Решение по дело №4814/2020 на Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

                                        номер 260620, 22.12.2020г., гр.Бургас

                                                       

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

      Бургаският районен съд, осми наказателен състав,

на осми декември, две хиляди и двадесета година,

в публичното заседание в следния състав :

                                                                                     Председател :  Петя  Георгиева

Секретар : Златка Калоянова

Прокурор : ………………….

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер 4814 по описа на съда за 2020 година за да се произнесе  взе предвид следното :

      

     Производството по делото е образувано по повод жалбата на О.Р.М. ЕГН ********** с адрес *** против наказателно постановление № 251а-292/07.10.2020г., издадено от директора на ОД на МВР-гр.Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.209а, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, във вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.  

   Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване от легитимирано да обжалва лице и е допустима.

   Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа и правна страна следното :

   На 22.04.2020г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това че на същата дата 22.04.2020г. в 15:30 часа в гр.Бургас се е намирал на открито обществено място -  ж.к.“*“, парк „****“, без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, с което е нарушил въведената в т.I, подточка 9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № РД-01197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването противоепидимична мярка по чл.63, ал.1 от ЗЗ, с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ, във вр. с  т.I, подточка 9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № РД-01197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването.

  Актът е подписан от жалбоподателя без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение.

  Административнонаказващият орган, след като се е запознал с преписката е приел, че е осъществено установеното с акта нарушение, поради което на основание чл.209а, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, във вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 300 лева.

   При служебната проверка съдът намери, че при съставянето на акта и издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава производството. В акта, като дата на извършване на нарушението е посочена 22.04.2020г., а в наказателното постановление жалбоподателят е санкциониран за деяние, извършено на 24.04.2020г. Датата е съществен елемент от индивидуализацията на нарушението и посочването на същата е от значение не само за индивидуализацията на нарушението, но и с оглед сроковете по чл.34 от ЗАНН и приложимия закон, съгласно чл.3 от ЗАНН.  Тя следва да е недвусмислено посочена, както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателното постановление, а не да бъде извличана по тълкувателен път или по пътя на формалната или правна логика, което създава сериозна неопределеност и засяга правото на защита на нарушителя. В случая допуснатото нарушение се приравнява практически на липса на задължителен реквизит по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Актовете за установяване на административно нарушение имат обвинителна функция, поради което с наказателното постановление жалбоподателят недопустимо е санкциониран за нарушение, за което не е обвинен с надлежно съставен акт. Така допуснатото процесуално нарушение засяга правото на защита на жалбоподателя и е абсолютно основание за отмяна на постановлението, като незаконосъобразно, изключващо разглеждане на жалбата по същество.

   Разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в производството по обжалване на наказателното постановление въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 от АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай с жалбата е направено искане за присъждане на разноски От страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски, но не е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК вр. чл.144 от АПК и доказателства за направени такива, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

    Предвид гореизложените съображения на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

                                                                    Р Е Ш И  :

   ОТМЕНЯ наказателно постановление № 251а-292/07.10.2020г., издадено от директора на ОД на МВР-гр.Бургас, с което на О.Р.М. ЕГН ********** с адрес *** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.209а, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, във вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ.  

  

   Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. Бургас  в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                       Председател: /П/

 

Вярно с оригинала:З.К.