РЕШЕНИЕ
№ 571
гр. Бургас, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120100102 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310, ал.1, т.1, предл.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. С. Л., ЕГН: **********, чрез
пълномощника адв. С. К., със съдебен адрес: гр. Б, ул. „ срещу ОД на МВР Б, с
адрес: гр. Б, ул. „, за присъждане на сумата от 160 лева, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 20
часа за периода от 01.10.2019г. до 09.07.2020г., получен след преобразуване
на положени часове нощен труд в дневен; сумата от 40 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода на забава от датата на падежа
на всяко едно от вземанията, начиная от 01.02.2020г., до датата на
предявяване на иска в съда, за всеки отчетен период, както и законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й
плащане. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че в периода 01.10.2019г. до 09.07.2020г. е полагал труд
при 12-часови работни смени, предварително определени с график за всеки
месец, като „полицай“ към РУ-Несебър, което е на структурно подчинение
към ОД МВР Б. Сочи се, че за посочения период ищецът е положил общо 140
часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1.143 възлиза на
160 часа, като последното според ищеца води до извънреден труд в размер на
20 часа, който не е надлежно заплатен. В исковата молба са изложени и
подробни правни съображения. Направени са доказателствени искания – за
представяне на протоколите за положения от ищеца труд за процесния
1
период и изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза, която да отговори на
въпросите, поставени в исковата молба.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от
ответника ОД на МВР Б, с който исковата молба се оспорва по основание и
размер. Не се оспорва твърдението, че за процесния период ищецът е заемал
полицейска длъжност в ответната ОД на МВР Б. В отговора се твърди, че
положеният труд е бил надлежно начислен и отразен, както и че е бил
своевременно заплатен. Сочат се правилата на Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното
време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-36/ 07.01.2020г. за реда за
организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Заявява се, че според тези нормативни актове липсва текст, по който да се
прилага претендираното увеличение по коефициент 1,143, т.е. съотношението
дневен – нощен труд следва да е 1 към 1. Излагат се твърдения, че
националната правна уредба предвижда за държавните служители в МВР
редица компенсаторни механизми /като са изброени част от тях/, с оглед
спецификата на служебните им правоотношения и постигане на равно
отношение пред закона на работниците и служителите по трудово
правоотношение и държавните служители в МВР. Приложени са писмени
доказателства. Претендира се отхвърляне на предявените искове.
Претендират се съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за
юрисконсулт.
Така предявените искове са с правно основание чл.179, ал.1, вр. чл.176, вр.
чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.3 и ал.6 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като
същите са допустими.
За установяване на твърдените от страните обстоятелства по делото са
представени множество писмени доказателства.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. К., която представя пълномощно /преупълномощена от адв. К./ и
поддържа исковата молба. Прави изменение на исковете /чрез тяхното
увеличение/, както следва: искът за главница да се счита предявен за сумата
от 685,34 лв. – дължимо и неплатено трудово възнаграждение за извънреден
труд в размер на 61,78 часа, а искът за мораторна лихва върху главницата да
се счита предявен за сумата от 182,80 лв. за периода 01.02.2020г. –
08.01.2023г. Съдът е приел увеличението на иска.
В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Димчева,
която оспорва предявения иск и претендира неговото отхвърляне.
Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от
доказателствата по делото – Удостоверение с рег. №25гр-2475/16.01.2023г., че
2
през процесния период са били в служебно правоотношение, като за периода
01.10.2019г. до 09.07.2020г., ищецът е заемал длъжността: полицейски
инспектор V-та степен в група „Охрана на обществения ред“ към сектор
„Охранителна полиция“ при РУ Несебър към ОД МВР Б.
Друго безспорно обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на
ищеца.
Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-счетоводна
експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че за
процесния период, ищецът е положил 432 часа нощен труд. Преизчислен в
дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 432 часа става на 493,78
часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен
труд е 61,78 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за
извънреден труд от 61,78 часа възлиза на 685,34 лв. Според заключението, на
ищеца е заплатен нощен труд за 432 часа, колкото е отчетен по протоколи, в
размер на 294 лв. Вещото лице е изчислило лихвата за забава върху
главницата за периода 01.02.2020г. - 08.01.2023г. - в размер на 182,80 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
Чл. 178, ал. 1, т. 3 от закона предвижда, че към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова
за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1, предл. 2-ро и за нощен труд.
Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, съгласно ал.
2 от същата норма. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР /в редакция на ДВ, бр.34,
от 23.04.2019 г., действала до 10.07.2020 г./, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 -
седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-
часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно
полагане на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал. 5, т.
2 /в редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019 г., действала до 10.07.2020 г./ е
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение -
ал. 6 /в редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020 г./.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР /в редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019 г.,
действала до 10.07.2020 г./ редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
3
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния
период 01.10.2019г. до 09.07.2020г. са действали Наредба №8121з- 776 от
29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. Преди това са действали
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 в наредбите от 2014г., 2015г., и 2016г., са идентични
– при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за
всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен
нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл. 31, ал. 2.
Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана
Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по
адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването
му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била първата,
предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен. В Наредба № 8121з-
592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015 г./ и в Наредба № 8121з779 /обн. в ДВ
бр.60 от 02.08.2016 г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна и
би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите
държавни служители – по отношение заплащането на допълнителните
възнаграждения. При това следва да бъде възприета като празнота в уредбата
на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на
такава в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от нея при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. В чл. 140, ал. 1 от КТ е предвидено, че
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ.
Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им
продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/
и 7 часа за първия.
По принцип трудовото законодателство дава право на работещите да
получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от
друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и
така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е
4
надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва
да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания за
заплащането на допълнителни възнаграждения –обстоятелство, което е било
отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и
заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. В случая, както беше посочено по-горе, на
ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лева за всеки отработен нощен час
за исковия период до февруари, 2020 г., след което по 1 лев на час. По
изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден
труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето
основание - за процесния период се прилага субсидиарно Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
За пълнота следва да се отбележи, че посочените в писмения отговор
практика на СЕС и отделни норми от правото на ЕС, не обосновават различен
извод от даденото по-горе изложение по спора.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява
доказана по основание. От приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че за процесния период от време ищецът е
положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 и приравнен на
дневно работно време тези часове възлиза на 493,78 часа, като разликата от
61,78 часа експертизата отчита като извънреден труд, който не е отчетен по
протоколи за положен труд и не е начислен, съответно – не е изплатен по
платежни бележки. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че
изчислена по този начин дължимата сума за положен нощен труд,
преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в
размер на 685,34 лева.
Поради гореизложеното, исковата претенция за заплащане на положен
извънреден труд, получен в резултат на приравняване на нощен труд към
дневен за процесния период – 01.10.2019г. - 09.07.2020г., се явява
основателна за сумата от 685,34 лв. и като такава следва да се уважи, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението.
По иска за мораторната лихва:
Този иск е също основателен. Ответникът не е заплащал извънредния труд,
поради което е изпаднал в забава в плащанията при изтичане на всеки
тримесечен период на сумарното отчитане на работното време. Според
експертизата, сумарната лихва за забава за периода от 01.02.2020 г. до
08.01.2023 г. включително е в размер на 182,80 лева, поради което и тази
претенцията трябва да бъде уважена изцяло.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът Н.
5
Л.. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно,
представен е договор за правна защита и съдействие, видно от който
разноските, направени от ищеца са в размер на 400 лв. без ДДС и 480 лв. с
ДДС – адвокатски хонорар. Представени са доказателства за плащане на тази
сума. Видно от договора, в него е посочено, че същият има характер на
разписка за извършено плащане. От ответната страна е направено възражение
за прекомерност своевременно. Съдът намира същото за неоснователно, тъй
като адвокатското възнаграждение е в предвидения минимален размер,
съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответникът
да заплати държавна такса за производството в размер на 100 лева и 150 лева
за изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице или общо
сумата от 250 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД МВР Б, ЕИК: *********, с адрес: гр. Б, ул. „,
представлявана от директора К. К, да заплати на Н. С. Л., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: гр. Б, ул. „сумата от 685,34 лв., представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 61,78 часа извънреден труд,
представляващи разликата между реално положения от него нощен труд за
периода 01.10.2019г. до 09.07.2020г. и преизчисления такъв с коефициент
1.143, ведно с мораторната лихва в размер на 182,80 лв., за периода от първо
число на месеца, следващ съответното изтекло тримесечие – 01.10.2019г., до
датата на предявяване на иска - 08.01.2022г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.01.2023г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 480 лв., представляваща направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА ОД МВР Б, ЕИК: *********, с адрес: гр. Б, ул. „,
представлявана от директора К. К, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Б, сумата от 250 лв., от които:
държавна такса в размер на 100 лв. и 150.00 лв. възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Б, в
двуседмичен срок от 21.03.2023г., на основание чл.315, ал. 2, вр. чл.316 от
ГПК.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: __/п/ В.Кисимова_____________________
6