РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Първомай, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20255340200086 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. И. М. против Наказателно постановление №
BG23102024/1000/Р8-4706/15.04.2025 г., издадено от и. д. Началник на отдел „Контрол
и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 139,
ал. 7 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че не била установена
по безспорен начин самоличността на извършителя. Също така намира, че водачите не
били задължени субекти по отношение заплащането на тол такси. Посочено е още, че
НП не съдържало описание на фактическите признаци на нарушението. Поддържа се,
че конкретното нарушение съставлявало маловажен случай. Също така счита, че преди
да издаде наказателно постановление АНО следвало да предостави възможност за
предеклариране на данните. Отделно от това излага съображения, че не бил спазен
принципът на пропорционалност при определяне на наложената санкция. По тези
съображения моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено
е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да
бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
1
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 23.10.2024 г. в 00:11 ч. в направление излизане от територията на Република
България, на граничен контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“
пристигнало пътно превозно средство с peг. № **********, влекач, марка и модел
„ДАФ ФТ ХФ“, с обща технически допустима максимална маса над 12 тона. Товарният
автомобил, собственост на „Евростар Лоджистик“ ЕООД, бил управляван от
жалбоподателя В. И. М..
След извършена от контролните органи проверка било установено, че на
01.10.2024 г. в 17:27 ч. посоченото пътно превозно средство с peг. № ******* било
засечено по път I-8, в района на км 264+758, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса съгласно чл.
10, ал. 1, т. 2 ЗП. За съответното обстоятелство бил генериран запис по чл. 167а, ал. 3
ЗДвП. Установено е, че за ППС с рег. № ********* за дата 01.10.2024 г. била закупена
маршрутна карта № 24100153040969, която не включвала преминаване през сегмент №
**********. Дължимата сума за този сегмент била 0,55 лв.
Предвид направената констатация свидетелят Е. К. С., на длъжност
„инспектор“ в отдел МП „Капитан Андреево“, Териториална дирекция „Митница
Бургас“, съставила срещу жалбоподателя М. АУАН № BG23102024/1000/P8-
4706/23.10.2024 г.
От изисканите от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ пътен
лист и разпечатки от дигитален тахограф се установява, че на 01.10.2024 г. товарният
автомобил с рег. № ********** бил управляван от жалбоподателя В. И. М..
Въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката и. д. началник на
отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ издал срещу жалбоподателя В. И. М. атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 139, ал. 7 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 1800 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства – показанията на актосъставителя Е. С., както и
приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства – Заповед № ЗАМ-
1434/32-263874 от 08.08.2022 г. на Директора на Агенция „Митници“, Заповед № ЧР-
СП-НТУ-417 от 17.12.2024 г. на Главния секретар на Агенция „Пътна
инфраструктура“, Заповед № РД-11-216/25.02.2025 г. на Председателя на УС на
Агенция „Пътна инфраструктура“, свидетелства за регистрация на МПС, свидетелство
за управление на МПС, доклад по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и приложени към него 2 броя
статични изображения във вид на снимков материал, разписка за маршрутна карта,
трудов договор, Протокол за установяване годността за приемане на изграждането,
доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019 г., 2 броя
писма до „Евростар Лоджистик“ ЕООД, Становище от отдел „Управление на
информационна система и инфраструктура“, Национално тол управление, пътен лист
и разпечатки от дигитален тахограф, представени от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“. Показанията на свидетеля С. следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви, логични и съответни на
приобщените писмени доказателства. По делото не е установено наличието на данни
за предубеденост или заинтересованост на актосъставителя, поради което твърденията
2
й следва да бъдат приети за обективни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
От приложените по делото заповеди № ЗАМ-1434/32-263874 от 08.08.2022 г. и
№ РД-11-216/25.02.2025 г. се установява компетентността на актосъставителя и на
административнонаказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.
34 ЗАНН. АУАН е издаден на 23.10.2024 г. за нарушение от 01.10.2024 г., а НП – на
15.04.2025 г., т. е. преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
В императивната норма на чл. 42, ал. 1 ЗАНН са поставени минималните
изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на
правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното
административнонаказателно производство са необходими за законосъобразното му
протичане. В случая АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл. 42 и чл. 43 ЗАНН, като съдържа подробно описание на обстоятелствата от
значение за съставомерността на нарушението. АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя и двама свидетели, с което е съобразено и правилото на чл. 40, ал. 3
ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази,
посочена в НП. Последното съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата на чл. 57
ЗАНН, а нарушението е описано надлежно от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено). Посочена е и нарушената материалноправна
норма. Поради това съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. В двата процесуални документа пълно и точно са описани
всички съставомерни обстоятелства, които да позволят на съда да направи преценка
извършено ли е нарушение и каква е неговата правна квалификация.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП водачът на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП е длъжен преди движение по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В случая от
приобщения като писмено доказателство доклад по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установява,
че таксата, дължима за тол-сегмента от път I-8, км 264+758, през който на 01.10.2024
г., в 17:27 часа е преминало процесното ППС не е била заплатена. Установено е, че за
преминаването през този участък от пътната мрежа не е изпратена валидна тол
декларация, а така също и не е закупена предварително маршрутна карта. В тази
връзка следва да се изясни, че докладът и снимките представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 ЗДвП
контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, като отразените в нея данни се считат за
доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси. От представените от
3
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ пътен лист и разпечатки от
дигиталния тахограф се установява, че товарният автомобил с рег. № ****** е
управляван от жалбоподателя В. И. М.. Предвид изложеното съдът намира, че е
доказано извършването на нарушение по чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 139, ал. 7 ЗДвП.
Въпреки това съдът счита, че е налице самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, тъй като при издаването му е нарушен
принципът на пропорционалност. Според трайната практика на СЕС изискването за
пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем
на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната
легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и
принципите, установени от законодателството на Съюза. В тази връзка с Решение на
СЕС от 21.11.2024 г. по дело C‑61/23 е прието, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27
септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази
система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В
съобразителната част на решението е изяснено, че посоченият принцип изисква не
само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при
определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да
се отчитат конкретните обстоятелства по случая. В случая чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП
предвиждал в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон
глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800
лв. или 2500 лв. Освен това, ЗДвП не давал право на сезирания съд да изменя
налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания
размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение.
Следователно единственото предвидено в тази система адаптиране на размера глобите
се отнасяло до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се
определяла въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което било лишено
от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или
водача му, не отчитало характера и тежестта на извършеното нарушение. Така по-
специално при налагането на наказанието сезираният съд не можело да вземе предвид
разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата
пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на
задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от
изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил
предварително размера на тол таксата за даден маршрут. При тези условия налагането
на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои
предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба
или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда
разглежданата в главното производство система от наказания, изглеждало
непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза.
Обстоятелството, че в случая разглежданата в главното производство национална
правна уредба предвиждала възможността за освобождаване от
4
административнонаказателна отговорност, като се заплати „компенсаторна такса“, не
можело да промени извода, че такава национална правна уредба е в противоречие с
правото на Съюза. В случая не могат да се вземат предвид конкретните обстоятелства
за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля значително дължимите от
собствениците на превозни средства такси. Поради това съдът приема, че
предвидената в чл. 179, ал. 3а ЗДвП санкция е абсолютно определена, фиксирана и не
предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението,
т. е. противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62. Така наложеното административно
наказание надхвърля границите на необходимото за постигане на целите на Закона за
движението по пътищата в смисъла на чл. 5, § 4 от Договора за Европейския съюз.
Следователно в случай на несъвместимост между национална правна норма и
основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане
неприложена, поради действието на принципа на примат. При това положение съдът
не би могъл да измени наложеното наказание, като го намали, предвид фиксирания
размер, така както е поискал процесуалният представител на въззиваемата страна.
Отделно от гореизложеното, в случая не се установява надлежно изпълнение
на изискването, свързано с предоставяне на възможност за нарушителите да отстранят
извършената нередност, вместо да понесат предвидената в закона санкция. Следва да
се посочи още, че според чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на
заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021 г.,
доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки
случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни
мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. Тази
разпоредба задължава доставчиците на услуга за пътно таксуване и АПИ, като
събиращи пътни такси, преди да бъде започнато административнонаказателно
производство да изпълнят процедурата по цитираната по-горе разпоредба от
регламента. Също така следва да се отбележи, че чрез разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9
ЗП, в сила от 01.01.2024 г., изм. с ДВ. бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г.,
националното законодателство е хармонизирано в съответствие с тези изисквания на
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. В тази
връзка разпоредбата на чл. 10б, ал. 9 ЗП предвижда, че при установено ползване на
платената пътна мрежа от пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което
има закупена маршрутна карта за календарния ден с неправилно декларирани данни,
собственикът или ползвателят има право да заяви писмено пред Агенция „Пътна
инфраструктура“ действителните данни за ползването на платената пътна мрежа за
съответния период. Въз основа на това заявление Агенция „Пътна инфраструктура“
извършва проверка за верността на тези данни, като в случай на потвърждение на
собственика или ползвателя се предоставя възможност при необходимост да заплати
таксата за ползване на незаплатените тол сегменти в срок до 14 дни от
потвърждението на данните. Съобразно чл. 189е, ал. 6а ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 14 от
2023 г., в сила от 10.02.2023 г.) не се образува административнонаказателно
производство, а образуваното се прекратява при извършена корекция, съгласно чл. 10,
ал. 3б ЗП, както и в случаите по чл. 10б, ал. 7 и 9 ЗП. В случая от представените
писмени доказателства не може да се приеме, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е
5
изпълнила това свое задължение, тъй като липсват надлежни доказателства, че
изпратеното писмо изх. № НТУ/53-00-1330/21.03.2025 г. е достигнало до знанието на
собственика на превозното средство „Евростар Лоджистик“ ЕООД. Това е така, защото
липсва потвърждение на адреса на електронната поща на изпращащия орган за
получаване на горепосоченото писмо (арг. чл. 180, ал. 10 НПК). Същевременно съдът
приема, че не е коректно посочена таксата от 227 лв., която Агенция „Пътна
инфраструктура“ е приела, че следва да се заплати. В тази връзка не може да бъде
възприета тезата, че не е възможно да се установи действително изминатото
разстояние, доколкото административнонаказващият орган разполага с информация от
данните от техническите устройства в кои тол сегменти е навлязло съответното пътно
превозно средство съгласно списъка на републиканските пътища, за които се събира
такса за изминато разстояние. Така определената от Агенция „Пътна инфраструктура“
такса се явява и прекомерна особено като се има предвид, че за преминаване през
сегмент № ********** дължимата сума е 0,55 лв., а за изминаването на 141,59 км
дружеството е заплатило такса от 48,95 лв. Поради това не може да приеме, че
Агенция „Пътна инфраструктура“ е изпълнила задължението си по чл. 10б, ал. 9 ЗП.
По тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да се отмени и
поради противоречие на процедурата по реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с реда, предвиден в
Регламент (ЕС) 2020/204 и разпоредбата на чл. 10б, ал. 9 ЗП.
По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че въпреки
установеността на деянието, издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
следва да бъде уважено. В настоящото производство жалбоподателят е сторил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. с ДДС. Настоящият състав,
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира възражението на
въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно.
Поради това следва да се редуцира съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа до
сумата от 580 лв. с начисленото ДДС. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 580
лв., които на основание чл. 143, ал. 1 АПК да бъдат възстановени от бюджета на
органа, издал отменения акт, а именно: Агенция „Пътна инфраструктура“.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG23102024/1000/Р8-
4706/15.04.2025 г., издадено от и. д. Началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на В. И.
М., ЕГН: **********, адрес: **********, на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 139, ал.
7 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати В. И. М., ЕГН:
**********, адрес: **********, сумата от 580 лв., представляваща сторени разноски за
6
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РХ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: ___________п____________
7