Р Е Ш Е Н И Е
№ 333 27.09.2018 година
град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд ……………….………… въззивен
граждански състав
на ………двадесет и седми септември.…….. две хиляди и осемнадесета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ПЕТКОВА
ГЕОРГИ ГОЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията ………….Петкова………………………..
въззивно гражданско дело № …………559 по описа на
съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2 т. 7
от ГПК.
Образувано е по жалба от „Автогара Хасково“ ЕООД – град Хасково срещу разноски
по изпълнението по изп.дело № 20188750400195 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, с
рег. № 875, с район на действие Окръжен съд Хасково, а именно – тези, за които ЧСИ е издал фактура № 42243/19.04.2018 година.
Жалбоподателят твърди, че не ЧСИ Запрянов, а друг съдебен изпълнител е извършил
изпълнителните действия, описани във фактурата. От там вади заключението, че не
дължи включените във фактурата такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ и останалите такси, формиращи общата сума в
размер на 2266 лева. Отделно от това, жалбоподателят настоява, че до настоящия
момент не му е връчено постановлението за разноски. Моли съда да отмени изцяло
акта на ЧСИ за възлагане на разноските по изпълнението.
Взискателят по изпълнителното дело П.С.Я. ***, редовно уведомена на
основание чл. 436, ал. 3 ГПК,
депозира възражение срещу жалбата, чрез адв. Иван Демерджиев от АК-Пловдив.
Заема становище за недопустимост, респ. неоснователност на подадената жалба и
моли същата да бъде оставена без уважение.
ЧСИ Захари Запрянов излага мотиви по обжалваните действия в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.
Поддържа, че е определил законосъобразно отговорността на длъжника за
разноските по изпълнението, поради което намира жалбата за неоснователна.
Хасковският окръжен съд
, след като взе предвид доводите в жалбата и прецени данните по делото,
намира за установено следното:
По молба от взискателя П.С.Я. при ЧСИ Кавакова е било образувано изпълнително
дело № 20189290400542. С молбата е представен изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 419/2018 по описа на РС-Хасково,
за сумите: 19054, 98 лева – главница, представляваща сбор от дължими и
незаплатени нетни възнаграждения за месеците февруари – август 2016 година; 3354,93
лева лихва за забава от 21.02.2016 година до 12.02.2018 година; законната лихва
върху главницата от 12.02.2018 година до изплащане на вземането; както и сумата
447,20 лева за платена държавна такса и 1044 лева адвокатско възнаграждение –
разноски за заповедното производство. С подадената молба взискателят е поискал
налагането на запор върху банковите сметки на длъжника „Автогара Хасково“ ЕООД
– град Хасково.
На 29.03.2018 година ЧСИ Кавакова е изпратила до Обединена Българска Банка
АД – София запорно съобщение, с което е наложила запор върху всички сметки на
длъжника „Автогара Хасково“ ЕООД – Хасково, до размера на общата сума по
изпълнителния лист плюс натрупаната за периода 13.02.2018 година-29.03.2018
година законна лихва в размер на 256,65 лева, 3305 лева разноски по
изпълнителното дело в полза на взискателя П.Я. и такси и разноски в размер на
2297,99 лева съгласно ТТРЗЧСИ. Или общо наложеният запор е за сумата 29 548
лева. Междувременно, длъжникът „Автогара Хасково“ ЕООД е узнал за образуваното
изпълнително производство и на 12.04.2018 година е поискал - съдебният
изпълнител да не предава запорираната сума на взискателя. Уведомил е ЧСИ за
подаденото от „Автогара Хасково“ ЕООД възражение по чл. 423 ГПК и за развито и
висящо пред ХОС производство по него.
На 16.04.2018 година взискателят П.С.Я. е подала до ЧСИ Кавакова молба, с
която е поискала висящото изп.дело № 20189290400542 да бъде незабавно
препратено на ЧСИ Захари Запрянов за продължаване на изпълнителното
производство. Видно от приемо-предавателен протокол и разпореждане от
16.04.2018 година, предаването на делото от ЧСИ Кавакова на ЧСИ Запрянов и
образуването на изпълнително дело № 20188750400195 по описа на ЧСИ Запрянов е
станало на същата дата. Едновременно с това ЧСИ Запрянов е уведомил ЧСИ
Казакова за сметката, по която следва да превежда постъпилите суми във връзка с
препратеното изпълнително дело. На 18.04.2018 година ЧСИ Запрянов е съставил
сметка за размера на дълга, според която към тази дата задължението е възлизало
на сумата 29766 лева, в това число пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ – 2189,33
лева с ДДС.
Видно от извлечение от банковата сметка на ЧСИ Захари Запрянов, на
16.04.2018 година ЧСИ Николета Кавакова е превела по специалната банкова сметка
*** лева, като в основанието за превода е посочено „от 20189290400542 за
20188750400195“, т.е. касае се за постъпилата сума от наложения от ЧСИ Кавакова
запор върху сметките на длъжника в „ОББ“АД. С констативен протокол от
19.04.2018 година ЧСИ Запрянов е установил постъпването на сумата и на практика е извършил разпределение на
постъпилата сума, както следва: за такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ – 2188 лв, за
обикновени такси – 78 лева и за взискателя – 27369,56 лева. След което , с
преводно нареждане от 18.04.2018 година е
изплатил сумата 27369,56 лева на взискателя П.Я.. Освен това, ЧСИ Запрянов е съставил сметка № *** година и фактура № 42243/19.04.2018
година, с получател „Автогара Хасково“ ЕООД, за следните дейности и суми:
извършване на справка за длъжника и неговото имущество по т. 3 от ТТРЗЧСИ – 5
лева, изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и
книжа по т. 4 от ТТРЗЧСИ – 3бр. на
сумата 30 лева, изготвяне на сметка за размера на дълга от ЧСИ по т. 12 от
ТТРЗЧСИ – 30 лева, такса за изпълнение на парично вземане по т. 26 от ТТРЗЧСИ
върху материален интерес 29635,56 лева – 1823,33 лева (всички суми без ДДС).
Или общо за сумата 2266 лева с ДДС. Именно тази сума на разноските се атакува с
процесната жалба.
След пълно издължаване на всички суми по изпълнителното дело, взискателят П.С.Я.
е поискала на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК да бъде прекратено
изпълнителното производство по изп.дело № 20188750400195 по описа на ЧСИ Захари
Запрянов. С постановление от 29.05.2018 година искането ѝ е било уважено,
а изпълнителното производство – прекратено.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК,
и е допустима. На първо място е необходимо да бъде обсъдено оплакването на
жалбоподателя за липса на постановление на ЧСИ за определяне на разноските като
основание за отмяната им. ХОС не споделя този довод. Съгласно разясненията,
дадени в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 година на ВКС по т.д. № 3/2015 година,
ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435 ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението. В този смисъл, съдебният изпълнител няма
задължението да обобщи в един окончателен акт, респективно постановление,
всички направени по изпълнителното дело разноски. Достатъчно е при приключване
на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по принудителното
изпълнение да бъде издаден акт за направените разноски и той ще подлежи на
самостоятелно обжалване. От разясненията следва, че дори и само в поканата за
доброволно изпълнение да има указание за разноските, в тази част тя ще се счита
произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в
изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. От
тук е изводът, че съставената от ЧСИ Запрянов сметка № *** година за размера на
дължимите такси, а след това и самият факт на издаването на фактура № 42243/19.04.2018
година за процесната сума 2266 лева, следва да бъдат третирани именно като акт
на ЧСИ за разноските по изпълнението, подлежащ на самостоятелно обжалване на
основание чл. 435 ал. 2 т. 7 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В чл. 79, ал. 1 ГПК
е предвидено, че разноските по изпълнението, каквито са и тези за заплащане на
таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ
се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството
по принудително изпълнение в размери, определени от ТТРЗЧСИ, са за сметка на
длъжника. В хода на изпълнителното производство са възлагани различни разноски,
но с оглед извършените с молба вх. № 46645/27.08.2018 година уточнения, предмет
на настоящата жалба са само тези, обективирани в издадената от ЧСИ Запрянов сметка
№ *** година за размера на дължимите такси, както и във фактура № 42243/19.04.2018
година за процесната сума 2266 лева. От материалите на изп.дело № 20188750400195
по описа на ЧСИ Запрянов се установява, че
са извършени дейностите, таксувани в т.т. 1, 2 и 3 от сметката и
фактурата, а именно – справка за длъжника или за неговото имущество, изпращане
на книжата и изготвяне на сметка за размера на дълга. Дейностите са извършени
именно от ЧСИ Захариев и в този смисъл неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че при липса на извършени действия (тук не говорим за същинските
действия по принудително изпълнение) на него не се дължат такси.
Неоснователна е жалбата и в частта относно начислената от ЧСИ Захари
Запрянов такса за изпълнение на парично вземане по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Безспорно
е, че е изпълнено едно парично притезание по метода на принудителното
изпълнение. Дължимите на взискателя суми, визирани в изпълнителното основание и
издадения въз основа на него изпълнителен лист, заедно с всички лихви и
направени от взискателя разноски по изпълнението, са преведени от обслужващата
длъжника банка по сметка на съдебния изпълнител и впоследствие са изплатени на П.Я..
Следователно, длъжникът дължи да заплати на съдебния изпълнител и такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ върху размера на материалния интерес, т.е. върху събраната сума. Видно
от материалите на изпълнителните дела, действително изпълнителният способ –
запор върху банковите сметки на длъжника „Автогара Хасково“ ЕООД, е приложен от
ЧСИ Кавакова. А доказателствата за извършения паричен превод от ЧСИ Кавакова
към ЧСИ Запрянов след прехвърляне на изпълнителното дело, дават основание за
извода, че паричната сума е била събрана още преди датата на препращането на
делото на ЧСИ Запрянов (на 16.04.2018 година). Това обстоятелство, обаче, не
рефлектира върху извода на съда за дължимост на таксата от длъжника. Както вече
бе посочено по-горе, понастоящем изпълнителното производство е приключено с
постановление на ЧСИ Запрянов за прекратяване от 29.05.2018 година. Това означава, че са
изчерпани възможностите за събиране на каквито и да било такси от длъжника, в
това число и такси, евентуално дължими на ЧСИ Кавакова. На практика, действието
по принудителното събиране на процесната сума и удовлетворяването на взискателя
е станало съвместно от ЧСИ Кавакова и ЧСИ Запрянов. Това е така, защото сумата
вече е била по сметка на ЧСИ Кавакова към момента на депозираното искане за
предаване на делото на ЧСИ Запрянов. От своя страна, ЧСИ Запрянов единствено е
наредил вече събраната сума да бъде преведена на взискателя. Но ако съдебните
изпълнители, осъществили изпълнителния способ, имат претенции помежду си за
дължимите за това действие такси, то следва да си ги уредят отделно, извън
настоящото производство по чл. 435 ГПК.
Поради гореизложеното, съдът приема, че депозираната жалба се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 31215/06.06.2018 година от „Автогара
Хасково“ ЕООД“ – град Хасково срещу акт на съдебен изпълнител за разноски по
изпълнението, обективиран в сметка № 85773/19.04.2018 година за размера на
дължимите такси и във фактура № 42243/19.04.2018 година за сумата 2266 лева, по
изпълнително дело № 20188750400195 по описа на ЧСИ № 875 Захари Запрянов с
район на действие ХОС.
Решението е окончателно на
основание чл. 437, ал. 4,
изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.