О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ …………../………………. год гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание проведено на 12.01.2021
год., в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС СЛАВОВ
като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ по гражданско дело № 1958 по
описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 248 от ГПК.
Производството се
развива след постановяване на Определение № 260079/16.10.2020 год., с което
делото е върнато за произнасяне от съда по реда на чл.248 от ГПК на
обективирано искане за изменение на решението по отношение на разноските по
делото във депозирана въззивна жалба.
С Въззивна жалба
постъпила по дело с Вх. № 262002/20.07.2020 год. от адв. Е.И.С. *** в
качеството й на процесуален представител на ищеца "в. и" ООД, по
настоящото дело е заявила в т.4, че е неправилен извода решаващия съда, че в
производство не са претендирали разноски...".
В молбата се твърди,
че разноски са претендирани и искането е депозирано пред съда по пощата с
обратна разписка молба за насрочено по гр.д. № 1958/2017 г. на ВОС открито
съдебно заседание на 24.06.2020 год.
Предендирани са
разноски общо в размер на 16 936,61 лв. от които, за двата повторно разглеждани
иска 8 468,30 лв.
В дадения от съда
срок не е постъпил отговор на молбата от останалите страни по делото.
Като се запозна с
материалите по делото съдът установи следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Производството по
делото е образувано по искова молба от „в. и" ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Тополи, общ. Варна, ул. „Мита Генова" №
17, действащо чрез процесуалния си представител по пълномощие по реда на чл.32
от ГПК адв. Е.И. – БАК и съдебен адрес *** ПРОТИВ „ВИКА ИНВЕСТ" ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна ж.к. „Владислав
Варненчик" бл. 70, вх. 1, ап. 104, „с.б." ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна ул. „Княз Александър Батемберг"
№ 18, ет. 1, aп. 1 и "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Лозенец",Експо 2000, бул. „Никола
Вапцаров" № 55, против които са предявени искове с правно основание чл. 40 ЗЗД, чл. 124 от ГПК, чл. 26, вр. чл. 167 ЗЗД
и цена на иска 980 161,20 лева.
С Решение № 260030/03.07.2020 год. по гр. дело № 1958/2017
год. по описа на ВОС, съдът е разгледал
и се е произнесъл по следните искове:
Иск да се прогласи за
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 167 от ЗЗД, поради
противоречие със закона, договора за учредяване ипотека, обективиран в
нотариален акт № 67, том III, дело № 4045/16, вх. peг. № 7502 от 07.04.2016 г.
на съдия по вписванията - гр. Варна, в частта, с която „с.б." ЕООД, е
учредил в полза на "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД ипотека върху
процесния недвижим имот в гр. Варна, ул. „Македония" 74, тъй като той не е
бил негов собственик.
Иск да се прогласи за
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 167 от ЗЗД, поради
противоречие със закона, Договора за учредяване на ипотека, обективиран в
нотариален акт № 68, том III, дело № 4047/16, вх. peг. № 7503 от 07.04.2016 г.
на съдия по вписванията - гр. Варна, в частта, с която „с.б." ЕООД, е
учредил в полза на "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД ипотека върху
процесния недвижим имот в гр. Варна, ул. „Македония" 74, тъй като той не е
бил негов собственик.
Исковете са предявени
срещу ответниците „с.б." ЕООД и "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)".
С Решение №
260030/03.07.2020 год. по гр. дело № 1958/2017 год. по описа на ВОС, съдът е
отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани.
Ответниците в това
производство не са претендирали разноски.
Разноски са
претендирани от ищеца по делото.
В съда с писмо с
обратна разписка с Входящ № 15126 от 12.6.2020 год. по описа на ВОС ищеца е представил
молба, с която претендира разноски и е представил списък.
Тази фактическа
обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателства.
С оглед на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Молбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване на цитираното Решение №
260030/03.07.2020 год. по гр. дело № 1958/2017 год. по описа на ВОС, депозирано
с депозирана Въззивна жалба с Вх. № 262002/20.07.2020 год. на ВОС.
Молбата е с правно
основание в чл.78 ал.1 от ГПК и е неоснователна.
Съгласно чл.78 ал.1
от ГПК ищеца има право на направените от него разноски-държавна такса, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, които се
възлагат да се заплатят от ответника съразмерно уважената част от иска.
С постановеното
решение съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените искове, а
на ищеца при това положение разноски не му се следват.
В този смисъл молбата
на ищеца по смисъла на чл.248 от ГПК се явява неоснователна.
Водим от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА молбата на ищеца "в. и" ООД, действащ
чрез процесуалния си представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв. Е.И.С.
***, обективирано във Въззивна жалба с
Вх. № 262002/20.07.2020 год. на ВОС, за допълване на основание чл.248 от ГПК на
Решение № 260030/03.07.2020 год. по гр. дело №
1958/2017 год. по описа на ВОС, в частта за разноските.
Определението на съда
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: