или неговият
наследодател да е бил собственик конкретно на тази земеделска земя и да е подал заявление
за възстановяването й. Обратното, правото на собственост по реда на чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ се
придобива от общината по силата на закона след провеждане на съответната
административна процедура и се отнася до земеделски земи, по отношение на които правото
на собственост не е заявено за възстановяване.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на
правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници,
земите стават общинска собственост. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя,
останала след възстановяването, е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване.
Разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ урежда правния статут на земите, за които не са подадени
заявления за възстановяване. Само тези земи представляват остатъчен фонд, който се
придобива от общината по реда на чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ и съответно тя има право да се
разпорежда с тях.
Разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ предвижда, че след изтичане на 10 - годишен срок
от влизане в сила на плана за земеразделяне и на одобрената карта на съществуващи
/възстановими/ в стари реални граници, земята, която не е заявена за възстановяване в
предвидения в закона срок, става общинска собственост. В АЧОС следва да бъде вписано
именно това основание. Разпоредбата е относима само към имоти, попадащи в приложното
поле на чл.10 ЗСПЗЗ, а именно такива, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или
обобществена, т.е. такива, по отношение на които правото на собственост подлежи на
възстановяване. В производството не се установи наследодателите на ищците, нито други
лица, да са включвали в ТКЗС процесния имот, съставляващ понастоящем реална част от
ПИ, който ищците претендират за собствен. Следователно не се установи имотът да е бил
отнеман на някакво основание от наследодателите на ищците /или от друго лице/ или да е
предаден доброволно за коопериране. Напротив – имало е построена жилищна сграда през
80-години на миналия век, стопанисвана от родителите на ищците, което индикира, че
имотът фактически не е отнеман от неговите собственици и те са го владели до смъртта си.
Предвид изложеното установителният иск се явява основателен, тъй като ищците се
легитимират като собственици на процесната реална част от имота на основание
наследствено правоприемство, а ответникът не доказа правоизключващите си възражения за
наличието на предпоставките за включване на имота във поземления фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Ответникът не обори и доказателствената сила на нотариален акт № 134/1969 г.,
легитимиращ като собственици наследодателите на ищците.
В писмената защита на ответника се упоменава петитум на установителен иск, като
такъв не е предявен от ответника с отговора на исковата молба и съответно не следва
произнасяне.
7
По разноските:
При този изход на делото и във връзка с направеното искане на ищците ответникът,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да заплати на ищците направените по водене на
делото разноски – 50,00 за държавна такса, 250 лв. депозит вещо лице, такса вписване
искова молба – 10 лв., такса за издаване на скица – 35,00 лв., за съдебно удостоверение – 5,00
лв., за издаване на дан.оценка- 24,00 лв., за издаване на удостоверение за наличие на АЧОС –
12 лв., такса по ЗКИР – 15 лв., и 1000 лв. платено адвокатско възнаграждение, или общо
1401 лв.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение
на Община Л., с ЕИК ***, представлявана от Ц.Ц. – к. на Община Л., с адрес: гр. Л., обл. М.,
ул. „*** че Н. Р. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. Л., област М., ул. ,.***“ № 11, и И. Р. Д. с
ЕГН **********, адрес: гр. ****, са собственици на основание наследствено
правоприемство от наследодателите Р.Д.К., починал на 03.11.2010 г., и Ц.Л.К., починала на
05.11.2022 г., на РЕАЛНА ЧАСТ от поземлен имот с площ на реалната част 1452 кв. м., с
размери на същата: от север - 35.64 м., от изток - 19,84 м., от юг - 38,53 м. и от запад - 37,62
м., и с проектни координати: 1/***/***; 2/***/***; 3/ ***/*** и 4/***/***, разположена в
западната част на Поземлен имот с идентификатор № ****, съгласно Кадастралната карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 година на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Л., обл. М., местност
„С.", с площ за целия имот - 40966 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 5 /пета/, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, при съседи на поземления имот с
идентификатори: ***.***, ***.***, ***.***, ***.***, ***.***, ***.***, ***.***, ***.***,
***.***, ***.***, ***.***, ***.**, ***.**, ***.***, ***.***, ***.***, ***.***, ***.**, ***.***,
***.259.42, очертана с линии в червен цвят, заключена между точки 1, 2, 3, 4, съгласно
Скица към експертно заключение с вх. № 1866/27.02.2025 г., изготвено от вещо лице Е. И.
Н., Приложение № 1 на л. 95 по делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна
част от решението.
ОСЪЖДА Община Л., с ЕИК ***, представлявана от Ц.Ц. – к. на Община Л., с адрес:
гр. Л., обл. М., ул. „*** да заплати на Н. Р. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. Л., област М.,
ул. ,.***“ № 11, и И. Р. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. ****, направените в производството
деловодни разноски в общ размер 1401 лв. /хиляда четиристотин и един лева/.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
8